Тема за София

Поздрав за всички мои съграждани: http://vbox7.com/play:717b6b1f
 

Случвало ми се е да развеждам чужденци из града и наистина освен църкви няма особено много впечетляващи места за показване. Но за мен града си е скъп, той ми е роден и има толкова много места наситени със спомени, с романтика, с моя живот. Иначе с удоволствие бих живяла на друго място - по-тихо, уредено и чисто.
Най-обичам района около Оборище, парка Заимов, Военна Академия, Университета, Руски, Докторската градина. Там живееха баба и дядо, там играех като дете, там се шляехме като ученици и студенти. http://vbox7.com/play:e9722660
Доскоро много обичах и простора на Младост, преди застрояването. Имаше толкова много въздух и пространство, където наистина така леко дишаш, че оставаш сляп за грозните сиви панели. А гледката на цяла Витоша от прозореца е станала част от мен!
Обичам Борисовата градина, която е толкова голяма и прекрасна - малко столици могат да се похвалят с такъв прекрасен парк, истинска гора, в центъра си!

Темата взе да превръща в За и Против новодошлите в София 

И според мен беше по-лесно да се живее дори само преди 4-5 години, отколкото сега, но това е положението. И вместо да се търси вината в новодошлите, които не идват защото така са сънували предната нощ, а по икономически причини, по-добре да се иска от "скъпите" ни управници решение на проблемите.
Едната насока е да се развиват малките населени места, другата е да се оправи инфраструктурата в София, както и да се направят повече детски градини и училища, които да поемат новодошлите и да няма толкова проблеми.
И после ще си направим и частни училища пак с по 5-6 деца ли?
Както и да е, ако се задълбочим в тези насоки, могат да се отворят още 4-5 теми.

Доста мислих кое ми е любимото място, може би Южният парк - обичам да гледам плуващите диви патета, особено като се излюпят и малките им 

Изпитвам носталгия по старата София. Но сигурно и дядо ми е изпитвал.
Има си проблемите на всеки голям град. С тази разлика, че другите градове са порасвали по-постепенно, а София - изведнъж. В момента е средно между стротелна площадка и автомобилен парк. Но ще се оправи.
За новодошлите - съжалявам само, че им липсва тази любов към София. 

Не харесвам София. Живея тук повече от 10 години, омъжих се, родих дете, плащам си данъците, работя. Реализирам се повече от добре за средните стандарти и дори не ми се налага да тегля една майна, когато някой шоп реши, че му дишам въздуха. Защото не ме засяга. Просто си представям как кореняк Нюйоркчанин псува пришълец от Чикаго и си умирам от смях. Всъщност бих харесала София, особено късната пролет по Иван Асен или по Велико Търново, магазинчетата /старите/ по Дондуков и Мадрид, Борисовата градина, Оборище ... разходките като момиче, после с бебето. Все пак това е животът ми и приятелите и семейството. Сигурно бих харесала града, в който живея, ако не страдах като куче всеки ден за този, когото изоставих. За Варна. Бих се върнала, ако мога и то без да се замисля. Аз съм крепостник на капиталистическото общество. 

 Какво да ви кажа...? Тук съм се родила и я обичам ,но усещам че любовта ми към София има извратен привкус. Дразни ме мръсотията, сивотата, неприветливостта, снобарията и грандоманията. Но тук е устроен животът ми и някак се чувствам пристрастена. Наистина София не е това което беше , но и това което става в момента не бива да ни учудва. Не можем да се сърдим на хората от провинцията ,че предпочитат да живеят на място ,където имат възможност за реализация.  По неофициални данни днес градът наброява около 2,5 - 3 млн. жители. Ако погледнем в световен мащаб София е дори малък град на фона на градове като Лондон , Париж, Москва, Токио, Ню Йорк, Мексико, Сао Паоло ,чиито брой на жителите варира от 10 до 35 млн. души. Според мен София се превръща в неприветлив град ,защото няма ясна стратегия за градоустройство и организация на пространството. Задръстванията биха се облекчили, например ако градския транспорт стане удобен, функционален и евтин.Построяването на метрото според мен ще е крачка напред , но е и кардинално решение на проблема.

Благодаря ти 
Обичам тази София!
Спомням си как миришеше и шумът, когато минаваш покрай стария зоопарк, помня дори и къде бяха клетките на маймуните.
Спомням си, лятото как миришеше на прах и слънце по малките улички в центъра.
Колко беше топло и далеч да отидем да напазаруваме от Паренсов до пазара на Римската стена през лятото.
Как носехме готовите козунаци във фурната на Шишман или Графа да ги изпекат, там ти дават една бележка от вестник (същата слагаха и на твоите си козунаци),  после ги взимаме и покриваме с кърпа да останат меки и пресни за Великден.
Как на обяд почти всичко утихваше.
Как се возя в трамвая (4ка) покрай Университета и по Иван Асен.
Как лятото излизахме сутрин, играехме по дворовете около Паренсов, спиш, филия и си пак навън докато се стъмни, щурците засвирват и небето заблести от звезди, а майка ти те вика от прозореца да се прибираш, че ще заключи вратата.
Как се люлея на люлките в Борисовата, зад настоящата спирка на автобусите и там имаше един дядо с машина за пуканки и всичко миришеше на току-що изпукани пуканки.
Колко далеч ми се струваше разходката от езерото Ариана до слончето, патиците и костенурката.
Как от училище ни водеха в Борисовата да събираме жълъди и кестени.
Как като имаше мач Левски-ЦСКА почти цялото шествие минаваше по Паренсов и аз седя и гледам река от хора от високото, а след това се чуваха виковете от стадиона все едно си там.
....
Имам и още толкова много спомени за ТАЗИ София. Нея обичам и за нея душата ми тъжи! Съжалявам, че малката никога няма да има подобни спомени - спомнени за спокойствието и безметежността на родния си град    В момента не мога да кажа, че обичам нещо конкретно, но никога не бих отишла да живея другаде,  защото целият ми живот е бил и е тук!

Мисля си, че и проблемът идва от там, че по-голяма част от хората, който са дошли от други градове (да не обиждам от провинцията), вместо да се опитат и съобразят с начина на живот тук, пренесоха своя манталитет и порядки без да се съобразяват с другите. Или по-просто казано: "Излязох от селото, но селото не излиза от мен."

Истина е, че НЯМА какво да покажеш на чужденците. С едната Руска църква, Александър Невски и нещата в района просто е смешно и жалко! Всеки, който е имал възможност да попътува из Европа-та се чувства неловко и унизително, знаейки за какво наистина става въпрос, говорейки за забележителност и история

Печените кестени в пареща торбичка.
Нощния шум от миенето на улиците.
Липите, които влизаха през прозореца.
Дядо "Млечко" който разнасяше мляко рано сутрин в смешна количка и го оставяше до входа, вземайки празните буркани и парите в тях.
Градинката на НДК, преди да го има НДК.
Миризмата на печени чушки в топлите летни вечери.
Тишината по Цариградско шосе в нощните часове.
...................
Ох, не са виновни пришълците, времето просто е друго!

Айде сега и "Стари дрехи купувам" и калайджиите да намесите в темата, просто ще стане чудесна. 
Баба си даваше разни паници да й ги калайдисват циганите,  а от " стари дрехи купувам" много ни беше страх.
Сцената се разиграва в центъра на СФ, края на 70тте години.
Дядо ми пък да ви разкаже как са се пускали с шейни по баира на Лозенец.
Времената са други, градът просто се управлява калпаво, това е.

Моят поздрав за обичащите София http://vbox7.com/play:717b6b1f .
Жал ми е за тези, които живеят тука, но не я обичат. Не им е лесно.
Не понасям такива, които ми обясняват колко е гадна. А ако аз дойда в родния ви град и ви кажа нещо... гот ли ще ви е.

Въпрос към авторката без да съм чела темата. Учиш ли нещо и какво? Пишеш ли курсова работа на тая тема?
Мисля, че София и софиянци беше настолната книга като за начало, по спомени.

Иначе обичам района около Ректората, моста Чавдар, Лозенец и Борисовата, общо взето местата, където съм живяла, Подуенската гара...разни улички, театрите, женския пазар,парка Заимов
вече почвам да я забравям, понякога ми липсва - да се шматкам, да съм никой.

Живях в София няколко години. Липсва ми много, въпреки мръсотията, шумът и мръсният въздух. Обичам навалицата, постоянното движение, денонощният живот който тече. Много обичах да се разхождам по Раковска, Графа, Славейков, Руската църква. Живях точно на центъра и всичко там  ми липсва много. Обичах да минавам през градинката до Народното събрание всеки ден връщайки се от работа....градинката на Актавис....спомени, спомени... 

В интерес на истината, дори да кажеш за родния ми град, че по-гадно място във Вселената не съществува, изобщо няма да ми трепне нищо. Това ще си е лично твое впечатление, което не виждам по какъв начин трябва да се намесва в моите собствени чувства към града, където е минало детството ми.
Уважавай малко повече мнението на другите. Твоите чувства не значат автоматично, че другите хора нямат право на такива.

Аз лично живея тук, защото мъжът ми работи тук. Моята работа е такава, че мога да я върша от кой да е край на света, образно казано, но неговата изисква физическо присъствие.

Имам и аз няколко приятни места от София. Площадчето пред 47-мо СОУ е насително с може би най-емоционалните моменти от живота ми, свързани с някакво конкретно място. Борисовата градина също.
Но като цяло избягвам да ходя често към центъра, просто няма какво да ме привлече там.

Пък аз, изглежда, съм повредена. Тази година, след 9-я ден на морето-ние ходим на сравнително отдалечено и доста спокойно място-вече си мислех "искам си София, искам си Бизнеспарка, искам си навалицата". А съм отраснала в малък град и се предполага, че би трябвало да съм стресирана, депресирана, подплашена, объркана.....но не съм.
Терре-споделям ти мнението на 100 %.

Спомняте ли си ресторант "Локомотив" /май така се казваше/, на Попа? Страхотни кебапчета се правиха там. А Козлето срещу Ялта? Там играхме след училище.
Спомням си, как строяха НДК. Ходихме до строежа и надничахме: имаше огромна дупка. По този случай, ни прокараха парно още 79 г! След като направихме ремонт......
Темата ми напомня на съседната "Носталгична".
Дори да направят метрото под цяла Сф, пак няма да се живее лесно. Инфраструктурата не е предвидена за толкова много хора.

София е родният ми град, няма начин да не ми харесва. В него е минало детството ми, юношеството, сега продължавам да трупам спомени със собственото си семейство. Сантиментални тръпки ме побиват на всеки квадратен сантиметър в центъра /защото това е моят квартал/.
Не казвам, че е най-красивият град на света, но си е моят град. Затова го обичам. Нито едно друго населено място на планетата Земя няма да ми донесе същото спокойствие, носталгични въздишки, чувство за сигурност.
За годините откакто съм се родила до днес, този град се промени стократно. Някои неща ми харесват, други - не. Приемам всичко с добродушна усмивка. Все едно да се сърдя на добър стар приятел, че вече не е същият като при запознанството ни.
Харесва ми анонимността на големия град, харесва ми и консервираната провинциалност на малките улички вътре в кварталите.
Мавзолеят беше част от историята не само на града, но и на цялата държава. Той трябваше да остане като символ на едно човешко безумие, там трябваше да водя децата си, за да видят мумията на вожда и да им разказвам какво е било.
Скублата срещу Партийния дом е нов символ, нов атрибут на историческия процес. Може и да е грозен, но нека остане...
Бих искала дори и хората, които не  харесват София, да не я цапат.