Моята дъщеря е в някаква нова фаза и непрекъснато иска нещо да й се купува, май повече за идеята. Въпросът ми е например когато става дума за играчки, как действате - просто отказвате да ги купите или давате винаги някакво обяснение за това, защо не може. Ако да, какви обяснения точно давате?И смятате ли, че е нужно въобще да се обясняват такива неща?
- Публикувана: 29 ноем. 2008, 23:37 ч.
- Последно мнение: 4 дек. 2008, 23:06 ч.
Купи ми, купи ми!
Разбира се, че трябва да се обяснява, иначе как ще разберат 
Моята вече схвана, че големи играчки не се купуват между другото. Не че не се опитва да си прокара мисълта де, но й казвам щом чак толкова много й харесва, да го запомни и да си го пожелае за някой празник (обикновено го забравя до 3 мин. с малки изключения). С по-дребните неща имаме по-големи проблеми, защото усети, че там по-лесно се предавам, но знае, че и дреболии не се купуват всеки ден, така че не настоява много. Обяснявам от една страна, че нещото е скъпо примерно, а парите не са безкрайни и ако ги харчим безразборно ще свършат бързо и няма да имаме за друг път, също и че има неща, които не са хубави и са ненужни и няма смисъл да ги купуваме, по-добре да изчакаме и следващият път да си купим нещо наистина хубаво, което повече ще й хареса. Ей такива ги дрънкам, според ситуацията. Опитвам се да поддържам някакъв баланс- хем да не купувам всяка глупост, която пожелае, хем пък и да не казвам непрекъснато "няма" и "не може", засега успявам долу-горе.
Да те "успокоя", че тази фаза държи малко по-дълго от другите фази
Някои деца ги държи даже докато дойде времето да си печелят сами парите 
Моята вече схвана, че големи играчки не се купуват между другото. Не че не се опитва да си прокара мисълта де, но й казвам щом чак толкова много й харесва, да го запомни и да си го пожелае за някой празник (обикновено го забравя до 3 мин. с малки изключения). С по-дребните неща имаме по-големи проблеми, защото усети, че там по-лесно се предавам, но знае, че и дреболии не се купуват всеки ден, така че не настоява много. Обяснявам от една страна, че нещото е скъпо примерно, а парите не са безкрайни и ако ги харчим безразборно ще свършат бързо и няма да имаме за друг път, също и че има неща, които не са хубави и са ненужни и няма смисъл да ги купуваме, по-добре да изчакаме и следващият път да си купим нещо наистина хубаво, което повече ще й хареса. Ей такива ги дрънкам, според ситуацията. Опитвам се да поддържам някакъв баланс- хем да не купувам всяка глупост, която пожелае, хем пък и да не казвам непрекъснато "няма" и "не може", засега успявам долу-горе.
Да те "успокоя", че тази фаза държи малко по-дълго от другите фази
Някои деца ги държи даже докато дойде времето да си печелят сами парите
И аз се опитвам да обясня,че без повод не се купуват големи подаръци.
За дребните дъвки,бонбони и пр. съм я научила да си избира.Тя винаги иска сто неща и вече знае ,че купувам само едно .И си избира.И така избирайки,минава едно пазаруване в супера.Накрая, и аз съм доволна,че не мрънка постоянно,и тя доволна,че има нещо ,което тя е избрала.
За дребните дъвки,бонбони и пр. съм я научила да си избира.Тя винаги иска сто неща и вече знае ,че купувам само едно .И си избира.И така избирайки,минава едно пазаруване в супера.Накрая, и аз съм доволна,че не мрънка постоянно,и тя доволна,че има нещо ,което тя е избрала.
Потърси сп.Мама и аз (или виж онлайн, сайт знам, че имат), във Фокс на Главната, безплатно е (то има и защо да е безплатно, де ). Съдържанието му не е кой знае какво, но в бр.2 има интересно късо статийче от един татко как преодолява синдрома Купи ми, което може да ти е от полза.
Иначе по темата, не, не е нито възпитателно, нито финансово здравословно да купуваш всеки път.
На малко по-късен етап почват да те работят по различни фронтове. Вчера отказах да купя плюшена жаба за 9 лв и я пратих при баща й. Тя го помоли две минути и сега се търаля на килима с жабата. Аз също пробвах така - помолих с жален глас две минути да ми купи камина с водна риза, щом методът работи...
Бори се, докато е време
). Съдържанието му не е кой знае какво, но в бр.2 има интересно късо статийче от един татко как преодолява синдрома Купи ми, което може да ти е от полза.Иначе по темата, не, не е нито възпитателно, нито финансово здравословно да купуваш всеки път.
На малко по-късен етап почват да те работят по различни фронтове. Вчера отказах да купя плюшена жаба за 9 лв и я пратих при баща й. Тя го помоли две минути и сега се търаля на килима с жабата. Аз също пробвах така - помолих с жален глас две минути да ми купи камина с водна риза, щом методът работи...
Бори се, докато е време
От 1 година съм казала че купувам играчки само с повод. Аз съм по силната,но ТаТи 
, но по някога и аз се подДаваМ 
То от тази фаза няма излизане. Мисли за какво желание за купуване става дума при пуберите.
Разбира се, че не мога всичко да купувам и според случая обяснявам защо. Дори съм изтъквала и, че в момента да речем нямам пари с уговорката, че за повод ( в момента с Дядо Коледа си измивам ръцете ) ще получи подаръка.
Ако е някоя дребна играчка, а сме в началото на разходката, правим уговорка, че ако слуша, на връщане ще я купим да има стимул за добро поведение. Е, не бих казала, че винаги помага, за някои неща тръшкането и цирка е на лице. Но за други се успокоява.
Разбира се, че не мога всичко да купувам и според случая обяснявам защо. Дори съм изтъквала и, че в момента да речем нямам пари с уговорката, че за повод ( в момента с Дядо Коледа си измивам ръцете ) ще получи подаръка.
Ако е някоя дребна играчка, а сме в началото на разходката, правим уговорка, че ако слуша, на връщане ще я купим да има стимул за добро поведение. Е, не бих казала, че винаги помага, за някои неща тръшкането и цирка е на лице. Но за други се успокоява.
И аз се опитвам да обясня,че без повод не се купуват големи подаръци.
За дребните дъвки,бонбони и пр. съм я научила да си избира.Тя винаги иска сто неща и вече знае ,че купувам само едно .И си избира.И така избирайки,минава едно пазаруване в супера.Накрая, и аз съм доволна,че не мрънка постоянно,и тя доволна,че има нещо ,което тя е избрала.
За дребните дъвки,бонбони и пр. съм я научила да си избира.Тя винаги иска сто неща и вече знае ,че купувам само едно .И си избира.И така избирайки,минава едно пазаруване в супера.Накрая, и аз съм доволна,че не мрънка постоянно,и тя доволна,че има нещо ,което тя е избрала.
При нас проблема е, че като купя едно нещо почва да иска и второ и трето т.н. тогава обяснявам, че ако иска второто ще трябва да върнем първото. И трябва да избере едно от двете. Избира си и е щастлив, че той го е избрал. Когато нямам пари въобще да купя нещото му обяснявам, че ако го купим няма да имаме парички да купим хляб, мляко и сок.повечето пъти се успокоява. Особенно като чуе за сок. 
В къщи е същата история - все нещо иска да й се купи, все да й обещая, че това ще й купя, онова ще й купя... В един момент вече взема да ми писва... А е ужасно непослушна и откакто се роди бебето прави всичко напук... Все й казвам, че трябва да докаже, че може да слуша и тогава да си дава поръчки за подаръци... Ноооо май няма успех. 
Не че аз се поддавам на мрънканто й, ама ....
Не че аз се поддавам на мрънканто й, ама ....
Много е досадно, хем си знае, че няма да му го купя, хем врънчи и заплашва. Обяснила съм 20-30-40-100 пъти защо не мога да му купя всяко нещо, което видят алчните му очи и считам, че няма смисъл всеки път да повтарям, така че казвам "не" и приключвам въпроса, ако ще да се хвърли от гардероба като дук Мандарина. Веднъж ми обърна гръб и каза, че повече очите му няма да видя докато не получи онзи шлем, ама огладня след малко и дойде да проси храна
Борба- това му е майката на "Купи ми".И понеже не може всеки път да отказвам да купувам от време на време влизаме в магазин за 1 лев. Така хем вълкът сит, хем агнето цяло.
Иначе отдавна се опитвам да обясня стойността на парите и да обяснявам, че играчките и разните му там джунджурии струват пари, а тези пари мама и тати ги изкарват с работа. Никой нищо даром не дава.
Но все пак има и деца и деца. Моето е от тези дето се разбират лесно, но племенницата ми като си харесаше нещо и не й го купеха директно се тръшкаше на земята.
Иначе отдавна се опитвам да обясня стойността на парите и да обяснявам, че играчките и разните му там джунджурии струват пари, а тези пари мама и тати ги изкарват с работа. Никой нищо даром не дава.
Но все пак има и деца и деца. Моето е от тези дето се разбират лесно, но племенницата ми като си харесаше нещо и не й го купеха директно се тръшкаше на земята.
Първо, казала съм, че на ден се позволява едно желание (за покупка) - и то се има предвид нещо малко и не вредно. Обичайно са солети, бонбони, плодово мляко, такива неща, може и примерно блестящ химикал или подобна джвъчка.
Второ желание или нещо по-голямо "запомняме". Ако после не й е дошъл друг акъл, може да го купим на другия ден, голямото по повод. Ако ми се струва неразумно обаче, обяснявам защо няма смисъл да си хаби патроните. Ако много настоява, ще си го получи за рождения ден - наистина.
В резултат от тази политика врънкането е на минимума. Но все пак избягвам да ходя с нея по магазини за детски играчки.
От два дни й позволявам да пазарува сама (сега големият мерак е да бъде самостоятелна). Давам й десет лева и я пускам в супермаркета със заръката да вземе хляб, кисели млека, брашно и т.н. Срещаме се на касата. Прави ми впечатление, че и двата пъти си сложи едно малко желание точно от тези, които изпълнявам по принцип - единият път плодово мляко, другият път желирани бонбони.
Второ желание или нещо по-голямо "запомняме". Ако после не й е дошъл друг акъл, може да го купим на другия ден, голямото по повод. Ако ми се струва неразумно обаче, обяснявам защо няма смисъл да си хаби патроните. Ако много настоява, ще си го получи за рождения ден - наистина.
В резултат от тази политика врънкането е на минимума. Но все пак избягвам да ходя с нея по магазини за детски играчки.
От два дни й позволявам да пазарува сама (сега големият мерак е да бъде самостоятелна). Давам й десет лева и я пускам в супермаркета със заръката да вземе хляб, кисели млека, брашно и т.н. Срещаме се на касата. Прави ми впечатление, че и двата пъти си сложи едно малко желание точно от тези, които изпълнявам по принцип - единият път плодово мляко, другият път желирани бонбони.
Ох и на мен ми е болна тема това. Все нещо трябва да и се купува. Засега успях да стомирам купуването на играчки, купувам и само книжки или списание, но не всеки ден. Обаче задължително иска да си купи нещо сладко с подарък...ужас е някакъв. Ей до одеве се пазариха с баща си и сега са до магазина - незнам с какво ще се върнат.
Последното което изтърси тази сутрин, е че искала да си сложи в портмонето карта. Дадох и една стара от Шел, ама нашта заяви, че тази не давала пари и искала такава, която да дава
Ей, не са прости тия деца.
А за стойността на парите - обяснявам аз, обяснявам, ама...казах и че сега понеже съм си вкъщи да гледам бебето и не получавам заплата и тя набързо ме нареди - ами какво чакаш - тръгвай на работа, а за тоя месец ще кажа на тати да дава
Лятото докато не беше на градина и всеки ден искаше да и купувам някакво списание. Един ден и казах, че заради нейните списания аз не мога да си купя. Тя нищо не изкоментира, обаче вечерта като се прибра баща и от работа и тя му изтърси - Тате, да знаеш, че много малко работиш! Той естествено
и я пита защо така мисли. И тя му отговаря - ми гледай заради теб мама едно списание не може да си купи - не и даваш достатъчно парички - мисли за мен детето 
Та такава е нашта одисея - ще следя темата и дано има някой, който да се е преборил с проблема и да даде "работещи" идеи
Последното което изтърси тази сутрин, е че искала да си сложи в портмонето карта. Дадох и една стара от Шел, ама нашта заяви, че тази не давала пари и искала такава, която да дава
Ей, не са прости тия деца.А за стойността на парите - обяснявам аз, обяснявам, ама...казах и че сега понеже съм си вкъщи да гледам бебето и не получавам заплата и тя набързо ме нареди - ами какво чакаш - тръгвай на работа, а за тоя месец ще кажа на тати да дава
Лятото докато не беше на градина и всеки ден искаше да и купувам някакво списание. Един ден и казах, че заради нейните списания аз не мога да си купя. Тя нищо не изкоментира, обаче вечерта като се прибра баща и от работа и тя му изтърси - Тате, да знаеш, че много малко работиш! Той естествено
и я пита защо така мисли. И тя му отговаря - ми гледай заради теб мама едно списание не може да си купи - не и даваш достатъчно парички - мисли за мен детето Та такава е нашта одисея - ще следя темата и дано има някой, който да се е преборил с проблема и да даде "работещи" идеи
единственния на4ин да я преодолееш е с разговори-с каките навремето се бяхме разбра ли така-преди градина се купува нещо малко-бонбони или солети,и след градина пак нещо подобно.За игра4ките -пак така купува се само по повод,имаха достатъ4но 4е и в пове4е
Сега с дреби прилагам същия метод-когато запо4не с купи-това,това и това и предлагам да си избере само едно и купуваме него,за игра4ките-имам един отговор-сега няма пари ,когато има после ще купим,та сега преди да поиска някоя игра4ка пита-имаш ли пари
Сега с дреби прилагам същия метод-когато запо4не с купи-това,това и това и предлагам да си избере само едно и купуваме него,за игра4ките-имам един отговор-сега няма пари ,когато има после ще купим,та сега преди да поиска някоя игра4ка пита-имаш ли пари
Въвеждам правила.
Примерно: Купувам по 1 нещо. Книжка, играчка... каквото тя избере, но само по 1 на излизане. Ако е казала, че иска книжка, а после реши, че е кукла. Питам: "Сигурна ли си, че искаш тази кукла? Ако я купя, няма да ти купя и книжка." Понякога се отказва, понякога решава, че иска куклата.
Не я водя с повод и без повод в магазини за играчки, както аз не ходя непрекъснато в дизайнерски магазини, когато съм излязла да си купя маратонки /примерно/.
Отделно ако сме излезли за играчка, преговаряме колко точно да е голяма кутията, с която идва... Обикновено давам размери не по-големи от 30-тина см.
Никога не казвам: "Това е скъпо." или "Това е боклук." ....имам си съображения по въпроса. Не смятам за редно да разговарям с дъщеря си за това какво мога и какво не мога да си позволя да й купя, нито колко пари имаме или нямаме. Още по-малко кои от вещите й са евтини, кои скъпи и прочие и прочие...
От скоро съм въвела джобни - на 4 и половина е /май малко ранко, но.../ - по 1 лев на ден. Може да си купи каквото тя иска в рамките на този лев - смятам така много по-лесно и на свой гръб ще разбере за стойността на парите.
Примерно: Купувам по 1 нещо. Книжка, играчка... каквото тя избере, но само по 1 на излизане. Ако е казала, че иска книжка, а после реши, че е кукла. Питам: "Сигурна ли си, че искаш тази кукла? Ако я купя, няма да ти купя и книжка." Понякога се отказва, понякога решава, че иска куклата.
Не я водя с повод и без повод в магазини за играчки, както аз не ходя непрекъснато в дизайнерски магазини, когато съм излязла да си купя маратонки /примерно/.
Отделно ако сме излезли за играчка, преговаряме колко точно да е голяма кутията, с която идва... Обикновено давам размери не по-големи от 30-тина см.
Никога не казвам: "Това е скъпо." или "Това е боклук." ....имам си съображения по въпроса. Не смятам за редно да разговарям с дъщеря си за това какво мога и какво не мога да си позволя да й купя, нито колко пари имаме или нямаме. Още по-малко кои от вещите й са евтини, кои скъпи и прочие и прочие...
От скоро съм въвела джобни - на 4 и половина е /май малко ранко, но.../ - по 1 лев на ден. Може да си купи каквото тя иска в рамките на този лев - смятам така много по-лесно и на свой гръб ще разбере за стойността на парите.
При нас проблема е, че като купя едно нещо почва да иска и второ и трето т.н. тогава обяснявам, че ако иска второто ще трябва да върнем първото. И трябва да избере едно от двете. Избира си и е щастлив, че той го е избрал. Когато нямам пари въобще да купя нещото му обяснявам, че ако го купим няма да имаме парички да купим хляб, мляко и сок.повечето пъти се успокоява. Особенно като чуе за сок.
Понякога обяснявам какво се купува и плаща с парите, че не са само за играчки, на нея й е интересно да слуша, даже се включва, последният път реши, че и за улиците се плаща.
Въвеждам правила.
Примерно: Купувам по 1 нещо. Книжка, играчка... каквото тя избере, но само по 1 на излизане. Ако е казала, че иска книжка, а после реши, че е кукла. Питам: "Сигурна ли си, че искаш тази кукла? Ако я купя, няма да ти купя и книжка." Понякога се отказва, понякога решава, че иска куклата.
Не я водя с повод и без повод в магазини за играчки, както аз не ходя непрекъснато в дизайнерски магазини, когато съм излязла да си купя маратонки /примерно/.
Отделно ако сме излезли за играчка, преговаряме колко точно да е голяма кутията, с която идва... Обикновено давам размери не по-големи от 30-тина см.
Никога не казвам: "Това е скъпо." или "Това е боклук." ....имам си съображения по въпроса. Не смятам за редно да разговарям с дъщеря си за това какво мога и какво не мога да си позволя да й купя, нито колко пари имаме или нямаме. Още по-малко кои от вещите й са евтини, кои скъпи и прочие и прочие...
От скоро съм въвела джобни - на 4 и половина е /май малко ранко, но.../ - по 1 лев на ден. Може да си купи каквото тя иска в рамките на този лев - смятам така много по-лесно и на свой гръб ще разбере за стойността на парите.
Примерно: Купувам по 1 нещо. Книжка, играчка... каквото тя избере, но само по 1 на излизане. Ако е казала, че иска книжка, а после реши, че е кукла. Питам: "Сигурна ли си, че искаш тази кукла? Ако я купя, няма да ти купя и книжка." Понякога се отказва, понякога решава, че иска куклата.
Не я водя с повод и без повод в магазини за играчки, както аз не ходя непрекъснато в дизайнерски магазини, когато съм излязла да си купя маратонки /примерно/.
Отделно ако сме излезли за играчка, преговаряме колко точно да е голяма кутията, с която идва... Обикновено давам размери не по-големи от 30-тина см.
Никога не казвам: "Това е скъпо." или "Това е боклук." ....имам си съображения по въпроса. Не смятам за редно да разговарям с дъщеря си за това какво мога и какво не мога да си позволя да й купя, нито колко пари имаме или нямаме. Още по-малко кои от вещите й са евтини, кои скъпи и прочие и прочие...
От скоро съм въвела джобни - на 4 и половина е /май малко ранко, но.../ - по 1 лев на ден. Може да си купи каквото тя иска в рамките на този лев - смятам така много по-лесно и на свой гръб ще разбере за стойността на парите.
Не купувам никога (освен в 3-4 спец.случая за целия им живот за к е говорено много предварително )нищо,освен храна и дом.потреби,с тях.
Случва се да каже "много искам...",имам станд.отговор "днес няма да купим ...,разбирам обаче защо ти харесва,много е и нтересно/а". Никога не е правила драми защото никога не е получавала предмета. Често играят с игр.в магазина (к не мисля че е позволено в Бг)
Близалки,дъвки и пр. изобщо не влизат у нас под никаква форма,не би ми хрумнало да им правя удоволствие с захаросани боклучавости.
Колко се говори за пазаруване,пари,неща и пр в дома за мен също има значение.Отдавна знаят че купуваме каквото ни трябва,а не само заради купуването.
Случва се да каже "много искам...",имам станд.отговор "днес няма да купим ...,разбирам обаче защо ти харесва,много е и нтересно/а". Никога не е правила драми защото никога не е получавала предмета. Често играят с игр.в магазина (к не мисля че е позволено в Бг)
Близалки,дъвки и пр. изобщо не влизат у нас под никаква форма,не би ми хрумнало да им правя удоволствие с захаросани боклучавости.
Колко се говори за пазаруване,пари,неща и пр в дома за мен също има значение.Отдавна знаят че купуваме каквото ни трябва,а не само заради купуването.
При нас неприятното е, че в кварталната книжарница освен книги, се продават и играчки и то кое от кое по-голям боклук. Често се случва да отидем за точно определена книжка и детето да е привлечено от някой боклук, който ще се счупи преди да отвориш опаковката. 2 пъти му взех от там по нещо, което се разпадна същия ден.
Ох, и аз го имам тоя проблем. Като излизаме двете и врънка и се сърди, като не купим нещото. При баща й е по-скромна. И още един проблем сама си създадох - като тръгна на градина един месец беше ад от реване, а аз й обещавах ако не плаче, като я взема ще има награда. И така всяка вечер в едно съседно кафене за шоколади, бонбони, вафли, сокчета, после от това се отказа за щастие, но сега иска всяка вечер в книжрницата за награда, и като влезе там, няма спирка - книжки за оцветяване -добре, но иска и всякакви играчки, пособия не за нейната възраст и неизменните 2-3 листа стикери, с които вече е опаковала цялата къща. Понякога като й откажа, тръшка се и тича в офиса на баща си (ние сме в два съседни офиса) и му иска пари за да си купи нещо в книжарницата. Той й дава и ако е зает аз я водя, тя си избира нещо и гордо вади пари сама да плаща ... Нямам идея как да я отуча ...
Нямам идея как да я отуча ...
Незная дали си чела книгата на Франсоаз Долто "Всичко е език". Авторката е психоаналитик и в книгата си чудесно разкрива разликата между желанието и потребността. Желанието е да бъде купено нещо видяно, но зад това желание стои потребността от внимание и любов на детето.
В момента в който започваме да удовлетовряваме всички желания правим сериозна грешка. Тя дава за пример как едно желание може да бъде чудесен повод да изградим отношение с детето си. Например ако то види на витрината красива кукла и я пожелае някои родители бързат да я купят от страх да не наранят детето си, а други бързат да отклонят вниманието. Долто предлага да влезем в магазина, да разглеждаме, да докоснем куклата, да поговорим с детето си за нея и да използваме този момент за внимание и общуване. Ако детето настоява да му обясним, че сега нямаме възможност, но някой друг път може да вземем тази толкова красива кукла, но може през целия път до вкъщи да си говорим само за куклата....... Може да помолим детето да ни я опише отново, да ни каже кое най-много му харесва и т. н. Същото може да направим и за един бонбон или шоколад - да говорим с детето за това.........
Защото според авторката истинският копнеж на детето ни е всъщност нашето внимание и обич.
В момента в който започваме да удовлетовряваме всички желания правим сериозна грешка. Тя дава за пример как едно желание може да бъде чудесен повод да изградим отношение с детето си. Например ако то види на витрината красива кукла и я пожелае някои родители бързат да я купят от страх да не наранят детето си, а други бързат да отклонят вниманието. Долто предлага да влезем в магазина, да разглеждаме, да докоснем куклата, да поговорим с детето си за нея и да използваме този момент за внимание и общуване. Ако детето настоява да му обясним, че сега нямаме възможност, но някой друг път може да вземем тази толкова красива кукла, но може през целия път до вкъщи да си говорим само за куклата.......
Може да помолим детето да ни я опише отново, да ни каже кое най-много му харесва и т. н. Същото може да направим и за един бонбон или шоколад - да говорим с детето за това.........Защото според авторката истинският копнеж на детето ни е всъщност нашето внимание и обич.
Мартин имаше период, в който искаше "нещо", каквото и да е. Аз от бебе го водя по всякакви магазини с мен - нямаше на кого да го оставя, поради което и той придоби доста добри покупателни навици. Никога не купувам нещо, когато го взимам от градина /за разлика от бабите му - ми то се радвало детето 
/, обикновено излизаме с точна идея и списък какво и как да се купи. Винаги сме говорили с него за пари, за стойността на вещите, защо е нужно да се плаща, за рекламите и защо не е жизнено необходимо да му купя витамини Марсианци и т.н. Днес например ме питаше защо когато ходим в болницата не плащаме - баща му умря от смях, когато започнах да му разказвам за здравните осигуровки, но на детето му беше безкрайно интересно. По едно време бяхме на системата "ще купя само едно", но всъщност сметнах, че не е правилно - така искаше да купим каквото и да е на всяко излизане. Единственото нещо, което купувам без ограничение, когато пожелае, са книги. Отдавна се каня да му определя собствен бюджет за излизане, крайно време е да почна.
/, обикновено излизаме с точна идея и списък какво и как да се купи. Винаги сме говорили с него за пари, за стойността на вещите, защо е нужно да се плаща, за рекламите и защо не е жизнено необходимо да му купя витамини Марсианци и т.н. Днес например ме питаше защо когато ходим в болницата не плащаме - баща му умря от смях, когато започнах да му разказвам за здравните осигуровки, но на детето му беше безкрайно интересно. По едно време бяхме на системата "ще купя само едно", но всъщност сметнах, че не е правилно - така искаше да купим каквото и да е на всяко излизане. Единственото нещо, което купувам без ограничение, когато пожелае, са книги. Отдавна се каня да му определя собствен бюджет за излизане, крайно време е да почна. И аз си мислех, че е фаза, но Ц! 
.........стигало се е дотам, че искаше и от аптеката да й купя нещо По едно време ме изнервяше искрено обаче като казваше "купи ми нещо" - "не искам да чувам купи ми нещо!, купи ми сок, купи ми шоколад - ок, но "нещо" - не искам да чувам!" - научи се По въпроса за играчките - постоянно иска нещо и й казвам - ок, за еди кое си ще ти го купя- а повод все се намира Хем не е на момента, хем знае, че ще го получи
И аз си мислех, че е фаза, но Ц! .........стигало се е дотам, че искаше и от аптеката да й купя нещо След като месеци наред не го беше правила, от няколко дена пак ме посреща след градина с "Взела ли си ми нещо, имаш ли изненада за мен?", и е недоволна, че няма
Иса, а как ги харчи тези джобни... защото нали не могат да излизат сами. На моята това й е дертът.
Бавачката я взема всяка вечер от училищния автобус. По пътя минават покрай няколко мгазинчета и си купува нещо /не всяка вечер/. Обикновено шоколадово яйце, което /о, изненада
/ струва лев и нещо. Иска го заради играчката, шоколада аз го ям. Около 2-3 седмици нямах ниакви отзиви от това как се справя с този 1 лев и вече започвах да се трвежа, когато разбрах, че бавачката й додава, това което не стига
. Забраних подобни практики и няколко дни по-късно проведохме следния диалог: - Мами, може ли да ми даваш вече по 2 лева.
- Защо искаш 2 лева?
- Ами...
- Ако искаш нещо да се промени, се аргументирай.
- Ами... има някои неща, които не струват 1 лев.
- Кои неща?
- Шоколадовото яйце.
Отказах да й увелича джобните и я посъветвах да пести 1 ден, за да може после 2 дни да си купува яйце. Обаче ентусиазма й за джобните отново секна май наистина й е било рано.
Аз нямам този проблем- моите деца знаят че не се поддавам на прищявките им и не ме дрънкат. Играчки купувам само за Коледа и рожден ден, а лакомства всеки ден по нещо, но каквото аз преценя. Питам голямата дъщеричка какво иска за Коледа, а тя ми отговаря:" Не знам, каквото ти решиш" От малки трябва да знаят,че не магат да имат всичко,забелязала съм, че колкото повече играчки имат,по не играят с тях- една приятелка обича да казва, че днешните деца са "презобени коне"
Питам голямата дъщеричка какво иска за Коледа, а тя ми отговаря:" Не знам, каквото ти решиш"
" Не знам, каквото ти решиш" От малки трябва да знаят,че не магат да имат всичко...
Това ми прилича повече като твоите деца да са наясно, че не могат да имат нищо...
само когато и каквото ти прецениш. 
"Купи ми" или "Много ми харесва" са любими реплики на дъщеря ми като тръгнем да пазаруваме. Естествено, че често остава разочарована от опитите си да ме изнуди. Разбира се, че обяснявам, защо няма да купя това или онова. А не мисля нормално купуването на подаръци при всяко пазаруване.
Естествено, че често остава разочарована от опитите си да ме изнуди. Разбира се, че обяснявам, защо няма да купя това или онова. А не мисля нормално купуването на подаръци при всяко пазаруване.
От няколко месеца сме на тази фаза и напоследък си пазарувам сама и после го вземам от градина. Опитвах да разговарям най-цивилизовано, но не се получава. В хранителния магазин стигаме дотам,че взема от рафтовете по няколко неща ,докато аз избирам и бяга навън. 
Умрях от срам няколко пъти като да речеш,че не му се купува. Баща му е дистрибутор и почти всяка вечер носи бонбони, шоколади ,сладки, видове солети и т.н. Пресен случай от вчера, когато се лигавеше за шоколадово яйце , чипс и данет и му казах да избира. Вечерта баща му му донесе 2 яйца и още не са отворени. Което ми говори,че е въпрос на навик вече-да се купи-каквото и да е.
Относно играчките-къщата е залята от коли , камиони и музикални инструменти. Вече категорично съм казала-само по повод. Сам си избра какво да му донесе Дядо Коледа от един сайт, поръчах нещата, вече са тук, но трябва да чакаме. Всеки ден иска да видим на компа нещата. Вчера даже украси елхата, мислеше си ,че веднага той ще пристигне. Сега съм му обяснила,че трябва да слуша, и за всяко нещо"Искам да слушам, мамо ,но не мога. Какво да правя?"
Умрях от срам няколко пъти като да речеш,че не му се купува. Баща му е дистрибутор и почти всяка вечер носи бонбони, шоколади ,сладки, видове солети и т.н. Пресен случай от вчера, когато се лигавеше за шоколадово яйце , чипс и данет и му казах да избира. Вечерта баща му му донесе 2 яйца и още не са отворени. Което ми говори,че е въпрос на навик вече-да се купи-каквото и да е.Относно играчките-къщата е залята от коли , камиони и музикални инструменти. Вече категорично съм казала-само по повод. Сам си избра какво да му донесе Дядо Коледа от един сайт, поръчах нещата, вече са тук, но трябва да чакаме. Всеки ден иска да видим на компа нещата. Вчера даже украси елхата, мислеше си ,че веднага той ще пристигне. Сега съм му обяснила,че трябва да слуша, и за всяко нещо"Искам да слушам, мамо ,но не мога. Какво да правя?"
Аз избягвам да ходя с децата на пазар Но все пак се случва и понеже много ми е омръзнало да обяснявам,защо не може да купим сега това или онова,минавам с номера "мама ще ти го купи като вземе заплатата",а докато взема заплатата,в повечето случаи тя вече е забравила какво е искала.Но се случва за някои неща да настоява по една седмица и повече да и се купят.Така разбирам,че това не е просто прищявка,а наистина проявява интерес към съответната играчка
Успех ти желая!
Но все пак се случва и понеже много ми е омръзнало да обяснявам,защо не може да купим сега това или онова,минавам с номера "мама ще ти го купи като вземе заплатата",а докато взема заплатата,в повечето случаи тя вече е забравила какво е искала.Но се случва за някои неща да настоява по една седмица и повече да и се купят.Така разбирам,че това не е просто прищявка,а наистина проявява интерес към съответната играчка Успех ти желая!
Не ходя с тях по магазини, пък и редовно им дръпвам лекции за децата, които нямат играчки/храна/чиста вода/дрехи/родители.
Също така скоро по-голямото имаше някакъв проект в у-ще, покрай който ме разпитаваше аз какви играчки съм имала като малка, та набързо си припомних, че нямах почти нищо ( в сравнение с тях), така че и това сега мога да използвам в "лекциите" си.
За мен рекламите покрай детските предавания са това, което ми бърка в здравето (т.е., не магазините).
Също така скоро по-голямото имаше някакъв проект в у-ще, покрай който ме разпитаваше аз какви играчки съм имала като малка, та набързо си припомних, че нямах почти нищо ( в сравнение с тях), така че и това сега мога да използвам в "лекциите" си.
За мен рекламите покрай детските предавания са това, което ми бърка в здравето (т.е., не магазините).
С по 1-то нещо на ден е и моят начин да се справя, когато излизаме. Другото ми обяснение е, че няма да купувам по няколко аналогични играчки /кукли, плюшковци, дори и книги/ които просто да си седят на рафта. Играчките са, за да се играе, а не просто да запълват пространството. Вместо това, мога и играя с нея.
Често се обвинявам, че съм възпитала такъв консуматор 
, но явно при повечето от вас нещата стоят по същият начин. Въвела съм правилото: "купувам само едно нещо", като не включвам храната, не се търкаля и не прави сцени. Когато хареса някоя играчка и мога да си я позволя, нямам нищо против да купувам, но просто полудявам, когато малкият започне да се върти в магазина и иска "НЕЩО", дори не се е впечатлил от някоя играчка, но се притеснява да не се мине, ако просто не купим "НЕЩО". В такива случаи просто му предлагам, че е по-хубаво да отидем в книжарницата и да си избере книжка, понякога се съгласява и аз съм щастлива, защото му купувам много книги и се надявам да проявява същият интерес към книгите и за в бъдеще.
, но явно при повечето от вас нещата стоят по същият начин. Въвела съм правилото: "купувам само едно нещо", като не включвам храната, не се търкаля и не прави сцени. Когато хареса някоя играчка и мога да си я позволя, нямам нищо против да купувам, но просто полудявам, когато малкият започне да се върти в магазина и иска "НЕЩО", дори не се е впечатлил от някоя играчка, но се притеснява да не се мине, ако просто не купим "НЕЩО". В такива случаи просто му предлагам, че е по-хубаво да отидем в книжарницата и да си избере книжка, понякога се съгласява и аз съм щастлива, защото му купувам много книги и се надявам да проявява същият интерес към книгите и за в бъдеще.
Дъщеря ми е на 4.5 г. и откак е проговорила е в тази фаза - "искам, искам". При нас това се е превърнало в игра по надхитряване. Не винаги аз печеля. Най-често употребявам похвата "Добре, ще го купим утре." До скоро беше много въодушевена от този отговор и започваше да търчи по щандовете и да си избира и други неща за купуване утре. Сега вече има моменти в които се усеща за какво иде реч, но все още не протестира. По принцип се уговаряме с нея още преди да влезем в магазин/кафе какво и колко да купим, но не винаги се спазва уговорката. Тя е твърдо убедена, че при всяка разходка трябва да получи нещо, независимо какво. Когато отхвърля всичките й идеи, започва да настоява за вода , защото знае че това не мога да й откажа.
, защото знае че това не мога да й откажа. 
И ние сме там - "искам нещо", "купи нещо" и т.н. Това "нещо" ме вбесява, разбирам да хареса определена вещ, да е жадна - ок, ще го обсъдим, но "нещо" просто ей така за идеята да се купува не разрешавам. При конкретните искания понякога купувам, понякога - не, зависи от искането. И при нас важи правилото за една вещ на едно излизане, но не винаги. Случвало се е да казвам, че нямам пари и купуването остава за друг път. Научихме се, обаче, че с тръшкане и рев определено няма да получи исканото - ако е слушала, ако помоли учтиво...
по принцип купувам доста глезотийки, но когато нещо сметна че е голям подарък или пък просто е прекалила със сладкото, или нямам в момента пари и го казвам че не съм взела пари, че ще го купим после или утре, ако не и хареса да се обърне към баща си като го види вечерта или сутринта, в повечето случаи забравя, ако е нещо което наистина я е впечатлило почва да работи баща си който поддава,
Тези дни понеже ходим по детските магазини да избираме какво ще носи дядо Коледа на вратата се разбираме че няма да купуваме нищо или ще купим едно нещо и тогава влизаме и разглеждаме.
Тези дни понеже ходим по детските магазини да избираме какво ще носи дядо Коледа на вратата се разбираме че няма да купуваме нищо или ще купим едно нещо и тогава влизаме и разглеждаме.
и мойто ме посреща от градината с : какво ще купим, искам да ми купиш нещо...
и аз за дребни неща се предавам и всеки ден купуваме я бонбони, я данонино, я шоколад.
Ако нямам пари и кажа: нямам парички, тя започва да реве: имаааш. Тогава казвам: иди си купи ти ако имаш парички, защото аз нямам. И тя се укротява, защото знае, че няма пари. Само това помага, или ако обещая, че вкъщи имаме същото и ще го ядем там.
Играчки също се искат ежесекундно...
и аз за дребни неща се предавам и всеки ден купуваме я бонбони, я данонино, я шоколад.
Ако нямам пари и кажа: нямам парички, тя започва да реве: имаааш. Тогава казвам: иди си купи ти ако имаш парички, защото аз нямам. И тя се укротява, защото знае, че няма пари. Само това помага, или ако обещая, че вкъщи имаме същото и ще го ядем там.
Играчки също се искат ежесекундно...
Аз се боря и успявам до някъде да въведа ред, НО ми разказват играта на реда и баща и, и майка ми.
"Мамо, искам тате да ме взима от градината, защото ми купува всеки път играчка подарък, а ти сами за ядене" - без коментар.
А майка ми тъй щото вижда единствената си внучка веднъж годишно за около 2-3 месеца и не отказва нищо. Любимата и реплика "Хайде бабе, да ходим да изкупим магазините" - пак без коментар.
"Мамо, искам тате да ме взима от градината, защото ми купува всеки път играчка подарък, а ти сами за ядене" - без коментар.
А майка ми тъй щото вижда единствената си внучка веднъж годишно за около 2-3 месеца и не отказва нищо. Любимата и реплика "Хайде бабе, да ходим да изкупим магазините" - пак без коментар.
и мойто ме посреща от градината с : какво ще купим, искам да ми купиш нещо...
А моята дъщеря директно ме пика какво ми носиш. Не знам защо е решила че като я вземам от градината трябва да съм и купила нещо предварително. Като излизаме да пазарим застава пред витрината и започва искам яйце, искам торта, а аз и казвам не може, а тя тогава искам всичко
. После се разправяме как се работи за да има парички, а тя аз ходя на градина значи работя. Обаче оправихме нещата - баба й и беше дала стотинки и тя искаше сладолед и аз и казах дай стотинките на лелята тя ще ти даде сладолед - намръщи се, били си нейни и подаде само пет стотинки и аз и обясних, че така не става и че за това не мога всеки път като иска нещо да и се купува. 
Нищо не купувам, аз съм бедна. Това не му пречи да си иска - обяснявам, че нямам пари, когато това наистина е така, че нещото не му трябва, когато това е така, че не може да получва всичко което иска, което пък си е така, а когато сметна за правилно или току що съм се опаричила купувам. В общи линии съм абсалютно честна с него. Освен това категорично съм забранила купуването на каквото и да е без моето съгласие, независимо колко се пробва малкия пред другите. Трябваше им малко време, но вече се научиха и преди да купят нещо ме питат може ли. На всичките си роднини съм разяснила в прав текст, че ако не съм позволила детето да получи нещо, то има защо.
Така като гледам се справям с проблема, поне не се тръшка защото и такъв период имаше.
Това не му пречи да си иска - обяснявам, че нямам пари, когато това наистина е така, че нещото не му трябва, когато това е така, че не може да получва всичко което иска, което пък си е така, а когато сметна за правилно или току що съм се опаричила купувам. В общи линии съм абсалютно честна с него. Освен това категорично съм забранила купуването на каквото и да е без моето съгласие, независимо колко се пробва малкия пред другите. Трябваше им малко време, но вече се научиха и преди да купят нещо ме питат може ли. На всичките си роднини съм разяснила в прав текст, че ако не съм позволила детето да получи нещо, то има защо.Така като гледам се справям с проблема, поне не се тръшка защото и такъв период имаше.
И моето чадо е в този период.Всеки ден "Купи ми !" Като я взимам от градината ме посреща със "Какво си ми купила ?" 
Тръшка се за всевъзможни глупости, а най-лошото е че аз най-чедсто се поддавам.Последния път се изтръшка за една страшно грозна плюшена сърна, струваща цели 24 лв.Обясненията че нямам пари не важат.Днес сутринта се затръшка да и купя златна рибка, като на Франклин (костенурчето Франклин) И тя щяла да си я кръсти Голди И познайте - след малко отивам да я купя и да я влача тая риба до нас.....Ама и аз съм за бой.
Тръшка се за всевъзможни глупости, а най-лошото е че аз най-чедсто се поддавам.Последния път се изтръшка за една страшно грозна плюшена сърна, струваща цели 24 лв.Обясненията че нямам пари не важат.Днес сутринта се затръшка да и купя златна рибка, като на Франклин (костенурчето Франклин) И тя щяла да си я кръсти Голди И познайте - след малко отивам да я купя и да я влача тая риба до нас.....Ама и аз съм за бой.
Лятото я бяхме повъзпитали и се ограничавахме с разни дреболийки - Зрънчо с играчка примерно.
Обаче откакто се завърна дядото става нещо страшно - затрупа я с ненужни играчки.
Но аз и свеки му скръцнахме със зъби и поспря с подаръците.
Не че и аз държа фронта де.
Оня ден се завъртяхме покрай играчките в един супермаркет, за да си избере нещо, което да поръча на Дядо Коледа. Като си хареса едни чудеса, от 50 лева нагоре!
И въпреки, че се бяхме уговорили за Коледа, взе да ги иска веднага!
Накрая, за по-малкото зло, взех една по-евтина играчка, поне да не мрънка.
И бащата, като я видя на касата, побесня.
Обаче откакто се завърна дядото става нещо страшно - затрупа я с ненужни играчки.
Но аз и свеки му скръцнахме със зъби и поспря с подаръците.
Не че и аз държа фронта де.
Оня ден се завъртяхме покрай играчките в един супермаркет, за да си избере нещо, което да поръча на Дядо Коледа. Като си хареса едни чудеса, от 50 лева нагоре!
И въпреки, че се бяхме уговорили за Коледа, взе да ги иска веднага!
Накрая, за по-малкото зло, взех една по-евтина играчка, поне да не мрънка.
И бащата, като я видя на касата, побесня.
Сигурно си зависи от характера на детето, но и от възпитание.
Слава Богу нашите не са настоятелни. само ме пита: Мамо, може ли? Когато не става му обяснявам защо НЕ може. Разбира ме детето. Когато беше по-малък също. Каквото е поискал го е получавал, ако не веднага по-късно. Но никога не е прекалявал с исканията си.
Даже някой път го карам нещо да си избере, а той не
Важно е да се обясни на детето. Аз съм давала обяснения и на малкия, когато нищо не разбираше...има полза явно
Слава Богу нашите не са настоятелни. само ме пита: Мамо, може ли? Когато не става му обяснявам защо НЕ може. Разбира ме детето. Когато беше по-малък също. Каквото е поискал го е получавал, ако не веднага по-късно. Но никога не е прекалявал с исканията си.
Даже някой път го карам нещо да си избере, а той не
Важно е да се обясни на детето. Аз съм давала обяснения и на малкия, когато нищо не разбираше...има полза явно
Ох... имам ужасни спомени когато големият ми син беше на около 2-3 годинки...
Нямаше разходка в която като минем покрай магазин за играчки и да не направи истерия и панаир, защото не съм купила "онази кола" или "моторааа"
Обяснявах, обяснявах, пришка ми излезе от обяснения... и все още е като невидял.
А не е да няма, но пък не пази особено много или всичко му става скучно за 2 дена.
Сега покрай Коледа желанията му за подаръци се менят всеки ден, от сега казва какво иска за рожденият си ден
Вече не прави панаири като не купя нещо, но пък гледа като гладно сомалийско дете в хранителен магазин.
Малкият е друга работа, той никога не казал думата "искам" ( не че няма време да се научи ), и сякаш играчките не му правят впечатление.
С него спокойно мога да вляза в магазин за играчки, да разгледам и да не купя нищо.
Явно си е до дете и дори и братята са различни.
Нямаше разходка в която като минем покрай магазин за играчки и да не направи истерия и панаир, защото не съм купила "онази кола" или "моторааа"
Обяснявах, обяснявах, пришка ми излезе от обяснения... и все още е като невидял.
А не е да няма, но пък не пази особено много или всичко му става скучно за 2 дена.
Сега покрай Коледа желанията му за подаръци се менят всеки ден, от сега казва какво иска за рожденият си ден
Вече не прави панаири като не купя нещо, но пък гледа като гладно сомалийско дете в хранителен магазин.
Малкият е друга работа, той никога не казал думата "искам" ( не че няма време да се научи ), и сякаш играчките не му правят впечатление.
С него спокойно мога да вляза в магазин за играчки, да разгледам и да не купя нищо.
Явно си е до дете и дори и братята са различни.
Вече се научи да започва с думите "Имаме ли възможност?" или "Сега можем ли да купим...", но преди време беше страшно... Нямаше значение какво е, важното беше да се купи. Винаги съм обяснявала защо отказвам да купя това или онова.
Но наистина татковците са по - меки в това отношение.
Май всички са така
Но аз вече след градина нося само нещо за хапване, защото все е гладна. Та поне играчки не иска всеки ден.
Нямаше значение какво е, важното беше да се купи. Винаги съм обяснявала защо отказвам да купя това или онова.Но наистина татковците са по - меки в това отношение.
...
А моята дъщеря директно ме пика какво ми носиш. Не знам защо е решила че като я вземам от градината трябва да съм и купила нещо предварително. ...
А моята дъщеря директно ме пика какво ми носиш. Не знам защо е решила че като я вземам от градината трябва да съм и купила нещо предварително. ...
Май всички са така
Но аз вече след градина нося само нещо за хапване, защото все е гладна. Та поне играчки не иска всеки ден.
А ма какви сте и вие!!!Лоши, лоши такива! Ма купете им на децата де, защо ги лишавате?
Сега сериозно! Отказът си е част от израстването, в крайна сметка така се научават, че не всичко момогат да имат. Ако се задоволяват подобни прищявки, като станат големи със сигурност много ще страдат, защото няма как да им се изпълнят всичките желания. Смятам, че презадоволяването в детска възраст, води до големи проблеми в зряла възраст, освен всичко, как ще обясниш на един вече голям човек, че не може да получи нещо, ако години наред всичко, за което си е помислил го е получавал?! Такъв човек едва ли би могъл да създаде връзка с друго човешко същество освен с родителите си.
Сега сериозно! Отказът си е част от израстването, в крайна сметка така се научават, че не всичко момогат да имат. Ако се задоволяват подобни прищявки, като станат големи със сигурност много ще страдат, защото няма как да им се изпълнят всичките желания. Смятам, че презадоволяването в детска възраст, води до големи проблеми в зряла възраст, освен всичко, как ще обясниш на един вече голям човек, че не може да получи нещо, ако години наред всичко, за което си е помислил го е получавал?! Такъв човек едва ли би могъл да създаде връзка с друго човешко същество освен с родителите си.