Публикувана: 16 ноем. 2008, 01:11 ч.
Последно мнение: 20 ноем. 2008, 11:44 ч.

След земетресението - замисляте ли се понякога

2 136
39
1

1
2
3
Всички

16 ноем. 2008, 01:11 ч.

Мнения: 212

След земетресението в София е удобен момента да ви попитам нещо което мен винаги ме е вълнувало.
Замисляте ли сте се понякога колко е мимолетен и крехък нашия човешки живот. Как си стоите сега например пред телевизора или компютъра и си правите планове за утрешния ден, какво трябва да свършите, с кого да се видите и т.н.... Имате мечти за бъдещето, правите планове за покупка на жилище, нова кола, за децата ви как ще учат в някое престижно училище и хоп... земетресение... за части от секундата вече нищо не е същото, блока пада, вие може да не сте живи вече... Къде остават мечтите ни, къде остават плановете ни... Защо всички си правим планове за бъдещето след като е ясно че утре може да не сме живи... Живота на всеки от нас може да прекъсне точно за една секунда, по всяко време.
Осъзнавате ли колко е нищожен човешкия живот... осъзнавате ли колко сме жалки и безсилни пред могъществото на природата ...

# 1 16 ноем. 2008, 01:14 ч.

София
Мнения: 2 623

Осъзнаваме го да, но това не ни дава право
да скръстим ръце, да седнем някъде и да чакаме
да умрем Naughty

Както може да се случи подобно нещо, така и никога
може да не се случи Naughty

Виж под аватара ми - там пише какво мисля и наистина
го мисля Hug

# 2 16 ноем. 2008, 01:20 ч.

Мнения: 212

Въпросът според мен е че всички си правим сметки за бъдещето без кръчмаря. А кръчмаря стои отгоре и ни се смее на нашата наивност да вярваме че ще живеем вечно... И от време на време ни напомня че човека е една прашинка, нищожна прашинка в Космоса, и от него нищо не зависи... А тук има хора които си мислят че света се върти около тях и че ще са вечни....

# 3 16 ноем. 2008, 01:29 ч.

Анкх-Морпорк
Мнения: 3 476

Замисляме се разбира се...
И има по-страшни неща от земетресението...
Като да си мечтаеш за детенце, да си мислиш как ще расте, а когато се роди, да се окаже, че страда от нещо, което не се лекува...

# 4 16 ноем. 2008, 01:33 ч.

Там,където се събуждам щастлива.
Мнения: 8 967

Замислям се, но най-вече, когато е нещо свързано с болест и починал човек. Опитвам се да не правя сметки без кръчмар ( всъщност мразя да правя планове и затова и не ги правя. Не си правя и материални цели ), до голяма степен подпомогната от факта, че съм вярваща. Има една много красива притча за десетте девици, която малко парафразирам за себе си и това ми дава спокойствие.

# 5 16 ноем. 2008, 01:42 ч.

Мнения: 256

Eми ясно е, че един ден ще се мре, съответно и причина трябва да има за това. Гадно е според мен да знаеш, че края идва и да го чакаш. По-добре пред телевизора и компютъра. А за плановете и мечтите ... ех, мечти, какво да ти кажа друго. По-добре да мечтаем за по-реални и лесно осъществими неща, за да ни се случват и да умрем щастливи един ден.

MEMENTO MORI

# 6 16 ноем. 2008, 01:47 ч.

Мнения: 232

Цитат на: Борис в нд, 16 ное 2008, 01:11

... осъзнавате ли колко сме жалки и безсилни пред могъществото на природата ...

Аз това го твърдя от сума ти време - най-жалък е нашият вид, човешкият! Ние сме най-голямата напаст на тази планета, най-голямата! Сами се разрушаваме, сами си копаем гробовете! Аз силно съм на мнение, че след някоя друга година ние ще изчезнем от лицето на земята, т.е. ще настане такъв катаклизъм.... олеле ooooh!

много съм песимистично настроена за бъдещето ! ooooh!

Обаче МаМаКуин Светкавицата е права като написа:

Цитат на: МаМаКуин Светкавицата в нд, 16 ное 2008, 01:14

Осъзнаваме го да, но това не ни дава право
да скръстим ръце, да седнем някъде и да чакаме
да умрем Naughty

Според мен трябва да се осъзнаем и да започнем най-накрая да мислим не само за себе си... Crossing Arms

освен алчност и егоизъм на този свят има и друг живот - има човек, има природа, има земя !

П.С.: Родителите на баба и дядо са загинали при земетресение, а те са били толкова млади, лекари и професори, готови за утрешния ден... Flowers Rose

Последна редакция: нд, 16 ное 2008, 01:54 от Lenusikkk

# 7 16 ноем. 2008, 01:50 ч.

Мнения: 3 835

Всеки се замисля, неизбежно е, работата е там дали и колко бързо забравя тези си мисли. Обикновено ги забравяме много скоро, независимо какво говорим и казваме иначе, това е факт. Всичко около нас, самите ние и най-любимите ни хора, всичко е преходно и ужасно мимолетно, но може би е по-добре, че не сме в състояние да го осъзнаем и проумеем наистина.

# 8 16 ноем. 2008, 02:08 ч.

Мнения: 232

Цитат на: teo7777 в нд, 16 ное 2008, 01:50

може би е по-добре, че не сме в състояние да го осъзнаем и проумеем наистина.

защо?

# 9 16 ноем. 2008, 02:53 ч.

Мнения: 1 813

Когато претърпях катастрофа и се отървах по чудо без травми,а като се имаше предвид технически как стояха нещата - трябваше най-малкото да съм натрошена/да не казвам друго,че не е хубаво/ - се зарадвах и подминах.

Много по-късно се замислих какво можеше да стане и т.н. Не знам защо с такава закъсняла реакция съм била. Случката не ми е повлияла да спра да си правя планове. По-скоро остана един страх у мен,когато ме возят .

# 10 16 ноем. 2008, 04:16 ч.

New Zealand
Мнения: 871

напоследък все по- често се замислям затова, но това ме кара да се боря и отстоявам нещата, които наистина ме правят щастлива. не казвам, че се превръщам в тотален егоист, но мисля повече за себе си Peace

# 11 16 ноем. 2008, 06:44 ч.

Мнения: 686

Какво правел Господ в свободното си време?
Присмивал се на човешките планове.

# 12 16 ноем. 2008, 07:05 ч.

Мнения: 487

Ако искаш да разсмееш господа кажи му за плановете си, това мисля аз, макар,че не съм легнала в очакване да умра. hahaha

Имам планове надежди, но всичко е божа работа, разбирасе, че трябва да се борим за целите си, защото има и друго, което лично на мен ми харесва: " Помогни си сам, за да ти помогне и господ!"

# 13 16 ноем. 2008, 07:19 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Не само след земетресение и не само понякога. По един или друг повод непрекъснато се замислям колко е преходно всичко.

# 14 16 ноем. 2008, 08:22 ч.

Мнения: 2 898

Цитат на: РЕНИ в нд, 16 ное 2008, 07:19

Адски си права и при мен е така. И ми става смешно и жалко за хора, натрупали богатства, сякаш ще векуват. За малки душици, облечени с власт, които ежедневно избиват комплексите си тормозейки всички около себе си и т. н. .... А животът крие толкова изненади, толкова обрати, които могат да разбият на пух и прах всичките ти планове и мечти...

# 15 16 ноем. 2008, 08:26 ч.

Мнения: 778

Мммммммммда
Точно тази сутрин се замислих дали не трябва да се обличам преди да си легна .... че ако се случи нещо да мога да реагирам веднага ....

Последна редакция: нд, 16 ное 2008, 08:34 от *Rozichka*

# 16 16 ноем. 2008, 09:22 ч.

Мнения: 606

Умрем си от кеф, като видя тема с автор "Борис".

# 17 16 ноем. 2008, 09:28 ч.

sofia
Мнения: 7 477

о ДА!!!

осъзнах доста неща преди години и това коренно промени на4ина ми на мислене за живота,ценностите ,хората,плановете......
Знам за какво говориш и знам какво е да живееш ,осъзнавайки колко е кратък живото,какво е ценното в него и как не бива да губим времето си с глупости......

По темата-живота ни предлага изненади,природата също Rolling Eyes

Аз живея така,4е да е пълноценен целия ми ден ,да не мисля много за дале4ното бъдеще и да съм щастлива то4но в сегашния момент Peace

Спрях да се ядосвам за глупости ,оби4ам близките си,казвам им го и давам бавно с малки стъпки напред.Каквото има да става-ще става ,важното за мен е да съм щастлива сега и хората около мен да го разбират за да сме щастливи заедно Peace

ХУбава тема Борка, Hug

сега се ка4вам на Витоша да си взема полагаемата доза тишина и спокойствие Crazy

Пък ако ще друса там-моля,да друса Mr. Green

# 18 16 ноем. 2008, 09:45 ч.

Мнения: 835

За съжаление наистина се замисляме точно в такива моменти.Всичко е преходно и всичко е суета...............
Обясних на децата какво се прави-доколкото разбират, без паника.Оказа се, че на големия /в първи клас/ много подробно са му обяснили в училище и дори неща за които аз не се бях сетила.Даже са правили тренировка.

# 19 16 ноем. 2008, 09:58 ч.

София
Мнения: 3 880

да, замислям се, много често, все по-често, страхувам се...

после се сещам нещо, което често си повтарям, от д-р Хаус:

"на косъм от смъртта не променя нищо, смъртта променя всичко."

и продължавам.

# 20 16 ноем. 2008, 10:06 ч.

Мнения: 351

Замислям се за силата на природата и колко е крехък живота ни, ама какво?!? да седнем и да чакаме да умрем ли? Искам поне да знам, че като умра някой ден ще съм оставила нещо след себе си (не говоря за материални "ценности")... Иначе за какво живеем, ако нямаме мечти и цели???

# 21 16 ноем. 2008, 10:30 ч.

Мнения: 3 423

Единствено ме вълнува да умра за миг,
а не дълго и мъчително. Какво иначе да
му мисля на живота. Родени да умираме.

# 22 16 ноем. 2008, 10:37 ч.

Мнения: 1 629

Точно в такива моменти ала 'на крачка от смъртта' хората вършат впечатляващи глупости, а после животът продължава. Ако принципно не се взимаш насериозно, не е толкова неловко после.

# 23 16 ноем. 2008, 10:57 ч.

Кацнала на едно дърво.
Мнения: 3 192

Имам алергия към подобни клипчета. Тъпи са. И Стефан Цанев не харесвам.
Все пак, това нещо илюстрира най-добре мислите ми сега.
http://vbox7.com/play:dd32dba7

# 24 16 ноем. 2008, 11:09 ч.

Мнения: 6 993

Цитат на: firebird в нд, 16 ное 2008, 01:29

Като да си мечтаеш за детенце, да си мислиш как ще расте, а когато се роди, да се окаже, че страда от нещо, което не се лекува...

Тъй като съм още на първия етап, от това най-много ме е страх.
От какво аз ще умра - такъв ми бил късметът. Rolling Eyes

# 25 16 ноем. 2008, 11:27 ч.

Мнения: 2 478

Всичко е преходно в живота ни.И е хубаво да не се самозабравяме,а да помним че днес сме живи,децата ни са щастливи и това е най-важното.
Никога не забравям силата на природата,прекланям се пред нея.
И затова ми помага един сън ,който сънувам достатъчно често.

# 26 16 ноем. 2008, 11:32 ч.

Мнения: 187

В контекста на клипа по стиховете на Ст.Цанев, един цитат от Библията :

"Защото каква полза за човека от целия му труд
и от грижата на сърцето му,
за което се изморява под слънцето?
Понеже всичките му дни са само печал
и трудът му - скръб;
и още и нощем сърцето му не си почива.
И това е суета.
Няма по-добро за човека освен да яде и да пие,
и да прави душата си да се наслаждава от
доброто на труда му.
И аз видях, че и това е от Божията ръка.
Защото кой може да яде
и кой може да се наслеждава повече от мен?
Панеже Бог дава на угодния нему човек
МЪДРОСТ, ЗНАНИЕ И РАДОСТ,
а на ГРЕШНИЯ ДАВА ДА СЕ ТРУДИ, ДА СЪБИРА И ДА ТРУПА -
за да даде всичко на угодния на Бога.
И това е суета и гонене на вятъра."

Еклисиаст 2:22 - 26

Прочете си целият Еклисиаст, действа отрезвяващо !

# 27 16 ноем. 2008, 11:36 ч.

София
Мнения: 717

Усетихте ли повторния трус тази сутрин, в седем? По въпроса, да, замислих се и то доста сериозно снощи! Confused

# 28 16 ноем. 2008, 22:58 ч.

Мнения: 1 924

Цитат на: Борис в нд, 16 ное 2008, 01:20

Тук все едно чета себе си...преди години.Сега ми е смешно.

Мисля,че дори един атом,или една малка клетка-нещо толкова малко,съвсем незабележимо от гледна точка на вселената с нейния безкрай,имат много важно значение.основополагащо дори.Всяко едно създание , било то живо или неживо,е от изключителна важност за вселената,бидейки нейна съставна част.Защото вселената е една огромна съвкупност от елементи,грубо казано...Така че не се чувствам жалка...малка,да,но не и незначителна прашинка.
Всяко мое действие,както и на комшията,и на всеки,променя света,всичко е една верижна реакция.Откъде накъде ще сме прашинки и как тъй нищо не зависи от нас?
Не сме и велики.Просто сме.

# 29 16 ноем. 2008, 23:46 ч.

Мнения: 0

Не мисля за такива неща.
Не съм черногледа.
Каквото трябва да се случи,ще се случи.
Усмихвам се на днешния ден.
Радвам се на този миг.
Мисля за сега,не за това как и кога ще умра.
Всички ще умрем.
И да...света се върти около мен! Mr. Green

Самата мисъл ме кара да се усмихвам...макар и да знам,че не е така.
Когато сутрин се събужам....си мисля,че слънцето изгрява за мен!
Че съм важна,че съм значима и че няма да умра утре!
Ей такива хубави неща си мисля!
А какви сметки си прави 'кръчмаря' не ме интересува.
Сега и него ли да го мисля! Crazy

# 30 16 ноем. 2008, 23:55 ч.

Мнения: 0

Цитат на: GoldenEyeful в нд, 16 ное 2008, 11:36

Усетихте ли повторния трус тази сутрин, в седем? По въпроса, да, замислих се и то доста сериозно снощи! Confused

Брех...добре,че тресна та да се замислиш сериозно и ти.
До сега незамислена ли си ходеше.
Мммм...лошо,много лошо! Naughty

А като се возиш в кола не се ли замисляш,
че някой може да те метне на капака си и от там
у дерето?
А като пресичаш улицата не се ли замисляш,
че някой луд моторист може да те хакне и там да те остави?
А когато летиш със самолет...мислиш ли,че той неможе да се разбие?Може!
Не се ли замисляш,че докато си вървиш по тротоара може да ти падне саксия на главата
и да си останеш на тротоара?
А за това,че когато влезнеш в болница,може да стане лекарска грешка и да не излезеш от болницата...
или поне не жива!
А докато си за риба,не се ли замисляш че можеш да получиш инфаркт?
Ами като дойде зимата...не се ли замисляш,че вървейки ще се плъзнеш на леда,
ще паднеш,ще си хакнеш главата в асфалта и ще те намери случаен минувач...или куче!
И така...мога да ги изброявам до сутринта!
А не се ли замисляш,че ти докато си прекарваш дните мислейки подобни драми...
живота ти минава покрай теб и заминава.
Та после-свършва!
И?
За какво си живяла....да се чудиш как ще умреш?

Борисе!
В депресия да не си?
Я гледай по ведро на живота!
Ще депресираш половината форум сега! Mr. Green

# 31 17 ноем. 2008, 00:18 ч.

Мнения: 1 470

Човешкият живот е като игра на шах,ние мислим мислим правим ход,а после играе той,и пак мислим и пак ход,но когато на пича горе му писне просто обръща таблата,и разпилява фигурите... Hug

За това не трябва да го оставяме да му писне... Wink

# 32 17 ноем. 2008, 06:29 ч.

Ямбол
Мнения: 28 236

Мисля си - да, но повече разсъждавам като Самира. Аз съм си "кръчмаря" на моя си живот, но ми е ясно, че той не е вечен. Възможно е да е дълъг, възможно е и да е кратък и какво от това.
Не обременявам съзнанието и мислите си със страхове допълнителни. Достатъчно ми е, че при земетресение изпитвам страх, не искам да мисля и че трябва да се страхувам , понеже можело е да стане нещо страшно, страхувам се само на момента, после продължавам напред и планове си правя, пък каквото дойде.

# 33 17 ноем. 2008, 16:52 ч.

София
Мнения: 717

Самира, знаеш ли много си права! Но, не в тази насока ми бяха насочени мислите, а в съвсем друга! Въобще не става въпрос за депресия, а за обективните неща, които ни преследват в живота! Иначе, да, може и в банята да се удавя! Whistling

# 34 18 ноем. 2008, 12:41 ч.

Мнения: 250

По-добре ми е да не мисля, каквото има да става ще стане. Така или иначе почти нищо не мога да променя

# 35 18 ноем. 2008, 12:49 ч.

Мнения: 25 610

Само не разбрах - тези, които не усетихме земетресението, трябва ли също да мислим или сме освободени от час? Rolling Eyes

# 36 18 ноем. 2008, 12:51 ч.

Дали утре ще ме има или няма да ме има- Земята пак ще се върти, слънцето пак ще изгрее... . Човеците ме късат с това свое чувство за единственост. И да- когато на Бог му стане скучно, той просто изпълнява нашите планове.

# 37 18 ноем. 2008, 13:27 ч.

София
Мнения: 38 498

Точно след земетресението и мен ме споходиха подобни мисли.
И точно затова мисля, че трябва да се живее! Да се живее повече сега, а не да се правят планове за бъдещето.
Щото като те тресне тухлата по главата, ще има да съжаляваш, че не си живял, а само си чакал да ти падне нещо на главата!

# 38 18 ноем. 2008, 13:32 ч.

Мнения: 1 878

А аз се замислих, дали Борката не работи в някоя агенция за проучване на общественото мнение Twisted Evil

Темите му все едни такива...
Борка, майтап, да не се засегнеш сега Hug

# 39 20 ноем. 2008, 11:44 ч.

София
Мнения: 816

Замислих се за кой ли път и благодарих ,че не съм под земята/пещерняк съм/.Всеки път излизайки от недрата на земята си казвам ;-И тоя път като по учебник.Всеки път минавайки някой тесняк си мисля за това и всеки път се връщам в дълбокото за още красота,спокойствие и тишина.В нашите среди живота ни виси на въже,разчиташ на 100% на приятелите и знаеш какво наистина ти трябва в живота.Маалко искам ,достатъчно да ми е хубаво.

Препоръчани теми

Войната в Украйна 2

Политиката в България - Тема 5

Нашите мании, навици и странности

Снимки – спомени от близко и далечно минало - 3

Причина:

Причина: