Просто искам да се оплача

Не, детето на авторката живее там!

Ако на сестрата й е неприятно авторката да живее при родителите си, да е протестирала, когато се е вземало това решение.

Фактът е един, и той е, че авторката живее в този дом, и сестра й малко или много трябва да се съобразява с този факт.

Но толерантност няма, или ако има то тя е изключение. Повсеместно!

Отношенията ще продължат както ти решиш, но основното е, че тези хора няма вече да те дразнят.

Ако си представим, че ти сега си свързана с тях като с рибарска корда и въдичката е закачена за дрехите ти - всяко тяхно мръдване, те дръпва и това дърпане става все по-непоносимо. Всъщност въдичката е закачена много по-навътре и затова дърпането е много по-болезнено и предизвиква моментална реакция в теб. Когато си кажеш, че им прощаваш, ама за всичко - ти всъщност разрязваш кордата. Кукичката ще остане - това са спомените, но вече няма да е свързана с тях и няма да те подръпва, тоест споменът няма да те ядосва, натъжава, притеснява. Ние имаме спомени за много моменти, в които сме се ядосвали, но когато се сетим за подобно нещо само си спомняме, че сме се ядосали - емоцията я няма. При теб обаче споменът върви с емоция и тази емоция те изтощава. Прошката ще те освободи от емоцията.

Ако си вярваща, иди в църква, запали свещичка за здраве на когото искаш да простиш, пожелай му най-хубавите неща в живота. Ако не си вярваща, можеш да дадеш прошка където си избереш - пак по същия начин:прощаваш и пожелаваш най-хубавите неща.

Добре е и да благодариш, защото без да съзнаваш този човек те е научил на страшно много неща и щом си оцеляла, значи този опит ти е от полза. Ако прецениш, че това да благодариш ще е прекалено лицемерно за теб - остави го за някой бъдещ момент, сама ще установиш кога, животът твърде бързо ни сервира случките.

Хубаво, оплака се, а сега се заемайте да си търсите "свое местенце" със семейството ти!
И един съвет от мен: В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ КАРАЙ МАЙКА СИ ДА ИЗБИРА МЕЖДУ ТЕБ И СЕСТРА ТИ, а още по малко между теб и племенника ти! Хубаво си помисли какво ще се случи, ако се нацупиш и кажеш колко ти тежи присъствието на детето, което и е родно внуче, ама много хубаво си помисли. Остави ни нас тука. Ние можем хиляди съвети да ти дадем, ама какво ще се получи на практика....

съгласна съм и подкрепям. така ще избегнете и цялата олелия. успех

Да....

Чакай да кажа силно- напълно те разбирам. Може да те разбере само човек, който е в същата ситуация, останалото е игра на думи от хора, които виждат нещата отстрани.
Абсолютно разбирам какво искаш да кажеш с всяка твоя дума. Искам да ти кажа, че изход просто няма, ако останете да живеете там занапред. Нищо няма да се промени, единствено ти ще станеш по-изнервена и отчаяна, ще намразиш невинното дете на сестра ти, което няма вина за това положение, и горкичкия ти мъж може окончателно да избяга от тоя ад.

Моето положение е сходно с това, което описваш. Моята свекърва има два апартамента-еднакви и един под друг. В единият живее големия и син със семейството си, защото е имал шанса да се роди и ожени пръв. В другия живеем ние-мама, татко, детенце и два броя свекита. Освен това мило съжителство, децата на брата на мъжа ми, демек другите две внучета на моите свекита, са постоянно при баба си и дядо си. Ама не всяка седмица, а всеки ден. Влизат и излизат постоянно, хранят се у нас, пишат си домашните, гледат телевизия, даже спят понякога в стаята на баба си, въпреки че живеят само един етаж по-надолу. Просто децата си се чувстват като у дома си, а на мен това положение не ми харесва. Ако свекитата бяха осигурили ( да, не са длъжни, но трябва да осигурят равен старт за двамата си сина) на всяко младо семейство по един отделен дом, а не един отделен и един общ, всичко това нямаше да дразни никой.
Какво се случва всеки ден? Ще ви разкажа.
Сутринта се звъни на вратата и идва едното дете, закусва, сяда да учи. През това време другото е на училище. Първото обядва и тръгва на училище, но пристига второто. Отваря хладилника, яде каквото намери и ляга пред ТВ в хола. В късният следобед и двамата са на линия. Почват да се карат, да се бият, после пак огладняват. Изяждат каквото намерят, а това, което има е храната, която аз съм купила за моето дете, и в късните вечерни часове си отиват вкъщи. На следващия ден ситуацията се повтаря.
Имало е моменти, в които аз знам, че няма никой вкъщи и се разхождам по гащи, когато изведжъж виждам, че някое от децата си е влязло и си лежи пред ТВ в хола.
Повярвайте ми всички вие, които не разбирате какво точно чувства Питаща....Вместо да усещам привързаност и умиление към тези деца, аз не мога да ги понасям. И дори пак да не ме разбирате, не ви пожелавам усещането да се чувстваш на гости у дома, както и да издържаш ежедневно със заплатата си нечии деца.
Другият апартамент е техния дом, къщата на брата на мъжа ми. А у нас е общо всичко. Ние не можем да влезем у тях просто така, защото нямаме ключ, а и какво ще правим в нечий чужд дом, освен ако не сме поканени на гости.
Това положение те кара да усещаш емоции, които хората около теб не заслужават. Да, никой никому не е длъжен, но Питаща го каза- не са много хората, които могат да си позволят сами да си купят жилище. Повечето млади семейства живеят в наследствени жилища-подарък от нечии родители.
Така, че само да обобщя накрая- когато не си бил в дадена ситуация, можеш да разбереш нещата само теоритично.

Казах ти вече Имай предвид обаче че моделът, който явно си възприела в детството си, може да се възпроизвежда в живота ти и в отношенията с другите хора - там, където работиш, в детската градина, а после и в училището на детето ти - въобще навсякъде, където влизеш във взаимоотношения и не си в позицията на началник, а както разбирам не си началник.

Освен това прошката няма нищо общо с виждането и невиждането на хората, на които прощаваш. Реално всеки ден прощаваме на приятелите си и тези хора, на които държим и го правим въобще без да смятаме, че с това се унижаваме или за да не ги видим повече.

Желая ти сила да направиш правилния избор.

Ай майкааа, ей след такива истини се радвам, че сме по едно дете с мъжът ми.

Оооо, били сме, били сме и ние сме били в това положение. Знам как се бях обеззверила, знам как едва ли не ми пречеха  другите внучета, че постоянно "висяха" в баба си., но осъзнавах, че те са деца и е нормално да посещават баба си, точно толкова често колкото желаят те и тя. И си траех, мълчах си...докато един ден не се изнесохме.
НА КВАРТИРА също е вариант, моето момиче, не е задължително кредит да теглиш! И живота изведнъж ми се видя много по лесен, и видях, че децата са просто ВНУЧЕТА на свекърва ми, и тя има желанието и потребността да ги вижда всеки ден, и ако не може да го прави в нейния си дом, то къде би го направила, а?
Сега вече живея в собствен дом и дъщеря ми е ВСЯКА СЪБОТА в майка ми, те двете са си невероятна партия, имат страхотно силна връзка помежду си. Дори аз не се вписвам в катртинката им. И , ако брат ми някой ден каже на майка ми, че му е писнало дъщеря ми да е всяка събота в тях - доста ще сгреши, в дома на майка ми, право да решава кой колко време ще стои и как ще се тръшка по земята и дали ще пиши или ще спи и мълчи, имат само и единствено тя и баща ми!
Та така де, била съм и от двете страни, и знам много добре за какво говоря.

Следя внимателно темата.За съжаление голяма част от пишещите в нея не могат да разберат,че просто искаш да споделиш.
Къде,къде по-лесно е да се обвинява...
Макар да съм на твоя страна ще ти дам един съвет.Направи и невъзможното да се изнесете на квартира или да си устроите живота отделно от родителите ти.Не защото не ти изнася,а за да живеете в мир и разбирателство със съпруга ти.
Да, рискуваш сестра ти трайно да си остави детето при баба му и дядо му,но пък ти и мъжа ти ще сте по-спокойни.
А по-добре ли е да си развалите семейството заради спокойствието на сестра ти?
Замисли се над думите му,не ми се вярва мнението му е да непремислено.
Ако можеш да се върнеш на работа би било чудесно.
Пределно ми е ясно,че в провинцията наемите са по-ниски,но и заплатите са по-ниски.Нищо,че някой те убеждаваше,колко по-трудно е в София...но София предлага много и различни алтернативи.И затова цяла БГ се е концентрирала тук..

А някой замисли ли се за това "ужасно разглезено" дете. С разведени родители, гледано от баба и дядо, след това откъснато от тях, сега подхвърляно всяка събота и неделя. Това, което описваш за мене е нормално поведение на такова дете.

Здравейте на всички,и най вече на споделящата!Намирам се в подобно на товето положение и напълно те разбирам за това което се случва при теб и изпитваш!В 2 стаен сме-аз ,мъжа ми,детето,майка и баща ми!Оценявам факта,че поради нашата бедност майка е направила и баща ми този жест да ни приемат.Разбирам също,че и на тях не им е лесно да живеят под един покрив с нас,но никой не може да разбере всъщност какво ни е на нас тук от форума при положение,че не го е изпитл на собствен гръб.Е,моята сестра е много по ЧОВЕК ,поне не ни досаждат и се съобразяват с плановете ни,настроението ни и момента когато трябва да доведат племенника ми (4г.).Много е лошо когато няма разбирателство между братя или сестри.И с право я обвиняваш.....
Нима като ти е сестра и като им къде отделно да живее и дава правото да не се собразява с твоето сем.?!Ами явно не държи на него!Лошо за нея,разочарованието си остава за цял живот.А за майка ти и баща ти-те мисля,че са мъжду чука и наковалнята!И аз като теб чакам удобния момент да избягам с 200,но...кредити,аз не работя все още,тук там си ипълняаме желанията-подържаме някакъв стандарт.Някои казват-ами ще се лишите от повече неща,но поне ще сте отделно и ще ви е по спокойно.За това не съм съгласна......един наем на гарсониера е от порядъка на 600лв.-е,питам се от какво трябва да се лиша за да мога спокойно да си го позволя  .Когато започна работа-тогава вече става друго......Моя мъж също работи и през weekend-ите.Предполагам не защото за да изкарва милионите,но нищо не мога да направя,а и той за сега!Желая ти успех!И ако искаш да си споделяме по между си неволите(понякога човек има нужда от подходящ събеседник и да обмени опит) скайпа ми е tonkata70....ще съм на линия за теб! 

gabiplus-брат му на мъжа ми има подсигурена 2-ет. къща от майка си и баща си.Построихме 3 ет. за мъжа ми  и мен когато той каза,че няма да предписва нищо (според първоначалната уговорка)и останахме на ул.Защо му закупиха на него къща-ами защото мъжа ми преди 10г. е изгубил един ап. в Сливен от баба си,поради фалирал собствен бизнес(направил е грешка).Но не мисля че това ги оправдава да гледат как сина им се мъчи,а на другия да дават 3 ет. собственост.Аз не искам 1/2,а само това което построихме да е на негово име.