След земетресението - замисляте ли се понякога

  • 2 139
  • 39
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 0
Усетихте ли повторния  трус тази сутрин, в седем? По въпроса, да, замислих се и то доста сериозно снощи! Confused
Брех...добре,че тресна та да се замислиш сериозно и ти.
До сега незамислена ли си ходеше.
Мммм...лошо,много лошо! Naughty
А като се возиш в кола не се ли замисляш,
че някой може да те метне на капака си и от там
у дерето?
А като пресичаш улицата не се ли замисляш,
че някой луд моторист може да те хакне и там да те остави?
А когато летиш със самолет...мислиш ли,че той неможе да се разбие?Може!
Не се ли замисляш,че докато си вървиш по тротоара може да ти падне саксия на главата
и да си останеш на тротоара?
А за това,че когато влезнеш в болница,може да стане лекарска грешка и да не излезеш от болницата...
или поне не жива!
А докато си за риба,не се ли замисляш че можеш да получиш инфаркт?
Ами като дойде зимата...не се ли замисляш,че вървейки ще се плъзнеш на леда,
ще паднеш,ще си хакнеш главата в асфалта и ще те намери случаен минувач...или куче!
И така...мога да ги изброявам до сутринта!
А не се ли замисляш,че ти докато си прекарваш дните мислейки подобни драми...
живота ти минава покрай теб и заминава.
Та после-свършва!
И?
За какво си живяла....да се чудиш как ще умреш?
 
Борисе!
В депресия да не си?
Я гледай по ведро на живота!
Ще депресираш половината форум сега! Mr. Green

# 31
  • Мнения: 1 470
Човешкият живот е като игра на шах,ние мислим мислим правим ход,а после играе той,и пак мислим и пак ход,но когато на пича горе му писне просто обръща таблата,и разпилява фигурите... HugЗа това не трябва да го оставяме да му писне... Wink

# 32
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Мисля си - да, но повече разсъждавам като Самира. Аз съм си "кръчмаря" на моя си живот, но ми е ясно, че той не е вечен. Възможно е да е дълъг, възможно е и да е кратък и какво от това.
Не обременявам съзнанието и мислите си със страхове допълнителни. Достатъчно ми е, че при земетресение изпитвам страх, не искам да мисля и че трябва да се страхувам , понеже можело е да стане нещо страшно, страхувам се само на момента, после продължавам напред и планове си правя, пък каквото дойде.

# 33
  • София
  • Мнения: 717
Самира, знаеш ли много си права! Но, не в тази насока ми бяха насочени мислите, а в съвсем друга! Въобще не става въпрос за депресия, а за обективните неща, които ни преследват в живота! Иначе, да, може и в банята да се удавя! Whistling

# 34
  • Мнения: 250
По-добре ми е да не мисля, каквото има да става ще стане. Така или иначе почти нищо не мога да променя

# 35
  • Мнения: 25 615
Само не разбрах - тези, които не усетихме земетресението, трябва ли също да мислим или сме освободени от час?   Rolling Eyes

# 36
Дали утре ще ме има или няма да ме има- Земята пак ще се върти, слънцето пак ще изгрее... . Човеците ме късат с това свое чувство за единственост. И да- когато на Бог му стане скучно, той просто изпълнява нашите планове.

# 37
  • София
  • Мнения: 38 499
Точно след земетресението и мен ме споходиха подобни мисли.
И точно затова мисля, че трябва да се живее! Да се живее повече сега, а не да се правят планове за бъдещето.
Щото като те тресне тухлата по главата, ще има да съжаляваш, че не си живял, а само си чакал да ти падне нещо на главата!

# 38
  • Мнения: 1 878
А аз се замислих, дали Борката не работи в някоя агенция за проучване на общественото мнение Twisted Evil Темите му все едни такива...
Борка, майтап, да не се засегнеш сега Hug

# 39
  • София
  • Мнения: 816
Замислих се за кой ли път и благодарих ,че не съм под земята/пещерняк съм/.Всеки път излизайки от недрата на земята си казвам ;-И тоя път като по учебник.Всеки път минавайки някой тесняк си мисля за това  и всеки път се връщам в дълбокото за още красота,спокойствие и тишина.В нашите среди живота ни виси на въже,разчиташ на 100% на приятелите и знаеш какво наистина ти трябва в живота.Маалко искам ,достатъчно  да ми е хубаво.

Общи условия

Активация на акаунт