Играем си по цял ден. Когато спи следобед и осигуря присъствие на дядо му или баба му, пазарувам. Готвя късно вечер. Чустя основно съботно-неделно като го пращам с баща му на разходка или го оставя за час-два в някой детски клуб.
- Публикувана: 14 дек. 2008, 23:40 ч.
- Последно мнение: 22 дек. 2008, 01:28 ч.
Колко часа на ден прекарвате в игра с детето
Сигурно авторката вече съжали, че е пуснала темата. Имаше една приказка за посмали манго 
Сигурно авторката вече съжали, че е пуснала темата. Имаше една приказка за посмали манго
да. и всички деца едни кротки, като по филмите, играят сами с часове. а тези, които не се занимават сами, майките им са до тях по цял ден.
"Наред с домакинските задължения - готвене, пране, миене, гладене и т.н реално колко време успявате да си поиграете с детето? Моят син е много активен и не ме оставя да свърша абсолютно нищо, иска постоянно да правим нещо, но аз не мога през целият ден да играя с него /споко, никой не може, освен ако друг се занимава с останалите му ангажименти, а не опира и само до ангажименти, до желание също опира, а лично аз не познавам възрастен човек, който да има желание да играе по 12 часа с едно дете активно/, та ми стана любопитно при вас как е. Понякога се чувствам гузна, че заради всичката работа реално ми се събира не повече от 2-3 часа с детето ми. Как занимавате детето си, докато вършите нещо? Аз го слагам или в кошарата или в креватчето с много играчки, но не успява задълго да се заиграе. "- авторката
Та в заключение намирам, че съвсем нормално "ти се събира" толкова време.
У нас вечер е невъзможно да се справи човек сам. Затова аз се хващам с проверка уроците и домашните на големия и готвя, а тати хваща дребосът да играят. Може и обратното- няма проблеми кой от нас с кое животинче се е заловил, само че по моята специалност са заниманията по БЕЛ, математика и човешките предмети, по- са ми близки и затова вкъщи така се разпределяме през делнични дни. В почивни и празнични отделяме повече време да сме четиримата заедно.
Обикновено съм откровена както тук, така и извън форума. Та не се чувствай гузно изобщо. Първият ми пост по темата е в точно такъв стил- каквото мисля и както е на практика.
Та в заключение намирам, че съвсем нормално "ти се събира" толкова време.
У нас вечер е невъзможно да се справи човек сам. Затова аз се хващам с проверка уроците и домашните на големия и готвя, а тати хваща дребосът да играят. Може и обратното- няма проблеми кой от нас с кое животинче се е заловил, само че по моята специалност са заниманията по БЕЛ, математика и човешките предмети, по- са ми близки и затова вкъщи така се разпределяме през делнични дни. В почивни и празнични отделяме повече време да сме четиримата заедно.
Обикновено съм откровена както тук, така и извън форума. Та не се чувствай гузно изобщо. Първият ми пост по темата е в точно такъв стил- каквото мисля и както е на практика.
Не играем толкова много по простата причина, че детето много често се занимава само - рисува си, разглежда списания, сглобява конструктори, около него съм, говорим си докато той си играе, но не му вися на главата.
Когато ме е викнал да си играем винаги съм се отзовавала, задължително преди лягане четем книжки и го уча да чете.
Физически ми е трудно да си го представя това да си играем по цял ден, или 3-4 часа....
Когато ме е викнал да си играем винаги съм се отзовавала, задължително преди лягане четем книжки и го уча да чете.
Физически ми е трудно да си го представя това да си играем по цял ден, или 3-4 часа....
За едногодишно дете, съдейки по лентичката ти, съм прекарвала много повече от 2-3 часа дневно. На практика той беше залепен за мен и това да играе часове наред сам е мисията невъзможна. Каквото и да правех го съобразявах с него. Обикновено си вършех домакинската работа като спи.
Децата ми са две и ми е изключително трудно да се занимавам и с двете едновремено,при това съм цял дена на работа 
.Като ги взема от детска градина си говорим по пътя как е минал денят им,после се прибираме вкъщи и се почва готвене,чистене,гладене/като всяка домакиня 
/и през това време си говоря с каката,а малкия гледа телевизия или си играе в детската сам.Вечер любимото ни занимание е да четем по 2 приказки.А неделя е само ден за тях-игри,викане,ходим по детски кътове и така.Малко ми е гузно,че не отделям много внимание на децата си,но какво значи внимание?Нали си говорим,споделят какво ги вълнува,това че не сме по 10 часа заедно не означава,че ги лишавам от нещо духовно.А и има много майки,които си стоят вкъщи по цял ден, а децата им гледат в другата стая телевизор,а те си четат книжката. 
.Като ги взема от детска градина си говорим по пътя как е минал денят им,после се прибираме вкъщи и се почва готвене,чистене,гладене/като всяка домакиня /и през това време си говоря с каката,а малкия гледа телевизия или си играе в детската сам.Вечер любимото ни занимание е да четем по 2 приказки.А неделя е само ден за тях-игри,викане,ходим по детски кътове и така.Малко ми е гузно,че не отделям много внимание на децата си,но какво значи внимание?Нали си говорим,споделят какво ги вълнува,това че не сме по 10 часа заедно не означава,че ги лишавам от нещо духовно.А и има много майки,които си стоят вкъщи по цял ден, а децата им гледат в другата стая телевизор,а те си четат книжката.
При нас децата са с малка разлика и се забавляват чудесно сами, а аз през това време чистя, готвя и "вися" по форуми.Като им доскучае ме викат и четем, учим стихчета, разказваме по картинки, рисуваме, играем с пластелин и т.н. Тази дейност не трае повече от 30-40 мин. макс. час. Явно се изморяват и пак започват буйствата си. И ето, отново време за мен.И после пак отново. Като бяха малки беше по-трудно.Имах по-малко време за свои занимания.Особено в процеса на прохождане. Но, аз съм вкъщи, т.е. не ходя на работа и времето ми стига.
Не стоя до детето си, докато се е заиграл.Има неща които вършим заедно(чета му приказки ,слушаме детски песнички)и до там.Прекарваме цялото си време заедно и мисля ,че и двамата имаме нужда от малко самостоятелност.Домакинските задължения ги върша, докато спи сутрин и след обяд.
Аз смятам, а и съм го писала в подобни теми, че детето трябва да притежава умението да се занимава и да си играе само. Тоест да бъде научено на това още от малко.
Аз поне се стремях на това да науча сина ми още от малък и мисля, че успях.
Разбира се, това категорично не означава, че не трябва да има игри с мама и татко. Напротив, това е изключително важно - контактите, игрите, близостта с детето и т.н. Никога не съм си поставяла за цел да засичам колко време си играя с Алекс - нито преди, нито сега, когато ходи на ясла и вечер сме заедно. Но си играем - разглеждаме книжки и аз му чета, ритаме топка, нареждаме кубчета и строител, гоним се из апартамента и т.н. Баща му го вози на камион и си измислят разни нови смешни игри, на които малкият се залива от смях...
Аз поне се стремях на това да науча сина ми още от малък и мисля, че успях.
Разбира се, това категорично не означава, че не трябва да има игри с мама и татко. Напротив, това е изключително важно - контактите, игрите, близостта с детето и т.н. Никога не съм си поставяла за цел да засичам колко време си играя с Алекс - нито преди, нито сега, когато ходи на ясла и вечер сме заедно. Но си играем - разглеждаме книжки и аз му чета, ритаме топка, нареждаме кубчета и строител, гоним се из апартамента и т.н. Баща му го вози на камион и си измислят разни нови смешни игри, на които малкият се залива от смях...