Защо избираме да станем родители?

Преди всичко инстинкт. Потребност да бъдем полезни, да обичаме някой, да бъдем обичани...безрезервно. И защото така е прието. Природата си казва своето.

Мама на фъстъче, напълно си права, че "няма психологическа практика с която да не може да се злоупотреби....всяка от тях може да бъде по различен начин опасна за хората"....

Но в самата природа на определени парадигми е заложена по-голяма възможност за злоупотреба с терапевтирания клиент. Ако ти е интересно къде е забранен Райх и защо, просто направи един сърч и ще разбереш. В допълнение, от любопитство и като опит да попълня квалификацията си съм преминавала през неорайхианско обучение. Не бих си позволила да го прилагам и без да е забранено. А твоят личен или професионален опит с Райх какъв е?

Що се отнася до моята причина, няма какво да я коментираш, сигурна съм, че дори не си разбрала за какво говоря. Повечето хора, които познавам, гледата на децата като средство да попълнят някаква собствена потребност - от "безрезервна" обич, от неразривна връзка между себе си и партньора- (за каквато, по някаква странна причина, минават децата). Други хора вярват, че децата са средство за себеосъществяване. Това, което казвам с моята причина е, че вече съм достигнала до етап, в който НЕ МОИТЕ потребности и нуждата да ги запълня са онова, което ме движат. Животът ми е достатъчно пълен и завършен. Оттам нататък, детето ми се появи, за ДА ПОЛУЧАВА всичко, което му е нужно от мен, а не да запълва моите неудовлетворени потребности. Или тази гледна точка ти е много трудносмилаема? Друго си е да плеснеш на масата, че продължението на рода е дълг на всеки 

И да, да имаш деца съвсем не е задължително. По-добре да нямаш, отколкото да родиш само, защото така е прието или чувстваш празнина в живота си ... или искаш да се продължиш.   

Аз винаги съм искала дете. Няма друга причина.

Абсолютно съм съгласна. Напълно разбирам хората, които съзнателно отказват да имат деца. Но ми е трудно да приема тези, които стават родители, само за да запълнят липсващата част от пъзела. Нещо от рода на - завърших си образованието, трябваше да си намеря мъж, пък и мама и тате даваха зор, изградих кариера, обиколих чужбина, а пък и всички приятелки родиха, само аз не, хайде сега е време за едно бебе. Пък ще го дам на ясла на 6 месеца, че трябва да се работи, няма начин. А пък за какво му е братче или сестриче, повече няма да раждам. Отчетох се в този живот с дете. А пък и друго си е да си гледаш кефа.

А също и не разбирам като отговор - срещнах подходящия мъж. Подходящия мъж, който да бъде осеменител, подходящия мъж, който ще сменя памперси и ще бъде отговорен баща? Значи жената като срещне подходящ мъж има любов, има инстинкти, те са първопричината според мен двама влюбени да имат дете. Другото ми звучи като някакви сметки.

Добре де,не мислиш ли че точно сметките различават хората от животните?Все пак човек планира живота си,докато животните задоволяват необходимостите си/първичните/.Така че невиждам какъв е проблема че някой планира,напротив така е по-добре отколкото да се множим като мишки.

Може би не си ме разбрала какво имам предвид. Разбира се, че създаването на деца трябва да е отговорно, но това не значи, че трябва да се прави, защото другите го правят или под натиска на общественото мнение.

Съгласна съм, че трябва да се планира, но в днешните времена понякога твърде много планираме. Против съм самоцелното размножаване и създаване на обречени съдби, но това е съвсем друга тема.

Реших да стана родител, защото срещнах подходящ човек.Реших да стана родител ,защото се почувствах готова и икономичски, и емоционално.И ако сега трябва да решавам бих постъпила по същия начин.

Да обобщим тогава...не е важно защо избираме да станем родители,а е важно да го искаме и да сме достатъчно зрели за да даваме повече отколкото ще изискваме и получаваме.

Срещнах съпруга си когато бях на 17, а той на 19. И през ум не ни минаваше, че един ден ще станем семейство. Изживяхме си лудите студентски години заедно, без да насилваме нещата. Преди 2,5 г направихме следващата стъпка-бракувахме се   Естествения ход следваше да е детето, но имахме два неуспешни и горчиви опита, за които лекарите нямаха обяснение. Аз в личен план се амбицирах да докажа на милото, че мога да му родя дете   Трудно е да виждаш как се радва на чуждите деца, въпреки,че нито веднъж не получих укор от негова страна. Трудностите сплотяват и ни каляват. Страх ме е дали ще се справя с предизвикателството да съм майка, да възпитавам един нов човек....   Времето ще покаже

Инстинкт и безрезервна обич

Решихме да станем родители, защото искахме дете. Между нас има толкова много обич, която можем да споделим с Третия/а защо не и последващ/ член на семейството. Бяхме и сме готови да даваме колкото поиска.

инстинкт и желание да оби4аш и да бъдеш оби4ан,да зарадваш любимия 4овек,хора около себе си...........много неща,които се събират накуп

Защото искахме от нашата любов /на двамата с мъжа ми   /да създадем нещо още по прекрасно -децата.Било инстинкт ,било огромна обич ,било защото  наистина го искахме...е резултата е прекрасен -едно мило момиченце и едно невероятно момченце.Като ги гледам се питам обратното :"Как бих могла да избера да НЕ бъда родител"!!!!!!!!

При мен проговори инстинкта.Имах подходящия човек до себе си,дълга връзка зад гърба си...
Мисля че това е подходяща причина за да станем родители.

Първо срещнах подходящия човек  Основополагащи мотиви са ми и икономическите възможности и това , че съм от голямо семейство и искам голямо семейство