Страшни 
- Публикувана: 29 окт. 2008, 00:31 ч.
- Последно мнение: 10 май 2012, 18:20 ч.
Безумия на/преживени с мъжте ви
Едно от най-големите безумия, всъщност бе по вина на работодателите на мъжа ми и тогава хич не ми беше смешно, а бях и бременна...
Та...люта зима. Сняг до кръста, студ и мраз. Мъжът ми - машинист - тръгва от Кулата за София и трябва да пристигне в 21.30 ч. на Централна гара. Половин час преди това аз звъня да го чуя как е, обаче никой не вдига. 10 минути по-късно аз висвам на телефона, който обаче вече е изключен. Леко нервна, но знаейки, че по трасето се губи обхват тъпо и упорито ям компот от праскови - но това е друга история
и звъня...обаче тц - телефонът изключен.
В 1 часа през нощта аз вече съм в истерия, представям си тежки влакови катастрофи с дерайлирали вагони и въобще драмата пълна. В 4 сутринта телефонът ми звъни. Поради грешка на диспечера влакът бил пуснат през някаква гара в полето край Перник, където електровозът бутнал отрупани със сняг клони, полето светнало и спрял токът. И ни напред, ни назад. И обхват няма.
Ходил където ходил мъжът ми, успял да ми звънне и ме успокоява, че още малко и ще дойде аварийната бригада.
След няколко часа аварийната дойде. Двама души с трион.
Моторната резачка била заключена в депото, да не крадяли бензина.
Мъжът ми се прибра след 30 часова смяна. Ревах като магаре.
Та...люта зима. Сняг до кръста, студ и мраз. Мъжът ми - машинист - тръгва от Кулата за София и трябва да пристигне в 21.30 ч. на Централна гара. Половин час преди това аз звъня да го чуя как е, обаче никой не вдига. 10 минути по-късно аз висвам на телефона, който обаче вече е изключен. Леко нервна, но знаейки, че по трасето се губи обхват тъпо и упорито ям компот от праскови - но това е друга история
и звъня...обаче тц - телефонът изключен.В 1 часа през нощта аз вече съм в истерия, представям си тежки влакови катастрофи с дерайлирали вагони и въобще драмата пълна. В 4 сутринта телефонът ми звъни. Поради грешка на диспечера влакът бил пуснат през някаква гара в полето край Перник, където електровозът бутнал отрупани със сняг клони, полето светнало и спрял токът. И ни напред, ни назад. И обхват няма.
Ходил където ходил мъжът ми, успял да ми звънне и ме успокоява, че още малко и ще дойде аварийната бригада.
След няколко часа аварийната дойде. Двама души с трион.
Моторната резачка била заключена в депото, да не крадяли бензина. Мъжът ми се прибра след 30 часова смяна. Ревах като магаре.
Нана, да, било е много гадно...
И аз да разкажа една случка
Февруари месец преди 2-3 години, студеничко беше, ще летим за Берлин. Полетът беше много рано и ще спим предната нощ у наши приятели, за да не пътуваме от Плевен през ноща. Те има мъжки котарак и още с влизането ни предупредиха да занесем куфара в спалнята, защото имал навик да препикава непознати вещи. Обувките скрити в шкаф, връхните дрехи високо на закачалката...и всякакви такива мерки за безопастност. Уж навреме реагирахме. На сутринта тръгваме за летището, качваме се в колата на приятелят ни, но на мен ми мирише ужасно на котешка урина. Мълча си, защото реших, че просто в колата му мирише така. Нареждаме се на опашката за чекиране на багажа, но на мен продължава да ми вони, питам мъжът ми - и на него му мирише. Решихме, че все пак котарака е успял да маркира куфара и като го пуснем ще спре да ни мирише, а като стигнем ще го мислим. Да ама не - отървахме се от куфара, а миризмата не изчезва. Взехме да се оглеждаме взаимно и тогава мъжът ми забеляза едно петно на гърба на моето зимно яке - явно не съм реагирала скоростно и котарака си е изпълнил мисията
Отидох в тоалетната решавайки, че ще го изпера (само петното) и ще го поизсуша на апарата за за ръце. Намокрих го, разлигавих го по-скоро и О' изненада - няма апарат за сушене на ръце...От мокрото миризмата се превърна в спираща дъха воня 
Нямаме никакво време, качваме се в самолета и бързо пъхам якето в багажното отделение над седалките, след мен следва якето на мъжът ми и на една госпожа палтото (естествен косъм). Сядаме си и потегляме, но от топлината запчова да мирише и при нас, да не говорим, че рамото ми и ръцете ми не можаха да се измиришат, но както и да е, мен кучета ме яли. Госпожата, която седеше до нас започна деликатно да се оглежда, да си мирише ръцете....ние мълчим като пукали. Тя става, ходи до тоалетната, върна се, пак се душка - ръце , подмишници...ужас. Хората на задната седалка и те започнаха да коментират...идваше ми да потъна в дън земя, макар че те не знаят, че всичко това идва от моето яке - мокро, спарено, опикано от мъжки котарак (който не знае как мирише маркирането на мъжка котка, няма да добие представа за какво зловоние говоря 
)...
Донесоха храна...какво ти ядене, та то не се търпи, идва ти да повърнеш...Вече по някое време започнахме неистово да хилим, какво друго ни оставаше, само се молех да не дойдат стюардесите и цялата ми тайна да лъсне пред всички в самолета. На кацане когато си отворихме багажното да си взимаме връхните дрехи можеше и мъртвец да съживим от миризмата. Бързо се изнесох с якето под мишница, не смеех да погледна никого. Бегом към паспортния контрол, където ме догони мъжа ми и думите "Не мога вече, не издържам, хвърляй го това яке ще купим ново, сега и моето е същото...!"
Само си представих как мирише палтото на жената, с която споделяхме едно багажно
Дълго време след това като се сетихме и започвахме да се смеем като дебили
И накрая да кажа, че навръщане за всеобща изненада на паспортния контрол се засичаме отново със същата жена. Казах на мъжа ми "Дай да се бутаме близо до нея, да ни усети, че сме чисти хорица - ние вече изпрани, парфюмирани....да развенчаем "мита", че всичко онова е произлязло от нас, а не от нещо забравено в багажното"
Като кацнахме нашите приятели ни поканиха да преспим отново при тях, за да не пътуваме през ноща до Плевен. МилУто беше категоричен, че докато тази котка е там крака му няма да стъпи там. Не им го казахме, разбира се, а излъгахме, че спешно трябва рано сутрин да сме в Плевен.
И аз да разкажа една случка
Февруари месец преди 2-3 години, студеничко беше, ще летим за Берлин. Полетът беше много рано и ще спим предната нощ у наши приятели, за да не пътуваме от Плевен през ноща. Те има мъжки котарак и още с влизането ни предупредиха да занесем куфара в спалнята, защото имал навик да препикава непознати вещи. Обувките скрити в шкаф, връхните дрехи високо на закачалката...и всякакви такива мерки за безопастност. Уж навреме реагирахме. На сутринта тръгваме за летището, качваме се в колата на приятелят ни, но на мен ми мирише ужасно на котешка урина. Мълча си, защото реших, че просто в колата му мирише така. Нареждаме се на опашката за чекиране на багажа, но на мен продължава да ми вони, питам мъжът ми - и на него му мирише. Решихме, че все пак котарака е успял да маркира куфара и като го пуснем ще спре да ни мирише, а като стигнем ще го мислим. Да ама не - отървахме се от куфара, а миризмата не изчезва. Взехме да се оглеждаме взаимно и тогава мъжът ми забеляза едно петно на гърба на моето зимно яке - явно не съм реагирала скоростно и котарака си е изпълнил мисията
Отидох в тоалетната решавайки, че ще го изпера (само петното) и ще го поизсуша на апарата за за ръце. Намокрих го, разлигавих го по-скоро и О' изненада - няма апарат за сушене на ръце...От мокрото миризмата се превърна в спираща дъха воня Нямаме никакво време, качваме се в самолета и бързо пъхам якето в багажното отделение над седалките, след мен следва якето на мъжът ми и на една госпожа палтото (естествен косъм). Сядаме си и потегляме, но от топлината запчова да мирише и при нас, да не говорим, че рамото ми и ръцете ми не можаха да се измиришат, но както и да е, мен кучета ме яли. Госпожата, която седеше до нас започна деликатно да се оглежда, да си мирише ръцете....ние мълчим като пукали. Тя става, ходи до тоалетната, върна се, пак се душка - ръце , подмишници...ужас. Хората на задната седалка и те започнаха да коментират...идваше ми да потъна в дън земя, макар че те не знаят, че всичко това идва от моето яке - мокро, спарено, опикано от мъжки котарак (който не знае как мирише маркирането на мъжка котка, няма да добие представа за какво зловоние говоря )...Донесоха храна...какво ти ядене, та то не се търпи, идва ти да повърнеш...Вече по някое време започнахме неистово да хилим, какво друго ни оставаше, само се молех да не дойдат стюардесите и цялата ми тайна да лъсне пред всички в самолета. На кацане когато си отворихме багажното да си взимаме връхните дрехи можеше и мъртвец да съживим от миризмата. Бързо се изнесох с якето под мишница, не смеех да погледна никого. Бегом към паспортния контрол, където ме догони мъжа ми и думите "Не мога вече, не издържам, хвърляй го това яке ще купим ново, сега и моето е същото...!"
Само си представих как мирише палтото на жената, с която споделяхме едно багажно
Дълго време след това като се сетихме и започвахме да се смеем като дебили
И накрая да кажа, че навръщане за всеобща изненада на паспортния контрол се засичаме отново със същата жена. Казах на мъжа ми "Дай да се бутаме близо до нея, да ни усети, че сме чисти хорица - ние вече изпрани, парфюмирани....да развенчаем "мита", че всичко онова е произлязло от нас, а не от нещо забравено в багажното"
Като кацнахме нашите приятели ни поканиха да преспим отново при тях, за да не пътуваме през ноща до Плевен. МилУто беше категоричен, че докато тази котка е там крака му няма да стъпи там. Не им го казахме, разбира се, а излъгахме, че спешно трябва рано сутрин да сме в Плевен.
Сещам се за едно безумие с вече бившето мое слънце. Решил е, че ще ходим една вечер на накакво бунгало, обаче в късния следобяд се изсипва пороен дъжд, направо потоп. Той обаче решава че ще ходим, каквото и да става. Изчакваме да спре дъжда и вземаме джипа, уж машина с висока проходимост и тръгваме към въпросното бунгало. То се оказва, че е в дън гори тилилейски и се минава по някакви черни пътища и коловози като пропасти. От дъжда пътят е разкалян, дупките са се превърнали в езера. Той е натиснал газта до край и кара като на рали с обяснението, че ако намали скоростта ще затънем в калта "у сред поле", джипът се носи наляво и надясно, разплисква огромни вълни от кална вода, накланя се застрашително в дълбоките коловози, аз подскачам на седалката като гумена топка и пищя при всяко накланяне, заплашващо с преобръщане. Накрая пристигаме. Въпросното бунгало се оказва мизерна дървена барака насред пустошта. Започва да вали пак като из ведро. Както и да е, вече е доста късно през нощта и сме си легнали, междувремено мъждукащото осветление изгасва и отвън започват да се чуват някакви странни шумове, в един момент нещо яко удря по вратата и аз всеки момент очаквам вътре да нахлуе брадясал мъж с брадва в ръка. Вкопчвам се в мъжО и ужасено прошепвам "Чу ли това, отвън има някой". А той ми се хили и вика "Кой ще дойде в тая кал насред полето, трябва да е някой по-луд от нас, а такива няма". Към 3-4 ч. вече не издържах на хапането от комари и въображаемите сцени от филм на ужасите, които се премятаха в главата ми, изръчках го и се прибрахме обратно в цивилизацията.
От доста време 4ета и викам и аз да се запиша 
Със мъжо още гаджета ще ходим на плаж и се разбираме по тел. за да не влиза между блоковете аз да изляза на главния път .И аз със вси4ките атрибути за морето заставам на пътя и 4акам, няма и 10 мин виждам колата на любимото и аз радостна ,4е не 4аках много хващам багажа и,кво да видя колата ме подминава и заминава без мен 
Ма тогава няма още гсм и се за4удих да не би да съм се припознала 
.,но не тамън разо4арована да се прибирам гледам от долу се задва ухилен ,ска4ам аз още потресена ,а той мале муцка видя ли как съм се замислил и забравих да спра и 4ак долу на кръстовището се усетих .(добре 4е пак там се е усетил ми не на плажа)
Със мъжо още гаджета ще ходим на плаж и се разбираме по тел. за да не влиза между блоковете аз да изляза на главния път .И аз със вси4ките атрибути за морето заставам на пътя и 4акам, няма и 10 мин виждам колата на любимото и аз радостна ,4е не 4аках много хващам багажа и
,кво да видя колата ме подминава и заминава без мен Ма тогава няма още гсм и се за4удих да не би да съм се припознала .,но не тамън разо4арована да се прибирам гледам от долу се задва ухилен ,ска4ам аз още потресена ,а той мале муцка видя ли как съм се замислил и забравих да спра и 4ак долу на кръстовището се усетих .(добре 4е пак там се е усетил ми не на плажа)
Ние, докато бяхме гаджета с втория ми съпруг, веднъж ни треkна да крадем сливи от съседката.
Взехме един плик и айде през оградата, той пък му се закачи якето, и една от дъските падна и така изтряска, че не знам как съседката не е чула. После, докато беряхме, ще разлая кучето а на мъжа ми не знам как му хрумна но започна да го замеря с сливи, то пък зала по-силно.
Съседката излeзe навън, вероятно за да види защо кучето лае. А ние с двеста през оградата, дори не вдигнахме падналаta дъска.
Още се смея на тази случка....
Взехме един плик и айде през оградата, той пък му се закачи якето, и една от дъските падна и така изтряска, че не знам как съседката не е чула. После, докато беряхме, ще разлая кучето а на мъжа ми не знам как му хрумна но започна да го замеря с сливи, то пък зала по-силно.
Съседката излeзe навън, вероятно за да види защо кучето лае. А ние с двеста през оградата, дори не вдигнахме падналаta дъска.
Още се смея на тази случка....
Миналата година с милото ще се срещаме в едно заведение.Та сядаме, поръчваме си и ...естествено хванати за ръце. Ама пък кофти на обществено място да се лигавим. Както и да е успяхме да разменим съвсем лека целувка. Да но нещо хормона пак ни перна и решаваме да се натискаме в коридора на тоалетната. И тръгва милото. След него тръгвам и аз. А там има дамска и мъжка тоалетна като и пред двете помещения има коридор. Влизам аз и се награбваме и в този момент чуваме приближаващи стъпки. Оказва се момичето, което сменя кошчетата. В паниката се шмугваме в най-близката тоалетна, която се оказва женската. Аз веднага започнах да правя най-типичните неща, които правят момичетата пред огледалата във фоайетата на тоалетните. Уж маскирам ситуацията. И в тоя момент виждам милото да стои съвсем объркан и ме пита: ,,А аз какво правя тук?" Подавам му веднага чантата и казвам: ,,Ти ми държиш чантата." 
А мацката се усмихна и излезе...
А мацката се усмихна и излезе... 
Ами мило дааа...така бешееее!!
Сега се смеем , но тогава хич не ни беше смешно...баш тогава да дойде да сменя кошчетата мръсницата..хаха
Сега се смеем , но тогава хич не ни беше смешно...баш тогава да дойде да сменя кошчетата мръсницата..хаха
Срамота е такава хубава тема да западне!
Моя мъж прави хиляди неща, с които да ме изкара извън нерви, но ни едно не е било безумно.
Вместо "запис" мога да разкажа една забавна случка.
Пазарувам си аз с детето в кварталния магазин и вече съм на касата, когато влиза той. Шляпва ме по дупето и продължава бавно напред. А аз напълно сериозна и с възмутен тон:
- Ама господине! Какво си позволявате?!? Не може така да ходите и да шляпате хората!!!
Той също толкова сериозен и възмутен:
- Ай трай ма, да не до'а д'та пребия! Ш'си шляпам когот' си искам! (и това прибавено към мургавия тен и тридневната брада, с която придобива вид на рецидивист)
Към края на тази реплика се обръщам и виждам физиономията на касиера, който гледа ту него, ту мен, със ей такава физиономия И аз първо не мога да схвана защо, тъй като с мъжа ми и вкъщи така си говорим понякога (дъщеряа и тя предполагам по същата причина не ни обръща внимание, а може и да беше заради шоколадовите яйца, които са наредени съвсем до касата 
). В следващата секунда започна да се отърсва от шока, започна да примигва и аз най-накрая зацепих, че момчето явно се чуди какво да предприеме, дали се очаква да се притече на помощ на оскърбената клиентка и т.н. Докато се чудех да му обяснявам ли или да го оставя да се помъчи, мъжа ми се провиква:
- Прясно мляко взе ли?
- Не, ако искаш за закуска вземи си.
При което касиера вече започна да възвръща човешкия си вид и казва:
- Ааа, вие явно сте заедно... двамата...
Добре го стреснахме без да искаме, но поне от тогава нататък, като ни видеше все му ставаше смешно
Моя мъж прави хиляди неща, с които да ме изкара извън нерви, но ни едно не е било безумно.
Вместо "запис" мога да разкажа една забавна случка.
Пазарувам си аз с детето в кварталния магазин и вече съм на касата, когато влиза той. Шляпва ме по дупето и продължава бавно напред. А аз напълно сериозна и с възмутен тон:
- Ама господине! Какво си позволявате?!? Не може така да ходите и да шляпате хората!!!
Той също толкова сериозен и възмутен:
- Ай трай ма, да не до'а д'та пребия! Ш'си шляпам когот' си искам! (и това прибавено към мургавия тен и тридневната брада, с която придобива вид на рецидивист)
Към края на тази реплика се обръщам и виждам физиономията на касиера, който гледа ту него, ту мен, със ей такава физиономия
И аз първо не мога да схвана защо, тъй като с мъжа ми и вкъщи така си говорим понякога (дъщеряа и тя предполагам по същата причина не ни обръща внимание, а може и да беше заради шоколадовите яйца, които са наредени съвсем до касата ). В следващата секунда започна да се отърсва от шока, започна да примигва и аз най-накрая зацепих, че момчето явно се чуди какво да предприеме, дали се очаква да се притече на помощ на оскърбената клиентка и т.н. Докато се чудех да му обяснявам ли или да го оставя да се помъчи, мъжа ми се провиква:- Прясно мляко взе ли?
- Не, ако искаш за закуска вземи си.
При което касиера вече започна да възвръща човешкия си вид и казва:
- Ааа, вие явно сте заедно... двамата...
Добре го стреснахме без да искаме, но поне от тогава нататък, като ни видеше все му ставаше смешно
Оле момичета скъсх се от смях с тази тема. Не мога да повярвам, че така сте я изоставили. Идвам да побутна и срам не срам да ви разкажа за една уникална първа среща с голямата ми любов.
Бройкаме се ние с него от доста време и ме покани на среща. Решаваме да вечеряме в студентски град. Приключваме и излизаме обаче аз дърпам дръжката на вратата в момента който я отключва и до там. Не ще да се отвори. След 200 мъки и проливен дъжд, ще сядам аз отзад. Тъкмо сядам и някакъв младеж като светкавицата се настанява до мен на задната седалка. Объркал колата пича. Посмяхме се и тръгваме. Да но той отворил прозореца от ляво, до седалката, която е до шофьора. И а си седя отзад без коланче, застанала между предните 2 седалки и си му говоря нещо ....... минава една кола до нас през локва .....и ме оплисква с кална вода през прозореца, чак до мен по цялото лице, заклевам се. Това и аз не знам как стана. Заклевам ви се умрях от срам.
Спираме пред входа и понеже вали проливен дъжд, той ми каза слизай и ме изчакай пред входа да паркирам. Слизам аз и започвам да тичам към входа, че вали. Да ама 3 кучета виждайки ме да тичам хукват след мен и аз от зор скачам на пейката пред входа и започвам да се отбранявам с токчета. Идва моя принц разгони кучета, взе ме на ръце занесе ме до входа и ме цунка по бузата. Мокри и двамата. Когато се прибрах можех да си заложа и двете ръце, че този мъж никога няма да ме потърси. Но това се оказа моята любов. И до сега се хилим като луди на тази първа среща.
Бройкаме се ние с него от доста време и ме покани на среща. Решаваме да вечеряме в студентски град. Приключваме и излизаме обаче аз дърпам дръжката на вратата в момента който я отключва и до там. Не ще да се отвори. След 200 мъки и проливен дъжд, ще сядам аз отзад. Тъкмо сядам и някакъв младеж като светкавицата се настанява до мен на задната седалка. Объркал колата пича. Посмяхме се и тръгваме. Да но той отворил прозореца от ляво, до седалката, която е до шофьора. И а си седя отзад без коланче, застанала между предните 2 седалки и си му говоря нещо ....... минава една кола до нас през локва .....и ме оплисква с кална вода през прозореца, чак до мен по цялото лице, заклевам се. Това и аз не знам как стана. Заклевам ви се умрях от срам.
Спираме пред входа и понеже вали проливен дъжд, той ми каза слизай и ме изчакай пред входа да паркирам. Слизам аз и започвам да тичам към входа, че вали. Да ама 3 кучета виждайки ме да тичам хукват след мен
и аз от зор скачам на пейката пред входа и започвам да се отбранявам с токчета. Идва моя принц разгони кучета, взе ме на ръце занесе ме до входа и ме цунка по бузата. Мокри и двамата. Когато се прибрах можех да си заложа и двете ръце, че този мъж никога няма да ме потърси. Но това се оказа моята любов. И до сега се хилим като луди на тази първа среща. 
