Толеранти ли сте към майките, които не искат да кърмят?

Има много причини да съм нетолерантна към други майки
Не съм толерантна към майки, които  бият и унижават децата си. Кой не е виждал майка да удря няколкомесечно бебе, защото не иска да яде , да спи или защото плаче?
Не съм толерантна към майки, който наричат децата си с всевъзможни епитети. Почти всеки ден съм принудена да гледам една майка, която нарича двегодишното си момченце малоумно, тъпанар, изрод и прочие като поводите са, че детето е паднало, че се изцапало, че и е прекъснало сладката приказка!
Не съм толерантна към майки, които говорят вулгарно пред децата си и когато те повторят нещо нецензурно , майките го намират за забавно!
Не съм толерантна към майки, чиито деца са агресивни, а те не само че не се опитват да решат проблема, ами дори са горди с това поведение на децата си!
Не съм толерантна към хиляди други неща... Но към майките, които са се опитали да кърмят, но по някаква (основателна за тях причина) са се отказали -аз  съм толерантна. Често те самите чувстват много силна вина, че не са успели да дадат на детето си най-доброто.

Нали въпроса беше за майки,които НЕ ИСКАТ ,а не не могат да кърмят ,по една или друга причина!Така че не виждам причини да се охулват,тези,които са дали  отговори ,различни от "политически"коректните.

Хедра, браво!
Много добре си казала всичко 

Въпреки че съм кърмачка понякога доста ме дразнят изказванията в този подфорум - Защо се гледа на кърмените бебета като на по-специални деца?? Имам чувството, че с това, че кърмят доста майки оправдават всичко, което правят. Особено за по-големите кърмачета. Не мислите ли, че емоционалните пробелми на порасналите вече дечица трябва да се решават по друг начин, а не - хоп - на гърдата? Или пък - скучаело детето и айде - на гърдата.
В тази връзка хранещите с АМ сигурно са доста по-изобретателни в измислянето на игри и в утешаването на бебето в период на зъбоникнене например.

 Хана, съгласна съм до някъде с теб в частта за изобретателността на некърмещите майки в периоди на ревливост, но мисля, че е много по-лесно и безболезнено за бебето и майката да се гушнат и "всесилната цица" ( както казва мъжът ми) леко и без сътресения да успокои нещата. Когато бебета поотраснат ( 1,5-2 г.) тогава могат да разберат и да се успокоят и по други начини.
 Колкото до това, дали съм толерантна - мисля, че не съм, но гледам да запазя за себе си мислите си. Всеки е отговорен за собственото си дете и не бих искала да навлизам в чуждо лично пространство без покана.

Най-лесния начин всички майки да са заедно и питат без да се страхуват да влязат в кърмачекия е да има само един форум..
Просто хранене на бебета без да се разделят на АМ и кърма..

Да, може би си права .. Но примерно аз въобще не съм компетентна в марките АМ и няма да са ми полезни тези теми.
ИраМира , всесилнатаа цица е велико нещо, признавам си, и мъжът ми го признава 
И все пак идва времето, когато трябва да се раздели бебето с нея. Затова според мен трябва бебето да се подготви за това, или с други думи - само да пожелае да се раздели. Защото не мисля че е правилно на 2 год. примерно детето да предпочита да суче, вместо да играе, да опознава и преоткрива света около него.

Както и да е .. отклоних се от темата.
Но и преди съм го казвала - Да, толерантна съм.

А какви могат да са причините една майка да НЕ ИСКА да кърми? Легитимни причини ли са, ако 4 месеца е ревала на всяко поставяне на гърда заради постоянно гноящи рани? Ако е имала недоносено бебе, за което е цедила кърма и което така и не е засукало, а тя е изтърпяла вече 4 мастита поред? Ако всеки опит да кърми новото си бебе я подсеща за безкрайните часове, прекарани в цедене и за лежащо в кувьоз, оплетено с тръбички и игли бебе, заради което започва да й прилошава и блокира рефлекса на потичане, от което пък гърдите се запушват? Ако целият й опит с кърменето се заключава в гърди на камък, с черни петна от натискане и рани от претриване по тях от неумели опити за изцеждане? Ако има психологически задръжки и намира потичането на мляко от гърдите за нещо свръх потрисащо и гадно? Ако е била жертва на блудство и докосването до гърдите я вкарва в черна дупка?
Коя жена, която е преживяла нещо подобно, ще ти отговори в прав текст с тази информация, ако й застанеш насреща и наежено й заявиш `как може да не искаш да кърмиш, как може да си такава егоистка`?
Всички изброени ситуации са реални ситуации, с които съм се сблъсквала тук, във форумите.
Аз също не подкрепях разделянето на форумите навремето, защото твърде много от проблемите са общи, особено около захранването и като цяло храненето на децата. Сега също е много кофти, заради момичетата, които по една или друга причина спират да кърмят и трябва да се изнесат от тук, а да отидат в съседния подфорум, където се намира информацията за млеката. Това понякога действа изключително кофти психически, един вид си принуден да напуснеш, което може още повече да засилва усещането за провал, което някои от майките имат. От друга страна, си има и някои положителни страни, предвид че страстите по форумите се сдържат трудно Не е от полза за майките в темите им да се вихрят принципни спорове (често на лична основа, а не информативни), вместо да получат информацията, която им е нужна.

Зърната ми са разранени повече от три месеца, но не спрях да кърмя. Имаше периоди, в които доста ме боляха, но се справих-въпросът е човек да има желание, а не да си търси оправдания. Имахме и здравословни проблеми с детето-на 1 месец искаха да му правят минимум 1 операция, после казаха, че може да се наложат още няколко. Ставаше въпрос за животът му-така поне ми обесняваха. Ами, успях да издържа психически, успях и да намеря най-добрите лекари, минах ме без нито една операция(доверих се на лекарите, които предлагаха консервативно лечение, което се оказа успешно), синът ми е жив и здрав и продължава ме да се кърмим. Редките примери, които описвате за некърмещи майки, поради преживяни критични моменти са изключение, повечето некърмещи майки, го правят от егоизим и незнание. Не съм толерантана, и това си е.

Ханна ти си моят човек! Все едно аз съм го писала

Спокойно - никой не оспорва правото ти да си нетолерантна, бъди си такава колкото искаш, щом това е ок според твоите разбирания. Просто се опитвам да ти покажа, че животът има и други цветове освен черното и бялото. Слагайки хората само в две категории, винаги ще обидиш и засегнеш хора, които не го заслужават изобщо (независимо дали са много или малко). А между другото - работя изключително интензивно с кърмещи майки повече от 4г и смея да твърдя, че опитът ми е доста разностранен и обхваща стотици жени. Според моите лични наблюдения жените, които не искат да кърмят, се броят на пръсти. Жените, които спират да кърмят рано, не са малко - огромната част от тях обаче съжаляват, чувстват се зле, агитират останалите да не правят като тях и ги насочват към помощ, имат огромна мотивация за следващото дете и обикновено `на поправката` се справят повече от добре. Което обаче може да им се случи само ако се зачитат чувствата и емоциите им, ако пътят им не се отрязва с неприятни етикети и ако линиите за комуникация се запазят отворени и с положително отношение. Това е задължително за хората, които работят с майки - но върши добра работа и на всеки друг в най-обикновените ситуации към близки и познати майки. Т.е. ако човек има желанието нещата за останалите майки да се променят и те да излязат от категорията на `незнаещите и непросветените`, това е една нелоша линия на поведение

Мисля, че обсъждах ме отношението към майките, които не искат да кърмят, а не към тези, които не могат. Надявам се, наистина да са толкова малко неискащите да кърмят майки, както ти описваш, незнам защо в квартала, в който живея, в градинката бях единствената кърмеща майка. Другите мами бяха с шишетата и кафетата с цигари. Една баба, като ме видя да кърмя се изненада и каза, че отдавна не е виждала кърмеща майка. Живея в София. Имам позната, която поръча да и купят хапчета за спиране на кърмата, друга ми каза, че въпреки първоначалният и ентусиазъм и е много сложно и не и се занимава-отби го на 20 ден, повечето имаха кърма, но собственият им комфорт им беше по-важен. В живота имаме едно или две деца, като им е трудно да кърмят, какво остава за възпитанието, което е още по-сложно и отговорно?

Разбирам те - всички минаваме през този момент на тотално неразбиране избора на другите, защото е толкова в ущърб на детето и защото се чувстваме толкова щастливи със собствения си начин, че ни се иска всички други да имат същите усещания и бонуси. Само че всеки по индивидуален начин минава през собственото си израстване като родител, през натрупването на опит, през промяната на приоритетите и осъзнаването на значенията - някои хора веднага стигат до собствения си родителски стил, други се борят и мятат между различни идеи, опитвайки често противоречащи си неща, трети никога не стигат до качествена промяна, макар че за околните е очеизвадно колко им е необходима. На мен ми е по-приятно и вдъхновяващо да гледам на хората, които правят родителски избори в ущърб на детските интереси като на хора, които са в началото на пътя си - те имат възможност да се променят с натрупването на опит и наблюдаването на положителни родителски модели и най-често това се променя наистина. Още повече, че са наистина много малко тези, които нищо не правят както трябва. Кърменето е само една част от грижите за детето и само една част от това, което му е необходимо. Да - една огромна по значение, есенциално важна част. Но не единствената - и не единствената, която определя един родител като добър в ролята му. Това, че една жена спира да кърми (все едно по какви причини), съвсем не значи, че винаги родителските й решения ще са ръководени от егоистични подбуди и удобство, нито че ще е `лоша` майка във всички останали области. Това твърдо не е така за огромната част от майките - и ако имаш приятелки-некърмачки, вероятно сама го виждаш. Може би някоя от тях умее много добре да успокоява децата, друга - да играе с тях игри навън и да им измисля интересни занимания, трета пък е много внимателна с това как храни детето си (независимо че не го е кърмила) и може да даде чудесни съвети в това отношение, друга има специален интерес към образованието и дава мило и драго за детето, което расте направо вундеркиндче заради постоянните занимания на майка му с него. Това бяха мои наблюдения сред некърмещите ми приятелки - когато се роди първото ми дете, също имахме само една кърмеща майка в компанията - и това не бях аз.
За мен е лесно да го вземам предвид, защото лично съм извървяла пътя и от двете страни - от невежеството, проваленото кърмене, последствията от това във всеки един план, включително във връзката ми с детето, до откриването на собствените ми сили и способности, до родителския модел, който ме накара да се чувствам щастлива и пълноценна и когото бих повторила, ако имам още едно дете някой ден. Понякога до това се стига само чрез собствен опит - за много хора е нужно първо да се поблъскат известно време и да опитат сами вариантите, преди да приемат извечни истини, за други е необходимо време да дораснат до родителството, трети не го смятат за важно (за щастие са малко). Хора разни - важното е, че нещата бавно се променят и че майките отново имат възможност да виждат кърмещи жени Това, че във вашата градинка е имало успешно кърмеща майка (ти ), е оказало влияние - може да е било мъничко и да не видиш плодове от него веднага (което да те кара да мислиш, че на другите не им пука хич), но със сигурност е побутнало нещата една идея към добрата посока и е дало на някоя от тези майки подсъзнателни идеи и представи, които един ден ще станат действителност

да, хедра, така е. животът е сив - нито бял, нито черен. и наистина много момичета не биха направили същите избори, които волно или неволно са довели до ранно спиране на кърменето. всички имаме такива примери. но дали повечето случаи са така не съм сигурна. освен това фактът, че тези жени са контактували с теб говори за желаниео им да направят поне мъничко усилие. тогава не е въпрос само на толерантност, а на работа, упорите и понякога трудна. аз разбирам това и се възхищавам на хора като теб. НО, това все пак е малък процент от тези, които не кърмят. малкия процент, които търсят помощ. а останалите? повечетъо според мен НЕ търсят помощ, убедени, че постъпват правилно. и ако са убедени, то да предлагаме ли такава или ще е натрапване? моята сестра е пример за перфектна майка във фамилията. даже и аз вярвам, че е така. но е кърмила и двете си деца около до 2-иа месец. и после "нямам кърма". но тя не смята, че е сбъркала... и двамата са залепени за нея, а тя е като една фурия. чудесен родител, признавам. е, мълча си за кърменето, защото ми се струва, че е безсмислено да и кажа сега къде е грешката. ами ако я тласна към чувство за вина. та ето затова макар, че признавам не толерирам некърменето не си позволявам да го изразявам - необратимостта и чувството за вина ме спират. евентуалното , на другия
признавам и тази тема ме обогати. да си толерантен като цяло е трудно. това означава да се съгласиш в правилността на другото мнение, т.е. на различното мнение. и да признаеш, че може би пък някой друг има друг живот и за него не важат твоите правила.  еййй, трудна работа...

По отношение на кърменето, на практика съм била и от двете страни така да се каже. Като родих, кърмата ми тръгна по-късно, в болницата въобще не дойде. Ревах нощем и обикалях коридорите с малката, защото беше гладна. Колко се молих за АМ на дежурните сестри, а те едно си знаят - "Детето на гърдите, кърмете" Ами как, като няма кърма и реве от глад? За идеята да го държа гладно ли?!
После кърмата ми тръгна постепенно, ама никой не ми каза какво точно да правя и почти два месеца не засука, а аз се цедях и дохранвах с АМ. Резултатът си беше прехранване. В края на втория месец засука и постепенно спрях АМ.
Като не можех да кърмя, някои смятаха (даже мои близки), че едва ли не нарочно го правя. Други ме питаха докога ще се мъча с тая помпа и защо не си минем направо на АМ? Сега седем месеца по късно - пак същото: едни ме питат с насмешка "докога ще се мъча", други ми дуднат, да не помислям преди навършване на година да я отбивам. Всеки си гледа от собствената камбанария, за всеки неговото мнение е най-правото.
А аз смятам, че човек си е свободен в избора и за да прави нещо, значи си има причина. Та - толерантна съм.

Така като гледам май всички си дъвчем едно и също, но всеки на неговия си език и всеки си е прав за себе си разбира се  
Само, че нали въпроса беше - Какво мислим за решението - което според мен вече е взето, така че каквото и да кажем ще е без значение и би трябвало да се приеме просто като коментар на зададения ни въпрос и като мнение, което си е лично наше
Според мен май всички сме толерантни, когато са толерантни и с нас разбира се, но това няма как винаги да е така
За разлика от теб Хедра и за мое много голямо разочарование, особено сега с второто си дете, аз не срещнах никаква подкрепа или разбиране по въпроса за кърменето освен от съпруга ми - едва ли не това е най-немислимото, което една майка би направила за детето си
А не съм толерантна не за друго, а заради това, че всеки си даваше мнението (като естествено аз трябваше задължително да се съглася с него и то да е най-правилното за мен, както е и за човека от когото не съм го искала) без да ме питат какво мисля или чувствам аз, без дори да се интересуват дали случайно не ме обиждат или нараняват по някакъв начин
Почти никоя от приятелките ми не е кърмила, една даже ми е казвала, че никак не и е приятно, но тя пък кърми около година даже - за мен е неприемливо нито едното, нито другото, нито агитацията на дългокърмещите, нито насажданията на некърмещите
Но в крайна сметка всеки се интересува аз дали кърмя и най-интересното е че даже не изчаква да отговоря на въпроса, че още се кърмим и веднага започва да ми се обяснява как са или са били нещата при тях - едната - кърмачка - ме пита защо детето ми, което тогава беше на 6 месеца е още на 6 хранения, а нейното - на 4 месеца вече беше само на 4 хранения, другата - почти не кърмила - веднага започна да ми разяснява защо не е, но тогава стана най-интересното защото и мъжа и беше там и съвсем сам я засече, когато тя каза че е нямала кърма или не искало да суче детето с думите -
 НЕ Е ВЯРНО, ТИ НЕ И ДАВАШЕ - нека всеки си направи сам извода
Държали са ми сметка, защо купувам такива и такива памперси и мокри кърпички, пюрета и други - да не изброявам, че то май край няма  
В крайна сметка според мен въпроса опира до ТОЛЕРАНТНОСТТА като цяло между хората въобще и докато не се научим на ЧОВЕЧНОСТ  винаги ще има такива спорове и словесни битки - дано те ни носят само добри поуки