мамчета,здравейте!Обръщам се към вас,защото ме интересуват някои неща.Как се справихте първите дни с малкото бебче?Аз съм бременна в 33г.с. и вече ме обвзема страх,че няма да мога да се справя с отглеждането на бебенце?И при вас така ли е било,кои са най-важните неща които трябва да знам,някой помагал ли ви е?Предварително благодаря
- Публикувана: 7 ноем. 2008, 16:24 ч.
- Последно мнение: 12 ноем. 2008, 01:55 ч.
първи дни с бебчо
Здравей мила спокойно не се шашкай ,всичко ще се нареди с времето си ще видиш че като се приберете от самосебеси ще се организираш неусетно .Xранене, спане, преобуване, игра и xоп време за къпане пак ядене и пак спане И така дните минават неусетно и като се замислиш е вече на годинка Пожелавам ти здраво и красиво бебче и да се поxвалиш 
Ами те първите ти дни с бебето ще са в болницата, където няма да си съвсем сама.
А след това - (поне при мен беше така) майчинския инстинкт заработи и не съм се чудила много много.
Те бебоците в началото ядат, спят и акат. Няма къде да сбъркаш.
А след това - (поне при мен беше така) майчинския инстинкт заработи и не съм се чудила много много.
Те бебоците в началото ядат, спят и акат. Няма къде да сбъркаш.
Всеки го обземат подобни мисли. Майчинският инстинкт обаче настина заработва бързо - аз изпитвах ужас от първата нощ с беб вкъщи - чудех се какво ще правя като заплаче. Оказа се, че не е толкова страшно - даваш му малко да хапне и то спокойно заспива. За мен поне първият месец беше най-лесния - беб само ядеше и спеше и почти не плачеше. Този период ми помогна да свикна с неговото присъствие и да започна да добивам увереност в майчинските си способности.
Като че ли едно от важните неща е да се опитваш да запазваш спокойствие, защото колкото и клиширано да звучи, бебетата усещат, когато майката е неспокойна.
Леко раждане ти пожелавам!
Като че ли едно от важните неща е да се опитваш да запазваш спокойствие, защото колкото и клиширано да звучи, бебетата усещат, когато майката е неспокойна.
Леко раждане ти пожелавам!
Много зависи от майката, от това какво и колко е прочела и се е подготвила за появата на малкото човече.
Нормално е въпреки предварителната подготовка новоизлюпената мама да се ошашка здраво.
Все пак тя вече е поела най-голямата отговорност в живота си.
Не всички бебоци обаче спят, акат и ядат някои от тях за съжаление плачат по цяла нощ, често не им стига кърмата, мъчат ги колики.
И има къде да сбъркаш като започнеш да носиш бебето на ръце, да го люлееш или да го буташ напред-назад в количката.
Така че, първите дни вкъщи не са от най-лесните, трябва време и на родителите и на бебчето да се адаптират.
Нормално е въпреки предварителната подготовка новоизлюпената мама да се ошашка здраво.
Все пак тя вече е поела най-голямата отговорност в живота си.
Ами те първите ти дни с бебето ще са в болницата, където няма да си съвсем сама.
А след това - (поне при мен беше така) майчинския инстинкт заработи и не съм се чудила много много.
Те бебоците в началото ядат, спят и акат. Няма къде да сбъркаш.
А след това - (поне при мен беше така) майчинския инстинкт заработи и не съм се чудила много много.
Те бебоците в началото ядат, спят и акат. Няма къде да сбъркаш.
Не всички бебоци обаче спят, акат и ядат някои от тях за съжаление плачат по цяла нощ, често не им стига кърмата, мъчат ги колики.
И има къде да сбъркаш като започнеш да носиш бебето на ръце, да го люлееш или да го буташ напред-назад в количката.
Така че, първите дни вкъщи не са от най-лесните, трябва време и на родителите и на бебчето да се адаптират.
Не всички бебоци обаче спят, акат и ядат някои от тях за съжаление плачат по цяла нощ, често не им стига кърмата, мъчат ги колики.
И има къде да сбъркаш като започнеш да носиш бебето на ръце, да го люлееш или да го буташ напред-назад в количката.
Така че, първите дни вкъщи не са от най-лесните, трябва време и на родителите и на бебчето да се адаптират.
И има къде да сбъркаш като започнеш да носиш бебето на ръце, да го люлееш или да го буташ напред-назад в количката.
Така че, първите дни вкъщи не са от най-лесните, трябва време и на родителите и на бебчето да се адаптират.
И аз мисля че в началото има трудности, но не съм съгласна че новороденото може да се свикне на ръце, или в количка. Чела съм че това свикване става след третия месец. Освен това ние сме жив пример-моят син денонощно е люлян, разнасян на ръце и т.н., заради коликите и след 3-ия месец като преминаха от раз започна да си заспива в леглото.
Първите две седмици така се бях филмирала,че не знаех къде съм 
Свалих 5 кила от недояждане и недоспиване.Толкова бях ангажирана с бебто,че единственото за което имах време е една вафла и една чаша с мляко за закуска 
.Будеше се през нощта,искаше да суче постоянно.И цял ден висеше на гърда, памперси сменях по 8 пъти След това вече свикнах и се поокопитих.А от момента,в който мина на адапте се родих наново.
Не се притеснявай.Цялото ошашкване трае точно седмица-две.Адаптиране към новия начин на живот.Вече всичко ще е различно
Преди се гримирах и си правих прически по 2 часа на ден,лакирах се,глезих се,гледах само себе си .Откакто се роди бебето си крада минутки за мен.Е,никога не съм била неугледна и не съм си променяла навиците,но просто сега ми е страшно трудно да намеря време за себе си.Свързано е с някакви предварителни планове и вмъкване в програмата 
Свалих 5 кила от недояждане и недоспиване.Толкова бях ангажирана с бебто,че единственото за което имах време е една вафла и една чаша с мляко за закуска .Будеше се през нощта,искаше да суче постоянно.И цял ден висеше на гърда, памперси сменях по 8 пъти След това вече свикнах и се поокопитих.А от момента,в който мина на адапте се родих наново.Не се притеснявай.Цялото ошашкване трае точно седмица-две.Адаптиране към новия начин на живот.Вече всичко ще е различно
Преди се гримирах и си правих прически по 2 часа на ден,лакирах се,глезих се,гледах само себе си .Откакто се роди бебето си крада минутки за мен.Е,никога не съм била неугледна и не съм си променяла навиците,но просто сега ми е страшно трудно да намеря време за себе си.Свързано е с някакви предварителни планове и вмъкване в програмата
Аз също не съм се терзала много-много от такива въпроси, по-скоро ми беше странно как ежедневието ти се променя много, и дали ще успея да направя добър режим за бебето. Бяхме обърнали деня на нощ и затова се чудех как ще я караме. 
На нас ни помага свекито, тъй като бяхме в чужбина, но ако си бях в България, щеше да ми е къде къде по-лесно, защото мога да разчитам и на майка ми.
На нас ни помага свекито, тъй като бяхме в чужбина, но ако си бях в България, щеше да ми е къде къде по-лесно, защото мога да разчитам и на майка ми.
Няма от какво да се притесняваш. Ще видиш, че майчинският инстинкт веднага ще заработи и всичко ще е ок Мен никой не ми е помагал(бях с операция, ако има значение де) и от първият ден сама си се оправях. И аз не съм вярвала, че ще се справя, но успях. Първите дни докато свикнеш с бебо са най-трудни. После всичко се повтаря - ядене, памперси, разходки, сън...И така, дори не разбрах кога минаха 4 месеца.
Пожелавам ти леко и безпроблемно раждане и една прекрасна среща с бебо. От там нататък, ще видиш че нещата не са чак толкова трудни. Вярно, животът ти се обръща на 180 градуса, но е забавно
Мен никой не ми е помагал(бях с операция, ако има значение де) и от първият ден сама си се оправях. И аз не съм вярвала, че ще се справя, но успях. Първите дни докато свикнеш с бебо са най-трудни. После всичко се повтаря - ядене, памперси, разходки, сън...И така, дори не разбрах кога минаха 4 месеца. Пожелавам ти леко и безпроблемно раждане и една прекрасна среща с бебо. От там нататък, ще видиш че нещата не са чак толкова трудни. Вярно, животът ти се обръща на 180 градуса, но е забавно
и само казваше "Леле все едно цял живот си сменяла памперси" Не съм имала такива опасения. Не се притеснявай, ще се справиш. Майчиният ти инстинкт ще те води във всичко.
Аз се справях сама, никой не ми е помагал.
Аз се справях сама, никой не ми е помагал.
и моментите ти с бебчо са невероятни - повярвай - няма да имаш време да се замисляш - то идва итвътре
Ами те първите ти дни с бебето ще са в болницата, където няма да си съвсем сама.
А след това - (поне при мен беше така) майчинския инстинкт заработи и не съм се чудила много много.
Те бебоците в началото ядат, спят и акат. Няма къде да сбъркаш.
А след това - (поне при мен беше така) майчинския инстинкт заработи и не съм се чудила много много.
Те бебоците в началото ядат, спят и акат. Няма къде да сбъркаш.
никой не ми е помагал освен таткото на бебето,и до сега е така
Аз в първите дни бях доста неориентирана. Майка ми ми помагаше, мъжът ми си взе отпуск и всяка дейност около бебето я вършехме трима човека- един сменя памперса, втори приготвя млякото, трети храни. В този период съвсем в началото бяха и коликите, които при моя син продължиха точно три нощи, в които спеше само на ръце в определена поза, а съм мръднала и е ревнал. След две седмици майка ми си замина, мъжът ми тръгна на работа и започнах сама да си го гледам, къпя, извеждам с количката, без никакви проблеми, все едно съм го правила цял живот.
от първия ден вкъщи си го гледаме сами. в чужбина сме, никой не е идвал да ни помага, искахме да минем заедно през това. сега се обръщаме назад с гордост 
слушах си сестрата и педиатъра - хранене на поискване (с АМ), много гушкане, постоянна близост с мама, комфортно бебешко легло без излишни шарении и играчки, говорене, пеене, показване - бяхме си залепени. справихме се супер, мисля. а и лекарят така мисли не ни е било страх въобще, дължим го на същите тези хора, които ни казаха какви са най-добрите практики, но и ние се съобразявахме с казаното от тях.
слушах си сестрата и педиатъра - хранене на поискване (с АМ), много гушкане, постоянна близост с мама, комфортно бебешко легло без излишни шарении и играчки, говорене, пеене, показване - бяхме си залепени. справихме се супер, мисля. а и лекарят така мисли
не ни е било страх въобще, дължим го на същите тези хора, които ни казаха какви са най-добрите практики, но и ние се съобразявахме с казаното от тях.
Малко е стресово наистина първите дни, аз първият път като тръгнах да му мия дупето, го измих на чешмата, а после го избърсах с мокри кърпички, които отворих душманската (не от лепката, а направо разпрах пакета) УжасссссТ!
И така, беше ми стресово, ама нещата много бързо и неусетно си идват на мястото. Не мисли за това със страх, а с желание да видиш бебчо и да му се радваш
Не можеш да си представиш колко бързо растат и на 2-3 месеца вече колко са различни от началото. Радвай се на всеки миг!
УжасссссТ!И така, беше ми стресово, ама нещата много бързо и неусетно си идват на мястото. Не мисли за това със страх, а с желание да видиш бебчо и да му се радваш
Не можеш да си представиш колко бързо растат и на 2-3 месеца вече колко са различни от началото. Радвай се на всеки миг! 
Аз също се притеснявах как ще се справя, но нещата се наредиха щом се озовах вкъши с малката сладкишка Първите седмици ми бяха по-трудни заради кърмаческата жълтеница, която отмина чак след третия месец. Бебка заспиваше докато я кърмя, трябваше да я ръчкам и будя, хранехме се почти денонощно първата седмица. А сега толкова задобря - за 5 мин. е изсукала каквото и трябва и почва да кокори любопитни очи и да се хили
Категорично отказах помощта и на двете баби въпреки че бях с операция. Прецених, че каквато съм неуверена в началото само ще ме притесняват и изнервят с техните съвети. Не сбърках, много по-спокойно ми беше само с бебка и тати:) А после като понатрупах стаж и бабите дойдоха да се порадват на внучката, бях много по-уверена и със самучувствието, че разбирам бебето си по-добре от тях .
Първите седмици ми бяха по-трудни заради кърмаческата жълтеница, която отмина чак след третия месец. Бебка заспиваше докато я кърмя, трябваше да я ръчкам и будя, хранехме се почти денонощно първата седмица. А сега толкова задобря - за 5 мин. е изсукала каквото и трябва и почва да кокори любопитни очи и да се хили Категорично отказах помощта и на двете баби въпреки че бях с операция. Прецених, че каквато съм неуверена в началото само ще ме притесняват и изнервят с техните съвети. Не сбърках, много по-спокойно ми беше само с бебка и тати:) А после като понатрупах стаж и бабите дойдоха да се порадват на внучката, бях много по-уверена и със самучувствието, че разбирам бебето си по-добре от тях .
Бъди спокойна и всичко ще е наред! Паниката застига почти всички, които стават майки за пръв път, но много бързо ще се напаснете с малкото! Ти ще си всичко за него, така че трябва да си уверена, че правиш нещата, от които то има нужда. И аз бях объркана първите дни след изписването, особено с трудно потичаща кърма, гърди пред експлозия и бебе с ранни колики! Но след седмица си заживяхме по-добре! Иначе майка ми и съпругът ми бяха помагачите в началото! Леко раждане и се успокой! 
Честно казано не съм се притеснявала как ще се справя.Никой не ми е помагал за бебето,сама си го оправях.В родилното само ни ги даваха да ги кърмим,после в нас само аз-къпане ,грижа за кожичката,преобличане,рязане на нокти,тоалет на очички,почистване на носле,уши,кърмене.От време на време идваше свекърва да ме отмени малко- наготви,изпере и оглади,че с това безсъние и хранене на 3 часа едва се държах,а и бях секцио. Ще се справиш!!!! Всички са се справили ,с малко насоки от педиятъра и по-опитни близки ще стане,после ти сама си ще си изградиш твой подход
Лека бременност и раждане
Лека бременност и раждане
Странно. Всички твърдят, че е лесно и си идва от самосебе си. Не мисля така. Прочети книги по въпроса, поговори с приятелки, които са минали през това. Не ми беше лесно първия път и не мисля, че нещата са като по филмите. Разбира се, ще се научиш, няма страшно, но не се настройвай за безметежни дни, в които едно русо бебе спи на рамото ти. Няма копче за изключване, да знаеш. подготви се психически. Казвам ти го, защото на мен никой не ми каза, че е трудно. Трудно е, но е прекрасно и си заслужава всеки миг!
Всички твърдят, че е лесно и си идва от самосебе си. Не мисля така. Прочети книги по въпроса, поговори с приятелки, които са минали през това. Не ми беше лесно първия път и не мисля, че нещата са като по филмите. Разбира се, ще се научиш, няма страшно, но не се настройвай за безметежни дни, в които едно русо бебе спи на рамото ти. Няма копче за изключване, да знаеш. подготви се психически. Казвам ти го, защото на мен никой не ми каза, че е трудно. Трудно е, но е прекрасно и си заслужава всеки миг! 
Странно. Всички твърдят, че е лесно и си идва от самосебе си. Не мисля така. Прочети книги по въпроса, поговори с приятелки, които са минали през това. Не ми беше лесно първия път и не мисля, че нещата са като по филмите. Разбира се, ще се научиш, няма страшно, но не се настройвай за безметежни дни, в които едно русо бебе спи на рамото ти. Няма копче за изключване, да знаеш. подготви се психически. Казвам ти го, защото на мен никой не ми каза, че е трудно. Трудно е, но е прекрасно и си заслужава всеки миг!
Всички твърдят, че е лесно и си идва от самосебе си. Не мисля така. Прочети книги по въпроса, поговори с приятелки, които са минали през това. Не ми беше лесно първия път и не мисля, че нещата са като по филмите. Разбира се, ще се научиш, няма страшно, но не се настройвай за безметежни дни, в които едно русо бебе спи на рамото ти. Няма копче за изключване, да знаеш. подготви се психически. Казвам ти го, защото на мен никой не ми каза, че е трудно. Трудно е, но е прекрасно и си заслужава всеки миг! Абсолютно съм съгласна. Аз все още съм шаш и паника
, но знам, че ще се справя - няма къде да ходя.
Първите дни в болницата ще помолиш да ти покажат как се преобува, мие и кърми бебе. Помоли ги да гледаш винаги, когато почистват пъпчето и сменят памперса.
Лесно е. Като се роди бебето ще разбереш, че като че ли винаги си се грижила за бебе. Рутината и бързината в движенията ще ти дойдат страшно бързо. В болницата на изписването за пръв път малко несръчно смених памперс, вкъщи все едно че цял живот памперси бях сменяла.
Ако те интересува нещо конкретно по грижата за бебето, питай.
Лесно е. Като се роди бебето ще разбереш, че като че ли винаги си се грижила за бебе. Рутината и бързината в движенията ще ти дойдат страшно бързо. В болницата на изписването за пръв път малко несръчно смених памперс, вкъщи все едно че цял живот памперси бях сменяла.
Ако те интересува нещо конкретно по грижата за бебето, питай.
Ако си мислиш от сега колко е страшно - сигурно ще бъде такова 
По - скоро се настрой колко прекрасно ще е да се опознавате с бебчо един друг, да се научиш да разбираш от какво има нужда и ще се справиш с всичко! Е, може да има и грешки в началото, но никой не се е родил научен.
Ей това го пусни в кърмаческия
По - скоро се настрой колко прекрасно ще е да се опознавате с бебчо един друг, да се научиш да разбираш от какво има нужда и ще се справиш с всичко! Е, може да има и грешки в началото, но никой не се е родил научен. ....И цял ден висеше на гърда, памперси сменях по 8 пъти След това вече свикнах и се поокопитих.А от момента,в който мина на адапте се родих наново.....
След това вече свикнах и се поокопитих.А от момента,в който мина на адапте се родих наново..... Ей това го пусни в кърмаческия
Не се притеснявай-това ще си е твоето бебе и ти ще знаеш най-добре как да си го гледаш.
Просто бъди спокойна,защото бебетата усещат,ако около тях има изнервени хора и съответно реагират по същия начин.
Просто бъди спокойна,защото бебетата усещат,ако около тях има изнервени хора и съответно реагират по същия начин.
Честно казано, докато бях бременна повече ме беше страх от предстоящото раждане, отколкото от предстоящото гледане. Оказа се, че раждането не е чак толкова страшно и че по-голямото предизвикателство е гледането. НО това не значи, че има от какво да се страхуват бъдещите майки. Нещата бързо се подреждат.
Въобще не съм се и замисляла за храненето, смяната на памперсите, къпането, приспиването и т.н. Просто тези неща ми дойдоха някак си отвътре.
Всъщност сега като се замисля май първите дни с бебчо бяха и най-спокойните и лесните, изключая недоспиването за мен. Той просто ядеше и спеше, нищо друго. После започнаха колики, пореваване, зъби и т.н., но това са напълно нормални неща.
А за помощ - оценявам като безценна помощта отстрана на майка ми. Свекърва ми живее в друг град и предложи да дойде в началото, но нямаше нужда просто.
Въобще не съм се и замисляла за храненето, смяната на памперсите, къпането, приспиването и т.н. Просто тези неща ми дойдоха някак си отвътре.
Всъщност сега като се замисля май първите дни с бебчо бяха и най-спокойните и лесните, изключая недоспиването за мен. Той просто ядеше и спеше, нищо друго. После започнаха колики, пореваване, зъби и т.н., но това са напълно нормални неща.
А за помощ - оценявам като безценна помощта отстрана на майка ми. Свекърва ми живее в друг град и предложи да дойде в началото, но нямаше нужда просто.
Първите дни, ако не бяха и двете баби при нас да помагат, сигурно вече щях да съм в психиатрията! Съвсем сериозно 
Голям стрес преживях, голямо чудо - всичко е ново, непознато, страх от неизвестното - дали ще се справя, какво да правя, как да го правя... Кошмар някакъв! Постепенно всичко си дойде на мястото и сега се наслаждавам на чудото, което си имам
Голям стрес преживях, голямо чудо - всичко е ново, непознато, страх от неизвестното - дали ще се справя, какво да правя, как да го правя... Кошмар някакъв! Постепенно всичко си дойде на мястото и сега се наслаждавам на чудото, което си имам
Ще се справиш, мацка, няма как да не се справиш.
Не е трудно, само е еднообразно.
Прибирате се в къщи и бебока сигурно е заспал по пътя от болницата към вас.
Гледаш го и се чудиш - къде ли да го оставиш, странно ти е всичко.
В леглото ти се вижда, че бебчето е твърде малко и незащитено, в кошчето за кола ти се струва, че му е неудобно..
И така докато се суетиш - то се събужда и започва да реве.
От тук вариантите са два - да го нахраниш, или да му смениш памперса. Най-често и двете.
После малко гушкане - и пак заспива.
Това се повтаря през 2-3 часа.
Ако има колики - каквото и да правиш то ще си реве, докато не му минат.
Тогава задължително ще ти трябва помощ, особено, ако коликите са денонощни.
Няма човек, който да може да не спи около 3 месеца, освен бебетата с колики изглежда
Сега сериозно - те си спят на малки интервали от време и фазите на съня им са в пъти по-кратки от възрастен човек.
Затова с един подобен цикъл от - " 2 часа спи, 1 - 2 часа будно" - бебето си се чувства ок.
Само че на теб ще ти трябва помощ, за да можеш да спиш малко повече от 3 часа на куп и това обикновенно е най-гоелмия проблем,
Не е трудно, само е еднообразно.
Прибирате се в къщи и бебока сигурно е заспал по пътя от болницата към вас.
Гледаш го и се чудиш - къде ли да го оставиш, странно ти е всичко.
В леглото ти се вижда, че бебчето е твърде малко и незащитено, в кошчето за кола ти се струва, че му е неудобно..
И така докато се суетиш - то се събужда и започва да реве.
От тук вариантите са два - да го нахраниш, или да му смениш памперса. Най-често и двете.
После малко гушкане - и пак заспива.
Това се повтаря през 2-3 часа.
Ако има колики - каквото и да правиш то ще си реве, докато не му минат.
Тогава задължително ще ти трябва помощ, особено, ако коликите са денонощни.
Няма човек, който да може да не спи около 3 месеца, освен бебетата с колики изглежда
Сега сериозно - те си спят на малки интервали от време и фазите на съня им са в пъти по-кратки от възрастен човек.
Затова с един подобен цикъл от - " 2 часа спи, 1 - 2 часа будно" - бебето си се чувства ок.
Само че на теб ще ти трябва помощ, за да можеш да спиш малко повече от 3 часа на куп и това обикновенно е най-гоелмия проблем,
Ще се справиш! Сигурна съм!
Определено обаче първите дни с бебо в къщи са най-трудни! Докато се адаптирате към промяната, ако раждането е било по-тежко /дано при теб да не е/, докато се научите да се кърмите добре, докато се си изгради някакъв вид режим, докато започнеш да го усещаш кога е гладен,кога му се спи и т.н.......... Няма майка която да не се е справила, но е хубаво да има в този момент кой да ти помага и да бъде покрай теб!
Определено обаче първите дни с бебо в къщи са най-трудни! Докато се адаптирате към промяната, ако раждането е било по-тежко /дано при теб да не е/, докато се научите да се кърмите добре, докато се си изгради някакъв вид режим, докато започнеш да го усещаш кога е гладен,кога му се спи и т.н.......... Няма майка която да не се е справила, но е хубаво да има в този момент кой да ти помага и да бъде покрай теб!
И аз бях много стресната когато бях бременна с Вики. Бях още дете, на 24, ама аз и сега съм си. Като се роди ме беше страх да не я счупя, обаче после извеснъж ми дойде като от нищото и занех какво да правя. С Вай не се шашках така. Ще се справиш! Няма страшно! Няма на къде да бягаш.
Аз много се страхувах, че няма да мога да си гледам бебето. Честно казано, нищо не разбирах от гледане на бебе, не знаех нищо какво трябва да правя. В родилното само ми обясниха как да го кърмя, на какъв режим и как да се цедя. Даже памперс не можех да сменям. Майка ми дойде за няколко дена от провинцията, за да ми помага и от нея научих всичко. Освен това следвах естествения си майчински инстинкт.
Ще се справиш, повярвай ми!
Ще се справиш, повярвай ми!
Хубаво е да се прочетат някои работи /един вид лека подготовка-теоритична/за да си подготвена-какво ти предстои.
Друг е въпросът ,че може и нагласата да се"размине" с действителността.Всичко е много индивидуално.Най важното е да знаеш,че можеш ,освен на себе си да разчиташ и на хората покрай теб.Така ще си по сигурна и в себе си.В родилния дом питай всичко ,което ти се струва неясно ,относно гледането,преобличане,хранене на новороденото-така ще събереш максимално знания от "източника"
И още нещо:При някои мацки ,които мислят че ще се панират-нещата се нареждат повече от чудесно.Така ,че най-важното е да си спокойна,да си изпълнена в очакване на радостното събитие...
Друг е въпросът ,че може и нагласата да се"размине" с действителността.Всичко е много индивидуално.Най важното е да знаеш,че можеш ,освен на себе си да разчиташ и на хората покрай теб.Така ще си по сигурна и в себе си.В родилния дом питай всичко ,което ти се струва неясно ,относно гледането,преобличане,хранене на новороденото-така ще събереш максимално знания от "източника"
И още нещо:При някои мацки ,които мислят че ще се панират-нещата се нареждат повече от чудесно.Така ,че най-важното е да си спокойна,да си изпълнена в очакване на радостното събитие... 
С бебчо ще се справиш! Няма нищо трудно!
Въпросът е, че е хубаво първите няколко дни у дома да има някой покрай теб - било да ти сготви, било за нещо друго, докато ти самата се възстановиш от раждането и влезеш във форма.
Мен този път обаче май няма да ме огрее такава помощ. Бабите са на работа, а мъжът ми и той онзи ден ме сюрпризира, че точно в този период не е възможно да си вземе отпуска. Ще трябва да разчитам на каката.
Въпросът е, че е хубаво първите няколко дни у дома да има някой покрай теб - било да ти сготви, било за нещо друго, докато ти самата се възстановиш от раждането и влезеш във форма.
Мен този път обаче май няма да ме огрее такава помощ. Бабите са на работа, а мъжът ми и той онзи ден ме сюрпризира, че точно в този период не е възможно да си вземе отпуска. Ще трябва да разчитам на каката.
За мен първите дни също бяха най-лесните, мога да кажа, че трудното идва след 1-2-3 седмици, но тогава вече ще си влязла в релси. В болницата ми помогнаха много, показаха ми как да се оправям с памперсите, пъпчето, кърменето, спането.. Това, което бях слушала на лекции, ми беше от полза само донякъде. Прибереш ли се, се задейства инстинктът ти и някак си автоматично знаеш какво трябва да направиш. Или го откриваш сама заедно с бебчето. И Емо в началото само спеше и лапаше, къпането също не се оказа голяма философия Наслаждавай се на един прекрасен период, в който малко по малко ще свиквате един с друг!
Наслаждавай се на един прекрасен период, в който малко по малко ще свиквате един с друг!
Спокойно.Инстинктът ще ти помогне да се справиш.И аз се притеснявах, но след като се прибрахме в къщи нещата се нормализираха.Имах усещането, че винаги съм гледала новородени.А и желанието за това, прави нещата по-лесни.Ако има някой до теб, поне за кураж, ще ти е по-лесно.Никой няма да познава или да знае кое е най-доброто за детето ти, повече от теб самата.Кураж!И леко раждане!
Спокойно, ще се справиш. Ще бъдеш изтощена до крайност - при това независимо от това дали и каква помощ имаш - но ще се справиш. Организмът някак... се нагажда към пълната каша и какафония. И ако не сложиш кафе на бебето вместо мляко или на себе си мляко вместо кафе, вс. ще бъде наред. Винаги следи млякото да има бял цвят... Шега - шега, ама аз веднъж бях на косъм... От едната страна разтварям мляко, от другата - нес-кафе иии... 
Шега - шега, ама аз веднъж бях на косъм... От едната страна разтварям мляко, от другата - нес-кафе иии... 
Мен ме беше шубе повече от раждането. Раждах в Токуда което ми спести куп главоболия как се къпе бебе, как се преобува,как се облича............... / там те обучават и ти показват всеки ден/ всичко което се сетиш като въпрос не е седял пред мен. За майчин инстинкт не знам дали можем да говорим толкова рано , но в крайна сметка знаеш че е твое и трябва да получи най-доброто - поне това асимилираш напълно. Не съм имала баби покрай мен а оцеляхме с малката Не се шашкай много като трябва да е качиш в трамвая дигаш крак и се качваш , като трябва да слезеш слизаш - то детето ще си те научи не си мъчи главата с излишни въпроси.
Не се шашкай много като трябва да е качиш в трамвая дигаш крак и се качваш , като трябва да слезеш слизаш - то детето ще си те научи не си мъчи главата с излишни въпроси.
нормално е, аз имах адската паника от неизвестността и без грам опит..
ама нищо 3-4 дни са в болницата, от там вече сама 6те се оправяш, ще забележиш как почваш да познаваш бебо по рева още в болницата, как колкото и да си поспивала,още щом заплаче малчо, скачаш... споко дишай дълбоко и повече радост
ама нищо 3-4 дни са в болницата, от там вече сама 6те се оправяш, ще забележиш как почваш да познаваш бебо по рева още в болницата, как колкото и да си поспивала,още щом заплаче малчо, скачаш... споко дишай дълбоко и повече радост