не понасям свекърва си

Имаме една и съща свекърва ли????????????????22
Шегувам се, разбира се, но просто явно "свекърва " е ДИАГНОЗА / с редки изключения/.
В родилната ,когато ми казаха, че имам син, първата ми мисъл беше
-Слава на Бога ,че  е здрав  и всичко мина добре
втората
.............че ще стана свекърва един ден

Защо не поговориш с лекуващият лекар и не му споделиш опасенията си, и той да направи тактична забележка на мъжа ти, че не е редно да идва толкова често, че се пренасят вируси и т.н.?

Абе, това, мъжките майки, не ги разбирам!

За протокола - имам син, имам и свекърва като слънце - ако не може да помогне, не си вре носа. Навремето, когато мъжът ми дойде да живее в България, тя каза "Срам ме е, че не съм те научила да се грижиш за домакинство и за себе си. Ако нещо се обърка между вас, синът ми ще е виновен, знам си". На главата си ще застана ако трябва, но няма да тормозя сина си да прави екстравагантни жестове на вярност към мен. Има си свой живот, да си го живее. Тая мания на толкова много мъжки майки да са единствените или поне най-важните жени в живота на децата си... ужас, просто.

Та - ако аз съм в инфекциозна болница, не си представям как ще юркам сина ми да ми държи ръката и да рискува здравето или -не дай боже - живота на жената, която си е избрал и внука ми. И според мен синът (съпругът на авторката) в случая е за бой, не майката. Т.е. - майката, че е драма кралица, това е ясно. Ама мъжът е този, дето следва да се осъзнае... Само, дето как... не знам. Някой ако е успял да накара мъжа си да се осъзнае в такава ситуация - моля, да сподели ноу - хау    

В случая май самата майка няма кой знае какво вина.
Синът й е този, който разсъждава да не кажа с кое...

Тук за протокола аз трябва да призная, че моясе беше осъзнал - тя е наистина зло същество и дори синето и успя да го прозре след няколко години борба между мен и нея. Само дето като разбрах че съм бременна и ме напъна всемирна любов - по това време с нея не общувахме от 8 месеца /естествено синето й се обаждаше по телефона, нотова се търпеше/ - и реших аз да сея мир и радост и направих така че се сдобрихме. Викам си айде детето ми да си познава бабата   . Е да ама тя взе да се вре все повече и стигна до там, че като знае че сме имали гости се обажда на следващия ден синето подробно да й разкаже за какво сме си говорили, до колко са стояли и т.н. Един ден при едно посещение ми заяви, че мислела да ми пререди шкафовете в кухнята, че така не било удобно   , после смятала да ми чисти   , накрая един ден като заявих, че трябва да си купя прашки тя ми заяви "ееееее за какво са ти имаш 34 прашки" , което тотално ме порази, защото точно толкова им беше бройката и тя явно ми се беше вряла в бельото да ги брои. Да не говорим и за това, че вкъщи не се пуши и дори мъжът ми, докато пушеше излизаше на терасата - е да ама не - със самото влизане свекито пали цигара, качва се в колата и пали цигара - и това независимо дали сега като съм бременна или преди. Заявихме й че за Бъдни вечер ще сме със сестра ми , а тя като се развика..... от нас не била видяла един празник - ами не искаме да сме с нея щото е проста и досадна - но аз пак мир да е викам "айде ела и ти с нас". Е съсипа ни празника. Разсърди се защото били постлали на земята /у нас това е традиция на Бъдни вечер/ и не поиска да седне долу уж за да има място за нас /а не защото не може да си разплеска туловището/ и седя на един диван през цялото време.
Изобщо пропускам факта че при всеки ремонт на апартамента ни, който е наследство от родителите ми заявява на мъжа ми "правиш ремонт на чужд дом. жена ти рано или късно ще те изгони."   Е айде кажете ми как да съм изпълнена с разбиране. Ама сама съм си виновна че я допуснах отново близо и сега ще си сърбам попарата.

Не знам дали е толкова смешно, или е по- скоро плачевно.

katiado, имаш късмета, че поне не сте на нейна територия.....
Аз докато живеех при моята, мъжа ми на няколко пъти ми каза, "това е нейният дом, така че ти нямаш право на глас"  .....с 1000 зора успях да се преборя с белите стени в "нашата" стая, които много ме дразнеха....освен това и до сега дава обяснение на мама къде, кога и какво се е случило с нас.
Бях млада и наивна, че нещата ще се променят, че ще имам сили да се преборя, че детето ще ни сплоти като семейство.....накрая се оказа, че съм чиста проба мазохистка.
Ноу-хауто.....е само букетчето....да ме прости Господ-това си е негова работа.

Като чета такива неща, мойта свекърва ми изглежда цвете.Ужас!!!Или поне просто съм ги позабравила вече магариите на моята.

Нищо лошо няма в това, че иска да я вижда. Нека ходи. Тя му е майка. Ако са ти проблем болестите дето ще ги домъкне, ако ги домъкне не се върти около него. Но да искаш да я отреже, това е жестоко. Не дай си боже малкото съкровище е момченце и един ден те зареже в болница...
Верно ли нямате какво да правите по цял ден?

Само не обвинявайте авторката с бошуващи хормони

И аз имам едно такова кривиндрелище и знам за какво става въпрос. Обсебваща самогъзница

Писах по нагоре, но се пошегувах, сега ще кажа сериозно..........
Моя мъж ,посещавайки мама ..........ми домъкна Хепатит А.Тогава бях бременна в 3-ти месец.Най страшен период в живота ми.Познайте какво направихме, беше ужасно.Отношенията ни се оправиха ..уж...но никога няма да забравя ,това което ми пречени!
Като човек с медицинско образовани и просто жена, мога да кажа,че посещение на инф.отделение ,при условии че вкъщи има бременна е ПРОСТОТИЯ от страна на мъжа!!!!!!!!!!!!!
Ами се ядосах,спомних онази зима!Извинявайте

Превод, молим

На спам ли ша го удряме