Просто искам да се оплача

Нищо не можеш да направиш, освен да се изнесеш.
Това е домът на родителите ти, не твоят. Бил е твой, докато си била малка и те са отговаряли за теб. Сега си голяма, имаш собствено семейство, на което му се полага собствен дом. Съжалявам, че не можете да го осигурите в този момент, но...
Родителите ти са напълно в правото си да канят другото внуче и да му се радват. Както биха направили и с твоето дете, ако живеехте отделно.
Моят съвет е да седнете с мъжа ти и да пресметнете - дали наистина не можете да се отделите, макар и в маломерно и не-толкова удобно жилище, но за сметка на това да спечелите спокойствие и добри взаимоотношения с роднините.
Няма такава сума на този свят, която да може да купи вече изхабените нерви.

Аз пък смятам, че няма кой друг да се опита да те разбере и да ти влезе в положение от собствената ти сестра. Тук въпроса е, че човек трябва да има някаква мярка и да умее да съобразява някои неща. Никога не съм пратила детето си при майка, когато племенника е при нея. И брат ми е дете на майка ми и той има право да остави детето си, но да подлудяваме майка ми с двамата е излишно. Нищо не й пречи на сестра ти да го води по-рядко. И моето дете го взимат бабите един, два пъти месечно, но те си имат и други ангажименти, внуци и пр. Твоята сестра се разтоварва и си почива от напрежение и от гледане на дете два дена и половина, а не мисли ли на теб какво ти е в лудницата, която става у вас? Това е чист егоизъм и безчувствие. Много ме дразнят хора, които обичат само себе си и мислят единствено за собствения си комфорт.

Когато се нанесеш в чужд дом,търпиш доста неприятни неща.Съпругът на какво се сърди-да осигури той жилище тогава.

Сестра ти може да бъде по-толерантна и да се съобрази,че и вие живеете там.Но и тя може да има някакви неприятности и така да й е по-добре.В крайна сметка вие двете трябва да се разберете.Поговорете спокойно.

Според мен единствения начин, е да седнеш и да се разбереш човешки със сестра ти. Не мисля, че си в позиция, която да позволява да поставяш ограничения на сестра ти. Колкото твоето дете е внук на майка ви, толкова и нейното. Трябва да изхождаш от тази позиция, а не от това дали сестра ти се уморява или не. И още нещо - живееш при родителите ви и трябва да се съобразявате с тях и с техните желания, колкото и неприемливи да ви се струват. След като майка ти иска да вижда другия внук, нямаш право да претендираш за ограничения.

Според мен проблема не е нито в родителите, нито във вас, че живеете при тях и че сте в чужд дом. А само в сестра ти, тя предпочита да има повече свободно време и да е независима от страна на дете за да може спокойно да се отдава на новата си изгора. Не е интересува нищо освен нейното й спокойствие и свобода. _{Извинявай не искам да я обиждам, но от последния постинг това ми прозвуча}Наистина поговорете с мъжа ти и гледай да се отделите, за да не се стигнеш и ти до там да се развеждаш.

Питаща без да се заяждам, наистина, но ако бях на мястото на сестра ти и прочетях горната ти изповед, бих ти отговорила в стил:"Аз поне, не съм се натресла да живея у нашите постоянно, само през почивните дни им водя детето. Кой е по-нахалният, а?"
Мисля си, че леко прекаляваш в изискванията си. Разбирам те напълно, че е дразнещо и уморително, че семейните ви отношения сигурно страдат от създалата се ситуация, но....ти нямаш думата.
Или стискаш зъби, или намирате начин да живеете отделно- няма среден път.

Логиката на сестра ти е ясна - твоето дете по цял ден е "на ръцете" на майка ти и баща ти, защо  нейното да не го гледан "поне" два дни от седмицата. Майка ти дава мило и драго за него, защото е първото внуче...

Наистина, няма начин да промениш нещата, защото е ясно, че досега 100 пъти си се опитвала да говориш със сестра си, но не е станало, затова подобни съвети са безсмислени...

Мъжът ти е този, който трябва да намери пари за наем, щом се сърди.

Аз бих правила постоянно скандали, просто никога не бих понесла болно дете до моето.

Северина е напълно права.

Абсолютно! Поне идва само за почивните дни, а вие сте нон стоп там  
Поемете си отговорниостите като семейство, поне покрив над главата не чакайте наготово  

Представям си сестра ми да пусне такава тема (живееше с нашите родители, ама вчера се изнесе) - ще я напердаша на дърти години, да си знае. Как така ще определяш кога бабата и дядото да виждат внучето си? Нахална работа.

Ще ти отговоря с моята ситуация. Живеем в един и същи блок със свекървата. Но при тях е семейството и на девера. Е, синът ми вече е на 4 години, но НЯМА ПРАВО да върви у тях. На снахата и е криво и стават скандали. Отделно свекървата се притеснява и веднъж я заварих да го държи в коридора. Излиза се с думата ,че аз имам горе 5 свободни стаи, а на тях са само 3. Да, ама детето иска да смени обстановката, искаШЕ при баба и дядо. Вече не се занимавам с тях.

Трудно е, да, наеми, кредити, всеки се бори. Но да живееш на гърба на майка си и да плюеш детето на сестра си е грозно.
Майка ти от тази спалня може да изкара 100-200 лв. Но ви прави жест и ви търпи.
Запомни - този дом не е твой и кой ще идва в него, решава майка ти. Когато ти създадеш твой - тогава ще казваш кой ще идва в него.

Е дай сега внучето да не идва при баба си или да му се ограничи времето с нея, щото ти си имаш някакви проблеми , с които не можеш да излезеш на глава. Какви изобщо са тези взаимоотношения между вас? Това нормално ли е за теб? Като чета как се изказваш за собствената си сестра лошо ми става  ..
Не се заяждам, просто по начина, по който описваш нещата ми се струва, че просто мразиш детето и сестра ти...Ако имаш проблеми с това, просто намери възможност и се изнеси..
Ако моята сестра или брат ми каже подобно нещо, което ти си обменила с твоята, ще му или ще и се изсмея в лицето, честно!

А, да си дойдем на думата.. и аз го намирам за отвратително грозно...

Питаща, много добре разбирам, че положението да живеете 3 поколения под един покрив е тежко, но не разбирам как може да обвиняваш племенника ти за това. Моята племенница я обичам като родното си дете и ако някой ден говоря за нея като за натрапница - ще се погнуся от себе си. Това са ти най-близките хора, ако с тях не се спогаждаш, не знам с кого изобщо ще можеш да се разбереш.
Сама разбираш, че не може заради изтърканите ти нерви, майка ти да се лишава от срещи с внук си.

Ако за момент спреш да гледаш в джоба на другите и кой кое внуче гледа, може би ще видиш, че най-голямата тежест сте ти и семейството ти ...
Яд те е, че жената гледа детето в почивните дни, а не отчиташ собственото си натрисане - детето ти едно на ръка, ама и вие с мъжа ти

Големи хора сте - спрете да лежите на ръцете на родителите. Ами, ако те нямаха жилище, щяхте ли да си напънете малко г*зовете или щяхте да спите по улиците?


Ето я и причината. не позволявай тази ревност да съсипе отношенията ви.
Аман от завист 

Ами направи си и ти така както сестра ти. Всеки живее така както си го направи.
И защо да не и гледа детето майка ти събота и неделя. Какво означава да си оставя детето си някъде. Това някъде е баба му..Че аз едно време като съм била по цели летни ваканции при баба ми и дядо ми да не би майка ми да е била пълна нещастница, която си е давала децата на друг да ги гледа.. Направо ми се повръща от такива изказвания честно!!
Проблемът ви е според мен от проблемите на така наречените селяни, които като за начало започват да се карат за имоти и т.н....
Извинявай, че може да прозвучи много грубо, но аз просто не разбирам този начин на мислене...

Ти гледай да си възпитаваш твоето дете... другите не ги гледай.. всеки родител решава сам за себе си, какво, как и кое е най-доброто за детето му...за теб едни неща са ненормални, за друг тези същите са нормални...

А колкото до ненормалното за теб даване на детето през събота и неделя , искам да ти кажа , че всеки един човек има нужда от време, което да отдели сам за себе си. Ако си си гледала детето напълно сама, би могла да разбереш, какво искам да ти кажа.....
Така че това дали човек работи или не и си дава детето било то за няколко часа или един - два дена на друг да го гледа, няма никакво значение.. повярвай ми!!!

Ex, ССФ големи морализатори излезнахте - със сестрите си не се карате, сами си гледате децата.
Никол, не започвай пак с твоя пуритански супер компетентен тон. Това не е здравна тема...

Не знаем точно каква е ситуацията, жената не очаква да й решим проблемите, а иска просто да се оплаче, ама пък да я нападаме е доста грозно, като си говорим за грозни неща.

Голямо чудо, че се разправя със сестра си! Айде, за първи път се случва. Ми ще се разправя, според вас нормално ли е да изпраща болно дете при мъничко?! Според мен - не. Мислите ли, че въпросната сестра седи и мълчи по време на разправийте? Според ме - не.

Голямо чудо, че се оплаква от племенника си! Винаги е възможно, той наистина да е глезен и толериран.

И изказвания от сорта "Аман от завист!" са лишени от какъвто и да е смисъл - нито ще отмахнат завистта, нито има човек, който никога не е завиждал, за да има моралното право да отсича така.

За мен пък е съсвем ненормално да си даваш детето всяка събота и неделя на когото и да било. Моето го давам на свекърите само, при това много рядко, защото то иска. На нашите - не, защото не одобрявам обстановката. Като искат да го виждат, идват у нас.

Аз пък не бих отстъпила до последно.
Защото част от морала, драги ССФ, е да отстояваш позициите, които смяташ за правилни.

Безспорно това гостуване всеки уикенд създава неудобство на твоето семейство, но има и по-лош вариант, например да идват и тримата всяка седмица при мама...
Ако детето е разглезено, научи го да не бъде. Поведението му може да е в отговор на твоята наприязън. Сигурно усеща, че не го искаш и търси вниманието ти. Приеми го като свое и нещата ще придобият различен вид.
А какво прави майката през двата свободни дни си е нейна работа. Тя праща детето при баба му, на теб отчет не ти дължи.

а опитвали ли сте се да предприемете нещо вие за уикенда?
едно сутрешно кино с разходка, пицерия и т.н. може да убие почти един ден.
лято, разходки в планината, парка, спорт.. такива работи. посещение у свекърите ти или приятели..
Не е нужно да сте нон стоп вкъщи през уикенда и да се дразниш.  Отлепете от дивана.
Поне 2 сутрини през уикенда може да се убиват в приятни занимания само за вас тримата.
Мъжът ти сигурно копнее да се разкара и да прави нещо по-интересно. Струва ми се, че спокойно можеш да
обърнеш тая драма в много полезна за вас посока.

Момичета, спокойно, защото така е нападнахте момичето.
Никой не е в къщата за която става дума, никой от вас не познава сестрата и тръгнахте да я натрисате в къщата на майка й и да я обвинявате.
Да много  е лесно да се определя от страни кой как може да си стегне трибуквието, но не винаги на практика се получава така.

За да спестя напатките ви, ще кажа, че аз никога не съм живяла при никакви родители, винаги сме били независими с мъжа ми, но никога не мога да нападна някой за това, че не може да бъде независим.
Има ред причини за това.
Другото момичето казва, че е въпрос на време.
Аз лично не оправдавам, поведението на сестрата, защото може никой да не пита бабата иска ли или не иска да го гледа и то най вече когато боледува.
Ами защото никой не попита  аджеба, каква е тази сестра да си води детето болно, когато има и по малко дете.
До колкото разбирам темата на поста беше, към възпитанието на племенника.

От една страна момичето е постоянно пренебрегвана и отблъсната и сега вие тука е довършихте......
Айде да се поставим на нейно място преди толкова да я обвиняваме.
Надявам се никой да не съм обидила.....

Тонът си е мой, както ти имаш твой, така си имам и аз. Темата е публична, жената трябва да очаква мнения в двата полюса. Това е моето и няма да го премълча, само, защото дразни някой
Не бих съдила човек, който си живее кротко в чужд дом, така е намерил, да е жив и здрав, но да се възмущава от гостуването и то временно на другото внуче ... е, тук вече се включва тонът ми  

Питаща, натрисане = постоянно гостуване в дом на друго семейство.

Надявам се дъщеря ми да има достатъчно акъл и да се отдели веднага след завършване на училище (както направих и аз).

И не ми говори за София, защото е в пъти по-трудно, особено, когато бабите са на километри от вас. Тогава разичташ само на себе си и не търсиш виновни. Което м/у другото си е голямо предимство, просто няма на кой друг да се сърдиш

Момичето има определен проблем.Изпитва нужда просто да го сподели с някой.Никога ли не Ви се е случвало да искате да споделите нещо,което Ви тежи?Или ССФ е застрахована от такива проблеми и съответно няма нужда от споделяне?
Е Вие я сдъвкахте и изплюхте затова,че си позволи да опише какво мисли и чувства!!!

Големият ми син прекарва всеки уикенд с баба си и дядо си, от петък та до понеделник.
Сега малчо е болен и баткото пак е там, за всеки случай.
Нищо лошо не виждам в това.
Твоето дете контактува с баба си по цяла седмица, защо мислиш, че е лошо и другото внуче да има своето време с баба.
А вие защо не си правите малки почивки за уикенда, заминавайте някъде за 2 дни.
Щом сте мислили да живеете под наем, значи не е непосилно да идете на хотел за два уикенда в мецеца, другите два на кино, разходка, измислете нещо, не е нужно всички да се бутате на едно място по едно и също време след като ви е неприятно...

Не говоря за гледане на детето - а най-важната помощ - осигуряват ви къде да спите.

Проблемът ти е далеч от децата.
Имате си вземане даване със сестра ти, може и да е едностранно, оправете се двете и не замесвайте друг, най-вече дечицата.

За какви крясъци става въпрос предимно вечер?
Кой на кого крещи и защо? има 3ма възрастни и 1 дете ( без твоето, малко е). Имате числено предимство.
Какъв ви е проблема?

Е браво на вас!
 За пореден път, някой просто иска да сподели, а вие го разпънахте на кръст  
На чужд гръб и сто тояги са малко  
Към авторката: Пожелавам ти скоро да имате свое жилище и нещата при теб да си дойдат на място!  

Да, сигурно се изнервяш от ситуацията, но и според мен не си права.
Нямаш никакво право да определяш правилата в дома на родителите си. А ти негодуваш срещу това. Сама казваш, че майка ти държи детето да идва всяка седмица. Вие сте в техния дом, вие трябва да приемете правилата им. А и в крайна сметка, става въпрос за твоя племенник/техният внук. Няма никакво значение сестра ти на колко часов ден работи, дали събота и неделя почива и дали работата и е тежка или лека. Важното е, че майка ти иска детето да ходи, ти нямаш право дори да се опитваш да промениш това. Съгласна съм и с Никол - когато сте в свой дом, тогава можете да имате претенции.
Иначе ми е ясно, защо ти е толкова неприятно, искате почивните дни да са наистина почивка. Разбирам, че ти е криво и от различното отношение на майка ти, към двете внучета, но това, може да се дължи на факта, че твоето дете живее там, и го вижда постоянно. А и това е съвсем друга тема. Може да имаш причина да ти е обидно, но докато живеете в техния дом, нямате право да изисквате промени в посещението на внуците. И не обвинявай сестра си, нито майка си, действайте по вашите въпроси с имота, а до тогава ти желая търпение.

Това, че искаш майка ти да помисли за теб, така както за сестра ти, е съвсем различна тема. Отношението и, към внуците - също. Но ти казваш, че си говорила със сестра си по-този въпрос, че искаш да го водят по рядко - "поне през седмица", обясняваш, колко и е лесно на сестра ти и т.н. и т.н. Ти знаеш добре, какво си споделила тук. Та, общото впечатление, което правят постовете ти е - колко те затормозява постоянното гостуване на племенника ти в баба си, заради което и съпругът ти работи уикендите ( защото не може да търпи това), как искаш да го водят по-рядко, дори си говорила със сестра си, но тя не е откликнала. Скарали сте се за нещо с нея и ти и намекваш, че търпиш детето и всяка събота и неделя. Е, от това, което прочетох, аз така го разбрах. Негодуваш от това, което се случва в дома на родителите ти, а то е съвсем естествено. Обобщаваме, това което разбираме от споделеното от теб.
Според мен грешиш.
П.П. И между другото, постовете ми са наистина добронамерени, макар и да не съм съгласна с разсъжденията ти.

Аз пък много добре разбирам момичето.В случая на всички е ясно,че за малкото дете това викане и истерия,да не говорим за бацилите,не са добре.Но на никой не му пука.На никой не му пука дали майката има нужда от една-единствена събота и неделя за себе си,в тишина.Защото щом си решил да приемеш някой в дома си/който,ще ме прощавате,ама си е и неин/,значи се съгласяваш да ЖИВЕЕТЕ ЗАЕДНО.Т.е. да се съобразявате един с друг.Е какво-като живее при майка си и трябва да стане по-ниска от тревата ли?Не съзнавате ли,че няма значение на колко години е детето ви-то винаги е такова.И вие винаги ще искате най-доброто за него.И ако трябва да му помогнете в труден момент,няма да го направите с неприязън и няма да ви се струва натрапване.А ще гледате да е по най-добрия възможен начин.Ако сте добри майки,разбира се.Никол,моята майка плачеше всеки път като си тръгвах и най-щастливите й месеци бяха,когато си в Бг,при нея,в нейния дом.Опитай се да запомниш думите си,че се надяваш един ден дъщеря ти да се отдели след завършване на училище.Ще видиш,че сърцето ти ще се скъса от мъка.
Сигурна съм,че един уикенд без другото внуче няма да ги удави в сълзи,но пък ще даде така необходимото спокойствие на всички.И не излизайте с тезата"ама те да видят и  другото внуче".Ми що не го заведат на кино и сладкарница и пак ще го видят.А не предложат на другата си дъщеря да погледат нейното дете.
Ако бях на твое място,щях нарочно да им го оставя цяла събота и да изляза.

Това са две доста неадекватни изказвания - говорим за майка, която е приютила детето си за известно време заедно с внучето, което е мъничко. НЕ говорим за някакви чужди добри хора, които са дали една стая за обитание без пари... Има съществена разлика, струва ми се!!! А дори и чужде хора да са, всеки знае, че съжетелството под каквато и да е форма, може да е плод единствено на взаимна толерантност и разбиране. А между майка и дъщеря... Да не говорим!
Я не се излегайте с тези псевдо-либералистки изказвания - майката си е в къщата, може да си прави какмото иска, да е благодарна щерката, че мама не я е натирила на улицата. Нито един нормален човек не бива да се задоволява с минимума, който може да даде. Майката на авторката е не само на минимума, но дори гостоприемството й не е точно гостоприемство, а си е нещо, което трябва да се изтърпи.

Защото ако просто даването на пространството е това, което майката смята за нужна да стори, то аз не виждам по силата на какъв аргумент дъщерята би се държала с нея като с пълноценна майка - ми нека и тя само добър ден и довиждане да казва, да не си общува с родителите и да е като на хотел, пък да видим дали ще го сметнете за правилно отношение.

И хазяи биха се държали по-добре, отколкото въпросните родители. Това е възмутително, но е нищо в сравнение с масовия морализаторски тон на самаряните във форума и с двойния стандарт тук - понеже в темата за свекървите 100 човека се изредиха да обясняват как не могат да понасят да живеят при свекървите си и там всички почти са настраната на мамите, много ясно, а ситуацията тук е много по-смекчена, пък сме срещу жената. Ако беше писала същото за свекървата си, друга песен щеше да пее ССФ.

gergandi много хубав пост!
Може би Питаща не е на 100% права за всичко,което разказва,но очевидно нещо тежи на момичето.Иска просто да сподели,просто да се оплаче /такова и е и заглавието/,толкова не търси и съвет.Вие я разпънахте на кръст.
Как бихте се чувствали,ако родителите Ви предпочитат брат/сестра и неговите/нейните деца пред Вас и Вашите деца?И не ми казвайте,че това е друга тема.Защото нещата са свързани според мен.
Дай боже всекиму да се отдели още на 19-20,но не всеки има тази възможност,не го забравяйте!

Не бих създала семейство, ако нямах как да го отделя от останалите роднини - семейството затова е семейство, за да има свой самостоятелен живот. Не е лесно - напротив, адски трудно е да си самостоятелен, но цената си заслужава...
Ако нямах самостоятелност (това не означава само отделни финанси), не бих предявявала претенции...
И не бих се гордяла със себе си като родител, ако ми се наложи да приютявам семействата на децата ми и те сами не могат да си осигурят покрив над главата (би означавало, че не съм ги подготвила достатъчно за "зрял" живот). Съжалявам, ако съм крайна...

Хммм ...
Наистина е кофти да говориш така за сестра си и детето й. Разбирам, че ти е ужасно - повярвай! Но наистина, макар  да не ти помагат, те виждат твоето дете всеки ден, а онова сама казваш, че са го отгледали и съответно искат да го виждат. Нормално е! Иначе е нормално и да се изнервяш, щом е разглезено и сигурно вмомента те е яд, че искаше да се оплачеш, а те критикуват (разбираемо).
Пари за квартира - разбирам те!!! Не мисля, че ако нямаш, е лошо да се "натресеш" на родителите си. НАЛИ СИ ИМ ДЕТЕ ВСЕ ПАК!!! За това си права, но явно или трябва да стискаш зъби (явно няма оправия) и да критикуваш само разглезеността на детето (без времето при баба и дядо!!!), въпреки че наистина е КОФТИ ДА СЕ ГОВОРИ ТАКА (може животът да те е накарал, не знам ... и все пак) И СЕ МОЛЯ АЗ НИКОГА ДА НЕ КАЖА НЕЩО ОТ ТОЗИ РОД (защото моите майка и баща вмомента много ни помагат, защото сме с малко бебе, аз съм студентка ... , а сестра ми се справя!), или да послушаш мъжа си и да се изнесете на квартира, докато се уреди наследствения имот.
Стари и млади не живеят добре заедно!!! А теб явно те и пренебрегват, което е много лошо ... Нашето семейство не е така и СЛАВА БОГУ!

Питаща, аз виждам нещата така. Във вашето семейство има разрушени връзки и със сестра ти и с родителите ти, много преди случката с племенника ти. За мен ситуацията в момента е просто ескалация на нещо, което те кара да страдаш от преди.
Разбирам огорчението ти! За мен единицата "семейство"  търпи  промяна на приоритетните членове в нея. С други думи, преди да се омъжиш, твоето семейство са майка ти, баща ти, сестра ти. След това приоритетните единици стават съпруга ти и детето.  Не проумявам изказванията от типа, че домът на майкаката е чужд дом. И не завиждам на тези, които са изградили подобна философия. Мисля, че вместо да се ядосваш е редно да помислиш, дали родителите ти не се опитват да компенсират липсата на баща при племеника ти. Спомена, че сестра ти  е разведена. Според мен около това се върти проблема при поведението на детето.
Имай предвид, че зад подобен тип поведение, често се крият сериозни емоционални терзания.

Подкрепям авторката.Не казвам ,че племенникът й не трябва да идва,напротив.Но май неговото стоене при баба и дядо е натрисане всяка седмица,а не тяхното.Знаете ли ги с колко пари разполагат,че веднага ги пратихте на квартира.Ако имаха възможност да се отделят -дали нямаше да са го направили,а?Момичето не е казало,че се дразни от детето на сестра си,а от държанието му..
А сестра й явно сега си гука с новото си гадже вкъщи,и детето за нея е излишно бреме,което може да се разквартирува за 2-3 дни при баба и дядо.Явно сестрата не е натикана в една спалня,а разполага с цяло жилище,но не вижда чуждите проблеми,а само своите.
И стига с това -изнесете се,като не ви е удобно...То на приказки всеки го може,но какви са реалните възможности е друга тема.Ако авторката имаше алтернативен вариант,едва ли щеше да пусне такава тема.

Явно проблемът е, че са те дискриминирали, което също е лошо де ... Но има една мисъл: "Ако искаме да променим нещо, първо трябва да започнем от себе си."

Леле, леле...горките ти родители...
От цялата история те са най-потърпевши. Постоянно има някой на тяхната глава, ужас! Вие, вашето дете, на сетстра ти детето, и все накой ще недоволен, каквото и да направят. Много ги съжалявам, честно. Явно нито една от двете ви не мисли за тях.

Наистина са най-потърпевши бабата и дядото, макар че точно те са разглезили така детето!!! Пред майка си едва ли е така ... Както му изнася - лошо е и възрастните са виновни. Да си берат последствията на лошото му поведение. Все пак сестра ти може би се засяга, когато говориш лошо за детето й.
А също мисля, че и на нея все пак не и пука особено за проблемите ти. Все пак наистина детето има право да идва, макар че и аз лично се дразня от прекалено разглезени деца, нооо ... вече казах мисълта по-горе.
Добре е, че защитаваш мъжа си, защото сигурно никак не му е лесно! Внимавайте да не пострада брака ви!

А зщо аз разбрах, че майка й живее с втория й баща и сестра й е тяхна обща дъщеря - т.е. детето на сестра й е внуче и на двамата, а нейното е внуче само на майка й...
Лично за мен в този случай ситуацията е още по-различна...

Това наистина явно доста променя нещата.Въпреки,че родителите и явно мислят,че помагат равностойно и на двете сестри-на едната подслон,на другата и гледат детето.Все си мисля,че сетрата на авторката си е най-добре.Осигурила си жилище от първия мъж/получено от съда предполагам заради детето/,ново гадже и хоп детето при баба и дядо.Никога не бих си оставяла детето почивните дни,явно и самото дете не се чувства много добре за да има такова поведение.Според мен отглеждането на децата от баба и дядо е много неправилно относно възпитанието им.На авторката и пожелавам бързо да се откъсне от тази ситуация,преди да си е развалила семейството.Иначе всички,които пишат, че всяко семейство трябва да е отделно-еми то повече от половината семейства и деца не трябва да ги има на нашия стандарт.

Като прочетох абсолютно всичко все повече се убеждавам, че сестра ти си е малко или много егоистка, щом поне не те разбира. Не само свекървите може да са лоши. Нас никога не са ни дискриминирали. Стискам ти палци и се извинявам, ако съм те обидила с нещо.

Напълно те разбирам. И аз бях в подобно положение две години, с разлика в това, че тогава нямахме дете. Живеехме при свекървата и всяка събота и неделя сестрата на мъжа ми оставяше малката. Тя беше и е прекрасно дете - въпреки, че също беше разглезена (едно дете, първо внуче). Аз съм голям детишар и много съм се занимавала с нея - учехме заедно уроците, шиехме дрехи на куклите, излизахме на разходка. Даже на моменти имах чувство, че я водят заради мен - щом пристъпяше прага и се мяташе на врата ми. Разбира се, имало е доста моменти, когато след цяла седмица упорита работа съм имала желание да си почина, да погледам телевизия или просто да не правя нищо. Но тогава намирах повод да се измъкна и да се поразходя (да отида на гости при моите родители и там да отморя, или да заминем с мъжа ми извън София). Никога не съм споменавала, че детето ми пречи, защото с това няма да си помогна (даже напротив). Все пак то е внуче на свекърва ми и аз не съм тази, която трябва да реши кой ще гостува или не в дома й. В същото положение си и ти, затова те съветвам не си струва да си хабиш нервите и да се затормозяваш, защото това рефлектира върху детето ти и мъжа ти. Родителите ти също са в много сложна ситуация - не им е лесно и на тях, а със забележките към сестра ти явно няма да постигнеш нищо. Поради тези причини мога да те посъветвам да търсиш "златната среда" - тактично, в моментите, когато се чувстваш подтисната или ти е нервно да грабнеш детето и мъжа си и да отидете някъде (на гости, на разходка, извън града). През останалото време намери начин да занимаваш и двете деца (дори можеш да използваш, че племенника ти е по-голям да се занимава с твоето). Какво значи разглезен и непослушен   - вмени му, че е батко, че е голям мъж, че има отговорности и трябва да дава пример на по-малките и да се грижи за тях. Търси подхода и се зареди с търпение - все пак доколкото разбрах има надежда да се уредите с нов дом. Желая ти го от сърце и успех.

Това е и моето мнение. Не може всеки да живее под собствения си похлупак!

Щом като ти си в дома родителите си, означава че си финансово притеснена, а не означава, че ти е приятна лудницата, в която се намираш!

И щом като сестра ти си праща детето на бабин, ама и на лелин дом, означава, че тя е абсолютна егоистка. За да си почива тя половин седмица, натоварва теб и майка ти да й гледате детето.

Забележете, племенника не идва на гости, той преживява в този дом!

Е, да де, ама и другото дете преживява в този дом.

Ако искаш да станеш лошата, неблагодарна дъщеря, отиди и кажи на майка си, че ти е писнало от другото и внуче. Веднага ще ти се получат нещата.
И двете със сестра ти мислите само и единствено за собствения си комфорт! Жалко!

Не мога да повярвам, че се прави сметка на това, че едно дете прекарва 3 дни при баба си и дядо си. На нормалните хора им е мило и драго да погледат внуците си. Пък и внуците обичат на гости с преспиване при баба си. Братовчед ми, който сега е на 10 години си живее при баба ми, спи при нея, тя го води и взима от училище, следи дали си е написал домашните. Болен, здрав - все е при нея   . На нея това не й тежи, с удоволствие се грижи. Трябва да съм идиот за да изисквам като отивам там, това дете да го няма, за да ми е тихо и за да може баба ми да обръща внимание само на моето безценно съкровище.
Иначе се надявам на питащата да й е олекнало.

Питаща, стана ми много мъчно за теб, понеже лично познавам хора, които се чувстват пожизнено пренебрегнати и така сами отравят и малкото хубави моменти в живота си. Струва ми се, че основният ти проблем е с майка ти - ти обвиняваш майка си за много неща, случили се в живота ти в миналото, та чак досега (майка ти е разглезила племеника ти, отношението й към него и към твоето дете е различно, сигуно можеш да изброиш още много конкретни неща и със сигурност нещата са точно така, а не просто да ти се виждат такива).

Когато си била малка, си била беззащитна и си очаквала майка ти да те подкрепя, но вероятно това не е ставало. За съжаление това се повтаря и сега - очакваш разбиране, а не го получаваш. Разликата е, че вече си голяма жена. Осъзнай го. Ти не си слаба и зависима от майка ти. Пишеш, че съпруга ти е искал да се изнесете, но ти се притесняваш, че няма да издържите финансово. В тази ситуация - ти се отказваш да пробваш, а избираш да си зависима. Трябва да се справиш с миналото си - а по-точно казано, да се откъснеш от него и да започнеш да живееш отделно от майка си.

Откъсни се емоционално от миналото - това се постига с прошка. Когато стане дума за прошка, много хора казват, че другият не заслужавал. Прошката е не за другия човек, а за теб самата - за да съхраниш себе си. Прошката е средството, с което прекъсваш влиянието на миналото върху сегашното. Ако искаш да продължаваш да се чувстваш малка, незачитана, пренебрегвана - може и без прошка. Дай прошка и на сестра ти - въобще не е нужно да им я искаш лично, става и на ум. Просто кажи си, че им прощаваш за всичко, което са ти причинили, че ги разбираш, защото и те са имали свои причини да правят едно или друго, с което са те наранили,  и ще видиш ефекта - нещата ще се променят за добро, уверявам те.

 

Айде и аз да се изкажа - нали темата е за мнения...
Питаща, имате много ясен проблем (един!!!) с много лесно решение. Всичко друго са допълнителни обстоятелства, които така са се наслоили, че от дърветата не виждаш гората  
Нямам представа за кой град става дума, но навсякъде положението с имотите е сложно.
Според мен изхождаш от тотално грешна позиция (мое мнение!) и от там тръгват всички проблеми. У нас се възприема някак по подразбиране, че семейството трябва да живее в собствено жилище. Защо? Ако не можете да си позволите да теглите кредит (в момента особено), намерете малко жилище под наем, в което да живеете временно. Семейството е семейство, когато си има дом, в другия случай вие все ще сте си "децата" и съответно, решенията, които се вземат у дома на родителите ви няма да са вашите решения. Това няма да го промениш.
Още повече, ще развалиш явно и без това обтегнатите отношения с твоето родносемейство. Няма как в една къща да живеят две жени, две домакини и да не си пречат. Съдя по себе си и останалите прмери, които виждам около мен. Много обичам майка ми, но след седмица у тях вече започват да ми избиват балансите - тя си има собствен ред, собствени правила и те отдавна не са моите. И ме побърква.
Това как сестра ти ще си гледа децата, теб малко те засяга. Можеш да и даваш съвети, но дали ще ги приеме, е лично нейна работа. И двете сте вече възрастни хора с право на избор. Ти имаш задачата да възпиташ твоето дете - по начина, който смяташ за правилен.
За финансите... все ще намерите начин. Още повече, щом имате баба да помага. Бъди сигурна, че ако започнеш работа, майка ти няма да отказва да ти помага с детето, щом гледа детето на сестра ти. Така че - ок, оплака се, изслушахме те, сега се стегни - и ти и мъжа ти - запретнете ръкави и си поемете отговорността за семейството. Може и 50% от доходите ви да отиват за наем, но поне ще си купите спокойствието. Пък за другите разходи пак може да премате помощ от родителите - да ви помагат с готвенето (ако работиш, ще имаш по-малко време за домакинство и сигурно често ще гостувате на родителите ти), с гледането на детето. Когато не сте при тях, и те ще искат повече да ви помагат, сигурно ще купуват подаръци на детенцето... Ще се справите, ще видиш.
Няма смисъл да се вайкаш и да не предприемаш нищо, млади сте, здрави сте 9поне доколкото се разбира от това, което си написала), все ще се опрвите. Но трябва инициативност, трябва действие. Промяната плаши, не е лесно да напуснеш дом, където всичко ти е осигурено. Казвам го от позицията на човек, който напусна родния си дом на 18 и отиде в град на 500км, където не познавах никого. Но се справих, и вие ще се справите. И си струва.

Виж сега, не се обиждай, просто ти казвам как изглеждат нещата от страни. Хубаво е да го знаеш.
И не си съвсем отритната от родителите си, не си пренебрегната, факта, че са ти дали подслон и на теб и на съпруга ти е достатъчен. И не ми казвай, че детето не го поглеждат-твоето де.
 Нормално е да си изнервена от ситуацията, но само и единсвено, ако успеете да се откъснете от родителите ти ще си помогнете. ПОжелавам ви го!

Ако някога, по някаква причина брат ми ми каже, че му е писнало от детето ми, вярвай ми, много ще ме заболи, ама много. Какво е детето на сестра ти не е твоя работа. И да ти кажа честно явно и ревнуваш - да ревнуваш от племенника си, защото той изземва вниманието на майка ти. Оставяй и твоето дете и излизай да се разсееш.

Не, детето на авторката живее там!

Ако на сестрата й е неприятно авторката да живее при родителите си, да е протестирала, когато се е вземало това решение.

Фактът е един, и той е, че авторката живее в този дом, и сестра й малко или много трябва да се съобразява с този факт.

Но толерантност няма, или ако има то тя е изключение. Повсеместно!

Отношенията ще продължат както ти решиш, но основното е, че тези хора няма вече да те дразнят.

Ако си представим, че ти сега си свързана с тях като с рибарска корда и въдичката е закачена за дрехите ти - всяко тяхно мръдване, те дръпва и това дърпане става все по-непоносимо. Всъщност въдичката е закачена много по-навътре и затова дърпането е много по-болезнено и предизвиква моментална реакция в теб. Когато си кажеш, че им прощаваш, ама за всичко - ти всъщност разрязваш кордата. Кукичката ще остане - това са спомените, но вече няма да е свързана с тях и няма да те подръпва, тоест споменът няма да те ядосва, натъжава, притеснява. Ние имаме спомени за много моменти, в които сме се ядосвали, но когато се сетим за подобно нещо само си спомняме, че сме се ядосали - емоцията я няма. При теб обаче споменът върви с емоция и тази емоция те изтощава. Прошката ще те освободи от емоцията.

Ако си вярваща, иди в църква, запали свещичка за здраве на когото искаш да простиш, пожелай му най-хубавите неща в живота. Ако не си вярваща, можеш да дадеш прошка където си избереш - пак по същия начин:прощаваш и пожелаваш най-хубавите неща.

Добре е и да благодариш, защото без да съзнаваш този човек те е научил на страшно много неща и щом си оцеляла, значи този опит ти е от полза. Ако прецениш, че това да благодариш ще е прекалено лицемерно за теб - остави го за някой бъдещ момент, сама ще установиш кога, животът твърде бързо ни сервира случките.

Хубаво, оплака се, а сега се заемайте да си търсите "свое местенце" със семейството ти!
И един съвет от мен: В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ КАРАЙ МАЙКА СИ ДА ИЗБИРА МЕЖДУ ТЕБ И СЕСТРА ТИ, а още по малко между теб и племенника ти! Хубаво си помисли какво ще се случи, ако се нацупиш и кажеш колко ти тежи присъствието на детето, което и е родно внуче, ама много хубаво си помисли. Остави ни нас тука. Ние можем хиляди съвети да ти дадем, ама какво ще се получи на практика....

съгласна съм и подкрепям. така ще избегнете и цялата олелия. успех

Да....

Чакай да кажа силно- напълно те разбирам. Може да те разбере само човек, който е в същата ситуация, останалото е игра на думи от хора, които виждат нещата отстрани.
Абсолютно разбирам какво искаш да кажеш с всяка твоя дума. Искам да ти кажа, че изход просто няма, ако останете да живеете там занапред. Нищо няма да се промени, единствено ти ще станеш по-изнервена и отчаяна, ще намразиш невинното дете на сестра ти, което няма вина за това положение, и горкичкия ти мъж може окончателно да избяга от тоя ад.

Моето положение е сходно с това, което описваш. Моята свекърва има два апартамента-еднакви и един под друг. В единият живее големия и син със семейството си, защото е имал шанса да се роди и ожени пръв. В другия живеем ние-мама, татко, детенце и два броя свекита. Освен това мило съжителство, децата на брата на мъжа ми, демек другите две внучета на моите свекита, са постоянно при баба си и дядо си. Ама не всяка седмица, а всеки ден. Влизат и излизат постоянно, хранят се у нас, пишат си домашните, гледат телевизия, даже спят понякога в стаята на баба си, въпреки че живеят само един етаж по-надолу. Просто децата си се чувстват като у дома си, а на мен това положение не ми харесва. Ако свекитата бяха осигурили ( да, не са длъжни, но трябва да осигурят равен старт за двамата си сина) на всяко младо семейство по един отделен дом, а не един отделен и един общ, всичко това нямаше да дразни никой.
Какво се случва всеки ден? Ще ви разкажа.
Сутринта се звъни на вратата и идва едното дете, закусва, сяда да учи. През това време другото е на училище. Първото обядва и тръгва на училище, но пристига второто. Отваря хладилника, яде каквото намери и ляга пред ТВ в хола. В късният следобед и двамата са на линия. Почват да се карат, да се бият, после пак огладняват. Изяждат каквото намерят, а това, което има е храната, която аз съм купила за моето дете, и в късните вечерни часове си отиват вкъщи. На следващия ден ситуацията се повтаря.
Имало е моменти, в които аз знам, че няма никой вкъщи и се разхождам по гащи, когато изведжъж виждам, че някое от децата си е влязло и си лежи пред ТВ в хола.
Повярвайте ми всички вие, които не разбирате какво точно чувства Питаща....Вместо да усещам привързаност и умиление към тези деца, аз не мога да ги понасям. И дори пак да не ме разбирате, не ви пожелавам усещането да се чувстваш на гости у дома, както и да издържаш ежедневно със заплатата си нечии деца.
Другият апартамент е техния дом, къщата на брата на мъжа ми. А у нас е общо всичко. Ние не можем да влезем у тях просто така, защото нямаме ключ, а и какво ще правим в нечий чужд дом, освен ако не сме поканени на гости.
Това положение те кара да усещаш емоции, които хората около теб не заслужават. Да, никой никому не е длъжен, но Питаща го каза- не са много хората, които могат да си позволят сами да си купят жилище. Повечето млади семейства живеят в наследствени жилища-подарък от нечии родители.
Така, че само да обобщя накрая- когато не си бил в дадена ситуация, можеш да разбереш нещата само теоритично.

Казах ти вече Имай предвид обаче че моделът, който явно си възприела в детството си, може да се възпроизвежда в живота ти и в отношенията с другите хора - там, където работиш, в детската градина, а после и в училището на детето ти - въобще навсякъде, където влизеш във взаимоотношения и не си в позицията на началник, а както разбирам не си началник.

Освен това прошката няма нищо общо с виждането и невиждането на хората, на които прощаваш. Реално всеки ден прощаваме на приятелите си и тези хора, на които държим и го правим въобще без да смятаме, че с това се унижаваме или за да не ги видим повече.

Желая ти сила да направиш правилния избор.

Ай майкааа, ей след такива истини се радвам, че сме по едно дете с мъжът ми.

Оооо, били сме, били сме и ние сме били в това положение. Знам как се бях обеззверила, знам как едва ли не ми пречеха  другите внучета, че постоянно "висяха" в баба си., но осъзнавах, че те са деца и е нормално да посещават баба си, точно толкова често колкото желаят те и тя. И си траех, мълчах си...докато един ден не се изнесохме.
НА КВАРТИРА също е вариант, моето момиче, не е задължително кредит да теглиш! И живота изведнъж ми се видя много по лесен, и видях, че децата са просто ВНУЧЕТА на свекърва ми, и тя има желанието и потребността да ги вижда всеки ден, и ако не може да го прави в нейния си дом, то къде би го направила, а?
Сега вече живея в собствен дом и дъщеря ми е ВСЯКА СЪБОТА в майка ми, те двете са си невероятна партия, имат страхотно силна връзка помежду си. Дори аз не се вписвам в катртинката им. И , ако брат ми някой ден каже на майка ми, че му е писнало дъщеря ми да е всяка събота в тях - доста ще сгреши, в дома на майка ми, право да решава кой колко време ще стои и как ще се тръшка по земята и дали ще пиши или ще спи и мълчи, имат само и единствено тя и баща ми!
Та така де, била съм и от двете страни, и знам много добре за какво говоря.

Следя внимателно темата.За съжаление голяма част от пишещите в нея не могат да разберат,че просто искаш да споделиш.
Къде,къде по-лесно е да се обвинява...
Макар да съм на твоя страна ще ти дам един съвет.Направи и невъзможното да се изнесете на квартира или да си устроите живота отделно от родителите ти.Не защото не ти изнася,а за да живеете в мир и разбирателство със съпруга ти.
Да, рискуваш сестра ти трайно да си остави детето при баба му и дядо му,но пък ти и мъжа ти ще сте по-спокойни.
А по-добре ли е да си развалите семейството заради спокойствието на сестра ти?
Замисли се над думите му,не ми се вярва мнението му е да непремислено.
Ако можеш да се върнеш на работа би било чудесно.
Пределно ми е ясно,че в провинцията наемите са по-ниски,но и заплатите са по-ниски.Нищо,че някой те убеждаваше,колко по-трудно е в София...но София предлага много и различни алтернативи.И затова цяла БГ се е концентрирала тук..

А някой замисли ли се за това "ужасно разглезено" дете. С разведени родители, гледано от баба и дядо, след това откъснато от тях, сега подхвърляно всяка събота и неделя. Това, което описваш за мене е нормално поведение на такова дете.

Здравейте на всички,и най вече на споделящата!Намирам се в подобно на товето положение и напълно те разбирам за това което се случва при теб и изпитваш!В 2 стаен сме-аз ,мъжа ми,детето,майка и баща ми!Оценявам факта,че поради нашата бедност майка е направила и баща ми този жест да ни приемат.Разбирам също,че и на тях не им е лесно да живеят под един покрив с нас,но никой не може да разбере всъщност какво ни е на нас тук от форума при положение,че не го е изпитл на собствен гръб.Е,моята сестра е много по ЧОВЕК ,поне не ни досаждат и се съобразяват с плановете ни,настроението ни и момента когато трябва да доведат племенника ми (4г.).Много е лошо когато няма разбирателство между братя или сестри.И с право я обвиняваш.....
Нима като ти е сестра и като им къде отделно да живее и дава правото да не се собразява с твоето сем.?!Ами явно не държи на него!Лошо за нея,разочарованието си остава за цял живот.А за майка ти и баща ти-те мисля,че са мъжду чука и наковалнята!И аз като теб чакам удобния момент да избягам с 200,но...кредити,аз не работя все още,тук там си ипълняаме желанията-подържаме някакъв стандарт.Някои казват-ами ще се лишите от повече неща,но поне ще сте отделно и ще ви е по спокойно.За това не съм съгласна......един наем на гарсониера е от порядъка на 600лв.-е,питам се от какво трябва да се лиша за да мога спокойно да си го позволя  .Когато започна работа-тогава вече става друго......Моя мъж също работи и през weekend-ите.Предполагам не защото за да изкарва милионите,но нищо не мога да направя,а и той за сега!Желая ти успех!И ако искаш да си споделяме по между си неволите(понякога човек има нужда от подходящ събеседник и да обмени опит) скайпа ми е tonkata70....ще съм на линия за теб! 

gabiplus-брат му на мъжа ми има подсигурена 2-ет. къща от майка си и баща си.Построихме 3 ет. за мъжа ми  и мен когато той каза,че няма да предписва нищо (според първоначалната уговорка)и останахме на ул.Защо му закупиха на него къща-ами защото мъжа ми преди 10г. е изгубил един ап. в Сливен от баба си,поради фалирал собствен бизнес(направил е грешка).Но не мисля че това ги оправдава да гледат как сина им се мъчи,а на другия да дават 3 ет. собственост.Аз не искам 1/2,а само това което построихме да е на негово име.

И какво, хубаво ли ти беше?

Единственото нещо, което успя да ми внушиш с изказването си е факта, че си егоистка!

Питаща,      .

Цветенце, нали знаеш, че всяка ситуация си има различни гледни точки и всяка от тях е права за себе си?!
Да, безспорно внучетата трябва да ходят често при баба си и да имат близка връзка помежду си, но бабата трябва да има отделен дом, за да може всички внуци да се събират там накуп, а бабата да бърка вкусни манджи и да им се радва.
Брат ти сега вероятно няма свое семейство и всичко, което има, е за твоето дете. Но един ден, когато се ожени, ако няма шанса да живее отделно, а остане при вашите родители, повярвай ми, картинката придобива съвсем други краски. Тогава той ще работи, жена му ще работи, вашите ще слагат в хладилника според възможностите си, и цялото това бъхтане, е логично той да иска да е за неговите деца. Не става дума за гостуване, но гостите идват, хапват, пийват и си тръгват. И следващият път, когато пак ще дойдат, е когато ги поканиш. А в моя случай просто ти си лишен от личен живот заради тези чужди деца, работиш, за да има те какво да ядат, плащаш ток и парно, а теб те няма цял ден вкъщи, но те са там.. Ако се впусна в подробности, всичко това ще добие много дребнав оттенък, но всички тези битовизми формират моето ежедневие.
Обаче все пак искам да дам още няколко конкретни примера за хората от теоритичната страна на тая тема-
Моето дете е на градина, а ние с мъжа ми сме си у дома. Лежим си в стаята и се гушкаме. Изведнъж се чува "баммммммм" по вратата. Детето рита топка в коридора. Питам го къде да майка му и баща му, а то ми отговаря, че са си вкъщи и "тате спи, а мама гледа телевизия". А то е къде? При баба и дядо да рита топка в коридора.
Друг случай-звъни и влиза едното дете и носи шише с антибиотик. Майка му излизала на пазар и го пратила да седи у нас и баба му да и даде антибиотика. Но моето дете не е болно. Аз неискам някой болен да стои наоколо, да му кашля в лицето, да подсмърча. Неискам, ама стои. И какво ми остава? Да затворя аз моето дете, което принципно си е вкъщи в нашата стая, за да не ходи в хола да седи до болното дете,а? Е, това стана, да.
Друго- купила съм мляко, сок, кашкавал. Има уж супа за вечеря. Обаче вечерта като се прибираме в хладилника няма нищичко за ядене. Децата си седят сити и доволни пред ТВ, а моето дете какво да яде?
И накрая като за капак: Слагам детето да спи, но отттаък се чува силен шум. ТВ върти Планета и фолк музика. Аз отивам и казвам да намалят музиката, че детето ми трябва да спи, а по-голямото дете ми отговаря: "Тук не е твоят дом, а на баба. Само тя може да ми казва какво да правя". Дали сам се е сетил за това,а?

Питаща аз не разбрах ти защо пусна темата? Помощ не искаш, други мнения също, какво очакваш и приемаш- само съчувствени прегръдки ли?
Повечето момичета ти казахме, че не си в положение (нямаш никакво право) да обвиняваш някой друг за ситуацията, в която си. Леко нагличко ми звучи, учудвам се, че не го усещаш сама. Твоето желание е, хем да не се ръсите за квартира, хем ако може всичко да е съобразено с вас. Е, няма такъв филм, мила!
Аз, всъщност не успях да разбера кого точно обвиняваш за нарушеното спокойствие? Сестра си, детето и, майка си- май всички са ти виновни? Стана ясно, че отношенията ти със семейството ти са с особен привкус и докато не ги изясниш за себе си, няма да имаш душевен покой, работи в тази посока.
Не ми е мъчно за теб и ще ти кажа защо. Не си готова нищо да пожертваш, за да си осигуриш самостоятелност, но пък за сметка на това изискваш, околните да го направят. Е, нямам думи, наистина. Не те нападам, съжалявам ако така ти звуча. Опитвам се да ти обясня, че грешката е в теб, другите са просто подробност.

Добре, явно в точно тази тема, мненията трябва да са само еднакви. Аз лично, не видях, нападки, но щом казвате...
Ето новото ми мнение.
Ужасно е положението в което се намирате. Щом живеете там, са длъжни да се съобразяват с вас, когато не желаете, сестра ти няма право да води детето си при баба му. Амаха. И от какъв зор, това лигаво сополиво и нагло хлапе ще ходи на гости при баба и дядо. Че и по цяла събота и неделя. Я марш при майка ти, какво те натриса при родителите си. Много нагло от страна на сестра ти. Да си оставя детето на майка си, а тя да си почива от леката си работа, (дето даже не е работа, а по цял ден си сърфира в нета), за да може да се натиска с новото си гадже. Да подчертаем дебело, че тя има жилище от бившия си мъж, и ново гадже. Това е от голямо значение. Какво нахалство. А майка ти..., кой и дава право, да иска да вижда внучето си всяка седмица. Да не говорим за това, че времената са трудни, от какъв зор ще мислите за квартира, че вие сте във вашия дом, на майка ти, значи ваш. Обаче в никакъв случай, това не е дома на сестра ти. Тя си има апартамент.
Е, явно в този дух ще трябва да е всичко. Иначе, ако някой смята, че не си права, значи е ССФ, моралистка и незнам още к'во си.
Още нещо - била съм и в твоето положение. Подобно. И аз съм се ядосвала. Разликата беше, че отношението беше от страна на свекърва ми, към мъжа ми. Живеехме в три стаи. В едната аз и мъжа ми, в другата брата на мъжа ми, а в третата една приятелка на свекърва ми с детето си (защото нямала пари за квартира). Подробности няма да разказвам, защото повярвай, има много по-фрапиращи случки от твоите, които споделяш. Така, че знам и какво е да нямаш пари за жилище и за квартира. А и не ставаше дума за гостуване на внуче.
И след като съм имала подобни проблеми и какво. Разбирам те до някъде, но това не означава, че съм съгласна с разсъжденията ти. И автоматично това ме прави ССФ.... Ужас. Сега прочети само мненията, които ти харесват. Не се опитвай да видиш нещата от друг ъгъл. Права си за всичко.
Успех!

gabiplus, само като те чета и се изнервям! Съжалявам за това, което изживяваш!

Виж сега Питаща, в никакъв случай не искам да звуча като нападаща, още по малко като егоистка, както една смешна жена ме нарече, просто искам да ти покажа нещата от другата страна. МНого скоро, пожелавам ви го от сърце, може да се обърнат нещата и вие да сте от другата страна. Не бива децата да се намесват във войните на големите!

Няма начин да не получиш и такива, по различни мнения.

ПП. Някой нещо за брат ми каза... Семеен е, в момента обаче прави ремонт на новото си жилище и е принуден да поживее месец, два в нашите. Опитах се да обясня на майка ми, че детето ми няма да ходи няколко месеца там, да не пречи, но брат ми сам ми се скара, и каза, че това, че се налага да отседнат в нашите не би трябвало с нищо да промени тяхното ежедневие...

Питаща, грешката в никакъв случай не е в теб. Хич и не търси вина в себе си затова, че искаш спокойствие, че пречупваш всичко през интересите на собственото си семейство. Всички хора правят точно това-гледат си своя интерес. Ако започнеш да слагаш претенциите на другите пред твоите собствени, просто изглеждаш глупав в техните очи, и от теб се иска още по-голяма саможертва.
Да, родителите не са ни длъжни-това вече го уточнихме и никой не твърди обратното, но стигнахме и до извода, че не всяко семейство може да се издържа нормално, ако живее на квартира или на кредит.
Аз като човек, който има сходни проблеми, също търся изход от ситуацията. Но не е толчкова лесно да се намери такъв, ако си обикновен човек със средна заплата.
Ако родителите нямат възможност да осигурят дом или други материални придобивки на децата си, значи нямат и за двете деца, а не само за едното. Когато двама брата или сестри не са семейни или е семейна само едната, нещата са коренно различни. Обаче имаш ли вече свое семейство, започваш да живееш с идеята, че хлябът, за който работиш, е за твоите деца, а не за всички.

Нямам думи, колко точно ти е отговорило детето. Дали сам се е сетил не е важно, важното е, че е ужасно прав.

gabiplus, при теб ситуацията е съвсем различна, надявам се го разбираш. Но при авторката - родителите и не са купили жилище на сестра и, а нея да я игнорират. Проблема не е , че делят двете си деца. Ако Питаща живее отделно, не вярвам родителите и да откажат да взимат детето и през почивните дни.  Двете ви истории са абсолютно различни. Отделно, че авторката споменава, че си имат абсолютно отделен бюджет, тоест, тя не издържа ежедневно племенника си.

]


Нещо много бързо даде на задна! Мила!

Приемам мнението ти като шега. Ако греша, пожелавам ти да попаднеш в такова положение, за да преживееш моите емоции! А дано!

Отговаряща, не става въпрос за груба завист, а за усещането, че твоят ден се контролира не от теб самата!

Безспорен е факта, че съжителството с нечии родители има и своите плюсове. Предполагам, че Питаща има предвид, че се издържат самостоятелно и си гледат сами детето, долкото това може да се каже, когато живееш с баби и дядовци наоколо.
Аз не мога да отрека, че моите свекита ми помагат за детето, когато се налага. Цяло лято свекър ми го гледа на село заедно с другите деца, а ние само носим пълните торби през уикенда. Има си плюсове, да. Но минусите са значително повече.
Идеалният вариант е да си имаш наблизо баба и дядо, ама да влизате от различни външни врати.