Малка, едноетажна, стъклена къща на плажа.
Аз под чадъра, лаптоп, нет, мента със спрайт
.
И една такава спокооойна и добра съм.
Аз под чадъра, лаптоп, нет, мента със спрайт
.И една такава спокооойна и добра съм
.- Публикувана: 4 дек. 2008, 21:23 ч.
- Последно мнение: 5 дек. 2008, 16:58 ч.
Широко затворени очи
simplyaven, драсни едно ЛС като започнат да те издават за да си купя книгата ти.сериозно 
непременно 
Дори и да не си затварям очите,пак виждам света и живота прекрасни. Но примижавам болезнено понякога,няма как. Затварям си очите за хорската простотия и наглост. Знам,че не мога да я променя,не мога да направя нищо. Затова зажумявам презрително и продължавам да се усмихвам. Там,зад гъстите си ресници,крия топлия блясък на очите си. Не допускам всеки да наднича там,пазя се.
Преди,като по-млада,живеех постоянно със затворени очи. Дотолкова сладко заспала съм била,че за малко да пропусна някои важни неща. Сега нямам нужда да затварям очи,за да си представям щастието. То е видимо и осезаемо за мен. Но инстинктите ми за самосъхранение са толкова силни,че спускам моментално кепенците,усетя ли хлад и студ.
Преди,като по-млада,живеех постоянно със затворени очи. Дотолкова сладко заспала съм била,че за малко да пропусна някои важни неща. Сега нямам нужда да затварям очи,за да си представям щастието. То е видимо и осезаемо за мен. Но инстинктите ми за самосъхранение са толкова силни,че спускам моментално кепенците,усетя ли хлад и студ.
Надвечер е.
Виждам утъпкан път и огромни дървета от двете му страни. Виждам как вятърът люлее клоните им. Не мога да видя края на пътя, той се слива някъде далече напред с хоризонта. Не виждам птиците и щурците наоколо, но чувам гласовете им. Слънцето скоро ще залезе, но е още светло и топло.
Сама съм. Спокойна съм. Знам, че трябва да отида някъде и че някой ме очаква там.
Виждам утъпкан път и огромни дървета от двете му страни. Виждам как вятърът люлее клоните им. Не мога да видя края на пътя, той се слива някъде далече напред с хоризонта. Не виждам птиците и щурците наоколо, но чувам гласовете им. Слънцето скоро ще залезе, но е още светло и топло.
Сама съм. Спокойна съм. Знам, че трябва да отида някъде и че някой ме очаква там.
Е аз май мисля по малко по друг начин , ако "затворя широко", очи виждам как няма детски сълзи от мъка и болка, как няма насилвани и малтретирани деца , деца в мизерия и т.н.
Да подчертая , това не го искам откакто станах майка , това си го представям откакто се помня и от малка още като чуех че се събират дрешки примерно за деца все си преравях гардероба и давах и до ден днешен го правя и се опитвам да помагам , въпреки че знам че съм само капка в морето. Винаги съм си го мислела и винаги ме е натъжавало да виждам тъжни хора , но тъжни деца , направо си ме боли.Знам че е наивно , знам че е невъзможно , но нали в темата се пита какво си представяме. А и друго виждам , как минавам с количката по тротоарите без да ми трябват крилца за да прелетя - (това за дупките , колите по тротоарите из нашата бг действителност). Е виждам и дъщеря си като олимпийска шампионка по плуване 
, много ми се иска 
, както една колежка казваше - родителите все имаме амбиции за децата си и все очакваме много от тях, но просто като я видя как засиява при вида на водата независимо дали е във вана, басейн или море и как "плува" от новородена, често си го представям.
Да подчертая , това не го искам откакто станах майка , това си го представям откакто се помня и от малка още като чуех че се събират дрешки примерно за деца все си преравях гардероба и давах и до ден днешен го правя и се опитвам да помагам , въпреки че знам че съм само капка в морето. Винаги съм си го мислела и винаги ме е натъжавало да виждам тъжни хора , но тъжни деца , направо си ме боли.Знам че е наивно , знам че е невъзможно , но нали в темата се пита какво си представяме
. А и друго виждам , как минавам с количката по тротоарите без да ми трябват крилца за да прелетя - (това за дупките , колите по тротоарите из нашата бг действителност). Е виждам и дъщеря си като олимпийска шампионка по плуване , много ми се иска , както една колежка казваше - родителите все имаме амбиции за децата си и все очакваме много от тях, но просто като я видя как засиява при вида на водата независимо дали е във вана, басейн или море и как "плува" от новородена, често си го представям.
Виждам себе си не много назад във времето. Не се харесвам, но продължавам да се взирам. Прекалено е егоистично, зная. Понякога ми се иска просто да се избода от собствените си очи, но вероятно има причина образите да не се менят.
Понякога се радвам, че нещата за които не са ми нужни самотни погледи са си просто около мен. Живеят си, усмихват се и биха го правили дори и без моето присъствие.
Вероятно, когато сама започна да се харесвам всичко ще приключи...
Понякога се радвам, че нещата за които не са ми нужни самотни погледи са си просто около мен. Живеят си, усмихват се и биха го правили дори и без моето присъствие.
Вероятно, когато сама започна да се харесвам всичко ще приключи...
И само да попитам Вълка какво прави на верандата ми?