Наред с домакинските задължения - готвене, пране, миене, гладене и т.н реално колко време успявате да си поиграете с детето? Моят син е много активен и не ме оставя да свърша абсолютно нищо, иска постоянно да правим нещо, но аз не мога през целият ден да играя с него, та ми стана любопитно при вас как е. Понякога се чувствам гузна, че заради всичката работа реално ми се събира не повече от 2-3 часа с детето ми. Как занимавате детето си, докато вършите нещо? Аз го слагам или в кошарата или в креватчето с много играчки, но не успява задълго да се заиграе.
- Публикувана: 14 дек. 2008, 23:40 ч.
- Последно мнение: 22 дек. 2008, 01:28 ч.
Колко часа на ден прекарвате в игра с детето
Ами при мен не е така:
А така:
Наред с игрите и занимаването с детето, какво изобщо успявате да правите?
Да ти кажа, когато детето ми е будно и не спи, не готвя и не чистя. Върша това, когато спи следобедния си сън. Най-често остават доста несвършени неща. Ако днес сготвя, то няма да успея да изчистя. Но пък, ако утре не готвя, ще почистя. Или вечер, когато си дойде мъжът ми, той е при детето, аз си върша това онова. Понякога мъжът ми свършва неотложните неща и така. Домакинстването няма да избяга, гледам да обръщам повече внимание на детето.
Наред с домакинските задължения - готвене, пране, миене, гладене и т.н реално колко време успявате да си поиграете с детето?
А така:
Наред с игрите и занимаването с детето, какво изобщо успявате да правите?
Да ти кажа, когато детето ми е будно и не спи, не готвя и не чистя. Върша това, когато спи следобедния си сън. Най-често остават доста несвършени неща. Ако днес сготвя, то няма да успея да изчистя. Но пък, ако утре не готвя, ще почистя. Или вечер, когато си дойде мъжът ми, той е при детето, аз си върша това онова. Понякога мъжът ми свършва неотложните неща и така. Домакинстването няма да избяга, гледам да обръщам повече внимание на детето.
Успявам да свърша някаква домакинска работа и не се чуствам гузна, защото е хубаво да се научи, че мама има работа и не може да е на разположение за игри по всяко време в денонощието. Играем много, а когато работя нещо му обръщам внимание като му говоря и понякога дори си пеем песнички, а понякога просто го включвам и него в работата като например му давам и на него парцал да бърше прах уж, или ми бута прахосмукачката докато чистя. Важно е не колко време прекарваш в игри с детето, а времето което прекарваш да е пълноценно.
Той постоянно иска да се занимавам с него, а това не е много хубаво. Постоянно съм с него, дори и като заспива трябва да съм в стаята, а преди не беше така 
Само докато спи си върша работата или докато мъжът ми е в нас. Ей го на - сега е 01:00, малкия не иска да спи, в същото време на мен ми се налага да вися при него докато реши да заспи, а все още не сме вечеряли 
Само докато спи си върша работата или докато мъжът ми е в нас. Ей го на - сега е 01:00, малкия не иска да спи, в същото време на мен ми се налага да вися при него докато реши да заспи, а все още не сме вечеряли
Честно казано не си играем много-много, защото на него изобщо не му е интересно да прави каквото и да е с мен. Предпочита да се катери по стълбите и мебелите, да тича, да отваря шкафовете и да вади каквото намери, да включва и изключва тв-то и всякакви подобни дивотии. Ако се опитам да го сложа в скута ми, за да му прочета книжка, например, моментално става и ми бяга. Понякога редим кули, ама бързо му обръзва. Често играем на гоненица и криеница, ама с шкембака ми е малко трудно да тичам, та в крайна сметка не си играем толкова, колкото ми се иска. Но понеже е голямо диване, трябва постоянно да го наглеждам и рядко успявам да свърша каквото и да е.
Играем много,но понякога когато се налага да мия чинии му пускам някоя анимация за да е зает поне 20 мин.С прахосмукачката чистим двамата,когато готвя му давам пласмасови купи и лъжици да готви и той.Слава богу взе да се заиграва и от време на време сам,че иначе няма почивка от него-игра,борба,гоненица 
Съчетавам домакинската работа с обръщане на внимание на детето.
Това че готвя, не означава че, не мога да говоря с дъщеря си или да рисуваме нещо, докато бъркам манджата.
А пък и не вижда нищо лошо 2-3 годишното дете да бъде включено под формата на игра в чистенето например. Така хем се забавлява заедно с майка си, хем се научава на нещо полезно, хем се чувства значимо и отговорно.
А това е най-важното:
Това че готвя, не означава че, не мога да говоря с дъщеря си или да рисуваме нещо, докато бъркам манджата.
А пък и не вижда нищо лошо 2-3 годишното дете да бъде включено под формата на игра в чистенето например. Така хем се забавлява заедно с майка си, хем се научава на нещо полезно, хем се чувства значимо и отговорно.
А това е най-важното:
Важно е не колко време прекарваш в игри с детето, а времето което прекарваш да е пълноценно.
И аз съчетавам домакинската работа със занимания с детето.А и сина ми много обича да помага, всичко иска да прави сам, като големите. 
Така домакинствам и се забавляваме с детето.Давам му една кърпа например да бърше праха, имитираме като чистя с прахосмукачката, като готвя ми подава картофите, лук и т.н.Аз съответно го поощрявам за това, че ми помага и той е много горд.Е, естествено и играем и с играчките - когато пожелае гледам поне за половин-един час да седна с него, другата работа няма да избяга.Така намираме баланса, то иначе за нищо не ми остава време, особено през седмицата като съм на работа.
Така домакинствам и се забавляваме с детето.Давам му една кърпа например да бърше праха, имитираме като чистя с прахосмукачката, като готвя ми подава картофите, лук и т.н.Аз съответно го поощрявам за това, че ми помага и той е много горд.Е, естествено и играем и с играчките - когато пожелае гледам поне за половин-един час да седна с него, другата работа няма да избяга.Така намираме баланса, то иначе за нищо не ми остава време, особено през седмицата като съм на работа.
В събота и неделя сме по-цял ден заедно и почти непрекъснато играем. Ама много интензивни игри, вечер се чувствам като парцал. Момче е и игрите ни са - криеница, гоненица, надбягване с колелета, футбол и т.н За съжаление няма кротки игри за него, просто няма. Едва успявам с домакинските задължения през уикенда. След цял ден бяс и лудеене, вечер ляга в 19 часа /не спи на обед/. Аз заспивам с него 
През седмицата е по-добре. Явно се уморява в детската градина, защото вечер хапва, гледа детски филмчета, поиграва малко и заспива. Но през уикенда се забавлява и беснее като за цяла седмица. Хубавото е, че през идващите празници ще сме с други деца, ще гостуваме на баб и дядо и те ще ме отменят в игрите. И аз да почина малко 
През седмицата е по-добре. Явно се уморява в детската градина, защото вечер хапва, гледа детски филмчета, поиграва малко и заспива. Но през уикенда се забавлява и беснее като за цяла седмица. Хубавото е, че през идващите празници ще сме с други деца, ще гостуваме на баб и дядо и те ще ме отменят в игрите. И аз да почина малко 
И ние - в събота и неделя плътно заедно. Зимата ски и басейн, лятото - гора, поляна, басейн, колело...
През седницата се старая след градината да си общуваме (не винаги е лесно след тежък ден). Четем книжки, играем, рисуваме, "учим", помага ми с каквото може докато правя вечерята, сервира масата (има голямо желание).
До филмчета прибягвам само в краен случай и то с регламент - по едно (около час максимум).
През седницата се старая след градината да си общуваме (не винаги е лесно след тежък ден). Четем книжки, играем, рисуваме, "учим", помага ми с каквото може докато правя вечерята, сервира масата (има голямо желание).
До филмчета прибягвам само в краен случай и то с регламент - по едно (около час максимум).
И аз съчетавам домакинската работа със занимания с детето.А и сина ми много обича да помага, всичко иска да прави сам, като големите. Така домакинствам и се забавляваме с детето.Давам му една кърпа например да бърше праха, имитираме като чистя с прахосмукачката, като готвя ми подава картофите, лук и т.н.Аз съответно го поощрявам за това, че ми помага и той е много горд.Е, естествено и играем и с играчките - когато пожелае гледам поне за половин-един час да седна с него, другата работа няма да избяга.Така намираме баланса, то иначе за нищо не ми остава време, особено през седмицата като съм на работа.
Така домакинствам и се забавляваме с детето.Давам му една кърпа например да бърше праха, имитираме като чистя с прахосмукачката, като готвя ми подава картофите, лук и т.н.Аз съответно го поощрявам за това, че ми помага и той е много горд.Е, естествено и играем и с играчките - когато пожелае гледам поне за половин-един час да седна с него, другата работа няма да избяга.Така намираме баланса, то иначе за нищо не ми остава време, особено през седмицата като съм на работа.
Никога не се занимавам с домакинска работа, когато е буден. Всъщност той е много самостоятелен, занимава се сам, но на пода, не иска да стои в кошарата и не мога да си представя да го оставя сам да беснее в стаята, а аз в кухнята да мия чинии примерно. Иначе общите ни игри са ходене за ръчкички из апартамента, той да върви към мен и накрая да се гушнем, да бутаме колички, да се крия зад пердето и да викам "бау". Също така обожава да вади дрехи от шкафовете и да ги влачи из целия апартамент.
През седмицата (понеделник-петъх) не ми остава много време за игри - може би около час - час и половина се занимаваме с различни неща. В събота през деня е при баба си и пак толкова играем - остава една неделя през която гледам да наваксаме.
Честно казано не си играем много-много, защото на него изобщо не му е интересно да прави каквото и да е с мен. Предпочита да се катери по стълбите и мебелите, да тича, да отваря шкафовете и да вади каквото намери, да включва и изключва тв-то и всякакви подобни дивотии. Ако се опитам да го сложа в скута ми, за да му прочета книжка, например, моментално става и ми бяга. Понякога редим кули, ама бързо му обръзва. Често играем на гоненица и криеница, ама с шкембака ми е малко трудно да тичам, та в крайна сметка не си играем толкова, колкото ми се иска. Но понеже е голямо диване, трябва постоянно да го наглеждам и рядко успявам да свърша каквото и да е.
.Понякога се чудя от къде взима толкова енергия за всичките тези дивотии които измисля 
.Поне се отучи да пуска котлоните на печката,а аз да оставям неща по нея 
.Когато започна да му пея песнички,той ми вика "тихо,не икам "
.Обича да му се обръща много внимание,но общо взето да се полигави и поглези
.
zависи какво раzбираш игра ? той се опитва да всима участие във всичко ... та в смисъл аz или баща му или и двамата сме нон стоп zанимати с него , когато е буден 
особено уикендите тогава и чистим и готвим и редим лего и се пускаме с шейната ...
Преz седмицата или ми помага вечер да сложа масата или да нарежа салата или пък ако не му се помага играе малко сам , понякога обаче иска д аиграя с него, а аz имам работа
тогава пускам тв то
особено уикендите тогава и чистим и готвим и редим лего и се пускаме с шейната ... Преz седмицата или ми помага вечер да сложа масата или да нарежа салата или пък ако не му се помага играе малко сам , понякога обаче иска д аиграя с него, а аz имам работа
тогава пускам тв то
аз домакинска работа не върша.
чакам да стане купчина от боклук и я изхвърлям направо. по-лесно е и по-бързо.
или направо пускам децата да се поизтъркалят - така хем е чисто, хем си играят.
сега уча голямата да готви, стига се е ослушвала. очаквам да имам още повече свободно време.
чакам да стане купчина от боклук и я изхвърлям направо. по-лесно е и по-бързо.
или направо пускам децата да се поизтъркалят - така хем е чисто, хем си играят.
сега уча голямата да готви, стига се е ослушвала. очаквам да имам още повече свободно време.
Като се замисля доста време прекарваме в игра. Той не може или не иска сам са се занимава с нещо трябва и аз са съм там. Дори като ходим из детските кътове и аз влизам вътре, че иначе не става. Успявам да си почина само той като заспи на обяд. И то почивката ми е свързана с върщене на домакинките неща. Като се събуди пак си играем до вечерта.
Време, посветено само на сина ми (на две години и три месеца е), без да съм разсеяна с нещо друго, имам около час и половина на ден през седмицата. След като го взема от яслата към 16.30 ми се иска времето ми да е само за него, но, уви, чакат ме всички домакински удоволствия. Интегрирам го в каквото мога, сгъване на пране, лепнат е за мен, докато готвя, качен на столче (не сме имали инциденти, но той е кротък, иначе не го препоръчвам 
). Доста често си играе и сам, по около половин час. Когато съм свободна четем книжки, редим пъзели, играем с лего и колички, гоним се из къщи, пеем песни, рисуваме, викаме някое другарче за компания понякога... Телевизия никаква при никакви обстоятелства поне до около три години, оттам до училищна възраст макс. половин час на ден. Все повтарят, че качеството, не количеството е важно, т.е. времето, което прекарваме с децата ни, дори да е малко, да е пълноценно, надявам се да е така, защото на мен лично не ми достига и гледам да наваксвам през уикендите. Синът ми иначе изглежда доволен от живота
). Доста често си играе и сам, по около половин час. Когато съм свободна четем книжки, редим пъзели, играем с лего и колички, гоним се из къщи, пеем песни, рисуваме, викаме някое другарче за компания понякога... Телевизия никаква при никакви обстоятелства поне до около три години, оттам до училищна възраст макс. половин час на ден. Все повтарят, че качеството, не количеството е важно, т.е. времето, което прекарваме с децата ни, дори да е малко, да е пълноценно, надявам се да е така, защото на мен лично не ми достига и гледам да наваксвам през уикендите. Синът ми иначе изглежда доволен от живота
Повечето от вас имат по-големи деца, които е по-лесно да ангажираш в някакви дейности - да помагат и т.н. Моят син е на 1 година, още не е проходил и няма как да го ангажирам с каквото и да било. Той иска по цял ден да го водя да ходи и да отваря чекмеджетата, от където вади всичко. Изобщо не се задържа на едно място, ако му показвам книжка или да играем на топка или каквото и да било статично . Аз ходя и по половин ден на работа и честно казано не винаги имам енергия да го забавлявам нон стоп. Относно ТВ - признавам си, че той гледа повече от половин час на ден . Много обича музикалните канали и дори докато играем пускам телевизора като фон. Искам вече да проходи! Много ми е трудно в този период, останах без кръст. Предпочитам да ходи след мен и да тичам след него, отколкото с това водене....
. Аз ходя и по половин ден на работа и честно казано не винаги имам енергия да го забавлявам нон стоп. Относно ТВ - признавам си, че той гледа повече от половин час на ден . Много обича музикалните канали и дори докато играем пускам телевизора като фон. Искам вече да проходи! Много ми е трудно в този период, останах без кръст. Предпочитам да ходи след мен и да тичам след него, отколкото с това водене....
Честно да си призная - не ми остава време за игри. А и той предпочита да играе с баща си, което мен идеално ме устройва .
Освен това го насърчаваме да се занимава и сам с играчките си в стаята си, да рисува или други подобни. Докато домакинствам непрекъснато си говорим, но - толкова, повече от това не успявам.
"Моя територия" са четенето на приказки, Никола не иска никой друг да му чете, това си е нашето време. Е, гушкането и лигавенето не влизат в графата "игра с детето", нали...
.Освен това го насърчаваме да се занимава и сам с играчките си в стаята си, да рисува или други подобни. Докато домакинствам непрекъснато си говорим, но - толкова, повече от това не успявам.
"Моя територия" са четенето на приказки, Никола не иска никой друг да му чете, това си е нашето време. Е, гушкането и лигавенето не влизат в графата "игра с детето", нали...
моят син е на девет месеца и всичкото време, в което е буден се занимавам с него. домакинска работа върша най-вече когато мъжът ми се прибере, но не се престаравам. за мен е важно да е чисто, останалото не го мисля особено. сега изпрах, докато спи. играем постоянно. ако готвя - обяснявам кое какво е, как се прави, той се радва на всичко в общи линии. следобяд ще излезем за час-час и половина и така
Ще говоря за сина ми, не за бебето. Той е от децата, които без проблем си ираят сами, но много често аз тичам след него да раздигам и оправям. Мразя да ми е разхвърляно и към момента той вече знае, че ако разсипва всичките си играчки из детската, после сам ще си ги събира. Пък аз ще мина с прахосмукачката. Нещата, които правим заедно са тези, които изискват да има човек с него. Чак часове не ми се събират. За сега обожава конструкторите и винаги ме вика за да видя какво е сътворил. Това се случва по десет пъти на ден, когато си е вкъщи, а не на градина. Когато готвя, винаги е с мен и ми помага (по-скоро пречи, но важно е, че не му липсва ентусиазъм)! И винаги гледаме анимация, която ще се пуска за първи път вкъщи, заедно. Правим си пуканки, или купуваме от толкова вредните царевични пъчки и чипс и сядаме сгушени пред телевизора. Дори появата на бебето не наруши тази ни традиция, случвало се е да я кърмя, докато гледаме филмче.
Има моменти, когато просто не му се стои сам и иска компания. Просто да съм до него. Не да играем, не да гледаме филм, а да усеща вниманието ми.
Той е от децата, които без проблем си ираят сами, но много често аз тичам след него да раздигам и оправям. Мразя да ми е разхвърляно и към момента той вече знае, че ако разсипва всичките си играчки из детската, после сам ще си ги събира. Пък аз ще мина с прахосмукачката. Нещата, които правим заедно са тези, които изискват да има човек с него. Чак часове не ми се събират. За сега обожава конструкторите и винаги ме вика за да видя какво е сътворил. Това се случва по десет пъти на ден, когато си е вкъщи, а не на градина. Когато готвя, винаги е с мен и ми помага (по-скоро пречи, но важно е, че не му липсва ентусиазъм)! И винаги гледаме анимация, която ще се пуска за първи път вкъщи, заедно. Правим си пуканки, или купуваме от толкова вредните царевични пъчки и чипс и сядаме сгушени пред телевизора. Дори появата на бебето не наруши тази ни традиция, случвало се е да я кърмя, докато гледаме филмче. Има моменти, когато просто не му се стои сам и иска компания. Просто да съм до него. Не да играем, не да гледаме филм, а да усеща вниманието ми.
Доста се занимавам с нея. Домакинска работа почти нямам.
Всяка сутрин я водя някъде и се прибираме чак за спането следобед.
След това - четем приказки, рисуваме, строим с конструктори, танцуваме...
Ако готвя, тя ми помага, включвам я във всички дейности, подходящи за възрастта ѝ.
Отскоро например я оставям да пазари сама дребни неща. Тук има и детски колички в суперите.
Пълни я с нещо, което сама е избрала и отиваме на касата, там дава парите и така.
Водя я при животни в детските ферми.Тя ги храни.
Има моменти, когато нищо не ѝ се прави.Тогава се гушим на дивана и гледаме тв.
Страхотни моменти!
Всяка сутрин я водя някъде и се прибираме чак за спането следобед.
След това - четем приказки, рисуваме, строим с конструктори, танцуваме...
Ако готвя, тя ми помага, включвам я във всички дейности, подходящи за възрастта ѝ.
Отскоро например я оставям да пазари сама дребни неща. Тук има и детски колички в суперите.
Пълни я с нещо, което сама е избрала и отиваме на касата, там дава парите и така.
Водя я при животни в детските ферми.Тя ги храни.
Има моменти, когато нищо не ѝ се прави.Тогава се гушим на дивана и гледаме тв.
Страхотни моменти!
Децата ми си играят сами или заедно
Малкият може 2 часа да седи на столче и съсредоточено и тихо да подрежда малки колички на влакче.
Когато нямам никакви домакински задължения повече, лягаме на пода с възглавници и одеало и чета книжки, или рисуваме заедно, танцуваме гушнати.
Разходки имаме всеки ден, когато времето позволява, тях не ги броя като време за игра с мен, а като разходка и игра с негови връсници.
Малкият може 2 часа да седи на столче и съсредоточено и тихо да подрежда малки колички на влакче.
Когато нямам никакви домакински задължения повече, лягаме на пода с възглавници и одеало и чета книжки, или рисуваме заедно, танцуваме гушнати.
Разходки имаме всеки ден, когато времето позволява, тях не ги броя като време за игра с мен, а като разходка и игра с негови връсници.
Толкова, колкото е добре и за двете страни. Натоварването на едната не води до никакви благоприятни последици. Не измервам времето, прекарано с децата, в часове, не се старая да го правя, понеже в това няма смисъл. Колкото свободно време и налично желание имам- толкова и хич не се чувствам неудобно. И работа имам, и домакинство, и задължения с контрол по училището на голямото дете, и съпруг си имам- жив човек с негови си нужди. Не мога да си позволя лукса да се занимавам 24 часа с малкото, а и това намирам за вредно и за него и за мен, както и за останалите членове на семейството.
Една от добрите и полезни идеи е тази, че децата трябва да имат и свой личен живот от най- ранна възраст, в който да не присъства непременно и непрестанно друг човек.
Под "време, прекарано с детето" имам предвид игра специално с него, внимание, заделено изключително за него, а не просто между другото, докато си върша нещо свое. Това "между другото" не го слагам в сметката, то си върви, така или иначе.
Една от добрите и полезни идеи е тази, че децата трябва да имат и свой личен живот от най- ранна възраст, в който да не присъства непременно и непрестанно друг човек.
Под "време, прекарано с детето" имам предвид игра специално с него, внимание, заделено изключително за него, а не просто между другото, докато си върша нещо свое. Това "между другото" не го слагам в сметката, то си върви, така или иначе.
Ще говоря за сина ми, не за бебето. Той е от децата, които без проблем си ираят сами, но много често аз тичам след него да раздигам и оправям. Мразя да ми е разхвърляно и към момента той вече знае, че ако разсипва всичките си играчки из детската, после сам ще си ги събира. Пък аз ще мина с прахосмукачката. Нещата, които правим заедно са тези, които изискват да има човек с него.
Той е от децата, които без проблем си ираят сами, но много често аз тичам след него да раздигам и оправям. Мразя да ми е разхвърляно и към момента той вече знае, че ако разсипва всичките си играчки из детската, после сам ще си ги събира. Пък аз ще мина с прахосмукачката. Нещата, които правим заедно са тези, които изискват да има човек с него.
От 7 месечен живееше на земята около мене и пълзеше, преследвайки ме на всяка крачка. Докато готвех, седеше в една по-голяма тенджера на земята до мен и си играеше с черпаци, лъжици и метални купички. Докато чистя с прахусмукачка, той маже с парцал и после си ги сменяме. А на година и половина най-обичаше като се наака в гащите да си ги пере сам в мивката. Даже понякога си събуваше сухите, чисти гащи и ги мяташе там, после ги "переше" с часове с топла вода. Оставяла съм го там сам - качен на едно малко столче на пусната вода да маже с пяна за бръснене и да пере. През това време мога да си оправя цялата къща.
В кошарата с играчките изобщо не е интересно.
В кошарата с играчките изобщо не е интересно.
Като се прибера от работа прекарваме времето си заедно до 22 часа, когато си ляга. Прането ни е игра - аз зареждам пералнята, той сипва прах и омекотител, като изпере пералнята, малкият вади дрехите и подрежда щипки. С готвенето също успяваме да поиграем, но основно готвя докато Мартин гледа диск. Заедно бършем прах и мием пода, но много често се случва да пренебрегвам домакинските си задължения и да си играеме с детето. Е, къщата ми не свети от чистота и рядко има сготвена храна за мен и татко му, за детето винаги имам замразени бурканчета с готвено, но пък предпочитам да се позабавляваме тримата с игри, отколкото да съм добра домакиня.
Единственото време, когато не си играя с него е, когато спи. Не ме оставя и за миг! Готвенето отдавна съм го зарязала. За да изчистя го пращам при баба му. Чакам го следобед да заспи, за да си взема душ. Когато се прибере баща му се заиграва за съвсем кратко с него и пак се лепва за мен.
Когато го храня, задължително пак си играем с нещо. Как ще се хаби време за такова безсмислено и скучно нещо като яденето! По някога пускам телевизора, но единственото нещо, освен рекламите, което му ангажира вниманието е Планета Фолк. Научих наизуст всички народни песни. Очаквам момента, когато ще се заиграе и хоро.
Дори, когато го приспивам пак си играем. Отваряме и затваряме всевъзможни кутии, сглобяваме и разглобяваме какво може, разглеждаме поне 4-5 книжки, при което не млъквам да обяснявам кое какво е и какъв цвят е. Секунда мълчание и се започва едно настойчиво Ъ-Ъ-Ъ...
Ох, дано като порасте още малко да започне сам да се заиграва, че без душа останах. Вече сънувам коли, камиони, трактори, конструктори, пъзели... Добре поне, че минахме периода с музикалните играчки! Главата ми ставаше като балон от всичкото това крякане, квакане, мучене, пиукане и т.н.
Изобщо у дома купонът е нон-стоп!
Когато го храня, задължително пак си играем с нещо. Как ще се хаби време за такова безсмислено и скучно нещо като яденето! По някога пускам телевизора, но единственото нещо, освен рекламите, което му ангажира вниманието е Планета Фолк. Научих наизуст всички народни песни. Очаквам момента, когато ще се заиграе и хоро.
Дори, когато го приспивам пак си играем. Отваряме и затваряме всевъзможни кутии, сглобяваме и разглобяваме какво може, разглеждаме поне 4-5 книжки, при което не млъквам да обяснявам кое какво е и какъв цвят е. Секунда мълчание и се започва едно настойчиво Ъ-Ъ-Ъ...
Ох, дано като порасте още малко да започне сам да се заиграва, че без душа останах. Вече сънувам коли, камиони, трактори, конструктори, пъзели... Добре поне, че минахме периода с музикалните играчки! Главата ми ставаше като балон от всичкото това крякане, квакане, мучене, пиукане и т.н.
Изобщо у дома купонът е нон-стоп!
Всико зависи от самото дете.Мисля че едно дте над 3г. трябва да може да те разбере че имаш малко работа -да сготвиш и като го помолиш да отиде и да си играе в стаята само да отива.Ние така правим,когато имам някаква работа,му казвам да си играе отатък и аз като свърша ще играем заедно.Така и става.Децата си искат тяхното и не можем да им се сърдим....Колкото свободно време имаме трябва да прекарваме с тях....
Сигурно авторката вече съжали, че е пуснала темата. Имаше една приказка за посмали манго
Сигурно авторката вече съжали, че е пуснала темата. Имаше една приказка за посмали манго
да. и всички деца едни кротки, като по филмите, играят сами с часове. а тези, които не се занимават сами, майките им са до тях по цял ден.
"Наред с домакинските задължения - готвене, пране, миене, гладене и т.н реално колко време успявате да си поиграете с детето? Моят син е много активен и не ме оставя да свърша абсолютно нищо, иска постоянно да правим нещо, но аз не мога през целият ден да играя с него /споко, никой не може, освен ако друг се занимава с останалите му ангажименти, а не опира и само до ангажименти, до желание също опира, а лично аз не познавам възрастен човек, който да има желание да играе по 12 часа с едно дете активно/, та ми стана любопитно при вас как е. Понякога се чувствам гузна, че заради всичката работа реално ми се събира не повече от 2-3 часа с детето ми. Как занимавате детето си, докато вършите нещо? Аз го слагам или в кошарата или в креватчето с много играчки, но не успява задълго да се заиграе. "- авторката
Та в заключение намирам, че съвсем нормално "ти се събира" толкова време.
У нас вечер е невъзможно да се справи човек сам. Затова аз се хващам с проверка уроците и домашните на големия и готвя, а тати хваща дребосът да играят. Може и обратното- няма проблеми кой от нас с кое животинче се е заловил, само че по моята специалност са заниманията по БЕЛ, математика и човешките предмети, по- са ми близки и затова вкъщи така се разпределяме през делнични дни. В почивни и празнични отделяме повече време да сме четиримата заедно.
Обикновено съм откровена както тук, така и извън форума. Та не се чувствай гузно изобщо. Първият ми пост по темата е в точно такъв стил- каквото мисля и както е на практика.
Та в заключение намирам, че съвсем нормално "ти се събира" толкова време.
У нас вечер е невъзможно да се справи човек сам. Затова аз се хващам с проверка уроците и домашните на големия и готвя, а тати хваща дребосът да играят. Може и обратното- няма проблеми кой от нас с кое животинче се е заловил, само че по моята специалност са заниманията по БЕЛ, математика и човешките предмети, по- са ми близки и затова вкъщи така се разпределяме през делнични дни. В почивни и празнични отделяме повече време да сме четиримата заедно.
Обикновено съм откровена както тук, така и извън форума. Та не се чувствай гузно изобщо. Първият ми пост по темата е в точно такъв стил- каквото мисля и както е на практика.
Не играем толкова много по простата причина, че детето много често се занимава само - рисува си, разглежда списания, сглобява конструктори, около него съм, говорим си докато той си играе, но не му вися на главата.
Когато ме е викнал да си играем винаги съм се отзовавала, задължително преди лягане четем книжки и го уча да чете.
Физически ми е трудно да си го представя това да си играем по цял ден, или 3-4 часа....
Когато ме е викнал да си играем винаги съм се отзовавала, задължително преди лягане четем книжки и го уча да чете.
Физически ми е трудно да си го представя това да си играем по цял ден, или 3-4 часа....
За едногодишно дете, съдейки по лентичката ти, съм прекарвала много повече от 2-3 часа дневно. На практика той беше залепен за мен и това да играе часове наред сам е мисията невъзможна. Каквото и да правех го съобразявах с него. Обикновено си вършех домакинската работа като спи.
Децата ми са две и ми е изключително трудно да се занимавам и с двете едновремено,при това съм цял дена на работа 
.Като ги взема от детска градина си говорим по пътя как е минал денят им,после се прибираме вкъщи и се почва готвене,чистене,гладене/като всяка домакиня /и през това време си говоря с каката,а малкия гледа телевизия или си играе в детската сам.Вечер любимото ни занимание е да четем по 2 приказки.А неделя е само ден за тях-игри,викане,ходим по детски кътове и така.Малко ми е гузно,че не отделям много внимание на децата си,но какво значи внимание?Нали си говорим,споделят какво ги вълнува,това че не сме по 10 часа заедно не означава,че ги лишавам от нещо духовно.А и има много майки,които си стоят вкъщи по цял ден, а децата им гледат в другата стая телевизор,а те си четат книжката. 
.Като ги взема от детска градина си говорим по пътя как е минал денят им,после се прибираме вкъщи и се почва готвене,чистене,гладене/като всяка домакиня /и през това време си говоря с каката,а малкия гледа телевизия или си играе в детската сам.Вечер любимото ни занимание е да четем по 2 приказки.А неделя е само ден за тях-игри,викане,ходим по детски кътове и така.Малко ми е гузно,че не отделям много внимание на децата си,но какво значи внимание?Нали си говорим,споделят какво ги вълнува,това че не сме по 10 часа заедно не означава,че ги лишавам от нещо духовно.А и има много майки,които си стоят вкъщи по цял ден, а децата им гледат в другата стая телевизор,а те си четат книжката.
При нас децата са с малка разлика и се забавляват чудесно сами, а аз през това време чистя, готвя и "вися" по форуми.Като им доскучае ме викат и четем, учим стихчета, разказваме по картинки, рисуваме, играем с пластелин и т.н. Тази дейност не трае повече от 30-40 мин. макс. час. Явно се изморяват и пак започват буйствата си. И ето, отново време за мен.И после пак отново. Като бяха малки беше по-трудно.Имах по-малко време за свои занимания.Особено в процеса на прохождане. Но, аз съм вкъщи, т.е. не ходя на работа и времето ми стига.
Не стоя до детето си, докато се е заиграл.Има неща които вършим заедно(чета му приказки ,слушаме детски песнички)и до там.Прекарваме цялото си време заедно и мисля ,че и двамата имаме нужда от малко самостоятелност.Домакинските задължения ги върша, докато спи сутрин и след обяд.
Аз смятам, а и съм го писала в подобни теми, че детето трябва да притежава умението да се занимава и да си играе само. Тоест да бъде научено на това още от малко.
Аз поне се стремях на това да науча сина ми още от малък и мисля, че успях.
Разбира се, това категорично не означава, че не трябва да има игри с мама и татко. Напротив, това е изключително важно - контактите, игрите, близостта с детето и т.н. Никога не съм си поставяла за цел да засичам колко време си играя с Алекс - нито преди, нито сега, когато ходи на ясла и вечер сме заедно. Но си играем - разглеждаме книжки и аз му чета, ритаме топка, нареждаме кубчета и строител, гоним се из апартамента и т.н. Баща му го вози на камион и си измислят разни нови смешни игри, на които малкият се залива от смях...
Аз поне се стремях на това да науча сина ми още от малък и мисля, че успях.
Разбира се, това категорично не означава, че не трябва да има игри с мама и татко. Напротив, това е изключително важно - контактите, игрите, близостта с детето и т.н. Никога не съм си поставяла за цел да засичам колко време си играя с Алекс - нито преди, нито сега, когато ходи на ясла и вечер сме заедно. Но си играем - разглеждаме книжки и аз му чета, ритаме топка, нареждаме кубчета и строител, гоним се из апартамента и т.н. Баща му го вози на камион и си измислят разни нови смешни игри, на които малкият се залива от смях...
За съжаление нямам много време след градина да играем. Вечеря, да измия после и идва сървайвър. Все си казвам,че трябва да намирам повече време занапред.
че ти го имаш. просто не гледай сървайвър.
Аз пък не върша никаква домакинска работа докато спи. Това са двата часа спокойствие, които в повечето случаи оставям само за мен. Да почета някоя книга, да поровя в Интернет, да покарам колело. Ако има нещо належащо гледам да го свърша за 1 час.
И моето дете не се заиграва само и винаги е залепено за мен, затова гледам да си открадвам свободно време. Въобще и не се старая да сме по 24 часа заедно, защото накрая главата ми пуши. Като се върне таткото и автоматично след вечерята поема играта с нея
А отделяне на време за игра не означава докато готвиш, гладиш и т.н. да говориш с детето или да му подаваш нещо. Да играете заедно значи да правите едно и също нещо двамата и вниманието ви да е съсредоточено само към детето.
И моето дете не се заиграва само и винаги е залепено за мен, затова гледам да си открадвам свободно време. Въобще и не се старая да сме по 24 часа заедно, защото накрая главата ми пуши. Като се върне таткото и автоматично след вечерята поема играта с нея
А отделяне на време за игра не означава докато готвиш, гладиш и т.н. да говориш с детето или да му подаваш нещо. Да играете заедно значи да правите едно и също нещо двамата и вниманието ви да е съсредоточено само към детето.
През седмицата (понеделник-петъх) не ми остава много време за игри - може би около час - час и половина се занимаваме с различни неща. В събота през деня е при баба си и пак толкова играем - остава една неделя през която гледам да наваксаме.
Виждайки отговорите на майки с по-големи деца, поне се успокоявам, че след две три години ще стане по-самостоятелен и ще си играе сам в стаята, което сега е абсолютно невъзможност . Иска ми се поне да може да ходи вече, предпочитам да ме преследва, отколкото да иска да го прави, но да не може и да трябва да го водя навсякъде. А иначе мъжа ми изобщо не си играе с него, много рядко правят нещо заедно и това ми тежи още повече, защото дори в почивните дни няма кой да ме отмени.
. Иска ми се поне да може да ходи вече, предпочитам да ме преследва, отколкото да иска да го прави, но да не може и да трябва да го водя навсякъде. А иначе мъжа ми изобщо не си играе с него, много рядко правят нещо заедно и това ми тежи още повече, защото дори в почивните дни няма кой да ме отмени. 
Моят изобщо не се заиграва сам или това се случва много рядко.Като разглежда книжка винаги иска да му обяснявам,ако играе с фигурки,иска аз да я сложа на мястото и,а той ме гледа как го правя,когато редим кубчета например пак така-дава ги на мен.Като измислим някоя нова игра може да играем с часове без да му омръзне,но да сме двамата или да има някого за компания.Хем си мисля дали така ще се научи да бъде самостоятелен,хем се успокоявам,че така като гледа всичко попива и се учи.Факт е,че доста часове играем,домакинската работа я върша,когато мъжът ми е с него.
Наред с домакинските задължения - готвене, пране, миене, гладене и т.н реално колко време успявате да си поиграете с детето?
Малко е времето, което реално отделям за игра с дъщеря ми, но затова пък се опитвам да поддържам постоянен контакт с нея и по време на домакинската си работа.
Едва ли би се оплакала от липса на внимание. Докато готвя винаги й говоря и обяснявам кое какво е, а тя от своя страна повтаря и ходи да показава зеленчуците или предметите в книжката си. За простирането ми помага, като ми подава всяка дреха от легена, който умишлено съм оставила в стаята (получава се само с детските перални
) или пък щипките ми носи от кошничката. Във всичко ме имитира, дори в мазането с крем след миене на съдовете! Основно вечер играем, преди приспиване, тогава се събира над час само за нея.