Публикувана: 4 дек. 2008, 14:13 ч.
Последно мнение: 10 дек. 2008, 16:55 ч.

Бабиероси елха красят, курабии в печката пекат.

2 616
43
1

1
2
3
Всички

4 дек. 2008, 14:13 ч.

Мнения: 4 585

Don Wolf des Deliormanos усети духа на Коледа през няколкото фусти на донята,
когато се надигаше на раменете му, за да достигне по-високите клончета на елхата.

Хо, хо, хо, хо, ха, ха, ха, ха, мери Крисмънс, Бабиерос!

# 1 4 дек. 2008, 14:27 ч.

Мнения: 3 091

Еленът Рудолфио, бУеден роднина на дон Философио Mr. Green

зиморничаво се подрапваше по-цензура-цензура, докато хрупкаше от късче мъх по покрива на Бабиероската хасиенда. Разсеяно си помисли: - Чудно как, но и на Кубинския бряг застудя тази година... щеше по-късно не толкова разсеяно да се попита: А, аз пък какво правя тук! къде ми е Лапландията?

# 2 4 дек. 2008, 15:20 ч.

Мнения: 3 405

Доня Анхелина тъкмо бе замесила кифлички, когато усети удар по рамото. Обърна се и разпръсна около себе си брашнян облак.
Огледа се и съзря дупката в тавана, от където бе паднала една цигла. Тя именно я бе тупнала по рамото и събудила от тестения унес.
Една еленова муцуна плавно преживяше нещо и едно око я гледаше втренчено ...

# 3 4 дек. 2008, 15:23 ч.

Мнения: 4 585

Don Wolf беше събрал доста малини. И за пунш биват, и за грог стават.
Поръсени с кубинска захар. Обаче когато излезе да ги прибере, купата беше празна.
Само Рудолф предъвкваше нещо.
Бесен донът го хвана за бърните, а еленчето поклати укоризнено рога. Опитваше се да каже нещо, показвайки с очи към храстите:
-Боза. Бреза. Реза. Reza.

# 4 4 дек. 2008, 15:26 ч.

Кори Селести
Мнения: 5 538

Реза днес е доста услужлива и като едното нищо ще ви прати при малините, Вълчо.
Помислте дали това е коледното Ви желание.

Последна редакция: сб, 06 дек 2008, 22:06 от Reza

# 5 4 дек. 2008, 16:32 ч.

С питане до Цариград, стига се, но с ... отзад!
Мнения: 6 406

Доня Адарита Несъмнита се поогледа, примига умно 2-3 пъти и грижливо изтръска пясъка от изтърканата си рокля на големи лилави цветя. Ако не друго поне роклята идеално пасваше с обстановката - помисли си тя. След още едноминутно оглеждане с късогледите си очи донята установи, че странното нещо подаващо се от прозореца на хасиендата отсреща всъщност е еленски задник. Адарита Несъмнита почеса редките си сиви коси, чрез което раздели няколко семейства въшковитови и се замисли за нещата от живота.

# 6 4 дек. 2008, 16:45 ч.

Мнения: 4 585

Донът като най грамотен, пишеше писмо до дядо Коледа, плюнчейки химически молив. Те и доните бяха грамотни, но си пазеха червилото, пък и ръцете им бяха оклепани, затуй диктуваха. Като стигна до себе си, донът писа:
-Очила за близко виждане и компутър, с диоптъри - 2 -помисли, помисли и добави - ,5
Рудолф си беше наврял главата през прозореца, да не изтърве нещо. Донът му даде да близне молива.

# 7 4 дек. 2008, 17:36 ч.

Бу-у-урга-а-ас
Мнения: 2 709

Доня Елфинда де Логопландия - туй беше сегашното име на дъртата доня след като се премести на северния плаж под стърчащите сухи треволяци и палми, причудливо украсени с шарени лъскавини и блестящи малки лампички. Плю си на ръцете и започна здраво да копае малка дупка. Всяка бабиероса станала неволен свидетел на гледката би си помислила, че тук Елфинда ще сложи Коледните запаси ром и коняк, но не...от старите гърди на донята се чу свистящо хилене. Тя приготвяше изненада - в дупката щеше да затъкне коледното дърво, под което щеше да нареди подаръци за дъртите и комшийки.
След доста часове задачата беше криво-ляво изпълнена (криво, защото дървото се оказа с доста неправилна форма, а ляво - защото заради несиметричността си се беше наклонило на една страна). Време беше да се самонагради. Седна под сянката му и отпи глътка минерална вода представяйки си, че питието в чашата и е с карамелен цвят и остър сладникав мирис на коняк. Все пак запазвайки стил си беше наляла в широка обла чаша с ниско столче. Докато мислите и се рееха и тя се чудеше как точно да забърка тортата за Рождения си Ден, подскочи от стряскащо пръхтене във врата й и усещането за нещо лигаво, лепкаво и космато. Каррабмас , какво е това? Елфинда се закикоти лигаво като видя Рудолф, който навираше муцуната си зад врата и сякаш се опитваше да пощи въшките и. Щом Руди е тук, значи и дядката е наблизо, пребели очи тя.

# 8 4 дек. 2008, 18:17 ч.

Мнения: 589

По това време нейде,по икиндия,доня Олимпия Недавакис получи проблясък-почти се сети къде е скрила писмото на дон Мигуел Клатимадейра дел Курасон!!!Ами да! Щом помни,че го е скрила някъде,непременно ще си спомни и къде точно го е скатала!Беше жизненоважно да открие проклетото писмо! В него донът съобщаваше къде е скрил бутилка ром.Донята трескаво започна да тършува из многобройните си надиплени фусти.Дори бръкна в деколтето си-о,чудо! Пресвета Дево,писмото се намери!Радостта на доня Олимпия Недавакис обаче бързо бе помрачена- точно на мястото,където се описваше скривалището на така жадуваната бутилка,писмото бе залято с нещо си и написаното бе размазано и нечетливо...Донята от гръцки произход жално призова на помощ пресветата Дева от Гваделупе и тръгна към светлинките в далечината...

# 9 4 дек. 2008, 19:04 ч.

Мнения: 2 891

Чат, чат, чаткаха клавишите на пишештата машина на Джедей Кокоче. Пишеше писмото си до белобрадия. Пишеше и завиждаше. Завиждаше и пишеше.
- Мамка му, как можеше този дъртак да има секси Снежанка до себе си - мислеше си на глас Кокоче- а аз, такава камара от чувства емоции и не на последно място мускули, да съм съвсем сам! Сигурно я уважава само по празници. Аз ако имах подобна красавица наблизо, ехееееей!
След последното, надникна в панталоните си. Всичко си беше на място и сочеше жално на юг.

Последна редакция: чт, 04 дек 2008, 21:37 от jj okocha

# 10 4 дек. 2008, 19:58 ч.

Мнения: 3 091

Од: баба ви Ламелиндиня Спасита де Кюфтениндзе
На брега при дебелия Пор
Кубински остоф деБрикасар

До: Дедо Мраз/Коледа/Киро, ти ли си бе брато?
Лапландия
Северен ледовит Укиан

ПиЗмо

Здрасти, дедо Коледо,

Едно иЗкам само - от онези грозните ботуши като на Йети крачоците, за да съм най-, и даже Василиндиня да ми завиди на имиджза.

имам подозрение, че си ми сАученик, но това ще разберем, като слезеш от КУмиНА!

Твойа Спасундра.

# 11 4 дек. 2008, 20:56 ч.

Мнения: 25 647

Как'Силия също бърникаше в един прашясал и покрит с преблагородна плесен шкаф. Ровеше и псуваше, псуваше и ровеше, а в паузите попържаше.
- Мамка му и прасе, кой ми изплюска малиновото сладко, бе ейййй! Ей-туканка на, в онова ъгълче зад голямата паяжина си го бях скрила още отколе, когато се освинихме с неприкосновения запас на оня, корабокруширалия кораб (гаче аз съм ги карала да се блъскат в плешвото теме на дон Волфио по време на сутрешния му кроул...) Вагабонти! Кой ми изплюска сладкото, бееее????
Ревът на лишена от ежедневната си доза малиново сладко мечка-бриджитка бе бебешко гугукане пред мощта на Как'Силиния вой. Ранена в сърцето пантера ряпа да яде и да ходи да учи оперно пеене, белким си отпуши дробовете. На другия край на земното кълбо бе отчетен земетръс от 9-та степен по Рихтер, а бреговете на няколко материка бяха опустошени от невиждано цунами. За щастие на бедната обречена планета, ревът секна внезапно, по-внезапно, отколкото бе проехтял. Как'Силия застина в такава гротескна поза, която накара бедният Мирон да направи десетина оборота в секунда в тихия си гроб от яд, че не може да увековечи този величествен потрес и ужас, бликнал в доскоро мятащите мълнии поглед (а Роден да натъпче в разпенената си от бяс уста дипломата си от Школата за изящни изкуства, където така и никога не бива приет). Поглед, втренчен в нишка мирно и кротко пълзящи мравки, делово поели по отрудения си път. Път, маркиран с издайнически капчици малиново сладко...

# 12 4 дек. 2008, 21:06 ч.

Мнения: 4 585

О, музо,
възпей оня гибелен гняв
на Ахила Пелеев,
който ...
До тук свършиха познанията на донът по гръцка поезия, който седнал под една палма наблюдаваше артикулацията на доня в прозореца на хасиенда. Звук нямаше, заради петстепенното пвс. И кубинците се изучиха да санират.

# 13 5 дек. 2008, 10:28 ч.

Мнения: 3 091

къде са всички бабиероси? Къде е Джони Депио? Кладимадейра? Къдеееееееееееее е донЪт? - чудеше се еленът Рудолфио! Той се чувстваше възгладен, вълци виеха в стомаха му, чуваше се и вой на чакали.
Никой от обитателите на Хасиендата не беше ял от няколко дни. Всички говореха за малиново сладко, боровинки, лешници, даже Дюли !!! Но явно алкохолът, който се лееше като из ведро, е достатъчно калоричен. Сладко така и не се появи на хоризонта.
newsm78

еленът Рудолфио реши, че е въпрос на оцеляване на предприеме нещо - да потърси мъхче, тревица, нещо за хрупане, че иначе гладен елен подаръци не докарва!

# 14 5 дек. 2008, 11:07 ч.

Мнения: 641

-Жингъл бел,жингъл бел, жингъл он дъ уей, та-та-та, та-ра-та-таааа- пееше си дон Рамбосилио и се въртеше около елхата с две топки в ръка...- Трябва да си украся елхата, че да ми остави подарък дъртофелника.
Закачи топките и нещо го напъна изведнъж Sick

:
- Дали не е от малиновото сладко, дето отмъкнах от Как`Силия? Каквато е офтика ще си помисли, че сама го е изплюскала. Кой я знай склерозата какво е турила вместо захар. Crazy

И хукна през глава...

# 15 5 дек. 2008, 12:36 ч.

С питане до Цариград, стига се, но с ... отзад!
Мнения: 6 406

Доня Адарита Несъмнита въздъхна тежко. Ех да му се невиди, тъкмо се беше покачила на една палма да бере листа поради липса на елха и изведнъж всичко се разтресе и се чу страшен тътен, при което с 300 зора насъбраните листа се разхвърчаха и изчезнаха зад хоризонта, а Донята полетя надолу със скороста на гюле (но с много по-голяма тежест). ТУП! Адарита тежко се приземи на меките си части и добре, че бяха те, че иначе нищо не би останало от нея. Ех да му се невиди, въздъхна тежко отново тя. Адарита се изправи изкърцвайки от тук, от там, поизтупа се и се огледа да не би някой да е видял достолепното и приземяване, но не видя никой. Видя обаче едно добре сплескано листо на мястото където до преди секунда и седеше дъто. Добре, чудесно, сега имам елха, си помисли тя, но дявол да го вземе не е честно - нямам топки! Доня Адарита изведнъж придоби хитър и доволен вид - ще намеря Джони Депио, той със сигурност има топки! - мислеше си донята щастливо стиснала сплесканото листо в едната си ръка и почесвайки задните си части с другата.

# 16 5 дек. 2008, 13:02 ч.

Кацнала на едно дърво.
Мнения: 3 192

Василиндра тихо повлече куфара към вратата.
- Къде? - сепна я немощен глас.
- А, таковата, отивам да фърля боклука - рече Василиндра.
Дон Философио едва се надигна от одъра. Двете тролчета плачеха голички до огнището, ребърцата им се брояха. Голямото намери изсъхнала коричка хляб и я подели по братски - на себе си коричката, за малкия - трохичката. По пътя заскрибуца каруца. Идеше бирника.
Василиндра седна на куфара. Що й трябваше да пътува в миналото? Беше започнала да пише като български писател, а това не бе добре, тцъ-тцъ. На стената на колибата висеше портрет на Дан Браун, оплют от мухи. Той мазно се хилеше и сякаш се подиграваше на бедната Василиндра.
- Край! - скокна Василиндра. - Стига толкоз! Гасете железния светилник. Връщаме се в 22 век. Отиваме в Куба.

# 17 5 дек. 2008, 19:19 ч.

Кацнала на едно дърво.
Мнения: 3 192

Василиндра нарами двата трола и повлече одъра с лежащия на него дон.
- Не смяташе ли да заминеш сама? - ехидно попита донът.
Василиндра изсумтя. Смяташе, разбира се. Но някак й дожаля да ги остави на бирника.
На двора имаше изсъхнало дърво (може би ябълка?). Трябваше да застанат всички под него и да дръпнат лоста, елегантно маскиран като счупен клон.
През портата първо влезе шкембето, а след него и самият бирник. Пред смаяния му поглед дрипавото семейство на сиромаха Фолософио изчезна яко дим.
Бирникът взе една парцалива черга, портрета на Дан Браун и железния светилник и си замина по пътя, кръстейки се наум (защото ръцете му бяха заети).

# 18 5 дек. 2008, 20:32 ч.

Мнения: 589

Доня Олимпия се тътреше към светлинките в далечината и за да не и е съвсем скучно,впрегна няколкото си сиви клетки на работа.Склерозата яко я мореше напоследък,но донята преку сили се гмурна дълбоко в спомените си...Дааа,дон Мигуел,злият брат-близнак на дон Ебастиян Клатимадейра дел Курасон,изникна сякаш от нищото в живота им.Първо се опита да прелъсти донята,като я пощипваше отзад дето я свари,после започна да пее протяжни канцонети под прозореца и...Когато видя,че серенадите му не хващат дикиш,Мигуел така озлобя,че му опадаха и последните шестнайсет косъма от темето.Накрая се опита да настрои брат си-дон Ебастиян-срещу доня Олимпия,като му "довери",че тя самата му се пуска безсрамно.
Аххх,въздъхна доня Олимпия,беше време,когато бяха готови да се хванат за гушите двамата братя-близнаци,все заради мене,заради мойта ненагледност.А сега какво-и двамата се бяха изпарили нейде във времето,само и само да не и направят коледен подарък! Мухльовци,пустоса ги на глас донята,чалъми ще ми продават,ще ми минават с ЕДНА бутилка ром от името на двамата,и то дълбоко скатана...
А светлинките в мрака си оставаха все така далечни...

# 19 5 дек. 2008, 22:39 ч.

Мнения: 2 386

-Добър вечер! - плахо поздрави Доня Еванилия и кротко приседна на полата си.
Мога ли да ви гостувам?

# 20 5 дек. 2008, 22:47 ч.

Мнения: 4 585

- Може, отвърна донът. И тъкмо се чудеше каква тема да подхване с красивата доня, ухаеща на хамерикански парфум, нещо закри гледката им къв хасиендата, вятър повя и земята се разтърси.
Между хасиендата и дон Волфио от нищото се бе появило дърво, под него носилка с ранен дон, коуто се държеше за марли на корема, доня, и два трола. Втората доня хвана носилката за единия край и я потътри към хасиендата. Двата сополиви трола се хванаха за полите на фустата й, и поеха и те.

# 21 6 дек. 2008, 04:50 ч.

Русе
Мнения: 1 155

"Пфу, да му се не види! От кога спя?!". зачуди се доня Дебора и се почеса по рошавата глава. Последното, което си спомняше, беше, че се налива на бара покрай басейна. "Ще го съдя този барман!" се закани тя и притвори с мъка очи. Главата й щеше да се пръсне. Кога ще спре бооолкатааааааа.......
Отне й почти 3 минути, да осъзнае къде се намира. И кой месец е... Очевидно беше декември. Всички пърхаха наоколо и си тананикаха "Уи уиш ю ъ мери крисмас, уи уиш ю ъ мери крисмас........". Някакъв дон... дон... после щеше да си спомня имена... пишеше писмо. Вероятно до онова белобрадото с голямото шкембе.
Отново се огледа. Някакво дърво се беше появило. Пак се замисли какво е пила последно. Но после видя доня Василиндра и всичко си дойде на мястото.
Видя и някаква нова доня. Приближи се и поседна до нея. "Нещо за глава да Ви се намира?"

# 22 6 дек. 2008, 09:40 ч.

Мнения: 589

"Имах шапка.Сламена.Но някакво животно с рога я изяде,затова не мога да ти услужа с нея"-отвърна доня Олимпия,успяла най-сетне да се добере до мястото,където се събираха другите."Имам и писмо,в което се съобщава къде е скрита бутилка истински ром.То също става за глава,но САМО при положение,че намерим проклетото скривалище!"

# 23 6 дек. 2008, 10:07 ч.

Бу-у-урга-а-ас
Мнения: 2 709

Сетивата на Елфинда подушиха сладкия мирис на крехко агнешко, подсилен с хамерикански парфум. "Коледа е" рече си тях и с умиление реши да сподели стара ароматна пура и чаша минерална вода със сеньоритата, седнала тихичко на полите си.
Присъствието на нещо толкова крехко и сладко, като че ли даже посипано със захарни кристалчета в различни цветове, леко я разтревожи. Все пак дядката беше известен сред доните и дониовците с наклонностите си към високи красиви, млади, дългокоси и с голееми прелести снежанки. Елфинда предпочиташе да "държи главата си заровена в пясъка". Прочете отново подписа си и помечта за очакваната среща с мустаците на Дядо Донио Коледарио.

Въздухът затрептя тревожно. Вибрациите донесоха нечий гневен рев. В същото време по съвпадение или кой знае, земята се разтресе и под вековната палма се визуализираха образите на странни същества, като че ли от друго време. Тъкмо тема на разговор за дългите зимни нощи: яйцето или кокошката - известният поразяващ гняв на Как'Силия или преобразуването на материалните времеви частици в нематериални след трансформирането и преинджикапляктирането им в паралелна локалност.
Тролове Shocked

. Мама миа!!! Да му мисли Донът! Какво пък, та това само две малки сладки тролчета. Ще им капнем по капка - две (по 20 направо, че кат'знам дъртофелата) ром в попарките и Василиндра ще е разтоварена за фиестата. Въпросът беше какво ще се прави с Дон Философио, но Елфинда видя, че вече добри самарян-бабиероси са се втурнали да дадат по едно изпосталяло рамо.

# 24 6 дек. 2008, 11:06 ч.

Мнения: 3 091

Една на дона ръката държеше,
друга му лула палеше!
Третата, доня Ламелиндиня
му режеше диня,

А неговата благоверна мила,
вече беше над 14 рома изпила

# 25 6 дек. 2008, 11:21 ч.

Мнения: 4 585

Не що ухаеше на хубаво, но на критично хубаво, на границата на хубавото.
Дон Волф си хвана пеша на ризата и отвори фурната - О, боже - една тава готови курабии.
Загоритенджери! На ризата на донът се бе появила разтопена дупка. Китайска му работа.

# 26 6 дек. 2008, 12:28 ч.

Мнения: 461

En la cocina доня Кривонделас , загоритенджерата се оказа метната от 14-годишен сеньор Пубератос пиратка - също китайска далавера.
След Un accidente Crazy

, донята му метна обратно един як китайски бой и вещозапланува Коледен De compras в МОЛ-а Mr. Green

# 27 8 дек. 2008, 19:50 ч.

Кацнала на едно дърво.
Мнения: 3 192

Василиндра къркаше 18-тия си ром. Тролчетата кротко спяха, сити и червенобузи. Донът въртеше очи и проклинаше. Искаше да пие ром, но му даваха само диня.
- Да си бях останал в миналото - кълнеше той.
- Това може да се уреди - намигна му Василиндра.
Донът се стресна и започна да мърмори по-тихо. По едно време видя, че страшната му, космата жена е заспала и тайно се измъкна от постелята.
- Ха! Ха! - каза си донът, допълзя до един сал и подкара към Рио.- Там има млади булки, не като тези дъртофелки тука, ха!
Когато донята се събуди, що да види? Донът избягал, троловете обаче не. Те се боричкаха на плажа, мърляви, сополиви и крещящи. Василиндра не се колеба, изпрати ги веднага с куриер в колеж с пълен пансион. Нека станат адвокати (корпоративни), пари да печелят.
Василиндра остана сам-сама.
- Само Джонидепио може да ме утеши - рече тя, нарами една рибарска мрежа и хукна да краде Джонидепио, както се краде младо ягне.

# 28 8 дек. 2008, 21:56 ч.

С питане до Цариград, стига се, но с ... отзад!
Мнения: 6 406

- Джонидееееееепиооооооо!!!!! Джоооонииидееепиииоооо! - крещеше Адарита Несъмнита с все сила и все по-отчаяно. Вече започваше да се отчайва - Ами ако някой вече беше взел топките на Джонидепио? Ами ако някой беше намерил Джонидепио преди нея?
Нейде в далечината се мярна тъмен силует размахващ нещо в ръцете си, дали беше мрежа или само на нея така и се виждаше. Донята се запъти натам, но преди да доближи достатъчно за да види кое какво е усети леки вълма аромат на ром покрай носа си и набързо прецени, че Джонидепио и тайнствения силует могат да почакат. Хванала я здраво за носа миризмата на ром я поведе по пътечката покрай плажа и я докара до пъстра седянка обилно полята с тъй свидната течност.
- Добър вечер (реши да се направи на културна донята), случайно да сте виждали топките на Джонидепио? Ааааа, м/у другото имам една чашка в пазвата, случайно да ви се намира ром?

# 29 8 дек. 2008, 22:25 ч.

Мнения: 589

-Ще ни се намери ром...само да открием къде го е закопал проклетникът дон Мигуел,барабар с неговият сексапилен,неустоим брат дон Ебастиян Клатимадейра дел Курасон...-промънка отчаяна доня Олимпия.Беше вече почти абстинентна, поради което нервичките и бяха разбираемо опнати...поради което пък се изказа така,сякаш ромът и донът бяха едновременно закопани...
-Както и да е,ром има скатан някъде тъдява,а дон няма в радиус 10 км-опита се да се изясни Олимпия-И двата факта са достатъчно обезпокоителни,според мен...Едно,че няма да ни стигнат топките за елхата,друго,че няма да има кой да поразтреби след банкета коледен...-доня Олимпия поклати отчаяна глава и се загледа във върховете на новите си обувки,белким и посочат накъде да търси " йохохо"-то и бутилка ром...

# 30 8 дек. 2008, 22:54 ч.

Мнения: 4 585

Дон Волф най добре знаеше как се краде младо агне, но никой не искаше консултантските му услуги.
Пък и накъде на острова млади агнета, тук за предпочитане са едни прасета. То пък едни прасета - дребни и пъргави като жокейчета.
На коледа се пости. За нова година ще му мислим. Една добра доня подари златен нерез, за случая е по-добре да е само позлатен.
Донът предвидливо бе пуснал в бутилките ром по едно фиденце, досущ приличащо на червейче. Може някоя доня да се върже, че от престояване ромът е червясал, да се погнуси.
Досега донът бе пекъл курабии, доните предвидливо бяха му гласували доверие, впредвид чувствителния му чувствен нос. Сега курабиите стояха на масата, да изстиват. Донът преброи дузина и после екстраполира. Така стигна до извода, че са две гроси - напълно достатъчно.

# 31 9 дек. 2008, 04:03 ч.

Мнения: 2 386

Доня Еванилия се усмихна. Не си спомняше кога запоследно е наблюдавала изумрудения залез с чаша Маргарита в ръка, но и се струваше цяла вечност. Времето летеше, а тя не можеше да се примири с това, че не разполага с достатъчно подаръци за предстоящите празници. Сега бе моментът да помисли кой бе важен за нея и къде и с кого да прекара времето си. Отпи отново и чашата ненадейно пресъхна. Доня Ксалирия, сестрата, която се приближи, докато бе унесена в мислите си, и доля от питието и двете се закискаха, че най-добре биха отпразнували празника някъде далеч, само двете. Бяха пияни, или може би просто щастливи.
Няма значение. В този момент Еванилия разбра, че щастието е в усмивката, Маргаритата и хасиендата. Не в подаръците и елхите. Донята бе щастлива. Само донът липсваше..

# 32 9 дек. 2008, 09:13 ч.

Мнения: 2 018

Кой ми е пил от чайчето? – каза първата,
кой ми пипал лъжичката? - пита втората,
кой ми ял от паничката? – промълвила третата
.........
Бориндрела, като видя хубавия напет момък в леглото си и каза:
- Айдеееее, кой к`во правил. Гасете лампите и да си лягаме.

# 33 9 дек. 2008, 21:32 ч.

Мнения: 4 585

Дон Волф беше разгърнал старателно накиснатия от океанска вода афиш на брега и
едри сълзи се стичаха по лицето му и попиваха в брадата.
Какъв ташак на съдбата - донът е в Куба, а Буена виста сошъл клуб - в НДК.

# 34 10 дек. 2008, 09:06 ч.

Мнения: 3 405

Доня Анхелина най- сетне извади кифличките от фурната. Колко дни се пекоха? Пет? Фурната плачеше за нова, ясно е.
Кифличките бяха превъзходни, меки, с мая и с малиново сладко, което донята сви от едно стадо мравки. Тя не знаеше, че преди нея мравките го бяха свили от Силия, а Силия го издирваше под кол и въже, под дърво и камък, под паркета даже ...

# 35 10 дек. 2008, 12:08 ч.

Кацнала на едно дърво.
Мнения: 3 192

Василиндра подуши божествена миризма и веднага забрави за Джонидепио. Ухаеше на кифлички с... Това малиново сладко ли е? Shocked

Атлетичната Василиндра направи три скока и вече беше на покрива. Надзърна в комина и какво да види? Кифлички! Анхелина беше оставила тавата да изстива, а тя се беше запиляла някъде.
- Хе! Хе! - рече Василиндра и пусна мрежата в комина.
Къса беше, пущината!
А кифличките ухаеха ли, ухаеха...
Василиндра почеса къде каквото намери. Помагаше й да мисли по-добре. И нали беше изключително умна (ама умна, умна!), измисли план. Закачи мрежата на края на комина и скок! Метна се в комина, стиснала другия мрежов край.
Бам! Падна в огнището и разпръска жар навсякъде.
- Ау! - изпищя Анхелина (която се беше крила под масата, за да си варди кифлите) - Дядо Коледа дойде!
- Хе! Хе! - каза Василиндра, изскочи от огнището и въпреки, че фустите й горяха, метна се като тигър към тавата. Награби колкото можа и бегом навън.
- Крадла! Крадла - врещеше Анхелина, която бе прозряла коварния Василиндрин план.
Забравила старото приятелство, тя подгони пламтящата Василиндра с ей такава метла.

# 36 10 дек. 2008, 12:28 ч.

Мнения: 25 647

Как'Силия тъкмо се измъкваше от един гъст храсталак, все още пълзейки след мравките по следите на мистериозно изчезналото си малиново сладко. Изправи с труд едрата си снага и отърси полите си от полепналите листа и паяжини. Потри сълзящите си от взиране очи и тъкмо понечи да продължи разследването си, когато от близката хасиенда дочу силен крясък: "Дядо Коледа!", а след него писък и още нещо.
Силно заинтригувана, тя остави за малко мравчата пътека и отиде да види дали наистина оня червенонос пияндурник пак се е довлякъл под претекст, че уж носи подаръци. Ха! Коравото каменно сърце на Как'Силия трепна издайнически. Плаха надежда - лек повей от забравеното детство побутна душата ѝ и тя си промърмори тихичко: "Пък кой знае, може този път да не се е домъкнал да дири пиене, а да е донесъл, кой знае...".
Внезапно профучала край нея огромна огнена топка за малко не я отнесе, само мълниеносната ѝ реакция я спаси - тя се метна отново в храстите и залегна зад един дънер.
- Какво беше това чудо? - запита се тя. - Приличаше на огромна кълбовидна мълния! Ха! А това там не е ли доня Анхелина? Защо ли търчи с тази метла? Сега ще я попитам какво става тук!

# 37 10 дек. 2008, 12:49 ч.

Мнения: 166

... А отвън, пред вратата, се беше скиприла Люсилоза, очакваща най-сладкия малинов момент, в който две дони се гонят, а третата взима кифличките. Този план тя бе кроила дълго време, в множество безсъни нощи на анализи и неуспешни опити да включи фурната на точната предавка за печене на кифлички. Толкова листовки омаза тя с маслено-маяно тесто, шупнало под боя на сръчните й ръце, навито на масурени кифлички, наредени и цъфнали като майски рози на тенекиена поляна. И отново, поредният неуспешен опит фурната да запали. И поредната късна вечеря за гладните котки отвън. Всъщност остана само една. Тези неуспехи тласнаха Люсилоза към престъплението. Тя на един дъх проведе няколко часа кормуване /не за да вземе книжка, а за да може да кара/, прибра се вкъщи, сложи си от любимия си парфюм Drive, Rose, attack! /все пак държеше да е стилна, не само хубава/, седна зад черния волан на розовата си кола и я пришпори по Варненското. Нямаше как да сбърка адреса, миризмата на печени кифлички с малиново сладко не можеше да сбърка с друга. Пристигна. От далече видя златната каляска. Разбира се, изчисленията й отново бяха перфектни! Винаги умножаваше вероятността по пи-пи или ко-ко. Слезе от колата. Дори не й се наложи да е тиха. Никой не видя спъването й в бордюра, падането й по стълбите за нагоре и удара на бронирана й глава в желязната врата при заемането на изчаквателната позиция. Ха, хааа! Ето ги. Най-после. Ммммм, бяха прекрасни кифлички!

# 38 10 дек. 2008, 13:08 ч.

Мнения: 742

-Мамка му и прасе! - изхъхри предколедно Мамзел. Докато си довлече 120-те кг. благородническа тлен, курабиите и сладкото вече бяха изядени. С въздишката на интелектуалец пред чаша с бучиниш се тръсна на някакъв стол. С покъртително скърцане стола се тръшна на трески.

Елеонор дьо Безкюлот беше нещастна. Тая коледна суматоха взе да й писва. Всички наоколо се надпреварваха да пекат сладка и кураби, а на нея родословното й дърво не позволяваше дори да помисля за подобни дейности. Всеизвестно е, че nobbles oblige, затова тя твърдо бе решила да пази семейната чест и единствените усилия, които смяташе да полага, са тези по изяждането и изпиването на всичко, до което се докопа. Гордостта на осем поколения Безкюлот и светлия пример на умрелите от подагра, апоплексия и преяждане предшественици не можеше да бъде зачеркната с лека ръка. За да продължи традицията обаче изискваше впрягането на целия й мозъчен запас, за да измисли начин да се добере до курабиите.

Поради което Мамзел се замисли. Това, че мисли, се виждаше отдалеч. Погледа й се зарея над главите на търчащите наоколо дони и донове, долната й челюст се разлюля свободно, веждите й щръкнаха напрегнато и изобщо тя цялата доби вид на интелектуалка в действие.

# 39 10 дек. 2008, 13:23 ч.

Мнения: 3 405

- Помощ! Пожар! Коледа! Кифлите! Сладкото! Кифкото! - пелтечеше доня Анхелина и размахваше метлата.
- Силия, ох, сърцето ми ще изскочи! Бързо да я хванем! - тя забърса тъкмо дошлата Как'Силия за буфан-ръкава и я повлече към храсталака. Там тихо догаряше фустата василиндрина.
- Ти какво се офлянкваш? Бързо с нас да ловим Василиндра - изсъскаха и двете на Мамзел Безкюлот и забърсаха и нея за безкюлотите (опс).
Мамзел не разбра много добре какво се случва, ама бягаше заедно с тях към храстите. Нямаше избор, яко я баха сгащили ...

Василиндра, ни лук яла, ни чесън мирисала ги изгледа пренебрежително, после вдигна взор към небесата и промълви:
- Люсилоза!
Никой не забеляза как тайно облиза крайчеца на устата си, където бе останала капчица малиново сладко и една троха.

# 40 10 дек. 2008, 13:54 ч.

Мнения: 166

Истина ти казвам, доня Анхелина, Люсилоза може да е зла, но е милозлива. Съвсем невинно и, разбира се, напълно нарочно остави една драгоценна кифличка залепена за подноса, от който тя следваше да се отърве мигновено, за да не оставя в себе си уличаващи я доказателства. Връчи с бавни и отмерени движения /за да не го повреди/ доказателството в ръцете на Василиндра. Все пак нея всички я видяха, видяха гладния блясък във влажните й очи, видяха златния блясък на каляската-ейце, видяха матричния блясък на скока й. Всички са свидетели. Защо да им отнемам това право и удоволствие!
Всъщност кифличката беше малко загоряла в единия край, а малиновото сладко бе леко изтекло и карамелизирало се. Пустият леплив карамел!

# 41 10 дек. 2008, 14:29 ч.

Мнения: 3 091

В мразовита Лапландия на дядо ви Коледа хич не му беше празнично и весело. Бяха го обзели тежки размисли как да свали 15-18 килограма. Цяло лято джуджетата търчаха по земното кълбо да мерят комините на хората и се оказа, че в 79,8% от случаите тумбакът на дядо ви Коледа няма да мине. Той, милият, загуби 2 месеца в изнурителни тренировки по най-точно-хвърляне-на-подаръци-през-комин, обаче си сецна кръста, т.е. и този резервен план се провали.
Дядо Коледа хич не обичаше посните манджи на баба Коледа, но и само на мръвки не можеше да изкара. Май беше време да се включи в клуба на Дюканките, че време не остана.
Струва ли си за една пържола 4пъти дневно да се разтройват всички деца в световен мащаб?
newsm78

не си струва, шъ знаете...
* * *
Добре, че кифличкояденето в кампуса на бабиеросите остана незабелязано от Дюканстващия санта Клаус, иначе от яд щеше да ги остави без подаръци... Дано само еленски Рудолфио да си мълчи. Я му затворете устата с една кифличка!

# 42 10 дек. 2008, 16:28 ч.

С питане до Цариград, стига се, но с ... отзад!
Мнения: 6 406

Адарита Несъмнита сбърчи нос и го раздвижи наляво-надясно.
- Тука някъде е! Моят нос никога не лъже, нищо, че е толкоз дълъг!
От някъде се вдигаше страшна врява, някой крещеше нещо несвързано, но се долавяха думите Коледа, пожар и поради незнайни за нея причини кифкото, каквото и да значеше това. Адарита обаче не обърна внимание, имаше много по-важна мисия - трябваше да намери заровения ром. Все пак си имаше чаша, щеше да е кощунство и непростим грях да я остави празна. Адарита Несъмнита запретна избелели, шарени поли със затъкнато отзад палмово листо и достолепно се надупи в поза куче лисичар пред дупка.
- Мамака му и ром - ще го надуша! - а чашата предизвикателно се разлюля притисната от висящата гръд на донята.

# 43 10 дек. 2008, 16:55 ч.

София
Мнения: 38 537

Доня Доллорес тихо се доближи до хасиендата с пушка в едната ръка и бутилка червено вино с другата.
Винцето беше за да почерпи останалите дони.
А пушката - лично за дядо Коледа. Всяка година декември месец се заяждаше, че бил по-млад от нея, а тя си знаеше своето. Завързваха се люти спорове особено след третата бутилка ром с кола.
Куба либре демек.
Падаха ченета и задръжки.
Затова тази година тя бе решила да реши спора веднъж завинаги.

Препоръчани теми

Политиката в България - Тема 5

ХАМАС нападна Израел

Българска история (681-1947)

Знаете ли кого видях - 44 тема

Причина:

Причина: