ще й обясня, че бихме се разбрали по-добре ако отговорите й бъдат на моя и нейния роден език. и че както аз я питам на български така тя трябва да ми отговори пак на български.
в училище или на улицата да си говори инглиш до откат.
мисълта ми беше, че не мога да си го представя и винаги ми е било чудно как децата на българи не могат да общуват с родителите си на общия им, роден език.
аз и баща им на децата да си лафим на бг, а те двете да се скупчат и да си правят седянка на друг език, ами тц, не го виждам
или пък на вечеря докато си разказваме на кой как и защо да си подхвърляме смесени диалози, ми неестествено ми се види.
това за децата от смесен брак е напълно нормално, но когато двамата са от една националност...освен ако и те не си говорят на другия език
голямата ми дъщеря е тук от много малка, сега е на 12.
когато иска да ми разкаже нещо случило се през деня може да съмне, идва й трудно наистина да превключи на бг след като цял ден средата й е испаноговоряща. вкъщи не гледа бг телевизия
следователно, на бг контактува само с нас вечер.
с този пример исках да се обясня защо не го 'виждам'
dtti, много хитро!
извинявам се на авторката за отклонението