" Не знам, каквото ти решиш" От малки трябва да знаят,че не магат да имат всичко...
Това ми прилича повече като твоите деца да са наясно, че не могат да имат нищо...
само когато и каквото ти прецениш. 
- Публикувана: 29 ноем. 2008, 23:37 ч.
- Последно мнение: 4 дек. 2008, 23:06 ч.
Купи ми, купи ми!
Това ми прилича повече като твоите деца да са наясно, че не могат да имат нищо...
само когато и каквото ти прецениш. 
"Купи ми" или "Много ми харесва" са любими реплики на дъщеря ми като тръгнем да пазаруваме. Естествено, че често остава разочарована от опитите си да ме изнуди. Разбира се, че обяснявам, защо няма да купя това или онова. А не мисля нормално купуването на подаръци при всяко пазаруване.
Естествено, че често остава разочарована от опитите си да ме изнуди. Разбира се, че обяснявам, защо няма да купя това или онова. А не мисля нормално купуването на подаръци при всяко пазаруване.
От няколко месеца сме на тази фаза и напоследък си пазарувам сама и после го вземам от градина. Опитвах да разговарям най-цивилизовано, но не се получава. В хранителния магазин стигаме дотам,че взема от рафтовете по няколко неща ,докато аз избирам и бяга навън. 
Умрях от срам няколко пъти като да речеш,че не му се купува. Баща му е дистрибутор и почти всяка вечер носи бонбони, шоколади ,сладки, видове солети и т.н. Пресен случай от вчера, когато се лигавеше за шоколадово яйце , чипс и данет и му казах да избира. Вечерта баща му му донесе 2 яйца и още не са отворени. Което ми говори,че е въпрос на навик вече-да се купи-каквото и да е.
Относно играчките-къщата е залята от коли , камиони и музикални инструменти. Вече категорично съм казала-само по повод. Сам си избра какво да му донесе Дядо Коледа от един сайт, поръчах нещата, вече са тук, но трябва да чакаме. Всеки ден иска да видим на компа нещата. Вчера даже украси елхата, мислеше си ,че веднага той ще пристигне. Сега съм му обяснила,че трябва да слуша, и за всяко нещо"Искам да слушам, мамо ,но не мога. Какво да правя?"
Умрях от срам няколко пъти като да речеш,че не му се купува. Баща му е дистрибутор и почти всяка вечер носи бонбони, шоколади ,сладки, видове солети и т.н. Пресен случай от вчера, когато се лигавеше за шоколадово яйце , чипс и данет и му казах да избира. Вечерта баща му му донесе 2 яйца и още не са отворени. Което ми говори,че е въпрос на навик вече-да се купи-каквото и да е.Относно играчките-къщата е залята от коли , камиони и музикални инструменти. Вече категорично съм казала-само по повод. Сам си избра какво да му донесе Дядо Коледа от един сайт, поръчах нещата, вече са тук, но трябва да чакаме. Всеки ден иска да видим на компа нещата. Вчера даже украси елхата, мислеше си ,че веднага той ще пристигне. Сега съм му обяснила,че трябва да слуша, и за всяко нещо"Искам да слушам, мамо ,но не мога. Какво да правя?"
Аз избягвам да ходя с децата на пазар 
Но все пак се случва и понеже много ми е омръзнало да обяснявам,защо не може да купим сега това или онова,минавам с номера "мама ще ти го купи като вземе заплатата",а докато взема заплатата,в повечето случаи тя вече е забравила какво е искала.Но се случва за някои неща да настоява по една седмица и повече да и се купят.Така разбирам,че това не е просто прищявка,а наистина проявява интерес към съответната играчка 
Успех ти желая!
Но все пак се случва и понеже много ми е омръзнало да обяснявам,защо не може да купим сега това или онова,минавам с номера "мама ще ти го купи като вземе заплатата",а докато взема заплатата,в повечето случаи тя вече е забравила какво е искала.Но се случва за някои неща да настоява по една седмица и повече да и се купят.Така разбирам,че това не е просто прищявка,а наистина проявява интерес към съответната играчка Успех ти желая!
Не ходя с тях по магазини, пък и редовно им дръпвам лекции за децата, които нямат играчки/храна/чиста вода/дрехи/родители.
Също така скоро по-голямото имаше някакъв проект в у-ще, покрай който ме разпитаваше аз какви играчки съм имала като малка, та набързо си припомних, че нямах почти нищо ( в сравнение с тях), така че и това сега мога да използвам в "лекциите" си.
За мен рекламите покрай детските предавания са това, което ми бърка в здравето (т.е., не магазините).
Също така скоро по-голямото имаше някакъв проект в у-ще, покрай който ме разпитаваше аз какви играчки съм имала като малка, та набързо си припомних, че нямах почти нищо ( в сравнение с тях), така че и това сега мога да използвам в "лекциите" си.
За мен рекламите покрай детските предавания са това, което ми бърка в здравето (т.е., не магазините).
учудващо ме разбра от първия път ,но да видим за напред дали ще важи това обяснение....
С по 1-то нещо на ден е и моят начин да се справя, когато излизаме. Другото ми обяснение е, че няма да купувам по няколко аналогични играчки /кукли, плюшковци, дори и книги/ които просто да си седят на рафта. Играчките са, за да се играе, а не просто да запълват пространството. Вместо това, мога и играя с нея.
Често се обвинявам, че съм възпитала такъв консуматор 
, но явно при повечето от вас нещата стоят по същият начин. Въвела съм правилото: "купувам само едно нещо", като не включвам храната, не се търкаля и не прави сцени. Когато хареса някоя играчка и мога да си я позволя, нямам нищо против да купувам, но просто полудявам, когато малкият започне да се върти в магазина и иска "НЕЩО", дори не се е впечатлил от някоя играчка, но се притеснява да не се мине, ако просто не купим "НЕЩО". В такива случаи просто му предлагам, че е по-хубаво да отидем в книжарницата и да си избере книжка, понякога се съгласява и аз съм щастлива, защото му купувам много книги и се надявам да проявява същият интерес към книгите и за в бъдеще.
, но явно при повечето от вас нещата стоят по същият начин. Въвела съм правилото: "купувам само едно нещо", като не включвам храната, не се търкаля и не прави сцени. Когато хареса някоя играчка и мога да си я позволя, нямам нищо против да купувам, но просто полудявам, когато малкият започне да се върти в магазина и иска "НЕЩО", дори не се е впечатлил от някоя играчка, но се притеснява да не се мине, ако просто не купим "НЕЩО". В такива случаи просто му предлагам, че е по-хубаво да отидем в книжарницата и да си избере книжка, понякога се съгласява и аз съм щастлива, защото му купувам много книги и се надявам да проявява същият интерес към книгите и за в бъдеще.
Дъщеря ми е на 4.5 г. и откак е проговорила е в тази фаза - "искам, искам". При нас това се е превърнало в игра по надхитряване. Не винаги аз печеля. Най-често употребявам похвата "Добре, ще го купим утре." До скоро беше много въодушевена от този отговор и започваше да търчи по щандовете и да си избира и други неща за купуване утре. Сега вече има моменти в които се усеща за какво иде реч, но все още не протестира. По принцип се уговаряме с нея още преди да влезем в магазин/кафе какво и колко да купим, но не винаги се спазва уговорката. Тя е твърдо убедена, че при всяка разходка трябва да получи нещо, независимо какво. Когато отхвърля всичките й идеи, започва да настоява за вода 
, защото знае че това не мога да й откажа.
, защото знае че това не мога да й откажа. 
И ние сме там - "искам нещо", "купи нещо" и т.н. Това "нещо" ме вбесява, разбирам да хареса определена вещ, да е жадна - ок, ще го обсъдим, но "нещо" просто ей така за идеята да се купува не разрешавам. При конкретните искания понякога купувам, понякога - не, зависи от искането. И при нас важи правилото за една вещ на едно излизане, но не винаги. Случвало се е да казвам, че нямам пари и купуването остава за друг път. Научихме се, обаче, че с тръшкане и рев определено няма да получи исканото - ако е слушала, ако помоли учтиво...
по принцип купувам доста глезотийки, но когато нещо сметна че е голям подарък или пък просто е прекалила със сладкото, или нямам в момента пари и го казвам че не съм взела пари, че ще го купим после или утре, ако не и хареса да се обърне към баща си като го види вечерта или сутринта, в повечето случаи забравя, ако е нещо което наистина я е впечатлило почва да работи баща си който поддава,
Тези дни понеже ходим по детските магазини да избираме какво ще носи дядо Коледа на вратата се разбираме че няма да купуваме нищо или ще купим едно нещо и тогава влизаме и разглеждаме.
Тези дни понеже ходим по детските магазини да избираме какво ще носи дядо Коледа на вратата се разбираме че няма да купуваме нищо или ще купим едно нещо и тогава влизаме и разглеждаме.
.Надявам се и занапред да се държи така. 
и мойто ме посреща от градината с : какво ще купим, искам да ми купиш нещо...
и аз за дребни неща се предавам и всеки ден купуваме я бонбони, я данонино, я шоколад.
Ако нямам пари и кажа: нямам парички, тя започва да реве: имаааш. Тогава казвам: иди си купи ти ако имаш парички, защото аз нямам. И тя се укротява, защото знае, че няма пари. Само това помага, или ако обещая, че вкъщи имаме същото и ще го ядем там.
Играчки също се искат ежесекундно...
и аз за дребни неща се предавам и всеки ден купуваме я бонбони, я данонино, я шоколад.
Ако нямам пари и кажа: нямам парички, тя започва да реве: имаааш. Тогава казвам: иди си купи ти ако имаш парички, защото аз нямам. И тя се укротява, защото знае, че няма пари. Само това помага, или ако обещая, че вкъщи имаме същото и ще го ядем там.
Играчки също се искат ежесекундно...