първи дни с бебчо

  • 2 253
  • 56
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 925
Малко е стресово наистина първите дни, аз първият път като тръгнах да му мия дупето, го измих на чешмата, а после го избърсах с мокри кърпички, които отворих душманската (не от лепката, а направо разпрах пакета) Crazy УжасссссТ!
И така, беше ми стресово, ама нещата много бързо и неусетно си идват на мястото. Не мисли за това със страх, а с желание да видиш бебчо и да му се радваш Heart Eyes Не можеш да си представиш колко бързо растат и на 2-3 месеца вече колко са различни от началото. Радвай се на всеки миг!

# 31
  • София
  • Мнения: 53
Аз също се притеснявах как ще се справя, но нещата се наредиха щом се озовах вкъши с малката сладкишка Heart Eyes Първите седмици ми бяха по-трудни заради кърмаческата жълтеница, която отмина чак след третия месец. Бебка заспиваше докато я кърмя, трябваше да я ръчкам и будя, хранехме се почти денонощно първата седмица. А сега толкова задобря - за 5 мин. е изсукала каквото и трябва и почва да кокори любопитни очи и да се хили Heart Eyes
Категорично отказах помощта и на двете баби въпреки че бях с операция. Прецених, че каквато съм неуверена в началото само ще ме притесняват и изнервят с техните съвети. Не сбърках, много по-спокойно ми беше само с бебка и тати:) А после като понатрупах стаж и бабите дойдоха да се порадват на внучката, бях много по-уверена и със самучувствието, че разбирам бебето си по-добре от тях .

# 32
  • Мнения: 1 982
Бъди спокойна и всичко ще е наред! Паниката застига почти всички, които стават майки за пръв път, но много бързо ще се напаснете с малкото! Ти ще си всичко за него, така че трябва да си уверена, че правиш нещата, от които то има нужда. И аз бях объркана първите дни след изписването, особено с трудно потичаща кърма, гърди пред експлозия и бебе с ранни колики! Но след седмица си заживяхме по-добре! Иначе майка ми и съпругът ми бяха помагачите в началото! Леко раждане и се успокой!  bouquet

# 33
  • Мнения: 367
Честно казано не съм се притеснявала как ще се справя.Никой не ми е помагал за бебето,сама си го оправях.В родилното само ни  ги даваха да ги кърмим,после в нас само аз-къпане ,грижа за кожичката,преобличане,рязане на нокти,тоалет на очички,почистване на носле,уши,кърмене.От време на време идваше свекърва да ме отмени малко- наготви,изпере и оглади,че с това безсъние и хранене на 3 часа   едва се държах,а и бях секцио. Ще се справиш!!!! Всички са  се справили ,с малко насоки от педиятъра и по-опитни близки ще стане,после ти сама си ще си изградиш твой подход Hug Hug Hug
Лека бременност и раждане  bouquet

# 34
  • Мнения: 966
Няма страшно всичко се научава в движение.Ние с мъжа ми сами се справихме  Grinning

# 35
  • Мнения: 698
Странно. LaughingВсички твърдят, че е лесно и си идва от самосебе си. Не мисля така. Прочети книги по въпроса, поговори с приятелки, които са минали през това. Не ми беше лесно първия път и не мисля, че нещата са като по филмите. Разбира се, ще се научиш, няма страшно, но не се настройвай за безметежни дни, в които едно русо бебе спи на рамото ти. Няма копче за изключване, да знаеш.  Laughing подготви се психически. Казвам ти го, защото на мен никой не ми каза, че е трудно. Трудно е, но е прекрасно и си заслужава всеки миг!  bouquet

# 36
  • Пловдив
  • Мнения: 306
Странно. LaughingВсички твърдят, че е лесно и си идва от самосебе си. Не мисля така. Прочети книги по въпроса, поговори с приятелки, които са минали през това. Не ми беше лесно първия път и не мисля, че нещата са като по филмите. Разбира се, ще се научиш, няма страшно, но не се настройвай за безметежни дни, в които едно русо бебе спи на рамото ти. Няма копче за изключване, да знаеш.  Laughing подготви се психически. Казвам ти го, защото на мен никой не ми каза, че е трудно. Трудно е, но е прекрасно и си заслужава всеки миг!  bouquet

Абсолютно съм съгласна. Аз все още съм шаш и паника Embarassed, но знам, че ще се справя - няма къде да ходя.

# 37
  • Мнения: 2 660
Първите дни в болницата ще помолиш да ти покажат как се преобува, мие и кърми бебе. Помоли ги да гледаш винаги, когато почистват пъпчето и сменят памперса.
Лесно е. Като се роди бебето ще разбереш, че като че ли винаги си се грижила за бебе. Рутината и бързината в движенията ще ти дойдат страшно бързо. В болницата на изписването за пръв път малко несръчно смених памперс, вкъщи все едно че цял живот памперси бях сменяла.

Ако те интересува нещо конкретно по грижата за бебето, питай.

# 38
  • София / Пловдив
  • Мнения: 8 119
Ако си мислиш от сега колко е страшно - сигурно ще бъде такова  Wink По - скоро се настрой колко прекрасно ще е да се опознавате с бебчо един друг, да се научиш да разбираш от какво има нужда и ще се справиш с всичко! Е, може да има и грешки в началото, но никой не се е родил научен.

....И цял ден висеше на гърда, памперси сменях по 8 пъти  Crazy След това вече свикнах и се поокопитих.А от момента,в който мина на адапте се родих наново.....

Ей това го пусни в кърмаческия  Mr. Green

# 39
  • Пловдив
  • Мнения: 2 388
Не се притеснявай-това ще си е твоето бебе и ти ще знаеш най-добре как да си го гледаш. Peace
Просто бъди спокойна,защото бебетата усещат,ако около тях има изнервени хора и съответно реагират по същия начин.

Подкрепям. Peace

# 40
  • Мнения: 2 131
Честно казано, докато бях бременна повече ме беше страх от предстоящото раждане, отколкото от предстоящото гледане. Оказа се, че раждането не е чак толкова страшно и че по-голямото предизвикателство е гледането. НО това не значи, че има от какво да се страхуват бъдещите майки. Нещата бързо се подреждат.
Въобще не съм се и замисляла за храненето, смяната на памперсите, къпането, приспиването и т.н. Просто тези неща ми дойдоха някак си отвътре.
Всъщност сега като се замисля май първите дни с бебчо бяха и най-спокойните и лесните, изключая недоспиването за мен. Той просто ядеше и спеше, нищо друго. После започнаха колики, пореваване, зъби и т.н., но това са напълно нормални неща.
А за помощ - оценявам като безценна помощта отстрана на майка ми. Свекърва ми живее в друг град и предложи да дойде в началото, но нямаше нужда просто.

# 41
  • София
  • Мнения: 23 096
Първите дни, ако не бяха и двете баби при нас да помагат, сигурно вече щях да съм в психиатрията! Съвсем сериозно  Sad
Голям стрес преживях, голямо чудо - всичко е ново, непознато, страх от неизвестното - дали ще се справя, какво да правя, как да го правя... Кошмар някакъв! Постепенно всичко си дойде на мястото и сега се наслаждавам на чудото, което си имам  Heart Eyes

# 42
  • Мнения: 405
Ще се справиш, мацка, няма как да не се справиш.
Не е трудно, само е еднообразно.
Прибирате се в къщи и бебока сигурно е заспал по пътя от болницата към вас.
Гледаш го и се чудиш - къде ли да го оставиш, странно ти е всичко.
В леглото ти се вижда, че бебчето е твърде малко и незащитено, в кошчето за кола ти се струва, че му е неудобно..
И така докато се суетиш - то се събужда и започва да реве.
От тук вариантите са два - да го нахраниш, или да му смениш памперса. Най-често и двете.
После малко гушкане - и пак заспива.
Това се повтаря през 2-3 часа.  Joy

Ако има колики - каквото и да правиш то ще си реве, докато не му минат.
Тогава задължително ще ти трябва помощ, особено, ако коликите са денонощни.
Няма човек, който да може да не спи около 3 месеца, освен бебетата с колики изглежда  Joy
Сега сериозно - те си спят на малки интервали от време и фазите на съня им са в пъти по-кратки от възрастен човек.
Затова с един подобен  цикъл от - " 2 часа спи, 1 - 2 часа будно" - бебето си се чувства ок.
Само че на теб ще ти трябва помощ, за да можеш да спиш малко повече от 3 часа на куп и това обикновенно е най-гоелмия проблем,



# 43
  • Мнения: 1 372
Ще се справиш! Сигурна съм!
Определено обаче първите дни с бебо в къщи са най-трудни! Докато се адаптирате към промяната, ако раждането е било по-тежко /дано при теб да не е/, докато се научите да се кърмите добре, докато се си изгради някакъв вид режим, докато започнеш да го усещаш кога е гладен,кога му се спи и т.н.......... Няма майка която да не се е справила, но е хубаво да има в този момент кой да ти помага и да бъде покрай теб!

# 44
И аз бях много стресната когато бях бременна с Вики. Бях още дете, на 24, ама аз и сега съм си. Като се роди ме беше страх да не я счупя, обаче после извеснъж ми дойде като от нищото и занех какво да правя. С Вай не се шашках така. Ще се справиш! Няма страшно! Няма на къде да бягаш. Hug

Общи условия

Активация на акаунт