Здравейте! И аз с баналната тема за свекървата, но имам нужда да ми олекне. Просто едвам издържам вече!
Живеем заедно от три години, отначало всичко беше добре, но след като родих се започна с безкрайните съвети и мърморене. Никак не ни е лесно защото сме трудни характери и двете, но не знам как да я издържам вече. Не стига, че преди време я чух с ушите си как ме обсъжда с приятелките си и то се случи по много странен начин... Тя докато беше на кафе с тях ми звънна явно без да иска и чух целия им разговор. Така хубаво ме нареди, че останах без думи и изтръпнах докато я слушах. Ами че тя ме изкара най-некадърната майка и Тя, разбираш ли, дето е минала два пъти по тоя път на отглеждане на деца знае всичко пък аз.... Аз там като някаква си овца дето нищо не знае и не слуша дори какво и се говори. Ей направо полудях, а мъжа ми още повече! После бяха такива разправии и сълзи и сополи от нейна страна, извинения.... Естествено на мен ми е ясно, че тя продължава с това обсъждане и аз съм най-черната на света, но това не ме вълнува вече чак толкова, отколкото това непрестанно мешане във отглеждането на сина ни. Той е на 2г и от скоро тя непрекъснато повтаря и мрънка колко е слаб и му се четяли ребрата. Разбираш ли, недохранен. Е да, ама как да и обясня, че няма на кой друг да прилича дебел! И аз съм била винаги такава, и мъжа ми.. А тя пък е ходещ скелет! Постоянно ме кара да го тъпча, а аз не искам! И повтарям, че гладно дете няма. А тя само и само за да яде нещо, не спира да му дава всякакви чипсове, бисквити и всякакви такива простотии, за които аз съм против! И защо ли изобщо и повтарям, че съм против след като тя не се съобразява с това. Тайно му дава фъстъци, а знае че аз още не давам! И въпреки това пак му дава. Ближе му от близалките... Аз не го правя това, а тя си позволява! Направо полудявам!!!!!
Не знам вече как да реагирам на всичко, не искам да и обръщам внимание, защото всява напрежение между мен и мъжа ми, заради нейните глупости аз не спирам да му се оплаквам, макар да знам, че не е редно, но ми тежи и няма как да не му ги казвам. Не искам да си развалям семейството заради нея! Скоро се изнасяме, до седмица, тъй като сега си купуваме жилище, но вече толкова много ме е изнервила, че аз нон стоп крещя за щяло и нещяло и се усещам как ставам ужасна, а не искам! Моля за съвети, как да се справя с това свекървище?!
Живеем заедно от три години, отначало всичко беше добре, но след като родих се започна с безкрайните съвети и мърморене. Никак не ни е лесно защото сме трудни характери и двете, но не знам как да я издържам вече. Не стига, че преди време я чух с ушите си как ме обсъжда с приятелките си и то се случи по много странен начин... Тя докато беше на кафе с тях ми звънна явно без да иска и чух целия им разговор. Така хубаво ме нареди, че останах без думи и изтръпнах докато я слушах. Ами че тя ме изкара най-некадърната майка и Тя, разбираш ли, дето е минала два пъти по тоя път на отглеждане на деца знае всичко пък аз.... Аз там като някаква си овца дето нищо не знае и не слуша дори какво и се говори. Ей направо полудях, а мъжа ми още повече! После бяха такива разправии и сълзи и сополи от нейна страна, извинения.... Естествено на мен ми е ясно, че тя продължава с това обсъждане и аз съм най-черната на света, но това не ме вълнува вече чак толкова, отколкото това непрестанно мешане във отглеждането на сина ни. Той е на 2г и от скоро тя непрекъснато повтаря и мрънка колко е слаб и му се четяли ребрата. Разбираш ли, недохранен. Е да, ама как да и обясня, че няма на кой друг да прилича дебел! И аз съм била винаги такава, и мъжа ми.. А тя пък е ходещ скелет! Постоянно ме кара да го тъпча, а аз не искам! И повтарям, че гладно дете няма. А тя само и само за да яде нещо, не спира да му дава всякакви чипсове, бисквити и всякакви такива простотии, за които аз съм против! И защо ли изобщо и повтарям, че съм против след като тя не се съобразява с това. Тайно му дава фъстъци, а знае че аз още не давам! И въпреки това пак му дава. Ближе му от близалките... Аз не го правя това, а тя си позволява! Направо полудявам!!!!!
Не знам вече как да реагирам на всичко, не искам да и обръщам внимание, защото всява напрежение между мен и мъжа ми, заради нейните глупости аз не спирам да му се оплаквам, макар да знам, че не е редно, но ми тежи и няма как да не му ги казвам. Не искам да си развалям семейството заради нея! Скоро се изнасяме, до седмица, тъй като сега си купуваме жилище, но вече толкова много ме е изнервила, че аз нон стоп крещя за щяло и нещяло и се усещам как ставам ужасна, а не искам! Моля за съвети, как да се справя с това свекървище?!
