Здравейте, извинете че пиша като гост, но се притеснявам.
Зная, че това е поредната тема за родителите с 2 и повече деца и тяхното деление, но много ми домъчня на Коледа от отношението, което за пореден път видях. Ще се опитам да съм кратка.
Баща ми каза, че е по-добре да не ходя при тях, а той няма да стъпи повече у дома, и то защото го корегирах, че нарича бебето ми с името на другата си внучка /бил свикнал, а моето е от скоро/, но аз съм убедена, че греши нарочно за да ме дразни, защото знае, че ревнувам от другите, тъй като е очевадно,че ги предпочита. Има още много примери, но не искам да ви отегчавам, за мен е ясно това отдавна. Също защото не веднъж правя забележка да пазят тишина докато приспивам бебчето, но те не разбират от първа и любезна забележка, налага се да направя и втора и на третата вече съм ядосана и по-груба, но провокациите им не спират, никаква съобразителност, уважение и тактичност /имам предвид, че се карат пред беба и тя се плаши и плаче./
На връх Коледа пак ме провокира и аз му казах някои истини, за лошото му отношение към мен и майка ми само защото сме жени и че така е било цял живот, че повече няма да търпя , че вече не ме е страх от него, че помня как биеше мама и я гонеше на вън посред зима, само защото тя го навикваше, че си лежи и чете вестник или гледа мач, а тя изнемогваше, тъй като той не помага с нищо у дома, а се държи като господар, всички му прислугвахме от яденето до чорапите, първо него трябваше да обслужим и ако остане време за нас може и да се погрижим за себе си.
Боли ме, че на другата си племенница се обажда всеки ден да я чуе, кани я да ходи при тях, като разбира се я ползва само за компния, мама се грижи за нея той не я наглежда дори, за да свърши някоя домакинска работа тя. За моето бебе нито пита нито се интересува, да не кажа , че като се роди все едно нищо не се случи за него, никаква реакция.
За Коледа ни бе първият подарък от 50 лв. и то защото мама го накара, че и на другата внучка имаше подарък и нямаше как.
Понякога не мога да понасям баща си, целият му характер и поведение.
Не зная повредата в мен ли е, че не се разбирам с най-близките си /визирам и брат си, и с него не се разбирам, защото поведението и отношението му към мен са същите като на баща ми/ и така е било винаги.
Свекърва ми е от същото тесто като баща ми, понякога имам чувството че са роднини, толкова им е сходно поведението и съответно и тя ми е в черният списък, а те усещайки това са ме обявили за чепата, чешит и проклетия, и само търсят повод да се съберат и да ме одумват и категоризират и оценяват.
Исках да споделя, да ми олекне.
Зная, че това е поредната тема за родителите с 2 и повече деца и тяхното деление, но много ми домъчня на Коледа от отношението, което за пореден път видях. Ще се опитам да съм кратка.
Баща ми каза, че е по-добре да не ходя при тях, а той няма да стъпи повече у дома, и то защото го корегирах, че нарича бебето ми с името на другата си внучка /бил свикнал, а моето е от скоро/, но аз съм убедена, че греши нарочно за да ме дразни, защото знае, че ревнувам от другите, тъй като е очевадно,че ги предпочита. Има още много примери, но не искам да ви отегчавам, за мен е ясно това отдавна. Също защото не веднъж правя забележка да пазят тишина докато приспивам бебчето, но те не разбират от първа и любезна забележка, налага се да направя и втора и на третата вече съм ядосана и по-груба, но провокациите им не спират, никаква съобразителност, уважение и тактичност /имам предвид, че се карат пред беба и тя се плаши и плаче./
На връх Коледа пак ме провокира и аз му казах някои истини, за лошото му отношение към мен и майка ми само защото сме жени и че така е било цял живот, че повече няма да търпя , че вече не ме е страх от него, че помня как биеше мама и я гонеше на вън посред зима, само защото тя го навикваше, че си лежи и чете вестник или гледа мач, а тя изнемогваше, тъй като той не помага с нищо у дома, а се държи като господар, всички му прислугвахме от яденето до чорапите, първо него трябваше да обслужим и ако остане време за нас може и да се погрижим за себе си.
Боли ме, че на другата си племенница се обажда всеки ден да я чуе, кани я да ходи при тях, като разбира се я ползва само за компния, мама се грижи за нея той не я наглежда дори, за да свърши някоя домакинска работа тя. За моето бебе нито пита нито се интересува, да не кажа , че като се роди все едно нищо не се случи за него, никаква реакция.
За Коледа ни бе първият подарък от 50 лв. и то защото мама го накара, че и на другата внучка имаше подарък и нямаше как.
Понякога не мога да понасям баща си, целият му характер и поведение.
Не зная повредата в мен ли е, че не се разбирам с най-близките си /визирам и брат си, и с него не се разбирам, защото поведението и отношението му към мен са същите като на баща ми/ и така е било винаги.
Свекърва ми е от същото тесто като баща ми, понякога имам чувството че са роднини, толкова им е сходно поведението и съответно и тя ми е в черният списък, а те усещайки това са ме обявили за чепата, чешит и проклетия, и само търсят повод да се съберат и да ме одумват и категоризират и оценяват.
Исках да споделя, да ми олекне.
Та при мен този режим работи, но не ми се налага да се съобразявам с никого, освен със себе си. Намери някакво решение, защото постоянните нерви с роднини вредят най-вече на теб самата (от опит го казвам). Няма по-важно нещо от спокойствието, откакто го имам, се чудя как изобщо навремето съм се ядосвала на роднински истории 
Ти всъщност разговаряла ли си с баща си за тези неща, които те тормозят? Ако не си, вече си голяма говори с него, крайно време е. 