Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.
НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.
НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.
НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.
НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.
Имам предвид същите по облеклото, със шарените поли, забрадки, шалове около кръста, говорят си на своя си език. Съжалявам, сигурно звуча ужасно необразовано, но не знам как се нарича този език. Едно семейство със възрастни жени и мъже, и бая деца на различни възрасти все ги засичах лятото в един парк до нас. Не мисля, че бих забелязала, че има нещо по-необичайно около тях, ако не беше точно езика, иначе тук можеш да срещнеш всякакви хора и затова обожавам Монреал. 
Показаха и доста млади хора, които са се отцепили от традицията и си живеят по западен модел- тях пък изобщо няма как да ги различиш...
. Освен това отвреме на време получавам петиции да подписвам към кметството "да се изгонят пътешествениците" от това или онова място, защото шумяли, и тн...
, Манчестър съм прекарала най-дълго на едно място в живота си (6г), тук "село край Лондон - почти 4г", май е време да стягам опинците и хопа-нанякъде.. 
Всичко най-хубаво ти желая! 
. Има и много музиканти от тях, които обикалят кварталите и се застояват пред магазини или входове. Живеят във временни гета, подложени са на постоянни гонения, но кръвта ромска не се предава и след известно време пак се връщат до следващият път. Местните не ги обичат, но често ставам свидетел как хвърлят през прозорците или нещо за ядене или малко парички, задължително придружени с чанта с дрехи и обувки. 
