Толеранти ли сте към майките, които не искат да кърмят?

Защо тогава толкова малко жени кърмят, като всеки, който има pc може да влезе в нета и да намери толкова много информация?Говоря за двойки, където бебето и майката нямат здравословни проблеми. Аз лично съм срещала и доста майки, които не кърмят и второто си дете. Те защо не са потърсили повече информация, а си карат така по инерция? Как може да се сравни примерно изказването: ''Може да се обадя в консултативния кабинет другата седмица", с някой от изброените от Хедра случаи?  накрая и двете майки ще кажат: Много исках да кърмя и направих всичко възможно, но... .

Всъщност жените, които започват да кърмят, не са никак малко - малко са тези, които продължават. Нашите статистики за иницииране на кърменето са много добри, направо са доста близки до норвежките (98% инициация в Норвегия, 91-93% при нас). Вече защо не продължават има най-разнообразни причини - една огромна част от причините е например насажданото навсякъде мнение, че намалялата кърма е необратимо понятие, в което майките твърдо вярват, както и трудността да се преодолее една такава ситуация и упоритият труд, който изисква. Повечето хора нямат издръжливостта, търпението и увереността, че могат да се справят, а алтернативният начин на хранене е обществено приемлив, достъпен и лесен. Една друга причина е гледането на нещата като всичко или нищо - т.е. или кърмиш, или храниш с АМ, смесеното хранене не е опция за повечето жени и не виждат смисъла да се мъчат с него (защото това наистина е най-времеотнемащия тип хранене). Интернет не се радва на популярност като много достоверен източник на `медицинска`информация за хората (което принципно не е лошо, тъй като незапознат човек много трудно ще отдели ценната информация от цялата останала плява) и т.н., и т.н. Могат да се дадат ужасно много примери - напр. че жена, която е относително доволна от това как е отгледала първото си дете, се придържа към този начин, защото се е оказал удачен за нея и защото е по-лесно, пък и спестява евентуалните грешки от опитите да променяш нещата. Други пък смятат, че е нечестно спрямо първото дете да гледат второто по различен начин - практически това засилва чувството им за вина спрямо първото дете и в опита си да си го спестят постъпват по същия начин и спрямо него, независимо че имат нова информация. Изобщо - причини много и най-често са комплексни и психологически, т.е. не опират само до достъпност на информацията. Затова писах, че родителството е процес на израстване - изисква замисляне, преоценка, опит да се помириш със себе си и собствените си грешки, сили да променяш нещата... Все неща, които носят неприятни емоции и повечето хора не обичат да дълбаят в себе си, заради което се крият зад клиширани отговори (нямах кърма, не можах и т.н.) - колкото от удобство, толкова и от страх, че околните няма да приемат за валидни техните реални причини (което пък се корени вероятно и в подсъзнателното разбиране, че тези причини наистина не са достойни за уважение, но човек не може да преодолее себе си - което пак води до неприятни емоции, които никой не обича да изпитва към себе си и нататък спиралата ви е ясна).
Това не са лесни неща и не може да се обвинява някой за това, че не чувства като нас, не се изправя пред собствените си страхове като нас, не преминава като нас през същите етапи на осъзнаване и със същата бързина - това се опитвам да обясня. Хората сме различни, това е - трудно за приемане, но вярно.
Вече за всичките културни представи и наслоения, които действат върху всички ни конкретно по отношение на кърменето, не ми се говори - дъвкали сме ги ужасно много пъти и сами си ги знаете Не знам дали си давате сметка обаче за огромната промяна, която настъпи през последните години благодарение на усилията на всички тук - картинката наистина е коренно различна и това се вижда и отбелязва и от педиатрите, и от обществото като цяло. Промяната на нагласи, на общество, на усещания, възпитаването на ново поколение с нови разбирания не става за един ден, нито само да 5 години - но бавно и постепенно върви

С това съм много съгласна. Описаните от hedra примери са наистина съществени, но за жалост покрай мен няма ни един случай на некърмене поради такава причина. По мои наблюдения, не се кърми основно защото:

1. Липсва личен пример и лична увереност - информацията в нет-а е чудесно нещо, но за мен не е достатъчно за масова мотивация
2. Съществува впечатление, че кърменето "заробва" - не можеш да ядеш каквото искаш, не можеш да излизаш, не можеш да пиеш кафе, не можеш да пушиш и т.н неможене, което, разбира се, не е вярно.
3. Прекалено много се говори за кърменето на поискване и за дългото кърмене като единствени "качествени" процеси - това драматично демотивира майките, които работят, например.


Не съм толерантна по принцип, а в случая не съм, защото след като се знае, че майчиното мляко е най-доброто за едно бебе, всяка майка трябва да направи всичко по силите си, за да му го осигури, поне за известен период от време.

Ще ви кажа за възгледите - мнооого се променят.
Моя приятелка кърми 20 дни като дохранваше с АМ. Така 'и казали в Шейново - хранене на 3 часа, кърмиш и дохранваш. Представете си хамалогията... в 3 през нощта, в 6 сутринта... милата просто не издържа на безсънието и се отказа. Не я виня, защото тя просто не е имала информация. Няма нет, нямаше и скоро раждали дружки, които да 'и дадат съвет. Когато аз родих същата ме посъветва да кърмя на 3 часа (и аз така и правех). Слава на Богу не съм имала много сериозни проблеми.... освен един "спад в производството" в 8-ми месец, с който се справих благодарение на Хедра    Прогнозите на моята приятлка бяха, че и аз няма да издържа и месец... Тя просто гледа от своята камбанария - НО на мен ми беше много по - лесно, защото не съм дохранвала, а беба спеше от 12 до 6... Има разлика, нали? И така... когато малката беше на 6-7 месеца и аз я кърмех,  моята приятелка си мислеше, че аз съм героиня    а към днешна дата мисли, че съм от онези идиотки - сектантките 
А аз през тази почти една година... ми и аз си мислех: ще кърмя докато минат коликите на детенце... да не се мъчи много. После реших, че докато въведа някоя и друга храна.... та да няма стрес за беба. После - докато няма срещуположни зъбки, че да не ме хапе... е сега има 8 броя и ме гризка чат-пат...
Но така или иначе възгледите и на двете ни се промениха много...
Имам и друга дружка, която прави опити за забременяване, но е категорична, че няма да кърми... дано и нейните възгледи се променят 

Да . Минала съм и по двата пътя ,но мисля,че това не е най-важното.
 Все още кърмя,но не възприемам това като нещо по особено. Много се дразня,когато някой ми каже :"Ти още кърмиш?Този път успя."
 Не мисля,че начина на хранене е определящ за това дали си добър родител.
 В този ред на мисли мога да кажа,толерантна съм към майките които не искат да кърмят, но не съм толерантна към лошите майки.

Ето това и според мен е ужасно съществен момент и оттам изхождат повечето хора, които се причисляват към `нетолерантните` - разбирането за кърменето като начин на живот просто не е единственият начин кърменето да се случи и да е полезно за бебето. Всеки колкото може, колкото му позволяват силите, обстоятелствата в живота му, разбиранията му и желанието му - писах някъде напред, че за мен най-важното си остава бебето да получи максималното количество мляко, което позволяват обстоятелствата и майка му, затова гледам да не изпускам от очи тази цел и в тази светлина всяко време и количество изглежда постижение
Много е интересно също така, че хората се дразнят не толкова от краткото кърмене, колкото от причини, които изглеждат като измислени оправдания. По мои впечатления из форумите хората са ужасно толерантни към майки, които в прав текст казват, че изобщо не желаят да кърмят и такава позиция се приема много по-леко, спокойно и с изненадващо разбиране, отколкото `не можах` нямах кърма` и другите подобни, които сякаш замаскират нежелание, мързел или каквото там отсрещния човек си представя, че може да се крие зад такива мъгляви причини. Така че - нетолерантността към самото некърмене ли е, или към опитите да се замаскира зад някакви благовидни причини - мисля, че това връща темата съвсем в началото

Мисля, че и ние, кърмачките, се променяме. Преди две години, когато започвах да кърмя, исках това да е докъм годинката. По-дългото кърмене, както и кърменето в тандем ми се виждаше странна, да не кажа ненормална работа. Бях толерантна към некърмачките, към мен обаче те обикновено не бяха. Въпреки това с времето свикнаха с моя начин и все по-малко получавах поучаване и забележки.
Към годинката щях да отбивам. Но това отбиване взе да се отлага. Хората започнаха да не ме разбират. Тогава пък и аз започнах по-твърдо да си казвам убежденията. С времето това отмина. Мина първоначалният ентусиазъм на товяа да усещаш тази уникална бизост и да я споделяш с всички, които пък да приемат, че нещо им налагаш.
Забелязвам, че всички сме си променили тона. Не е въпрос само на толерантност,  и на обикновена човешка мъдрост, на израстване...
Иначе, Хедра, права си, най-дразнещи са повтарящите се митове за рядка кърма и  т.н., защото така се демотивират и бъдещите майки
Що се отнася до това кой е по-добър родител - ясно е, че голяма част от майките започват да дохранват с АМ от грижа...

Толерантна съм, ако ми кажат: Не исках да кърмя и това е! Точка! Дрязня се, като се почне с обяснения от сорта на: аз нямах кърма от самото начало, зърната ми са плоски, детето не искаше да суче от мен... и т.н., иначе аз много исках да кърмя.

Имам позната, която в един момент реши, че кърмата й е спряла и няма с какво да храни детето си. Еееей скъса се от оправдания, просълзи се чак, че няма кърма. А то какво било, ми пушело й се на жената. Мъжът й се изпусна веднъж и беше изгледан отровно  Ами да каже бе, не мога без цигари, пуши ми се, не искам да си тровя детето. Спирам да кърмя, защото не мога да откажа цигатите. Евала, по-добре АМ отколкото кърма и цигари! Защо да театралничи толкова  Няма нужда просто 

Аз бих подкрепила майка която дохранва или е изцяло на АМ.Защото знам на мен колко ми е трудно, моето бебче е изцяло на кърма и е имало случай когато краката ми се подгъват от изтощение, рев заедно с бебчо и всичко е нагоре с краката, защо и те да минават през това или може би са минали и затова сега са на АМ. Так че това че не кърмиш не значи че не си добра майка, а аз ще кърмя докато издържа надявам се да е колкото може повече време .

simba21, чела съм, че е по-добре да кърми и да пуши по някоя цигара, вместо да пуши и да дава АМ  А че цигарите да са минимум и не при бебето... всеки знае.

Възможно е. Не го оспорвам, но мисля, че в този конкретен случай при нея беше съчетано нежелание да кърми и желание да пуши. Не знам, но тъпото беше, че беше голямо театралничене... После свекърва й каза, че си е вземала хапчета за спиране на кърма. бе изобщо тая сценка беше за пред мен. Може да се е притеснявала, че ще взема да я навивам да продължава с кърменето. Аз не че кърмих кой знае колко дълго време (13 месеца), ама тя е решила да се оправдава с лъжи пред това да каже истината.  Е това ме дразни, не просто факта, че е решила да спира да кърми.

Аз съм точно от тези майки които още по време на бременоста бях решила да не кърмя, но така стана че не ми и тръгна кърма може би защото след като родих започна да ми се гади от всякакви храни и на ден ядях не по вече от 1 вафла.
Незнам дали и на психическа основа е възможно да не ти слезе кърма.
Уважавам решението на всяка майка било то кърмеща или не, всеки си взима своето решение.

Ето за това става дума, решила си и не го увърташ. 

Надявам се да стане така и сред лекарите,с които се срещат бъдещите майки и родилките( и  близките им) ,тяхната дума има голяма тежест.МНого трудно се "превъзпитава" светоглед,затвърден с години и повечето си говорят,каквото си знаят от време оно.Доста усилия трябва да се положат в тази насока,успех на всички,които се борят за осъвременяване знанията и разбиранията и на медицинските лица ( не само в областта на нови лекарства и нови АМ).   

мдааа, в целия западен свят вървят процеси на стимулиране на кърменето и е нормално и тук да е така. и според мен именно те са създали нишата, в която този форум да съществува. но желанието да помогнеш, както и непримиримостта с определени погрешни практики НЕ се нарича нетолерантност. според моите наблюдения (скромни) некърмещите не са изолирани, не са преследвани, не е станало обида да си некърмеща, не им се отказват разни социални, медицински и други услуги. значи ние всички сме толерантни към тях.
но позволете ми да имам позиция и да смятам, че кърменето е единственото, което природата счита за нормално за моето бебе и мен.