Нервите са ми на краен предел какво да я правя тази свекърва

# 30 6 дек. 2008, 17:45 ч.

Мнения: 2 070

Аз бих постъпила така
1 Разговор с мъжа, за да разбере колко важно е за теб да живеете самостоятелно, изяснявате си кой какво, какъв му ена него проблема и защо държи да е при маминка
2 Не бих имала нищо против той да се вижда с родителите си, ако тя иска да вижда внучето - ОК, ако баща му го води и ако знам че вс е наред и не му говори против теб и не го настройва
3 Ако ви покани на гости след време - Ок, дипломатична и нормална комуникация, без излишни превземки и крайности, без много да преживяваш нещата

Бъди благодарна, че има къде да живееш и си свиркай, много жени са в товето положение и търпят поради някакви причини.

# 31 6 дек. 2008, 18:31 ч.

Мнения: 3 830

Виждам, че си много добър и толерантен човек. Личи от писанията ти.
Не й се връзвай и не си трупай чернилка на душата. Този тип конфликти са почти задължителни и неизбежни. Радвай се на добрите неща в живота, на това, което имаш, другите неща не ги мисли за повече от 3 минути.

Преди година в семейството ни се случи нещо, което доста ме промени. Осъзнах колко често се косим за глупости, ежедневни, малки, незначителни и осъзнах как пропускаме важните неща, как не ги оценяваме. Има толкова много по-важни неща.
От тогава се радвам на всяко нещо, колкото и малко да е то. Лошите неща не си ги слагам на душата и не позволявам да ми пречат. Всеки хубав момент го изживявам пълноценно, взимам всичко, като попивателна хартия съм.
Лошото е, че трябва да ти се случи нещо наистина много значимо, за да осъзнаеш какви грешки допускаш.

Радвай се на живота, изживявай всеки един момент и не позволявай на хора някакви, каквито и да са, да ти тровят дните.

# 32 6 дек. 2008, 20:16 ч.

София
Мнения: 7 996

На запад много рядко съм чувала да има проблеми от подобен характер. Причината за това е, че там децата в много по-ранна възраст се отделят от родителите си и съответно отношенията са на съвсем друга плоскост. Няма нужда да я нагрубяваш, да прекратяваш контактите или нещо подобно. Просто остани с една хладна учтивост по празници и официални поводи и толкова. В крайна сметка не е задължително да харесваш родителите на съпруга си, а само да ги уважаваш.
Кат сте й потрошили нервите, така да бъде. Не си я уважавала, да ОК, не я уважаваш. Съгласявай се, не влизай в излишни безсмислени и най-вече неконструктивни спорове. Нека да няма причина за какво да се захване за неуважително отношение, но същевременно като си дистанцирана, си осигуряваш и личното спокойствие. Кат иска да й се води детето, водете го, тъкмо време за вас. Съпругът ти и той да ходи, родители са все пак, нямаш право да му поставяш ограничения. А тя, като ти се обади, приключвай разговорите в стил "Тенджерата изкипява вече..." и толкоз... Излишно хабиш нерви за нещо, което няма да промениш - простотията, истерията и злостното отношение си остават такива, а ти ако щеш и на ръце да ходиш...

Причина:

Причина: