Тема за София

Обичам София и нося дълбоко в себе си една чиста гордост от факта, че това е моя град. Хубав или не, грозен или не съвсем, сив, шумен...Мой си е, и го харесвам какъвто е.
Помня Мавзолея, първата копка на метрото, навалицата да се се "видят" тези софийски чудеса.

Обичам много романтиката на Витоша (планината), разходките из Южния парк и Борисовата градина, НДК, градинката пред блока.
Харесвам величието на храма Ал.Невски и разходките до Панчарево и Банкя.

Моята София не бих я заменила за Варна, за Пловдив, за Бургас и за никое друго място в България.

Много се ядосвам като започне да се умува за идващите,които направили столицата ужасна за живеене.Точно вчера говорихме с две приятелки София колко гадна е станала с тези задръствания и се оказва,че те живеят в по-големи градове/в Канада и Италия/,но няма такива проблеми т.е. виновни са политиците и това,че се създават условия за добре платена работа само в столица и не развиват правилно инфраструктурата на града.
Дразнят ме и новите софиянци,като започнат да плюят колко е  мръсна и прочие-да не са идвали,всичко е по желание и на мен не ми е приятно,ама търпя.
Иначе любими са ми уличките около СМГ,което съм завършила,кино Сердика,бившата зимна пързалка Юнак,където се пързаляхме преди училище ...

Странно е, колко хора казват, че обичат София, защото са родени в нея. 
Като да си горд от България, защото има високи сини планини и 4 сезона.
Нямате ли поне малко критичност, автокритичност в случая , нищо ли не ви дразни, летите ли над лайната, счупените плочки, преливащите кофи за боклук, олющените фасади в центъра, циганите, просяците,  кучетата, очуканите трамваи, притичващите плъхове в градинката на НДК, отвратителните грозни 'нови' бизнес сгради, вчерашните шопски по кръчмите, задръстванията, невъзможността да паркираш без да полудееш,  мйекането на всяка продавачка в МОЛ-а, липсата на здрави катерушки по градинките, липсата на една обществена тоалетна, задръстените с гнусотии чешмички, окрадените статуи  на Чапкънов, смешните пейки, дето не стават за сядане в градинката на Народния....
Евала, аз съм родена в първа Градска, но обичам от града неща, които се броят на пръстите на едната ми ръка.
За останалото страдам,не го любя -  песничките на Богдана Карадочева хич не ме успокояват, по-скоро ме разстройват.

Обичам София, но много неща ме дразнят. Не винаги обичам е = харесвам, нали? Знаете кои са, затова няма да пиша за тях.
По темата - статуята много ми харесва, мавзолеят се радвам, че го разкараха, защото има хубав поглед от Градската градина към двореца.

Обичам малките улички в кввартала около Иван - Асен, обичам долната част на Лозенец, макар че израснах в горната, ама там вече е друг град направо...

Обичам сегашната си махала около Оборище.

Попа, Кристал ми навяват много спомени от тийн годините...

Любими сгради са ми Военния клуб, ДЗИ, кооперацията на Гендович, също тази на ъгъла Московска и Раковска. Някои църкви - Св. Седмочисленици, Св. София и др.

Обичам Витоша, макар че рядко се качвам напоследък.

Обичам да се разхождам из София по време на дълги празници - защото е празна.

http://www.stara-sofia.com/ Тук можете да видите интересни снимки на стара София.

Не харесвам София- прекалено стресираща, шумна и мръсна е за мен 

Витоша, парк "Света Троица", ул "Раковски"

Центърът е площад Славейков 

Бегло познавам историята на София.   

Нямам отношение към събарянето на Мавзолея!

Всеки път като я видя, си казвам че това е една от най-красивите стаути които съм виждала. От нея  лъха  свобода и сила 

Първата седмица като почнах училище се загубих и се лутах два часа, защото ме беше срам да питам къде съм....после си хванах такси и се оказа че съм на няма и 5 мин от университета, а таксито ме обрули към 5 лв за тази моя заблуда  Веднъж с прятеля ни ни свалиха от автобуса, 3ма огромни цигани, всички бяха с по един зъб в устата - КОНТРОЛьри и ни заплашиха, че ако не им дадем всичките си пари, който имаме, ще счупят краката на приятеля ми, след което издебнахме момент и хукнахме да бягаме от тях. Измъкнахме се    Има и още ама не е за разправяне 

Мисля, че ако са опасни, трябва да се събарят моментално 

Забавен е и още как 

1.боклук, 2. кучета и 3.корупция

Зависи да пазим чисто, да сме хора и да си помагаме, да живеем за утрешният ден, в който дечицата ни да растът на чист въздух, на чиста детска площадка и в безопасност (било то от кучета, клошари и ненормалници)

Ще ги завдеа на Витоша, после на 3д кино 

Иван Асен втори уличката, сладкарница Пчела и старите продавачници на софийска баница ги обичам.
Района около Биологически факултет, нагоре по уличките към Химически, гората с трамваите...
И като цяло София вечер и София в неделя.

Да, много ми харесва София , чудя се на хората дето не я харесват защо живеят тук. Знам някои неща за историята на града-напр. ул. Паренсов била на края на града (на една приятелак дядо й си купил едва там един имот и сега са на 5 мин от Попа). Мился, че не трябваше да събарят мавзолея-можеше да го направят на нещо др. Не мисля,че тр. да събарят старите сгради има много хубави такива и ги държат полуразрошени само и само да паднат-напр. има една много хубава на ул. Цар Освободител до Радисън, но... От нас живеещите в София зависят много неща-напр. да не си хвърляме боклуците на улицата (често явление), да ходим повече пеша и да протестираме повече, ако не сме доволни от нещо свеързано с града.

на мен никога не ми е харесвала София толкова, че да се стремя към нея.... родена съм в хубаво малко градче на път за морето, където от зеленина и чисто нови пейки сега и кафенета не можеш да се разминеш...

та, исках да уча в Пловдив, но не станаха нещата там, ами някак си се озовах с непознатата и страховита София... обаче с времето свикнах с шума и лудницата, дори имам любими местенца всред тази натоварваща среда  магазинчетата на Шишман, паркът Оборище (там искам да живея в старите кооперацийки , които гледат към самия парк).
е, живея малко по далеч от парка в посока обратна на центъра, но пък начини има да се стигне до него,стига човек да иска...

верно от мръсотията и шума не може да се избяга лесно, но времето е такова, че работата ни задържа тук и отглеждаме детето си против волята си в тази среда до някаква степен..... а човек си търси алтернативи за душевното спокойствие - пътувания, ходене по избрани места само...аз работя в панчарево например и не ми се налага да се блъскам в центъра, което ме устройва идеално....помня много добре какво да е пътуваш в транспорта при зверските задръствания около паметника Левски например. ...

и аз съм родена там, а даже и толкова неща не обичам. имам някакви мътни спомени от София на моето ранно детство, които понякога изплуват и ме топлят, но рядко...

останалото е пълно отвращение от града.

Каквато и да е София,тя е моя роден град и аз си я хаесвам и обичам.
Обожавам разходките с малчо,които правим в парка на ритуална зала-Хиподрума

Преди София много ми харесваше.Квартала беше страхотен.Имаше големи розови храсти навсякъде(спомням си,че топките ни постоянно се озоваваха в тях и всеки ден се връщахме издрани  ).Нямаше толкова коли...Тротоарите си бяха тротоари,градинките-градинки....Съседите бяха други хора..Поискаш чаша захар,някой инструмент...Ако се случи някое непредвидено дребно наводнение(например),виновния съсед ще ти помогне да поправиш щетите...За самия град...тук се родих,тук израстнах,тук преживях тийнейджърските сътресения...Разходките из нощна София много ми харесваха....Срещите на Съдебна палата и Попа са ми скъпи спомени.Макар да знам,че е малко вероятно,когато минавам покрай Попа още поглеждам дали няма да видя някой познат......
А сега я намразих....От няколко години е станало ужасно -претъпкано и гадно!Коли навсякъде,хора всякакви и по много....Мрачни лица,комплексиран,нервиран народ.... Мърсотия.Розовите храсти пред блоковете изчезнаха .Пейките също ги няма.Всичко е отсечено и изпочупено!
Ходя с количката по улицата,защото по тротоара са паркирали коли...Все се намира по някой чичка/лелка да дими в лицето на дъщеря ми в  градинката,разположен удобно на някоя пейка,докато има много майки,които седят прави.
Детето ми диша мръсен въздух...Като порастне достатъчно ще се рови вместо в трева,в боклуци и фасове......
И такива неща....
Много ми се иска да се преместим,но ако не спечелим от тотото или не продадем апартамента,няма как да стане....Първото е малко вероятно.Второто-никак,защото това е моят дом. Тук живях с родителите си .Всяка стая е пълна с мили ,скъпи спомени.

Явно не си живяла толкова дълго в София, затова  Аз където и да отида, все спомени ме заливат. Обичам София  въпреки, че вече на нищо не прилича. Трудно намирам с какво да я похваля пред чужденците, пък дори и пред децата си, освен с това, че съм израснала там и да разказвам случки от моя живот по соц време Няма значение дали ще е центъра, Люлин, Младост, Хаджи Димитър, Хиподрума, Бояна, Драгалевци, Витоша ...  Ааааа и за Божурище мога да разправям, то стана ли част от града вече 

Обожавам линията на трамвай 7, от първата му спирка, в подножието на Витоша, до последната, преди нея се прекачвам на трамвай 1 и отивам на последната му спирка в Обеля. Всяко лято си правя такава разходка 

И какво против шопския диалект имате, а 

  София си е София-големия град,на мен ми харесва въпреки недостатъците му. Дай боже да стане по-чист!

Хихих, като стана дума кой къде е роден, аз съм се пръкнала в 3-та градска Мара Малеева Живкова.

Спомням си, че го декламирах като гордост 

Луда Мара е пуснала линк, който ми стана много интересен и този сайт ме препрати към съвременна София. Ами да ви кажа не съм забелязала ремонтите извършени на много от сградите сигурно, защото си гледаме в краката да не се спънем или настъпим нещо гадно или да внимаваме някоя кола да не ни блъсне. Иначе аз съм от род който е живял в края на София (днес до Съдебната палата). Дядо ми са го водили на екскурзия от училище на поляните на Руски паметник. Притежавали сме много ниви - днешен комплекс Заимов. Ами животът върви напред. На мен не ми се живее в София или около София, но никой не ме пита. Като малка съм си играла на ръбчета с топка по тротоарите - днес децата в София няма къде да играят.