Публикувана: 4 дек. 2008, 21:23 ч.
Последно мнение: 5 дек. 2008, 16:58 ч.

Широко затворени очи

3 024
40
1

1
2
3
Всички

4 дек. 2008, 21:23 ч.

Мнения: 2 212

Директно започвам с молба, ако не ви е до есеистични или там както наричате темата, прескочете, не ми се четат мнения просто за спорта. Благодаря предварително.

Сега по темата, какъв в светът във вашите широко затворени очи. Какво виждате, когато затворите очи, когато забравите за малко за тук и сега. Интересно ми е какво обичате да рисувате във въображението си, когато няма ограничения.

Аз ще се включа по-късно.

# 1 4 дек. 2008, 21:30 ч.

София
Мнения: 2 623

Далеч съм от това, което е показал Кубрик Rolling Eyes

Виждам прекрасна къща с градина.
Тревата е току що окосена.
Децата ми тичат боси по нея.
Аз и мъжът ми пием кафе на мека мебел
в двора и си цъкаме на лаптопите.
Колко малко му трябва на човек ..................

Зима е. Пак сме в прекрасната ни къща.
Цялата сияе богато украсена.
Коледа е. Камината излъчва неземна красота и топлина.
Наоколо звучат коледни песни. Къщата е пълна Hug

С нас са всичките ми любими роднини и приятели.
Навън снегът се сипе на парцали.
Прекрасно е ...............

# 2 4 дек. 2008, 21:33 ч.

София
Мнения: 3 099

Хм, никой ли нЕма да си признае за тройките, негрите и др. екстри?

# 3 4 дек. 2008, 21:36 ч.

Мнения: 2 212

Ха! Ивонска даде добра алтернатива, който му е петъчно може и петъчно да споделя, но по-така деликатно и дискретно, ако може. Ние имаме богато въображение.

# 4 4 дек. 2008, 21:38 ч.

София
Мнения: 2 623

Цитат на: ivonska в чт, 04 дек 2008, 21:33

Хм, никой ли нЕма да си признае за тройките, негрите и др. екстри?

Ами "съжалявам", че точно такива неща не са ми по вкуса !

# 5 4 дек. 2008, 21:46 ч.

Мнения: 14 491

други измерения на пространството.

# 6 4 дек. 2008, 21:52 ч.

София
Мнения: 3 099

Тъмно е. Не се взирам - очертанията са достатъчно ясни... Мирише на грях без падение. Коледни камбанки звънтят в главата ми, но някак приглушено. Не е от шампанското - всичко в мен искри като бенгалски огън... Май чувам циркулирането на собствената си кръв по вените!
Безвремие е. Няма лимит, нито граници. Няма и смисъл. Като бенгалският огън.

ПП. Баба Куин Разбойничката, дано горното отговаря на морално извисените ви стандарти.

# 7 4 дек. 2008, 22:01 ч.

София
Мнения: 2 623

Ивонска, нека не превръщаме и тази тема в бойно поле, а ???
Нима човек, който не е привърженик на тройките е обект на
подигравки ??? Ако е така - много зле говори за теб !!!
Бас ловя обаче, че ако дойдеш само на една спамска среща,
ще потънеш в земята от срам само докато ни слушаш !!!
Тогава бих те запитала и аз същото Thinking

Ах как обичам генералните изводи в този форум Hug

Моля да мине някой с метлата, че ми се подвига вече от
напъните на някои хора да блеснат ooooh!

Току виж ослепеем без време Tired

# 8 4 дек. 2008, 22:06 ч.

София
Мнения: 3 099

Прояви малко чувство за хумор, де! Не убивай и малкото свежест със стандартни вайкания.

# 9 4 дек. 2008, 22:09 ч.

Му Кинд Оф Плаце
Мнения: 4 033

Аз съм като в стария виц за пушача, дето искал да има три ръце. Семпла, дето се вика. Много алкохол и много цигари, сега съм се размечтала и за пораздвижен секс. Книги в неограничени количества, картини в желани количества, 25 градуса целогодишно, всичко на Пинк Флойд и на Куин, никви други външни хора и още цигари.

# 10 4 дек. 2008, 22:13 ч.

Мнения: 4 585

Виж сега, като тръгнеш на запад по главната улица, стигаш до океана.
Завиваш наляво по улица крайбрещна и говорим за последната къща с прасковената градина.
Отг верандата се вижда залива и платформите за отглеждане на стриди.
Това е в град Бруум, в северозападна Австралия. Човекът, пушещ на дървеното дюшеме пред
къщата и пиещ кафе от алуминиево канче е Вълкът с дълъг ник. Ако дойдеш, ще гледаме залеза над океана.
Ще ти обеля праскови.
Можеш да гледаш залеза и в Енциклопедия география на света, на Клайв Джифърд.

# 11 4 дек. 2008, 22:24 ч.

Мнения: 5 370

Цитат на: ivonska в чт, 04 дек 2008, 21:33

Хм, никой ли нЕма да си признае за тройките, негрите и др. екстри?

Аз си признавам, бе. Веднага.
Виждам един гол до кръста мъж ....и една гола от кръста надолу жена.
Сещаш ли се к'о виждам? Mr. Green

# 12 4 дек. 2008, 22:25 ч.

Мнения: 1 212

Точно в момента тук и сега са ми много важни - със затворени и с отворени очи виждам все тях .
Сигурно съм в стрес . Wink

В моите затворени очи всичко е в по-меки нюанси.
Хубава тема Естер ! Peace

# 13 4 дек. 2008, 22:27 ч.

Мнения: 5 370

Сега сериозно- за да "видя" нещо със затворени очи, трябва преди това да съм чула някаква музика. Това извиква у мене веднага асоциация с конкретно събитие. Например нечие докосване, усмивка, поглед, изпращане, разходка......
иначе почти не мечтая със затворени очи.

# 14 4 дек. 2008, 22:33 ч.

Мнения: 803

Виждам всичко прекрасно, по детски истинско и нежно от едно не толкова далечно минало. Когато всичко беше много по-лесно и си мислех, че имам всички отговори. Виждам себе си, чувам истинския си смях, обръщам се наляво и виждам един човек, който ме обичаше отвъд всичко. И стискам силно клепачи, защото ако отворя очи всичко е толкова различно и няма нищо общо с тогава. И аз не съм същата, и той не е същият и всичко е толкова студено и далечно.

п.с. Темата ми дойде много навреме...

# 15 4 дек. 2008, 22:46 ч.

Мнения: 2 448

Когато затворя очи виждам реалност която не съществува ............ вече. Миг, в който съм била най близо до щастието.
Миг докосване, който трае цяла вечност в душата ми ...

# 16 4 дек. 2008, 22:50 ч.

Мнения: 145

Виждам? Виждам Синанишки циркус ... Сухото дъно на мелнишката река,по което вървя ...
Чувствам? Чувствам.Търся. Искам адреналин.

# 17 4 дек. 2008, 22:59 ч.

Мнения: 3 818

Не знам защо, но затварянето на очи, в смисъла, в който разбирам въпроса ти, винаги ми е свързано с изникването на голяма пролетна поляна със сочна зелена трева, цветя по нея, жужене на пчели, слънце и в близост до нея - гора. И това изчерпва всичко.

# 18 4 дек. 2008, 23:04 ч.

под дъгата
Мнения: 630

Пътувам. Обикалям и не спирам. Но се и завръщам. За да тръгна отново.

# 19 4 дек. 2008, 23:21 ч.

Мнения: 3 634

Аз съм на 50 год. Едното ми биологично дете и другите 2 осиновени са поели своя път в живота. Синът ми се е отдал на науката, а другите са просто щастливи. С мъжът ми живеем в къща с много прозорци в някое малко морско градче. 3 пъти в седмицата излизам с лодката ми в морето, за да се наслаждавам на вятъра. smile3531

# 20 4 дек. 2008, 23:28 ч.

Мнения: 212

Виждам лятото през широко отворените си очи, плаж, коктейл, флирт.
Мигвам.
Зима е. Вали сняг. Връщам се от ски в хижа, в която гори огън и ухае на сладкиши. Отпускам се с чаша силно кафе и книжка в ръка, отвреме навреме гледам падащите снежинки.

Друг път обикалям света - прибирам се в дъжда в Лондон или съм на карнавала в Рио.

А днес усетих пролетта - южният вятър довя спомени за много влюбвания, случили се точно по това време. Сънувах с широко отворени очи.

# 21 4 дек. 2008, 23:39 ч.

Мнения: 2 070

Лиска виждам аз, Лискааа

# 22 4 дек. 2008, 23:49 ч.

София
Мнения: 2 840

Цитат на: ДеЩоВиди в чт, 04 дек 2008, 23:39

Лиска виждам аз, Лискааа

Напусни!
Това си е моето видение!

# 23 4 дек. 2008, 23:57 ч.

София
Мнения: 2 840

Виждам силуети. На хора и събития.
Виждам думи - графика на чувства.
Виждам сол. И пясък.

# 24 5 дек. 2008, 04:19 ч.

Мнения: 3 034

капаците на прозорците ми са теменужено сини. лозята на хълма са натежали от слънце и сок. реката лениво се носи в долината. не бърза. напомня ми на уморена любовница в летен следобед. някъде зад възвишенията морето я очаква. въздухът мирише на младо вино, мед, рибарски огньове, билки и солени пръски. небето е невъзможно дълбоко. градината ми е потънала в спомен за среднощен полъх и любов на щурец. някога съм била обвързана с тук. имала съм колело със звънец и пъстри рокли. на кейовете не е имало яхти, а рибарски лодки. циганите по реката са идвали все така неканени в сумрака. някога съм познавала старците под кестените. стъпките ми са отеквали под белоснежен каменен свод. широко затворените ми очи виждат галерия. на местата на портретите сега има избелели петна. и все пак, аз знам чие лице е гледало от тях, чии очи са търсили моите. в далечината чувам смях. сребрист, забързан и младежки, нахално разбива застиналата нега. някой се завръща.

# 25 5 дек. 2008, 08:34 ч.

Мнения: 14 491

simplyaven, драсни едно ЛС като започнат да те издават за да си купя книгата ти.сериозно Peace

# 26 5 дек. 2008, 09:00 ч.

1st floor
Мнения: 9 117

море, слънце, малък самотен плаж, шезлонг, студено питие...
зима, сняг, топло капучино, завита с одеяло, хубав филм...

ПП: банкомат, а наличната ми сума е с още три нули отзад Mr. Green

# 27 5 дек. 2008, 09:06 ч.

София
Мнения: 1 735

Цитат на: НеПоКоРнА в пт, 05 дек 2008, 09:00

ПП: банкомат, а наличната ми сума е с още три нули отзад Mr. Green

Много ми допадна идеята!
Като релаксирам и затворя очи за няколко минутки, винаги се появява само една прекрасна картина-полянка с жълти цветя,с големи цветове.Жълтото нещо ме влече и успокоява.

# 28 5 дек. 2008, 09:17 ч.

Мнения: X

Виждам, виждааам.....себе си извън себе си и свобода в големи и неразумни количества, повече от тази, която създателят ми е дал дързост, смелост....виждам мечтите си, а ако е на фона на хубава музика- сънища наяве. Със затворени очи мога да видя всичко. Лошото е, когато ги отворя и разбера, че съм със широко завързани ръце и широко затворена уста. Тогава натискам копчето и се изключвам.

Последна редакция: пт, 05 дек 2008, 09:43 от Анонимен

# 29 5 дек. 2008, 10:18 ч.

Мнения: 24

Цитат на: Мама Куин Коледната в чт, 04 дек 2008, 21:30

Далеч съм от това, което е показал Кубрик Rolling Eyes

С нас са всичките ми любими роднини и приятели.
Навън снегът се сипе на парцали.
Прекрасно е ...............

Егати, същото, както си го описала и аз го виждам, но с широко отворени очи...дано не се събудя скоро!

# 30 5 дек. 2008, 10:39 ч.

на майната си
Мнения: 425

Малка, едноетажна, стъклена къща на плажа.
Аз под чадъра, лаптоп, нет, мента със спрайт Simple Smile

.
И една такава спокооойна и добра съм Simple Smile

# 31 5 дек. 2008, 15:17 ч.

Мнения: 3 034

Цитат на: Алегра в пт, 05 дек 2008, 08:34

simplyaven, драсни едно ЛС като започнат да те издават за да си купя книгата ти.сериозно Peace

непременно bouquet

# 32 5 дек. 2008, 15:27 ч.

Мнения: 183

Виждам най-накрая къде е копчето вкл/изкл на бебето.Или поне - волуме мин/мах.

И само да попитам Вълка какво прави на верандата ми?

# 33 5 дек. 2008, 15:32 ч.

Мнения: 111

Малко преди залез е...Седя си на верандата на хасиендата с маргарита в ръка и слушам щурците ...
А отпред се простира плантацията ми с кафе( без роби разбира се Laughing

)

# 34 5 дек. 2008, 15:36 ч.

Мнения: 502

Дори и да не си затварям очите,пак виждам света и живота прекрасни. Но примижавам болезнено понякога,няма как. Затварям си очите за хорската простотия и наглост. Знам,че не мога да я променя,не мога да направя нищо. Затова зажумявам презрително и продължавам да се усмихвам. Там,зад гъстите си ресници,крия топлия блясък на очите си. Не допускам всеки да наднича там,пазя се.
Преди,като по-млада,живеех постоянно със затворени очи. Дотолкова сладко заспала съм била,че за малко да пропусна някои важни неща. Сега нямам нужда да затварям очи,за да си представям щастието. То е видимо и осезаемо за мен. Но инстинктите ми за самосъхранение са толкова силни,че спускам моментално кепенците,усетя ли хлад и студ.

# 35 5 дек. 2008, 15:41 ч.

Мнения: 1 897

Надвечер е.
Виждам утъпкан път и огромни дървета от двете му страни. Виждам как вятърът люлее клоните им. Не мога да видя края на пътя, той се слива някъде далече напред с хоризонта. Не виждам птиците и щурците наоколо, но чувам гласовете им. Слънцето скоро ще залезе, но е още светло и топло.
Сама съм. Спокойна съм. Знам, че трябва да отида някъде и че някой ме очаква там.

# 36 5 дек. 2008, 15:47 ч.

София
Мнения: 932

Е аз май мисля по малко по друг начин , ако "затворя широко", очи виждам как няма детски сълзи от мъка и болка, как няма насилвани и малтретирани деца , деца в мизерия и т.н.
Да подчертая , това не го искам откакто станах майка , това си го представям откакто се помня и от малка още като чуех че се събират дрешки примерно за деца все си преравях гардероба и давах и до ден днешен го правя и се опитвам да помагам , въпреки че знам че съм само капка в морето. Винаги съм си го мислела и винаги ме е натъжавало да виждам тъжни хора , но тъжни деца , направо си ме боли.Знам че е наивно , знам че е невъзможно , но нали в темата се пита какво си представяме Simple Smile

. А и друго виждам , как минавам с количката по тротоарите без да ми трябват крилца за да прелетя - (това за дупките , колите по тротоарите из нашата бг действителност). Е виждам и дъщеря си като олимпийска шампионка по плуване Laughing

, много ми се иска Joy

, както една колежка казваше - родителите все имаме амбиции за децата си и все очакваме много от тях, но просто като я видя как засиява при вида на водата независимо дали е във вана, басейн или море и как "плува" от новородена, често си го представям.

Последна редакция: пт, 05 дек 2008, 16:08 от nellyani

# 37 5 дек. 2008, 15:50 ч.

Мнения: 4 737

Виждам себе си не много назад във времето. Не се харесвам, но продължавам да се взирам. Прекалено е егоистично, зная. Понякога ми се иска просто да се избода от собствените си очи, но вероятно има причина образите да не се менят.
Понякога се радвам, че нещата за които не са ми нужни самотни погледи са си просто около мен. Живеят си, усмихват се и биха го правили дори и без моето присъствие.
Вероятно, когато сама започна да се харесвам всичко ще приключи...