Доня Адарита Несъмнита въздъхна тежко. Ех да му се невиди, тъкмо се беше покачила на една палма да бере листа поради липса на елха и изведнъж всичко се разтресе и се чу страшен тътен, при което с 300 зора насъбраните листа се разхвърчаха и изчезнаха зад хоризонта, а Донята полетя надолу със скороста на гюле (но с много по-голяма тежест). ТУП! Адарита тежко се приземи на меките си части и добре, че бяха те, че иначе нищо не би останало от нея. Ех да му се невиди, въздъхна тежко отново тя. Адарита се изправи изкърцвайки от тук, от там, поизтупа се и се огледа да не би някой да е видял достолепното и приземяване, но не видя никой. Видя обаче едно добре сплескано листо на мястото където до преди секунда и седеше дъто. Добре, чудесно, сега имам елха, си помисли тя, но дявол да го вземе не е честно - нямам топки! Доня Адарита изведнъж придоби хитър и доволен вид - ще намеря Джони Депио, той със сигурност има топки! - мислеше си донята щастливо стиснала сплесканото листо в едната си ръка и почесвайки задните си части с другата.
- Публикувана: 4 дек. 2008, 14:13 ч.
- Последно мнение: 10 дек. 2008, 16:55 ч.
Бабиероси елха красят, курабии в печката пекат.
Василиндра тихо повлече куфара към вратата.
- Къде? - сепна я немощен глас.
- А, таковата, отивам да фърля боклука - рече Василиндра.
Дон Философио едва се надигна от одъра. Двете тролчета плачеха голички до огнището, ребърцата им се брояха. Голямото намери изсъхнала коричка хляб и я подели по братски - на себе си коричката, за малкия - трохичката. По пътя заскрибуца каруца. Идеше бирника.
Василиндра седна на куфара. Що й трябваше да пътува в миналото? Беше започнала да пише като български писател, а това не бе добре, тцъ-тцъ. На стената на колибата висеше портрет на Дан Браун, оплют от мухи. Той мазно се хилеше и сякаш се подиграваше на бедната Василиндра.
- Край! - скокна Василиндра. - Стига толкоз! Гасете железния светилник. Връщаме се в 22 век. Отиваме в Куба.
- Къде? - сепна я немощен глас.
- А, таковата, отивам да фърля боклука - рече Василиндра.
Дон Философио едва се надигна от одъра. Двете тролчета плачеха голички до огнището, ребърцата им се брояха. Голямото намери изсъхнала коричка хляб и я подели по братски - на себе си коричката, за малкия - трохичката. По пътя заскрибуца каруца. Идеше бирника.
Василиндра седна на куфара. Що й трябваше да пътува в миналото? Беше започнала да пише като български писател, а това не бе добре, тцъ-тцъ. На стената на колибата висеше портрет на Дан Браун, оплют от мухи. Той мазно се хилеше и сякаш се подиграваше на бедната Василиндра.
- Край! - скокна Василиндра. - Стига толкоз! Гасете железния светилник. Връщаме се в 22 век. Отиваме в Куба.
Василиндра нарами двата трола и повлече одъра с лежащия на него дон.
- Не смяташе ли да заминеш сама? - ехидно попита донът.
Василиндра изсумтя. Смяташе, разбира се. Но някак й дожаля да ги остави на бирника.
На двора имаше изсъхнало дърво (може би ябълка?). Трябваше да застанат всички под него и да дръпнат лоста, елегантно маскиран като счупен клон.
През портата първо влезе шкембето, а след него и самият бирник. Пред смаяния му поглед дрипавото семейство на сиромаха Фолософио изчезна яко дим.
Бирникът взе една парцалива черга, портрета на Дан Браун и железния светилник и си замина по пътя, кръстейки се наум (защото ръцете му бяха заети).
- Не смяташе ли да заминеш сама? - ехидно попита донът.
Василиндра изсумтя. Смяташе, разбира се. Но някак й дожаля да ги остави на бирника.
На двора имаше изсъхнало дърво (може би ябълка?). Трябваше да застанат всички под него и да дръпнат лоста, елегантно маскиран като счупен клон.
През портата първо влезе шкембето, а след него и самият бирник. Пред смаяния му поглед дрипавото семейство на сиромаха Фолософио изчезна яко дим.
Бирникът взе една парцалива черга, портрета на Дан Браун и железния светилник и си замина по пътя, кръстейки се наум (защото ръцете му бяха заети).
Доня Олимпия се тътреше към светлинките в далечината и за да не и е съвсем скучно,впрегна няколкото си сиви клетки на работа.Склерозата яко я мореше напоследък,но донята преку сили се гмурна дълбоко в спомените си...Дааа,дон Мигуел,злият брат-близнак на дон Ебастиян Клатимадейра дел Курасон,изникна сякаш от нищото в живота им.Първо се опита да прелъсти донята,като я пощипваше отзад дето я свари,после започна да пее протяжни канцонети под прозореца и...Когато видя,че серенадите му не хващат дикиш,Мигуел така озлобя,че му опадаха и последните шестнайсет косъма от темето.Накрая се опита да настрои брат си-дон Ебастиян-срещу доня Олимпия,като му "довери",че тя самата му се пуска безсрамно.
Аххх,въздъхна доня Олимпия,беше време,когато бяха готови да се хванат за гушите двамата братя-близнаци,все заради мене,заради мойта ненагледност.А сега какво-и двамата се бяха изпарили нейде във времето,само и само да не и направят коледен подарък! Мухльовци,пустоса ги на глас донята,чалъми ще ми продават,ще ми минават с ЕДНА бутилка ром от името на двамата,и то дълбоко скатана...
А светлинките в мрака си оставаха все така далечни...
Аххх,въздъхна доня Олимпия,беше време,когато бяха готови да се хванат за гушите двамата братя-близнаци,все заради мене,заради мойта ненагледност.А сега какво-и двамата се бяха изпарили нейде във времето,само и само да не и направят коледен подарък! Мухльовци,пустоса ги на глас донята,чалъми ще ми продават,ще ми минават с ЕДНА бутилка ром от името на двамата,и то дълбоко скатана...
А светлинките в мрака си оставаха все така далечни...
- Може, отвърна донът. И тъкмо се чудеше каква тема да подхване с красивата доня, ухаеща на хамерикански парфум, нещо закри гледката им къв хасиендата, вятър повя и земята се разтърси.
Между хасиендата и дон Волфио от нищото се бе появило дърво, под него носилка с ранен дон, коуто се държеше за марли на корема, доня, и два трола. Втората доня хвана носилката за единия край и я потътри към хасиендата. Двата сополиви трола се хванаха за полите на фустата й, и поеха и те.
Между хасиендата и дон Волфио от нищото се бе появило дърво, под него носилка с ранен дон, коуто се държеше за марли на корема, доня, и два трола. Втората доня хвана носилката за единия край и я потътри към хасиендата. Двата сополиви трола се хванаха за полите на фустата й, и поеха и те.
"Пфу, да му се не види! От кога спя?!". зачуди се доня Дебора и се почеса по рошавата глава. Последното, което си спомняше, беше, че се налива на бара покрай басейна. "Ще го съдя този барман!" се закани тя и притвори с мъка очи. Главата й щеше да се пръсне. Кога ще спре бооолкатааааааа.......
Отне й почти 3 минути, да осъзнае къде се намира. И кой месец е... Очевидно беше декември. Всички пърхаха наоколо и си тананикаха "Уи уиш ю ъ мери крисмас, уи уиш ю ъ мери крисмас........". Някакъв дон... дон... после щеше да си спомня имена... пишеше писмо. Вероятно до онова белобрадото с голямото шкембе.
Отново се огледа. Някакво дърво се беше появило. Пак се замисли какво е пила последно. Но после видя доня Василиндра и всичко си дойде на мястото.
Видя и някаква нова доня. Приближи се и поседна до нея. "Нещо за глава да Ви се намира?"
Отне й почти 3 минути, да осъзнае къде се намира. И кой месец е... Очевидно беше декември. Всички пърхаха наоколо и си тананикаха "Уи уиш ю ъ мери крисмас, уи уиш ю ъ мери крисмас........". Някакъв дон... дон... после щеше да си спомня имена... пишеше писмо. Вероятно до онова белобрадото с голямото шкембе.
Отново се огледа. Някакво дърво се беше появило. Пак се замисли какво е пила последно. Но после видя доня Василиндра и всичко си дойде на мястото.
Видя и някаква нова доня. Приближи се и поседна до нея. "Нещо за глава да Ви се намира?"
"Имах шапка.Сламена.Но някакво животно с рога я изяде,затова не мога да ти услужа с нея"-отвърна доня Олимпия,успяла най-сетне да се добере до мястото,където се събираха другите."Имам и писмо,в което се съобщава къде е скрита бутилка истински ром.То също става за глава,но САМО при положение,че намерим проклетото скривалище!"
Сетивата на Елфинда подушиха сладкия мирис на крехко агнешко, подсилен с хамерикански парфум. "Коледа е" рече си тях и с умиление реши да сподели стара ароматна пура и чаша минерална вода със сеньоритата, седнала тихичко на полите си.
Присъствието на нещо толкова крехко и сладко, като че ли даже посипано със захарни кристалчета в различни цветове, леко я разтревожи. Все пак дядката беше известен сред доните и дониовците с наклонностите си към високи красиви, млади, дългокоси и с голееми прелести снежанки. Елфинда предпочиташе да "държи главата си заровена в пясъка". Прочете отново подписа си и помечта за очакваната среща с мустаците на Дядо Донио Коледарио.
Въздухът затрептя тревожно. Вибрациите донесоха нечий гневен рев. В същото време по съвпадение или кой знае, земята се разтресе и под вековната палма се визуализираха образите на странни същества, като че ли от друго време. Тъкмо тема на разговор за дългите зимни нощи: яйцето или кокошката - известният поразяващ гняв на Как'Силия или преобразуването на материалните времеви частици в нематериални след трансформирането и преинджикапляктирането им в паралелна локалност.
Тролове
. Мама миа!!! Да му мисли Донът! Какво пък, та това само две малки сладки тролчета. Ще им капнем по капка - две (по 20 направо, че кат'знам дъртофелата) ром в попарките и Василиндра ще е разтоварена за фиестата. Въпросът беше какво ще се прави с Дон Философио, но Елфинда видя, че вече добри самарян-бабиероси са се втурнали да дадат по едно изпосталяло рамо.
Присъствието на нещо толкова крехко и сладко, като че ли даже посипано със захарни кристалчета в различни цветове, леко я разтревожи. Все пак дядката беше известен сред доните и дониовците с наклонностите си към високи красиви, млади, дългокоси и с голееми прелести снежанки. Елфинда предпочиташе да "държи главата си заровена в пясъка". Прочете отново подписа си и помечта за очакваната среща с мустаците на Дядо Донио Коледарио.
Въздухът затрептя тревожно. Вибрациите донесоха нечий гневен рев. В същото време по съвпадение или кой знае, земята се разтресе и под вековната палма се визуализираха образите на странни същества, като че ли от друго време. Тъкмо тема на разговор за дългите зимни нощи: яйцето или кокошката - известният поразяващ гняв на Как'Силия или преобразуването на материалните времеви частици в нематериални след трансформирането и преинджикапляктирането им в паралелна локалност.
Тролове
. Мама миа!!! Да му мисли Донът! Какво пък, та това само две малки сладки тролчета. Ще им капнем по капка - две (по 20 направо, че кат'знам дъртофелата) ром в попарките и Василиндра ще е разтоварена за фиестата. Въпросът беше какво ще се прави с Дон Философио, но Елфинда видя, че вече добри самарян-бабиероси са се втурнали да дадат по едно изпосталяло рамо. 
, донята му метна обратно един як китайски бой и вещозапланува Коледен De compras в МОЛ-а 
Василиндра къркаше 18-тия си ром. Тролчетата кротко спяха, сити и червенобузи. Донът въртеше очи и проклинаше. Искаше да пие ром, но му даваха само диня.
- Да си бях останал в миналото - кълнеше той.
- Това може да се уреди - намигна му Василиндра.
Донът се стресна и започна да мърмори по-тихо. По едно време видя, че страшната му, космата жена е заспала и тайно се измъкна от постелята.
- Ха! Ха! - каза си донът, допълзя до един сал и подкара към Рио.- Там има млади булки, не като тези дъртофелки тука, ха!
Когато донята се събуди, що да види? Донът избягал, троловете обаче не. Те се боричкаха на плажа, мърляви, сополиви и крещящи. Василиндра не се колеба, изпрати ги веднага с куриер в колеж с пълен пансион. Нека станат адвокати (корпоративни), пари да печелят.
Василиндра остана сам-сама.
- Само Джонидепио може да ме утеши - рече тя, нарами една рибарска мрежа и хукна да краде Джонидепио, както се краде младо ягне.
- Да си бях останал в миналото - кълнеше той.
- Това може да се уреди - намигна му Василиндра.
Донът се стресна и започна да мърмори по-тихо. По едно време видя, че страшната му, космата жена е заспала и тайно се измъкна от постелята.
- Ха! Ха! - каза си донът, допълзя до един сал и подкара към Рио.- Там има млади булки, не като тези дъртофелки тука, ха!
Когато донята се събуди, що да види? Донът избягал, троловете обаче не. Те се боричкаха на плажа, мърляви, сополиви и крещящи. Василиндра не се колеба, изпрати ги веднага с куриер в колеж с пълен пансион. Нека станат адвокати (корпоративни), пари да печелят.
Василиндра остана сам-сама.
- Само Джонидепио може да ме утеши - рече тя, нарами една рибарска мрежа и хукна да краде Джонидепио, както се краде младо ягне.
- Джонидееееееепиооооооо!!!!! Джоооонииидееепиииоооо! - крещеше Адарита Несъмнита с все сила и все по-отчаяно. Вече започваше да се отчайва - Ами ако някой вече беше взел топките на Джонидепио? Ами ако някой беше намерил Джонидепио преди нея?
Нейде в далечината се мярна тъмен силует размахващ нещо в ръцете си, дали беше мрежа или само на нея така и се виждаше. Донята се запъти натам, но преди да доближи достатъчно за да види кое какво е усети леки вълма аромат на ром покрай носа си и набързо прецени, че Джонидепио и тайнствения силует могат да почакат. Хванала я здраво за носа миризмата на ром я поведе по пътечката покрай плажа и я докара до пъстра седянка обилно полята с тъй свидната течност.
- Добър вечер (реши да се направи на културна донята), случайно да сте виждали топките на Джонидепио? Ааааа, м/у другото имам една чашка в пазвата, случайно да ви се намира ром?
Нейде в далечината се мярна тъмен силует размахващ нещо в ръцете си, дали беше мрежа или само на нея така и се виждаше. Донята се запъти натам, но преди да доближи достатъчно за да види кое какво е усети леки вълма аромат на ром покрай носа си и набързо прецени, че Джонидепио и тайнствения силует могат да почакат. Хванала я здраво за носа миризмата на ром я поведе по пътечката покрай плажа и я докара до пъстра седянка обилно полята с тъй свидната течност.
- Добър вечер (реши да се направи на културна донята), случайно да сте виждали топките на Джонидепио? Ааааа, м/у другото имам една чашка в пазвата, случайно да ви се намира ром?
-Ще ни се намери ром...само да открием къде го е закопал проклетникът дон Мигуел,барабар с неговият сексапилен,неустоим брат дон Ебастиян Клатимадейра дел Курасон...-промънка отчаяна доня Олимпия.Беше вече почти абстинентна, поради което нервичките и бяха разбираемо опнати...поради което пък се изказа така,сякаш ромът и донът бяха едновременно закопани...
-Както и да е,ром има скатан някъде тъдява,а дон няма в радиус 10 км-опита се да се изясни Олимпия-И двата факта са достатъчно обезпокоителни,според мен...Едно,че няма да ни стигнат топките за елхата,друго,че няма да има кой да поразтреби след банкета коледен...-доня Олимпия поклати отчаяна глава и се загледа във върховете на новите си обувки,белким и посочат накъде да търси " йохохо"-то и бутилка ром...
-Както и да е,ром има скатан някъде тъдява,а дон няма в радиус 10 км-опита се да се изясни Олимпия-И двата факта са достатъчно обезпокоителни,според мен...Едно,че няма да ни стигнат топките за елхата,друго,че няма да има кой да поразтреби след банкета коледен...-доня Олимпия поклати отчаяна глава и се загледа във върховете на новите си обувки,белким и посочат накъде да търси " йохохо"-то и бутилка ром...