Жената - на 28г., семейна от две години. Завърши задочно висше образование в България. Преди 8 години замина със студентска бригада за Англия и остана там.
След обичайната размяна на любезности, тя разказа за годините, през които не сме поддържали връзка.
Омъжила се за българин, с когото се запознала в Лондон. Прибрали са се в родния си град, опитали са да живеят и работят там, не се получило и се прибрали отново в Лондон. През всички години е работила, като домашна помощница, а от скоро била управител на магазин за спортни стоки. Дори и разрешили отпуска по Коледа, въпреки, че "по това време в магазина нещата са много busy".
Попита как са нещата при нас, аз я информирах телеграфно. Последвалият коментар ме накара да се замисля за някой неща.
Тя имала желание...опитала в България....дори и работа в банка си намерила, но не се получило. Вече не искала да има нищо общо с българите, нито с България. Прибирали са се веднъж годишно, за да се видят с родителите и близките си. Не успяла да приеме българският манталитет, нито начина на живот. Когато се виждала с познати - българи, нямало какво да си кажат...толкова били изостанали, милите... Вече нямали нищо общо, все едно никога не са имали...
И още куп такива приказки - все в тоя дух. После прекъсна връзката, работа имала....
Замислих се....
Имам колежка - рускиня. Чудесен човек. Разговорите с нея са интересни, обогатяват общата ми култура. Та тя винаги е разказвала с гордост за произхода си, за нацията си, за културата им.
Имам други познати, живеещи в чужбина, успели в попрището си. Никога не съм срещала подобно отношение от тяхна страна, нито подобни възгледи.
Баща ми също живее в чужбина, но си е все същият.
Далеч съм от мисълта, че всички българи, живеещи в чужбина, разсъждават, като тази жена. Интересно ми е, обаче, кое поражда подобно отношение? Дали това не е синдромът на неуспелите българи, независимо в кой край на света живеят? Или просто част от нацията ни притежава първичен стремеж да руши всичко из основи, преди да съгради новото? А може би трябваше да озаглавя темата "Пътят от чалгата до чая"....
Такива едни мисли ми се въртят из главата. Сигурна съм, че темата е дъвкана стотици пъти, но все пак ще ми бъде интересно да прочета вашето мнение.