- Публикувана: 7 ян. 2009, 03:50 ч.
- Последно мнение: 14 март 2009, 18:29 ч.
Защо избираме да станем родители?
Напоследък съм се замислила какви са мотивите ни да изберем да бъде родители. Така или иначе повчето от нас попадат в този форум след като вече са взели това решение, но ми е интересно да разбера каква е мотивацията за по-голямата част от нас.
Особено в момент, когато светът е толкова пренаселен, че оцеляването на човешкия род да не зависи от това.
Хрумват ми следните:
1. патриотичен мотив - както и да гледаме на нещата в световен план, нашата нация намалява - да спасим българската нация от изчезване
2. прагматичен мотив - защото това е моделът който сме виждали около себе си и той така работи, без да се замисляме - порастваш, омъжваш се и раждаш деца
3. защото вече ни изтича времето - примерно минаваме 30-те и се опасяваме, че в един момент може да се окаже прекалено късно и биологически трудно
4. защото се чувстваме достатъчно уверени и пълноценни личности, които предполагат, че имат на какво да научат потенциалните си деца и да направят света едно по-добро място
5. защото искаме да си осигурим безсмъртие чрез новия живот, който ще възроди гените ни и ще ги увековечи във времето
6. романтичен мотив - защото искаме да имаме деца точно от определен човек, с когото се чувстваме щастливи и виж т. 5.
7. защото предполагаме, че едно дете (или повече) би заздравило връзката ни с партньора
8. защото ни е страх от самотата когато остареем и е добре да помислим за старините от по-рано
9. емоционален мотив - защото имаме нужда някой да ни обича безрезервно и да зависи от нас, както ще го прави бебето и малкото дете, и когото ние да обичаме по същия начин
10. за да изцелим себе си от травми от детството, като преживеем тези моменти от позицията на възрастен и "поправим грешките" - спрямо нашите деца
11. сравнително-съревнователен мотив - за да "натрием носа" на роднини и познати, като им покажем, че сме по-добри родители от тях
12. кариеристичен мотив - за да ни възприемат като отговорни хора в обществото - щом можем да се грижим за семейство значи сме хора на които може да се разчита и да се дават по-големи отговорности - съответно да получим по-висок пост в службата (Това обаче май по-скоро се отнася за бащите, поне на първо време)
13. социален мотив - защото на тази възраст (ако е по-голяма) повечето ни познати и приятели вече имат деца и ние оставаме изолирани от средата, в която преди сме си съществували комфортно
14. родова мотивация - за да увелича семейството си и да продължа рода - много деца=силно семейство
15. икономическа - защото мога да си го позволя икономически
Май само за тези се сещам. Разбира се може мотивите да са комбинация от няколко от изброените. Ако някой се сети за още, моля да допълни.
Ще се опитам да пусна и анкета.
Оставила съм възможност за до осем отговора от потребител.
Ще се радвам да видя какви са резултатите
Благодаря ви за вниманието
Особено в момент, когато светът е толкова пренаселен, че оцеляването на човешкия род да не зависи от това.
Хрумват ми следните:
1. патриотичен мотив - както и да гледаме на нещата в световен план, нашата нация намалява - да спасим българската нация от изчезване
2. прагматичен мотив - защото това е моделът който сме виждали около себе си и той така работи, без да се замисляме - порастваш, омъжваш се и раждаш деца
3. защото вече ни изтича времето - примерно минаваме 30-те и се опасяваме, че в един момент може да се окаже прекалено късно и биологически трудно
4. защото се чувстваме достатъчно уверени и пълноценни личности, които предполагат, че имат на какво да научат потенциалните си деца и да направят света едно по-добро място
5. защото искаме да си осигурим безсмъртие чрез новия живот, който ще възроди гените ни и ще ги увековечи във времето
6. романтичен мотив - защото искаме да имаме деца точно от определен човек, с когото се чувстваме щастливи и виж т. 5.
7. защото предполагаме, че едно дете (или повече) би заздравило връзката ни с партньора
8. защото ни е страх от самотата когато остареем и е добре да помислим за старините от по-рано
9. емоционален мотив - защото имаме нужда някой да ни обича безрезервно и да зависи от нас, както ще го прави бебето и малкото дете, и когото ние да обичаме по същия начин
10. за да изцелим себе си от травми от детството, като преживеем тези моменти от позицията на възрастен и "поправим грешките" - спрямо нашите деца
11. сравнително-съревнователен мотив - за да "натрием носа" на роднини и познати, като им покажем, че сме по-добри родители от тях
12. кариеристичен мотив - за да ни възприемат като отговорни хора в обществото - щом можем да се грижим за семейство значи сме хора на които може да се разчита и да се дават по-големи отговорности - съответно да получим по-висок пост в службата (Това обаче май по-скоро се отнася за бащите, поне на първо време)
13. социален мотив - защото на тази възраст (ако е по-голяма) повечето ни познати и приятели вече имат деца и ние оставаме изолирани от средата, в която преди сме си съществували комфортно
14. родова мотивация - за да увелича семейството си и да продължа рода - много деца=силно семейство
15. икономическа - защото мога да си го позволя икономически
Май само за тези се сещам. Разбира се може мотивите да са комбинация от няколко от изброените. Ако някой се сети за още, моля да допълни.
Ще се опитам да пусна и анкета.
Оставила съм възможност за до осем отговора от потребител.
Ще се радвам да видя какви са резултатите
Благодаря ви за вниманието
Без да се обиждаш - предложените варианти ми звучат абсурдно. Не мога да се съглася с нито един. По принцип би трябвало просто да отмина темата, без да пиша по нея, "щом не ми харесва", но ми е любопитно - ти наистина ли смяташ, че така предложените причини са тези, които биха накарали един средно интелигентен човек да избере да стане родител?
Джи ако имаш по-добри предложения - давай.Аз лично не можах да си избера от предложените.
То като се замисля аз не съм "избирала" да стана родител."Избрах" да се съглася с половинката,че ще е хубаво да го направим.Точно тогава нито се чувствах готова,нито вярвах че ще се справя като родител,а и честно казано разчитах на варианта че няма да стане веднага.
То като се замисля аз не съм "избирала" да стана родител."Избрах" да се съглася с половинката,че ще е хубаво да го направим.Точно тогава нито се чувствах готова,нито вярвах че ще се справя като родител,а и честно казано разчитах на варианта че няма да стане веднага.
Не мога да избера никоя от изброените опции. 
Желанието да имам дете в никакъв случай не е и животински инстинкт, само не и животински.
Желанието да имам дете в никакъв случай не е и животински инстинкт, само не и животински.
Е, защо така
Мисля, че ни е вродено. В какъвто и цивилизован свят да живеем, не можем да избягаме от първичното, а и не трябва. Сетих се и за още една причина - от любов към живота.
Психолозите биха го обяснили най-добре.
За себе си мога д кажа, че срещнах подходящия мъж и му родих две деца
За себе си мога д кажа, че срещнах подходящия мъж и му родих две деца
Още от 18 годишна се чувствах готова да стана майка 
Имала съм само сериозни приятели и като че ли израснах много бързо. Приемах живота много насериозно още от малка
Родителите ми се разделиха когато бях на 15 и от тогава станах самостоятелна.Майка ми замина в чужбина и след като завърших средното си образование заминах и аз.Срещнах мъжа ми тук и почуствах , че той е човека на който искам да родя дете.
Имала съм само сериозни приятели и като че ли израснах много бързо. Приемах живота много насериозно още от малка
Родителите ми се разделиха когато бях на 15 и от тогава станах самостоятелна.Майка ми замина в чужбина и след като завърших средното си образование заминах и аз.Срещнах мъжа ми тук и почуствах , че той е човека на който искам да родя дете.
С мъжът ми сме заедно от 19-годишни! 
Но той определено не беше готов за дете и когато вече станахме на 25г. почнахме опитите.
Аз винаги съм искала да бъда мама, да се грижа за семейството си. Просто искам да имам семейство, да имам деца, да сме заедно, да имам много внуци и правнуци, ако е рекъл Господ. Това е.
Но той определено не беше готов за дете и когато вече станахме на 25г. почнахме опитите. Аз винаги съм искала да бъда мама, да се грижа за семейството си. Просто искам да имам семейство, да имам деца, да сме заедно, да имам много внуци и правнуци, ако е рекъл Господ. Това е.
СМного точно казано и напълно се отнася за мен
Срещнах подходящия човек и двамата поискахме да имаме дете
Нито едно от изброените- просто обичам децата и в един момент се почувствах готова да имам свое. Не е патриотичен мотив, нито напреднала възраст, не сме и кой знае колко добре финансово. Не е дори заради мъжа ми. Обичам го, но дори да бях с неподходящ мъж или сама, пак щях да искам дете точно сега. Иначе как да си обясня факта, че съм с този мъж от 10 години, той отдавна иска дете, но точно сега и аз поисках- наистина поисках, не просто реших да родя, защото това е неговото желание.
Нито една от посочените опции не се доближава до отговора.
Почувствах се готова да бъда майка и ......избрах да бъда родител.
Бях срещнала и подходящият човек, за когото исках именно той да бъде баща на децата ми.
Не може да се посочи точната причина- думите не са достатъчни, за да се обясни чувството, породило потребността да станеш родител!
Почувствах се готова да бъда майка и ......избрах да бъда родител.
Бях срещнала и подходящият човек, за когото исках именно той да бъде баща на децата ми.
Не може да се посочи точната причина- думите не са достатъчни, за да се обясни чувството, породило потребността да станеш родител!
Цитат
Според Вилхелм Райх „Човекът с всички средства се разграничава от лошото животно и за да докаже „по-добрата си същност”,, се позовава на културата и цивилизацията, които го отличават от животното. С цялото си поведение, с „теориите си за ценностите”, „с философиите за морала”, с „маймунските си дела” и т.н. той ни убеждава, че не желае да си спомни за това, че в същността си е животно, което има много повече общи неща с „животното” отколкото с това, което сам твърди за себе си и за което мечтае. Когато направим преглед на човешката цивилизация за дълъг период от време, откриваме, че твърденията на хората са не само фалшиви, но и са измислени, за да могат хората да забравят, че са животни.”
Не знам защо, на някой им е много обидно да се сравняват с животните....
Всъщност няма биологичен вид на тази земя, който да няма инстинкт за размножаване.Така се обновяват поколенията, предават се гените и се усъвършенстват видовете.
Така е при едноклетъчните, така е при мишките, маймуните....така е и при хората..
Подбираме по-добрият партньор (също както животните) и създаваме общо поколение...
Всичко останало са просто оправдания за нашите предрасъдъци и подтиснати нагони.
Срещнах подходящия човек и двамата поискахме да имаме дете
Цитат
Според Вилхелм Райх „Човекът с всички средства се разграничава от лошото животно и за да докаже „по-добрата си същност”,, се позовава на културата и цивилизацията, които го отличават от животното. С цялото си поведение, с „теориите си за ценностите”, „с философиите за морала”, с „маймунските си дела” и т.н. той ни убеждава, че не желае да си спомни за това, че в същността си е животно, което има много повече общи неща с „животното” отколкото с това, което сам твърди за себе си и за което мечтае. Когато направим преглед на човешката цивилизация за дълъг период от време, откриваме, че твърденията на хората са не само фалшиви, но и са измислени, за да могат хората да забравят, че са животни.”
Не знам защо, на някой им е много обидно да се сравняват с животните....
Всъщност няма биологичен вид на тази земя, който да няма инстинкт за размножаване.Така се обновяват поколенията, предават се гените и се усъвършенстват видовете.
Така е при едноклетъчните, така е при мишките, маймуните....така е и при хората..
Подбираме по-добрият партньор (също както животните) и създаваме общо поколение...
Всичко останало са просто оправдания за нашите предрасъдъци и подтиснати нагони.
Когато реших за първи път, че искам деца, важаха основно тези причини:
"2. прагматичен мотив - защото това е моделът който сме виждали около себе си и той така работи, без да се замисляме - порастваш, омъжваш се и раждаш деца
...
6. романтичен мотив - защото искаме да имаме деца точно от определен човек, с когото се чувстваме щастливи"
Ако родя още едно дете, причината вероятно ще е:
"15. икономическа - защото мога да си го позволя икономически"
"2. прагматичен мотив - защото това е моделът който сме виждали около себе си и той така работи, без да се замисляме - порастваш, омъжваш се и раждаш деца
...
6. романтичен мотив - защото искаме да имаме деца точно от определен човек, с когото се чувстваме щастливи"
Ако родя още едно дете, причината вероятно ще е:
"15. икономическа - защото мога да си го позволя икономически"
Гласувах за:
1. моделът, който виждам около себе си, въпреки че не бих го формулирала така. По-скоро следвахме естествения ход на нещата-бяхме гаджета от 12години, завършихме университета, заживяхме заедно, имахме хубава работа... Детето си беше естествено продължение на нещата.
2. Исках да имам дете точно от този човек. Убедена съм, че той е най-подходящия човек за съпруг и баща, който съм срещала през живота си.
1. моделът, който виждам около себе си, въпреки че не бих го формулирала така. По-скоро следвахме естествения ход на нещата-бяхме гаджета от 12години, завършихме университета, заживяхме заедно, имахме хубава работа... Детето си беше естествено продължение на нещата.
2. Исках да имам дете точно от този човек. Убедена съм, че той е най-подходящия човек за съпруг и баща, който съм срещала през живота си.
♥ мис арк ♥ го е обрисувала с думи много добре:
Може би освен любов, с мъжа ми искахме да имаме нещо, още по-прекрасно, създадено от нас двамата.
Ех, че хубава тема! Поздравления за авторката!
Много е смислено човек да си зададе въпроса "защо избрах да стана родител",още по-хубаво би било да не се питаме постфактум, а преди да създаваме деца, но ... това е в сферата на пожеланията.
Никога не съм смятала, че всички хора трябва да имат деца, четова е част от житийските задачи, които всеки "трябва" да изпълни. Реших да имам дете на 32, след като доста дълго време бях на мнение, че не е нужно - на пренаселения свят и на мен - да ставам родител. Когато забременях, не го направих с мисълта, че детето ще осмисли живота ми. И досега смятам, че това е твърде голяма отговорност, която да стовариш върху едно толкова дребно същество - да ти осмисли живота! За мен родителството е даване от сутрин до вечер, без да очакваш нещо в замяна. Включително и "детето да те радва" и "да осмисля". Това са смазващи очаквания. Знам, че не са малко хората (май даже преобладават), които просто имат биологичен порив да раждат/ създават деца. При мен и това го нямаше. А пък тая суета "да се продължа" съвсем не я разбирам.
А сега и моята причина. Реших, че ще е добре да дам възможност на едно ново същество да си опита късмета на този свят. (Не "да го науча на нещо". Не искам да учи неща за света през моите очи, дано не види нищо така, както аз го виждам.) Вече осъзнавам, че работата около запазването му жив, здрав и успешен ще е много. Но също така си дадох си сметка, че инвестирам твърде много енергия в отношения и каузи, които не са чак толкова важни или смислени. По-добре да дам тази енергия на сина ми.
Що се отнася до Райх - не случайно теориите и терапевтичните му практики са забранени в доста държави. Доказано са навредили на доста хора, подложили се на райхианска терапия. У нас, уви, никой не си е дал труда да го забрани.
Много е смислено човек да си зададе въпроса "защо избрах да стана родител",още по-хубаво би било да не се питаме постфактум, а преди да създаваме деца, но ... това е в сферата на пожеланията.
Никога не съм смятала, че всички хора трябва да имат деца, четова е част от житийските задачи, които всеки "трябва" да изпълни. Реших да имам дете на 32, след като доста дълго време бях на мнение, че не е нужно - на пренаселения свят и на мен - да ставам родител. Когато забременях, не го направих с мисълта, че детето ще осмисли живота ми. И досега смятам, че това е твърде голяма отговорност, която да стовариш върху едно толкова дребно същество - да ти осмисли живота! За мен родителството е даване от сутрин до вечер, без да очакваш нещо в замяна. Включително и "детето да те радва" и "да осмисля". Това са смазващи очаквания. Знам, че не са малко хората (май даже преобладават), които просто имат биологичен порив да раждат/ създават деца. При мен и това го нямаше. А пък тая суета "да се продължа" съвсем не я разбирам.
А сега и моята причина. Реших, че ще е добре да дам възможност на едно ново същество да си опита късмета на този свят. (Не "да го науча на нещо". Не искам да учи неща за света през моите очи, дано не види нищо така, както аз го виждам.) Вече осъзнавам, че работата около запазването му жив, здрав и успешен ще е много. Но също така си дадох си сметка, че инвестирам твърде много енергия в отношения и каузи, които не са чак толкова важни или смислени. По-добре да дам тази енергия на сина ми.
Що се отнася до Райх - не случайно теориите и терапевтичните му практики са забранени в доста държави. Доказано са навредили на доста хора, подложили се на райхианска терапия. У нас, уви, никой не си е дал труда да го забрани.
Не мога да посоча никой от отговорите в анкетата, с изключение на исках да имам дете от точно определен човек. За мое огромно съжаление Брад Пит е вече обвързан 
С моя съпруг, ходехме от три месеца, когато една вечер той ми каза: обичам те много и ти си жената с която искам да прекарам живота си. Искаш ли да се направим бебе?
И така след почти година опити се пръкна малката Рая!
С моя съпруг, ходехме от три месеца, когато една вечер той ми каза: обичам те много и ти си жената с която искам да прекарам живота си. Искаш ли да се направим бебе?
И така след почти година опити се пръкна малката Рая!
И на мене ми хареса темата !
Чувствах нужда да стана майка , да имам детенце , чувствах нужда от безрезервната обич , която да давам и да получавам .
Е , разбира се срещнах човека , с когото исках да имам деца
Финансови или патриотични причини напълно изключвам от списъка си .
Чувствах нужда да стана майка , да имам детенце , чувствах нужда от безрезервната обич , която да давам и да получавам .
Е , разбира се срещнах човека , с когото исках да имам деца
Финансови или патриотични причини напълно изключвам от списъка си .
Ей, колко много отговори! Благодаря ви, момичета!
Тук съм се опитала да изброя всички възможни мотиви, а не само тези, заради които един средно/високо/ниско интелигентен човек би направил този избор. Също така, не мисля че който и от тях да бъде избран трябва да става повод за срам или порицание, просто сме различни хора и имаме различни потребности и приориети.
Добавих още две опции - инстинсктивно желание и нито едно от изброените, благодаря за подсказката.
Аз още се опитвам да си изясня кои са моите мотиви
Saule , благодаря ти. А кой е този Райх?
Тук съм се опитала да изброя всички възможни мотиви, а не само тези, заради които един средно/високо/ниско интелигентен човек би направил този избор. Също така, не мисля че който и от тях да бъде избран трябва да става повод за срам или порицание, просто сме различни хора и имаме различни потребности и приориети.
Добавих още две опции - инстинсктивно желание и нито едно от изброените, благодаря за подсказката.
Аз още се опитвам да си изясня кои са моите мотиви
Saule , благодаря ти. А кой е този Райх?
Винаги съм искала да имам дете...когато срешнах точния човек преди пет години...знаех че искам дете точно от него...преди година инстиктивно разбрахме че това е момента да си направим бебе и можеби затова стана толкова бързо....и сега сме щастливи родители на едно прекрасно бебе.
Що се отнася до Райх - не случайно теориите и терапевтичните му практики са забранени в доста държави. Доказано са навредили на доста хора, подложили се на райхианска терапия. У нас, уви, никой не си е дал труда да го забрани.
Тук не става дума за терапиите на Райх, а за негово изказване с което АЗ съм съгласна.....
Освен това точно той в момента е силно лансиран в нашите университети.....защо ли, след като е "толкова опасен".....всъщност част от известните психолози тук в България са членове именно на ноерайхианската психотерапевтична организация...Незнам за кои страни говориш и какви са тези "доста хора" на които е навредил...
Ако погледнеш история на психологията ще откриеш, че почти всички големи психолози са имали глупави тези и изказвания...но в науката е така.....така, че не го представяй като шарлатанин.....няма психологическа практика с която да не може да се злоупотреби....всяка от тях може да бъде по различен начин опасна за хората....
Никога не съм смятала, че всички хора трябва да имат деца, четова е част от житийските задачи, които всеки "трябва" да изпълни. ........доста дълго време бях на мнение, че не е нужно - на пренаселения свят и на мен - да ставам родител. ...........
А пък тая суета "да се продължа" съвсем не я разбирам.
А сега и моята причина. Реших, че ще е добре да дам възможност на едно ново същество да си опита късмета на този свят. (
Не искам да коментирам поста ти, но просто останах...
Burberry
http://en.wikipedia.org/wiki/Wilhelm_Reich
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B8%D0%BB%D1%85%D0%B5%D0%B … D0%B0%D0%B9%D1%85
Аз също мисля, че животинското го има във всеки човек 
. Аз лично бях готова за дете преди около 4-5 години, но просто не бях срещнала подходящия мъж, защото едно дете се нуждае от двама родители и не трябва да е еднолично решение 
. Когато това стана си направихме бебе и то стана много бързо.
. Аз лично бях готова за дете преди около 4-5 години, но просто не бях срещнала подходящия мъж, защото едно дете се нуждае от двама родители и не трябва да е еднолично решение . Когато това стана си направихме бебе и то стана много бързо. 
Много хубава тема! Кара те да се върнеш назад във времето и да си спомниш, какви емоции са те вълнували преди да поискаш да имаш дете или поне на мен така ми подейства.
Много е хубаво да можеш да избираш свободно, не зависимо за какво става въпрос. Но да избереш да станеш родител според мен, трябва да е дълбоко осъзнато и премислено решение, защото отговорността да отгледаш един човек е по голяма от колкото ни се струва преди да се появи в живота ни този човек.
За мен важна роля при вземането на решението да имам дете изигра мъжът ми, който е това което искам и отчайвам да бъде един мъж и баща, семейната среда и възпитание, годините ми, финансовата независимост, която сме постигнали и двамата, желанието да преодолее ме егоизма, който все повече задушава човешките отношения, убедеността, че има какво да дам на едно дете и да го науча на нещо, желанието да осмисля живота си.
Благодаря на Господ, че узрях за това решение и за това, че имам правото да избера да имам дете и че го имам разбира се, да ни е живо и здраво.
Много е хубаво да можеш да избираш свободно, не зависимо за какво става въпрос. Но да избереш да станеш родител според мен, трябва да е дълбоко осъзнато и премислено решение, защото отговорността да отгледаш един човек е по голяма от колкото ни се струва преди да се появи в живота ни този човек.
За мен важна роля при вземането на решението да имам дете изигра мъжът ми, който е това което искам и отчайвам да бъде един мъж и баща, семейната среда и възпитание, годините ми, финансовата независимост, която сме постигнали и двамата, желанието да преодолее ме егоизма, който все повече задушава човешките отношения, убедеността, че има какво да дам на едно дете и да го науча на нещо, желанието да осмисля живота си.
Благодаря на Господ, че узрях за това решение и за това, че имам правото да избера да имам дете и че го имам разбира се, да ни е живо и здраво.
от една страна заради всичките опции,от друга страна мога да добавя и още 100 мотива.
Бях на 28 г,завършила,работеща,така че това си е логичното продължение на нещата.Защото какъв е смисълът да имаш образование,работа,да си финансово осигурен,а пък да се прибираш в празна къща?Бях си взела домашен любимец и съпруг,така че към идилията трябваше да има и детенце.
Може би ми е по-интересен въпроса защо избират някой да не бъдат родители?Там ми се струва, че нещата ще са по-енозначни,отколкото тук.
И все пак едва ли някой знае защо е избрал да стане родител,по-скоро е преценил че така е нормално да продължи живота му по нататък.
Вече се обърках и аз така че....
Бях на 28 г,завършила,работеща,така че това си е логичното продължение на нещата.Защото какъв е смисълът да имаш образование,работа,да си финансово осигурен,а пък да се прибираш в празна къща?Бях си взела домашен любимец и съпруг,така че към идилията трябваше да има и детенце.
Може би ми е по-интересен въпроса защо избират някой да не бъдат родители?Там ми се струва, че нещата ще са по-енозначни,отколкото тук.
И все пак едва ли някой знае защо е избрал да стане родител,по-скоро е преценил че така е нормално да продължи живота му по нататък.
Вече се обърках и аз така че....
Мама на фъстъче, напълно си права, че "няма психологическа практика с която да не може да се злоупотреби....всяка от тях може да бъде по различен начин опасна за хората"....
Но в самата природа на определени парадигми е заложена по-голяма възможност за злоупотреба с терапевтирания клиент. Ако ти е интересно къде е забранен Райх и защо, просто направи един сърч и ще разбереш. В допълнение, от любопитство и като опит да попълня квалификацията си съм преминавала през неорайхианско обучение. Не бих си позволила да го прилагам и без да е забранено. А твоят личен или професионален опит с Райх какъв е?
Що се отнася до моята причина, няма какво да я коментираш, сигурна съм, че дори не си разбрала за какво говоря. Повечето хора, които познавам, гледата на децата като средство да попълнят някаква собствена потребност - от "безрезервна" обич, от неразривна връзка между себе си и партньора- (за каквато, по някаква странна причина, минават децата). Други хора вярват, че децата са средство за себеосъществяване. Това, което казвам с моята причина е, че вече съм достигнала до етап, в който НЕ МОИТЕ потребности и нуждата да ги запълня са онова, което ме движат. Животът ми е достатъчно пълен и завършен. Оттам нататък, детето ми се появи, за ДА ПОЛУЧАВА всичко, което му е нужно от мен, а не да запълва моите неудовлетворени потребности. Или тази гледна точка ти е много трудносмилаема? Друго си е да плеснеш на масата, че продължението на рода е дълг на всеки
И да, да имаш деца съвсем не е задължително. По-добре да нямаш, отколкото да родиш само, защото така е прието или чувстваш празнина в живота си ... или искаш да се продължиш.
Но в самата природа на определени парадигми е заложена по-голяма възможност за злоупотреба с терапевтирания клиент. Ако ти е интересно къде е забранен Райх и защо, просто направи един сърч и ще разбереш. В допълнение, от любопитство и като опит да попълня квалификацията си съм преминавала през неорайхианско обучение. Не бих си позволила да го прилагам и без да е забранено. А твоят личен или професионален опит с Райх какъв е?
Що се отнася до моята причина, няма какво да я коментираш, сигурна съм, че дори не си разбрала за какво говоря. Повечето хора, които познавам, гледата на децата като средство да попълнят някаква собствена потребност - от "безрезервна" обич, от неразривна връзка между себе си и партньора- (за каквато, по някаква странна причина, минават децата). Други хора вярват, че децата са средство за себеосъществяване. Това, което казвам с моята причина е, че вече съм достигнала до етап, в който НЕ МОИТЕ потребности и нуждата да ги запълня са онова, което ме движат. Животът ми е достатъчно пълен и завършен. Оттам нататък, детето ми се появи, за ДА ПОЛУЧАВА всичко, което му е нужно от мен, а не да запълва моите неудовлетворени потребности. Или тази гледна точка ти е много трудносмилаема? Друго си е да плеснеш на масата, че продължението на рода е дълг на всеки
И да, да имаш деца съвсем не е задължително. По-добре да нямаш, отколкото да родиш само, защото така е прието или чувстваш празнина в живота си ... или искаш да се продължиш.
И да, да имаш деца съвсем не е задължително. По-добре да нямаш, отколкото да родиш само, защото така е прието или чувстваш празнина в живота си ... или искаш да се продължиш.
Абсолютно съм съгласна. Напълно разбирам хората, които съзнателно отказват да имат деца. Но ми е трудно да приема тези, които стават родители, само за да запълнят липсващата част от пъзела. Нещо от рода на - завърших си образованието, трябваше да си намеря мъж, пък и мама и тате даваха зор, изградих кариера, обиколих чужбина, а пък и всички приятелки родиха, само аз не, хайде сега е време за едно бебе. Пък ще го дам на ясла на 6 месеца, че трябва да се работи, няма начин. А пък за какво му е братче или сестриче, повече няма да раждам. Отчетох се в този живот с дете. А пък и друго си е да си гледаш кефа.
А също и не разбирам като отговор - срещнах подходящия мъж. Подходящия мъж, който да бъде осеменител, подходящия мъж, който ще сменя памперси и ще бъде отговорен баща? Значи жената като срещне подходящ мъж има любов, има инстинкти, те са първопричината според мен двама влюбени да имат дете. Другото ми звучи като някакви сметки.
И да, да имаш деца съвсем не е задължително. По-добре да нямаш, отколкото да родиш само, защото така е прието или чувстваш празнина в живота си ... или искаш да се продължиш.
Абсолютно съм съгласна. Напълно разбирам хората, които съзнателно отказват да имат деца. Но ми е трудно да приема тези, които стават родители, само за да запълнят липсващата част от пъзела. Нещо от рода на - завърших си образованието, трябваше да си намеря мъж, пък и мама и тате даваха зор, изградих кариера, обиколих чужбина, а пък и всички приятелки родиха, само аз не, хайде сега е време за едно бебе. Пък ще го дам на ясла на 6 месеца, че трябва да се работи, няма начин. А пък за какво му е братче или сестриче, повече няма да раждам. Отчетох се в този живот с дете. А пък и друго си е да си гледаш кефа.
А също и не разбирам като отговор - срещнах подходящия мъж. Подходящия мъж, който да бъде осеменител, подходящия мъж, който ще сменя памперси и ще бъде отговорен баща? Значи жената като срещне подходящ мъж има любов, има инстинкти, те са първопричината според мен двама влюбени да имат дете. Другото ми звучи като някакви сметки.
Може би не си ме разбрала какво имам предвид. Разбира се, че създаването на деца трябва да е отговорно, но това не значи, че трябва да се прави, защото другите го правят или под натиска на общественото мнение.
Съгласна съм, че трябва да се планира, но в днешните времена понякога твърде много планираме. Против съм самоцелното размножаване и създаване на обречени съдби, но това е съвсем друга тема.
Съгласна съм, че трябва да се планира, но в днешните времена понякога твърде много планираме. Против съм самоцелното размножаване и създаване на обречени съдби, но това е съвсем друга тема.
Срещнах съпруга си когато бях на 17, а той на 19. И през ум не ни минаваше, че един ден ще станем семейство. Изживяхме си лудите студентски години заедно, без да насилваме нещата. Преди 2,5 г направихме следващата стъпка-бракувахме се Естествения ход следваше да е детето, но имахме два неуспешни и горчиви опита, за които лекарите нямаха обяснение. Аз в личен план се амбицирах да докажа на милото, че мога да му родя дете 
Трудно е да виждаш как се радва на чуждите деца, въпреки,че нито веднъж не получих укор от негова страна. Трудностите сплотяват и ни каляват. Страх ме е дали ще се справя с предизвикателството да съм майка, да възпитавам един нов човек.... Времето ще покаже
Естествения ход следваше да е детето, но имахме два неуспешни и горчиви опита, за които лекарите нямаха обяснение. Аз в личен план се амбицирах да докажа на милото, че мога да му родя дете Трудно е да виждаш как се радва на чуждите деца, въпреки,че нито веднъж не получих укор от негова страна. Трудностите сплотяват и ни каляват. Страх ме е дали ще се справя с предизвикателството да съм майка, да възпитавам един нов човек.... Времето ще покаже 
Защото искахме от нашата любов /на двамата с мъжа ми /да създадем нещо още по прекрасно -децата.Било инстинкт ,било огромна обич ,било защото наистина го искахме...е резултата е прекрасен -едно мило момиченце и едно невероятно момченце.Като ги гледам се питам обратното :"Как бих могла да избера да НЕ бъда родител"!!!!!!!!
Извън темата, но все пак съм длъжна да ти отговоря....Досега ми с Райх се базира на няколко университетски книги. Практическо познание за методите и терапиите му нямам..така че не мога на 100% да говоря за ползите и вредите - на този етап дори самата аз не съм решила кое психоаналитичното и психотерапевтично направление ми допада най-много....но считам, че толкова крайни изказвания за излишни..от всяка теория, всяка практика могат да се извлекат безценни съвети и познания.....в случая обаче ние не говорим за Райх, а за един природен закон.....За това кое ни тласка към избора да бъдем родители.....и мнението на всички познати от мен учени е един..инстинкта.
Вероятно много добре знаеш плюсовете и минусите за този нагон.....подтиснат или не той е обвит от мрежа оправдания, които размахваме пред обществото.
Инстинкт, който се проявява и развива още в самото детство ...ето нещо на Франсоаз Долто което също ще ти е познато:
"За мен едиповата ситуация важи за критичния конфликтен момент на съзнателно, дори вербализирано сексуално желание - желанието на момичето да бъде сексуален обект на бащата, да има дете от него и да измести майката, като направи така, че тя да изпадне в немилост, или направо планира убийството й.
За да бъде това, което е - решаващ структуриращ, кръстопът на социалната личност, - едиповият комплекс трябва да се изживее от момиченцето, когато, все още неузряло физиологически, но съзнавайки се като бъдеща жена, то вече се стреми да ползва възможностите на жена, обществено приета като такава, да притежава живо дете, дарено от бащата, от когото иска да носи видим символичен плод на женствеността си, призната и оплодена от него."
Колкото и да не ти се вярва
много добре разбрах каква е основната ти идея......Проблема обаче, е че много малко хора осъзнават колко себеотдаващо е родителската роля....колко алтруистична е тя по своята същност....още повече преди да са се сблъскали с нея....
Дразнят ме и отвращават хора, които говорят с досада за децата си....отблъскващо е да видиш майка с 6м. бебе която казва "Много ме дразни"...или "Не мога да го понасям"....
Болно ми е да като знам, колко деца макар и желани остават емоционално изоставени и незадоволени........
...и какво от това като си финансово облагодетелстван
....какво от това като децата са плод на голяма любов....и т.н. ....т.н
Има много родители, които откровенно казано не заслужават да бъдат такива....но природата е природа...
Проблема обаче, е че много малко хора осъзнават колко себеотдаващо е родителската роля....колко алтруистична е тя по своята същност....още повече преди да са се сблъскали с нея....
Дразнят ме и отвращават хора, които говорят с досада за децата си....отблъскващо е да видиш майка с 6м. бебе която казва "Много ме дразни"...или "Не мога да го понасям"....
Болно ми е да като знам, колко деца макар и желани остават емоционално изоставени и незадоволени........
...и какво от това като си финансово облагодетелстван
....какво от това като децата са плод на голяма любов....и т.н. ....т.н
Има много родители, които откровенно казано не заслужават да бъдат такива....но природата е природа...
Дразнят ме и отвращават хора, които говорят с досада за децата си....отблъскващо е да видиш майка с 6м. бебе която казва "Много ме дразни"...или "Не мога да го понасям"....
Болно ми е да като знам, колко деца макар и желани остават емоционално изоставени и незадоволени........
...и какво от това като си финансово облагодетелстван
....какво от това като децата са плод на голяма любов....и т.н. ....т.н
Има много родители, които откровенно казано не заслужават да бъдат такива....но природата е природа...
Напълно съм съгласна
Много интересна тема! Поздравления за авторката!
Срещнах подходящия човек, пожелах си да имам деца, които във всичко да приличат на него, и досега много го обичам. Имаме какво да дадем на децата си, дори отложихме плановете си за тях с 5 години, за да се подсигурим финансово. Това е инстинкт и безрезервна обич. Емоционално не се бяхме подготвили добре, но се справихме бързо със стреса.
Децата са смисълът на нашия живот!
п.с. Въпреки всичко си позволявам да се отегча и да се подразня понякога, аз съм нормален човек, който има свои собствени желания. Предпочитам да си го призная и да се оттегля временно от детската стая, за да си "презаредя батериите" с разходка, книжка, театър или просто като поспя.
Срещнах подходящия човек, пожелах си да имам деца, които във всичко да приличат на него, и досега много го обичам. Имаме какво да дадем на децата си, дори отложихме плановете си за тях с 5 години, за да се подсигурим финансово. Това е инстинкт и безрезервна обич. Емоционално не се бяхме подготвили добре, но се справихме бързо със стреса.
Децата са смисълът на нашия живот!
п.с. Въпреки всичко си позволявам да се отегча и да се подразня понякога, аз съм нормален човек, който има свои собствени желания. Предпочитам да си го призная и да се оттегля временно от детската стая, за да си "презаредя батериите" с разходка, книжка, театър или просто като поспя.
Защото веднъж пропуснах своя шанс и разбрах че за да получиш първо трябва да дадеш.През целия си живот съм имала само проблеми в любовта.Неподходящи мъже, несходство в характерите и невъзможност за съжителство.Липса на уважение и стигане до консенсус.Бях бременна веднъж а нямам бебе.Сега намерих моя човек.С който исках да живея,с който се разбирам,обича ме и ме уважава,с мен е в всяко едно мое решение,не ме обижда и ми помага без да очаква целувки по нозете.Щом го видях разбрах че това е мъж от който искам да имам дете защото той ще е най-добрият баща и съпруг.Направих го заради себе си-естествено искам да имам деца, и за да го направя най-щастливия мъж.За да дарим живот!!!
Психолозите биха го обяснили най-добре.
За себе си мога д кажа, че срещнах подходящия мъж и му родих две деца
За себе си мога д кажа, че срещнах подходящия мъж и му родих две деца
Мда и аз бих дала такъв отговор. Посочените в анкетата не ми допадат някак.
За да осмисля живота си.
Психолозите биха го обяснили най-добре.
За себе си мога д кажа, че срещнах подходящия мъж и му родих две деца
За себе си мога д кажа, че срещнах подходящия мъж и му родих две деца
Мда и аз бих дала такъв отговор.
Срещате някой и МУ раждате деца, ок. А вие къде сте в тази картинка?
Психолозите не отговарят никога точно и ясно
и нямат вълшебни и общовалидни отговори за подобни теми 
Повечето мотиви, посочени в анкетата, са хипер нелепи
Няма го единствения верен отговор - защото това е най-важното, това е смисълът на живота
Няма го единствения верен отговор - защото това е най-важното, това е смисълът на живота
За мен отглеждането на дете е най-голямата отговорност в живота на човек. И точно по тази причина дъъъълги години се дърпах и не исках да имаме деца. Не се чувствах готова и никога и не се почувствах... Минаваха си годините, мъжът ми мрънкаше, че иска дете, аз го отсвирвах редовно и така до един ден, в който гледахме "8 прости правила да се срещаш с дъщеря ми" и той направи коментар, че е толкова забавно да имаш деца и много иска да имаме вече! (Е, питайте го сега дали му е забавно като осъзна каква отговорност е, а не е само смях и забава)
Според мен всичко си опира до характера на съответния човек. За някои хора е лесно да бъдат родители, за други е по-трудно. Някои са по-взискателни, други имат суперкачеството да се забавляват докато си отглеждат децата, имат търпение и необходимата нагласа...
Та не знам моят отговор как точно да го формулирам: поради непреодолимото желание на съпруга ми да даде своя принос към света.
Аз отговорих заради безрезервната обич! На мнение съм че само детето и родителите ти могат да те обичат такъв какъвто си на 100% и дори когато грешиш. Съпругът ми е страхотен човек, обича ме , разбира ме се и всичко е най, но се опитва да ме моделира, а аз съм такъв човек че искам АЗ да дърпам конците. Гад съм си и си го признавам.
и си го признавам. 
Нито една от посочените опции.
Родих, защото в един момент се почувствах готова да стана майка и защото желанието ми да имам дете надделя над всичките ми доводи против това да имам дете!
Може би и по-рано щях да се навия, но нямахме собствен дом. Когато купихме апартамента и го обзаведохме вече нищо не ме спираше. Говоря в единствено число, тъй като мъжът ми отдавна искаше да си имаме "чавета". За него всичко е безкраен празник, иска много деца - едно да ходи за бира, друго за хляб, а третото да гледа четвъртото
Родих, защото в един момент се почувствах готова да стана майка и защото желанието ми да имам дете надделя над всичките ми доводи против това да имам дете!
Може би и по-рано щях да се навия, но нямахме собствен дом. Когато купихме апартамента и го обзаведохме вече нищо не ме спираше. Говоря в единствено число, тъй като мъжът ми отдавна искаше да си имаме "чавета". За него всичко е безкраен празник, иска много деца - едно да ходи за бира, друго за хляб, а третото да гледа четвъртото
............. Съпругът ми е страхотен човек, обича ме , разбира ме се и всичко е най, но се опитва да ме моделира, а аз съм такъв човек че искам АЗ да дърпам конците. Гад съм си и си го признавам.
и си го признавам.Хем се разбирате, хем страхотен човек, но пък се опитва да те моделира,
а на теб пък да дърпаш конците Това ли е ...НАЙ ?По темата: Мисля, че има какво да дам на децата си.
Много интересна тема!Поздравления на авторката
При мен може би водещ беше инстинктът-не ме е срам да си го призная.
С цялото си сърце желаех това дете,да го поема в прегръдката си,да му даря цялата си любов-това са моите причини.
Понеже темата ме заинтригува я прочетох и на мъжа ми.Ами той беше съгласен с почти всички опции-най-вече с продължаване на потомството,увеличване населението на България и т.н,а романтичната отиде някъде назад 
.Още един път се убедих,че мъжете са от Марс,а жените от Венера
Съгласна съм с това мнение.За жалост и аз често срещам такива родители 
При мен може би водещ беше инстинктът-не ме е срам да си го призная.
С цялото си сърце желаех това дете,да го поема в прегръдката си,да му даря цялата си любов-това са моите причини.
Понеже темата ме заинтригува я прочетох и на мъжа ми.Ами той беше съгласен с почти всички опции
-най-вече с продължаване на потомството,увеличване населението на България и т.н,а романтичната отиде някъде назад .Още един път се убедих,че мъжете са от Марс,а жените от Венера Цитат
Проблема обаче, е че много малко хора осъзнават колко себеотдаващо е родителската роля....колко алтруистична е тя по своята същност....още повече преди да са се сблъскали с нея....
Дразнят ме и отвращават хора, които говорят с досада за децата си....отблъскващо е да видиш майка с 6м. бебе която казва "Много ме дразни"...или "Не мога да го понасям"....
Болно ми е да като знам, колко деца макар и желани остават емоционално изоставени и незадоволени........
...и какво от това като си финансово облагодетелстван
....какво от това като децата са плод на голяма любов....и т.н. ....т.н
Има много родители, които откровенно казано не заслужават да бъдат такива....но природата е природа...
Дразнят ме и отвращават хора, които говорят с досада за децата си....отблъскващо е да видиш майка с 6м. бебе която казва "Много ме дразни"...или "Не мога да го понасям"....
Болно ми е да като знам, колко деца макар и желани остават емоционално изоставени и незадоволени........
...и какво от това като си финансово облагодетелстван
....какво от това като децата са плод на голяма любов....и т.н. ....т.н
Има много родители, които откровенно казано не заслужават да бъдат такива....но природата е природа...
Отговорих "нито едно от изброените", защото за себе си не намерих съвсем подходящ и точен отговор. Но ще се обоснова:
Честно казано, се почуствах готова за дете. Бях сигурна и в мъжа до мен (а и той го искаше). Също така в професионален план бях на кръстопът, можех да избера дали отново да се впусна в адски истискваща и амортизираща работа и да "зацикля" за още години или да откажа и да си дам почивка за размисъл и преориентиране в ситуацията. Избрах второто и точно в този период съвсем естествено се намести идеята за бебе.
Честно казано, се почуствах готова за дете. Бях сигурна и в мъжа до мен (а и той го искаше). Също така в професионален план бях на кръстопът, можех да избера дали отново да се впусна в адски истискваща и амортизираща работа и да "зацикля" за още години или да откажа и да си дам почивка за размисъл и преориентиране в ситуацията. Избрах второто и точно в този период съвсем естествено се намести идеята за бебе.
За мен истината донякъде се крие и в това, че жените просто трябва да се усещат необходими и някой по-слаб да има нужда от тях. Не се обиждайте, ако не е така, мислила съм го за себе си, макар че това не ме ласкае особено. Сигурно това е инстинктът. Имаш ли дете, знаеш, че никога няма да останеш сам, и това го има.
Нещо по темата....
Извинявам се предварително, но не мога да се сдържа....
....Рано или късно всеки поема сам по своя път в живота.....децата ни ще имат свои деца-ще са длъжни да се грижат за тях....
аз поне никога не би задушила по този начин децата си, настоявайки да са винаги до мен, да се грижат за мен и да откупят моята грижа по тях......
Цитат
Да си майка е всичко
Венета Кирова | 2005-11-02
Майчинството е най-великият стимул за живот, за успех, за творчество.
От момента, в който станах майка, разбрах какво значи да се бориш, да отстояваш, да печелиш, да понасяш житейския товар с радост и гордост. Разбрах какво значи “да бъдеш готов на всичко”. Разбрах какво значи тази велика движеща сила – майчината любов. Вече съм сигурна, че светът е оцелял благодарение на нея.
Да си майка е риск, предизвикателство, отговорност, болка, щастие. Да си майка значи да си всичко.
Благодарение на майчинството постигам победи в ежедневното надбягване с времето и проблемите, а загубите понасям по-достойно, по-мъдро – като уроци, които ми помагат да продължавам напред. Не заради себе си да продължавам, а заради малкото 5-годишно човече, за което съм “най- прекрасната майка на света” и което ме “обича повече от очите си”.
Майчинството е призвание, дълг, съдба. Майчинството учи на всичко. Дава всичко и взема всичко. И гради цял един живот. Защото детето ни е това, което ние сме го възпитали да бъде. То е част от нас. Но част, принадлежаща на света. Даваме му крила. Но посоката за полета избира то.
реклама
И нямаме право да решаваме вместо него. Отваряме му вратата пред живота, но то само избира собствения си път. Можем да го подкрепяме, разбираме и обичаме. Само така можем да го направим Човек.
Прекрасно е да си майка. Прекрасна болка, прекрасна радост. Прекрасен дълг. Да си майка е смисълът на всичко. Защото нищо друго няма смисъл, губи смисъл, ако го няма него – великото творение на природата и любовта – нашето дете, нашата рожба, нашето малко слънчице. Да си майка е не само прекрасно. Да си майка е велико! Да си майка е свято! Не мога да си представя своя живот без това – да съм майка.
Венета Кирова | 2005-11-02
Майчинството е най-великият стимул за живот, за успех, за творчество.
От момента, в който станах майка, разбрах какво значи да се бориш, да отстояваш, да печелиш, да понасяш житейския товар с радост и гордост. Разбрах какво значи “да бъдеш готов на всичко”. Разбрах какво значи тази велика движеща сила – майчината любов. Вече съм сигурна, че светът е оцелял благодарение на нея.
Да си майка е риск, предизвикателство, отговорност, болка, щастие. Да си майка значи да си всичко.
Благодарение на майчинството постигам победи в ежедневното надбягване с времето и проблемите, а загубите понасям по-достойно, по-мъдро – като уроци, които ми помагат да продължавам напред. Не заради себе си да продължавам, а заради малкото 5-годишно човече, за което съм “най- прекрасната майка на света” и което ме “обича повече от очите си”.
Майчинството е призвание, дълг, съдба. Майчинството учи на всичко. Дава всичко и взема всичко. И гради цял един живот. Защото детето ни е това, което ние сме го възпитали да бъде. То е част от нас. Но част, принадлежаща на света. Даваме му крила. Но посоката за полета избира то.
реклама
И нямаме право да решаваме вместо него. Отваряме му вратата пред живота, но то само избира собствения си път. Можем да го подкрепяме, разбираме и обичаме. Само така можем да го направим Човек.
Прекрасно е да си майка. Прекрасна болка, прекрасна радост. Прекрасен дълг. Да си майка е смисълът на всичко. Защото нищо друго няма смисъл, губи смисъл, ако го няма него – великото творение на природата и любовта – нашето дете, нашата рожба, нашето малко слънчице. Да си майка е не само прекрасно. Да си майка е велико! Да си майка е свято! Не мога да си представя своя живот без това – да съм майка.
Извинявам се предварително, но не мога да се сдържа....
Имаш ли дете, знаеш, че никога няма да останеш сам, и това го има.
....Рано или късно всеки поема сам по своя път в живота.....децата ни ще имат свои деца-ще са длъжни да се грижат за тях....
аз поне никога не би задушила по този начин децата си, настоявайки да са винаги до мен, да се грижат за мен и да откупят моята грижа по тях......
Смятам, че инстинктът не може да бъде мотив да станеш родител. Тези две понятия взаимно се изключват. Иначе го посочих като опция за мен. Защото в природата на една жена е заложено да забременее и да роди дете.
Иначе основният мотив при мен не беше нито един от изброените. Беше чисто здравословен и физиологичен.
Иначе основният мотив при мен не беше нито един от изброените. Беше чисто здравословен и физиологичен.
Психолозите биха го обяснили най-добре.
За себе си мога д кажа, че срещнах подходящия мъж и му родих две деца
За себе си мога д кажа, че срещнах подходящия мъж и му родих две деца
инстинкт
Някакъв инстинкт имах че трябва да имам бебче и че то ще ме направи страшно щастлива и така и стана
Исках да имам дете от мъжа си и много се радвам като виждам приликата межд тях.Може и да е инстинкт,но и обичта ми към децата е голяма./няма такава опция/.Много съм любвеобвилна и още от малка разнасях бебета пред блока,в който живеехме.Като се замисля как са ми ги давали майките. Сега не бих си дала детето.Даже едно ме беше оповръщало.
Сега не бих си дала детето.Даже едно ме беше оповръщало. 
инстинкт
Някакъв инстинкт имах че трябва да имам бебче и че то ще ме направи страшно щастлива и така и стана
Пораснах, получих образованието си, чувствах се вече самостоятелна и готово да поема отговорност да създам семейство и деца. В този период срещнах съпругът си и се омъжих за него, детето /а сега и това, което чакаме/ дойде като естествен завършек на връзката ни.
Отговор- инстинкт! Отговора , който го няма е нуждата да даваш любов, чувството е странно. Не само първият път, но и сега усетих , че момента е настъпил, чрез следният любопитен факт: започвах да се заглеждам в бременните жени и където и да отидех винаги имаше по една бъдеща мама около мен.Сякаш заобикалящият свят ми нашепваше "Време е" Е, много мистично го обясних , но истината е ,че ова е една вътрешна убеденост!
Отговора , който го няма е нуждата да даваш любов, чувството е странно. Не само първият път, но и сега усетих , че момента е настъпил, чрез следният любопитен факт: започвах да се заглеждам в бременните жени и където и да отидех винаги имаше по една бъдеща мама около мен.Сякаш заобикалящият свят ми нашепваше "Време е" Е, много мистично го обясних , но истината е ,че ова е една вътрешна убеденост! 
Заложих на инстинкта. Просто един ден се събудих и разбрах, че ми е дошъл моментът. Огледах се с око на самка, която трябва да бъде заплодена възможно най-бързо и веднага открих правилния партньор. Имаше и влюбване, и чувства, и ах и ох, а на третия месец бях вече бременна.
За секунда не съм се усъмнила в правотата на решенията си - нито за децата, нито за броя им, нито за таткото.
За секунда не съм се усъмнила в правотата на решенията си - нито за децата, нито за броя им, нито за таткото.
винаги съм искала голямо семейство с много деца. аз съмс двама братя и у нас винаги е било весело. когато срещнах подходящия мъж друго не ми трябваше освен деца. всичко нареждам след любовта и нуждата да раздавам обич, а как по-ясно да покажеш на човека до себе си че го обичаш освен да му родиш деца!
нуждата да даваш любов
Не съм избрала отговор от анкетата. Винаги съм знаела, че ще стана майка и то добра майка, която ще направи всичко в името на децата. За мойта дъщеричка съм готова да пожертвам всичко от себе си само тя да е добре. Да станеш родител не е лесно, най-важното е да дариш децата с много любов и те да знаят, че са обичани. Изисква се саможертва, за да бъдеш майка, а не просто да родиш поредното дете.
Гласувах с последната опция. Не бих могла да формулирам само по един единствен начин решението ми да имам деца. Сложно е и със сигурност съвкупност от обстоятелства, емоции и най-вече готовност/желание. 
Нямам какво повече да добавя. 
Аз станах родител, защото :
намерих човека до себе си, пораснах като личност, поработих за кариерата .Имах усещането, че мога да се отдам на малкия човек и ще бъда достатъчно отговорна за да се грижа за него добре.
намерих човека до себе си, пораснах като личност, поработих за кариерата .Имах усещането, че мога да се отдам на малкия човек и ще бъда достатъчно отговорна за да се грижа за него добре.
Това е и моят отговор.
Искам да стана родител, защото искам деца точно от определен човек, нуждата от безрезервна обич, заради смисълът на живота ми, както и:
Аз станах родител, защото :
намерих човека до себе си, пораснах като личност, поработих за кариерата .Имах усещането, че мога да се отдам на малкия човек и ще бъда достатъчно отговорна за да се грижа за него добре.
намерих човека до себе си, пораснах като личност, поработих за кариерата .Имах усещането, че мога да се отдам на малкия човек и ще бъда достатъчно отговорна за да се грижа за него добре.
За мен този въпрос е излишен. Най-нормалното и естествено нещо е човек да стане родител.
Много точно казано!
За това сме създадени в крайна сметка, заради това живеем. Това е смисълът на живота.
Не съм избирала.Случи се.И това е най-хубавото нещо което ми се е случвало в живота!
Но гласувах ИНСТИНКТ и ДЕТЕ ОТ ТОЧНИЯ ЧОВЕК.
Другите причини са ми нереални.
Бих добавила и още нещо - необяснимото усещане за липса в живота ни, за неизпълнена мисия на тази Земя, желанието да направим живота си по-истински, по-пълноценен, за да станем самите ние по-пълноценни личности. Това всичко е едно, но не мога да го формулирам по-кратко. Гласувах с № 9, 16, 3, 10 и 8 - изредени по степен на значимост за мен.
Пораснах, получих образованието си, чувствах се вече самостоятелна и готово да поема отговорност да създам семейство и деца. В този период срещнах съпругът си и се омъжих за него, детето дойде като естествен завършек на връзката ни.
и аз така. само дето според мен детето не е завършек, а начало на една по- друга връзка. по- силна, по- зряла, по- съвършена и далеч по- малко егоистична.
Психолозите биха го обяснили най-добре.
За себе си мога д кажа, че срещнах подходящия мъж и му родих две деца
За себе си мога д кажа, че срещнах подходящия мъж и му родих две деца
Това е то.