Аз с моите родители поради подобни причини не контактувам от години и си ми е много добре. Да не ти пука, не мисли за гадни неща
- Публикувана: 28 дек. 2008, 10:26 ч.
- Последно мнение: 29 дек. 2008, 14:51 ч.
Несправедливост и пренебрежение на родител?!
Относно майка ти - аз многократно бих блъфирала пред баща си и брат си, че ако се държат така с майка ми ще я взема при мен и да видя тогава кой ще пере на единия мръсните гащи, а на другия кой ще помага за детето. А и въобще защо да "блъфирам" нямам майка за тормоз, ако трябва идва при мен.
Относно баща ти - време е да пораснеш и да спреш да ти пука какво прави и мисли. Застани пред огледалото и му кажи всичко, което искаш да му кажеш, включително и псувните и каруцарските обиди. Повтаряй го всеки ден докато почустваш, че си се "отърсила". После просто няма да ти пука от него и делата му, а това което си казала на огледалото той ще разбере от пренебрежението ти. Уважението като родител също трябва да се заслужи, не се пада по рождение!
Относно свеки - навиваш се. Ама доста вода ще мине докато спреш да и се връзваш.
Относно баща ти - време е да пораснеш и да спреш да ти пука какво прави и мисли. Застани пред огледалото и му кажи всичко, което искаш да му кажеш, включително и псувните и каруцарските обиди. Повтаряй го всеки ден докато почустваш, че си се "отърсила". После просто няма да ти пука от него и делата му, а това което си казала на огледалото той ще разбере от пренебрежението ти. Уважението като родител също трябва да се заслужи, не се пада по рождение!
Относно свеки - навиваш се. Ама доста вода ще мине докато спреш да и се връзваш.
Ох, мен ме е страх не само от Коледа и Великден, притеснявам се и от празниците на бебка, като роженни,именни дни , прощъпулници, погачи , кръщанета и т.н. Не си представям какво ще настане , ако реша да ги правя тези дни без свеки или братово семейство.
Ще ме обявят за враг на мира и ще ме заклеймят до гроб, няма да искат да ни видят ни мен ни детето.
Ще ме обявят за враг на мира и ще ме заклеймят до гроб, няма да искат да ни видят ни мен ни детето.
Знае ли мъжа ти до каква степен са те травматизирали? Да се страхуваш от празниците на детето си! Ти заслужаваш да си щастлива майка. Вече не си дете, а възрастен с отговорности към дъщеря си.
А какво лошо ще има ако те заклеймят и не искат да те видят повече? Не е ли това целта? Премахването на дразнителя от живота завинаги?
Аз съм готова да се оттърва от дразнителя веднъж завинаги, нека ме заклеймят, но не мога да убедя мъжа ми, той смята, че за детето е добре да идват на празниците му родата, баби, дядовци, вучовци , чичовци и прочие, и аз трябвало да мисля за детето си , а не за себе си - не на мен да ми е добре , а на детето. опитвам се да му обясня, че няма как на детето да му е добре, когато мама е кисела на празника и се кара с баба примерно, но той не вдява.Разсъжденията му са доста повлияни от майка му и от средата в която е израснал. В началото се съобразяваше с моето мнение и беше съгласен, така цели 2 години, но от както станахме родители, се промени и изобщо не ме и чува, да не говоря, за други неща колко се промени, но това е друга тема.
Добре, че имам слънчево детенце, иначе щях да полудея, но и сигурно да го изоставя и него и цялата ронинска гилдия, която не понасям до степен, че права физически прояви, като астматичен задух когато съм с тях.
не се травмирай толкова....
моите свекъри поискаха да видят дъ6теря ми, за пръв път когато бе6е на 3 години... до тогава, ни6то.. не съ6тествува6е за тях, то не 4е сега съ6тествува,(аз не съм материалист и дори предпо4итам да не и правят подаръци , но децата са си деца и ,малката ме пита всеки път като се прибере от "визита" за6то баба и дядо ни6то не са и подарили)... виждат я веднъж годи6но, когато мъжо им я заведе...те никога не поемат инициативата.....били са и половин година тук(макар и на 650км от нас) когато се роди племеницата, , а и дъ6теря ми прекарва вси4ки ваканции в България и те го знаят.....
но явно е липса на желание...
така 4е хи4 да не ти пука, знам 4е боли... но колкото по рано приеме6 реалността толкова по добре....
моите свекъри поискаха да видят дъ6теря ми, за пръв път когато бе6е на 3 години... до тогава, ни6то.. не съ6тествува6е за тях, то не 4е сега съ6тествува,(аз не съм материалист и дори предпо4итам да не и правят подаръци , но децата са си деца и ,малката ме пита всеки път като се прибере от "визита" за6то баба и дядо ни6то не са и подарили)... виждат я веднъж годи6но, когато мъжо им я заведе...те никога не поемат инициативата.....били са и половин година тук(макар и на 650км от нас) когато се роди племеницата, , а и дъ6теря ми прекарва вси4ки ваканции в България и те го знаят.....
но явно е липса на желание...
така 4е хи4 да не ти пука, знам 4е боли... но колкото по рано приеме6 реалността толкова по добре....
Ох, колко позната история. Аз също не се разбирам с баща ми. Той също като, че ли нито се интересува от мен ,нито от сина ми, който вече е на 17 г. Не стъпва в нас, защото е гузен. Преди 5 години нашите се разведоха и тогава майка ми дойде за няколко месеца в нас. Баща ми се обаждаше по телефона и ни тормозеше, вкл. е говорил простотии и на свекър ми, когато той вдигаше телефона/ защото живеем с тях в една къща/ и сега е гузен. От близо 2 години не общувам с него, откакто детето го оперираха от херния, а баща ми освен ,че не дойде в болницата, веднъж не му се обади, нито мен попита как е детето. Все си мислех като е направил грешка, че ще ми се обади, поне на сватбата на сестра ми да беше ми казал две думи, бях готова да му простя, но той не. Забравих да кажа, че живее с друга жена и според мен тя го настройва допълнително и така без мен им е по-добре явно. А на мен ми тежи, че имам такъв баща. Мисля си дали да не му се обадя аз, ама като се сетя, че пак само за него ще си говорим...незнам.
защото когато му казах какво мисля видях болка изписана на лицето му, и после смирение........
Трудно е, когато става дума за много близък човек, за родител, да махнеш с ръка и да спреш всякакви взаимоотношения.
защото когато му казах какво мисля видях болка изписана на лицето му, и после смирение........
Трудно е, когато става дума за много близък човек, за родител, да махнеш с ръка и да спреш всякакви взаимоотношения.
Да, права си, и аз мисля така, и за това ми е трудно да махна с ръка, но все не успявам да простя или да забравя цялото минало лошо отношение, все изникват ситуации които ми напомнят за лоши спомени?!
Доколкото усещам, си от типа хора, които се опитват и искат да живеят в мир и хармония с всички. Е, както се казва, "Добре дошла в реалния свят". Примири се с идеята си, че не си слънце, за да огрееш навсякъде, както и че не всички хора те харесват и обичат. Дори и това да включва много близки роднини. Гарантирам ти, че ще постигнеш далеч по-голям мир със себе си, когато осъзнаеш тази много проста истина. Явно цял живот си търсила одобрението на баща си, не си го получавала и заради това още по-настървено се стремиш към неговата обич и благоразположение. Не си ги получавала до сега, надали да ги получиш и за в бъдеще. Хората не се променят, особено пък на възраст.
И не виждам защо си такъв мазохист - след като не ти е приятно да се виждаш с баща ти и брат ти, не го прави. В крайна сметка какво ще изгубиш?
И не виждам защо си такъв мазохист - след като не ти е приятно да се виждаш с баща ти и брат ти, не го прави. В крайна сметка какво ще изгубиш?
Сами ли живеете?
Доколкото четох майка ти и баща ти живеят със семейството на брат ти,винаги ще им помагат щом са заедно,не ревнувай,по принцип мисля че снахата и тя ревнува когато майка ти идва у вас,но да мъкне и тях хич не е правилно,най малкото мисля че не малко им помага та и при теб като идва да ги мъкне, кажи и че когато идва я искаш сама,ти спри да ходиш,мъжът ти винаги да е с теб като ходиш,и така,на баща ти му вземете страха как така няма други внуци той?
Ох на всякъде има нещо няма идеално семейство
Гледай се детето на спокойствие и това е в къщи ти си бъди господар кога ще я приспиваш и кой ще мълчи ти определяш в къщи,като не пазят тишина у тях си се прибираш
аз не ходя в майка ми често ,там никой не пази тишина,вече се молят да идем но ходим за малко без приспиване ,баща ми (разведени са) идва да види внучката си 1 път в годината,свеки ми помага много с детето,а свекъра и той 1 в годината идва или ние идем та така,моето дете няма дядовци,а майка ми работи не идва ,луда работа,
ще порасне детето и ще видиш как ще искаш да я оставиш за малко я на свеки я на майка ти,от сега оправи нещата поне те да са ти сигурни,защото от дядовци и бащи аман
Доколкото четох майка ти и баща ти живеят със семейството на брат ти,винаги ще им помагат щом са заедно,не ревнувай,по принцип мисля че снахата и тя ревнува когато майка ти идва у вас,но да мъкне и тях хич не е правилно,най малкото мисля че не малко им помага та и при теб като идва да ги мъкне, кажи и че когато идва я искаш сама,ти спри да ходиш,мъжът ти винаги да е с теб като ходиш,и така,на баща ти му вземете страха как така няма други внуци той?
Ох на всякъде има нещо няма идеално семейство
Гледай се детето на спокойствие и това е в къщи ти си бъди господар кога ще я приспиваш и кой ще мълчи ти определяш в къщи,като не пазят тишина у тях си се прибираш
аз не ходя в майка ми често ,там никой не пази тишина,вече се молят да идем но ходим за малко без приспиване ,баща ми (разведени са) идва да види внучката си 1 път в годината,свеки ми помага много с детето,а свекъра и той 1 в годината идва или ние идем та така,моето дете няма дядовци,а майка ми работи не идва ,луда работа,
ще порасне детето и ще видиш как ще искаш да я оставиш за малко я на свеки я на майка ти,от сега оправи нещата поне те да са ти сигурни,защото от дядовци и бащи
аман 
Ти всъщност разговаряла ли си с баща си за тези неща, които те тормозят? Ако не си, вече си голяма говори с него, крайно време е. 