Ми тя темата е пожелание 
....За четене и за отговаряне 
Аз мисля, че има много да се каже по въпроса и не е никак повърхностно .Бракът с чужденец е един вид съюз с една цяла религия понякога чужда , фамилия , обичаи, закони , кухня за да разведря и още много .... Въпрос е на адаптация и от двете страни , на компромиси, на разбиране , на това колко широко си скроен понякога. Не е само любов ако и да се започва от там при повечето хора. Как си приет от тяхна страна е важно, как той е приет от ваша (като семейства) . Човек не се жени само за партньора си, а за куп още неща .Не всяка жена може да понася разлики, сътресения от новостта .Не всяка може да понесе да е присадена към едно напълно ново общество ако такъв е случая ...Много са цветни нещата. Темата може да отвори много прозорци към различни гледки и да ги покаже от много ъгли.Мисля, че темата дори може да е полезна .Това е част от живота.
Аз се омъжих по любов и все още съм омъжена по любов. Истината , е че не знаех как ще се справя с всичко ново, а и дойдох да живея в чужда за мене страна. Стана така , че бях топло приета от едни изключителни хора , които са мое истинско семейство от сърце. Доволна съм от живота си тук, но има неща , които ми пречат разбира се.Едно от тях е носталгията , която не е за пренебрегване изобщо. Другото , е че майка ми вижда децата по 2 пъти в година , другото са скайп истории и камери без личен допир за съжаление. Има и неща , които не одобрявам в държавата , но няма перфектно място за живеене, а и това не е водещо в избора ми.
Искам още да добавя , че има голяма разлика от чужденец живеещ в БГ и чужденец в собствената си страна или трета такава....В смисъл - с чужденец в БГ е едно , а да се посадиш на друго място е съвсем друго.Много житейски въпроси повдига тая дилема.Моят мъж може да живее на всякъде грубо казано като характер и привързаност към хората , но на мене ми е по-трудно ....живота обаче ни държи тук в неговата родина .Нещата никога не са черно-бели 
.
....За четене и за отговаряне Аз мисля, че има много да се каже по въпроса и не е никак повърхностно .Бракът с чужденец е един вид съюз с една цяла религия понякога чужда , фамилия , обичаи, закони , кухня за да разведря
и още много .... Въпрос е на адаптация и от двете страни , на компромиси, на разбиране , на това колко широко си скроен понякога. Не е само любов ако и да се започва от там при повечето хора. Как си приет от тяхна страна е важно, как той е приет от ваша (като семейства) . Човек не се жени само за партньора си, а за куп още неща .Не всяка жена може да понася разлики, сътресения от новостта .Не всяка може да понесе да е присадена към едно напълно ново общество ако такъв е случая ...Много са цветни нещата. Темата може да отвори много прозорци към различни гледки и да ги покаже от много ъгли.Мисля, че темата дори може да е полезна .Това е част от живота.Аз се омъжих по любов и все още съм омъжена по любов. Истината , е че не знаех как ще се справя с всичко ново, а и дойдох да живея в чужда за мене страна. Стана така , че бях топло приета от едни изключителни хора , които са мое истинско семейство от сърце. Доволна съм от живота си тук, но има неща , които ми пречат разбира се.Едно от тях е носталгията , която не е за пренебрегване изобщо
. Другото , е че майка ми вижда децата по 2 пъти в година , другото са скайп истории и камери без личен допир за съжаление. Има и неща , които не одобрявам в държавата , но няма перфектно място за живеене, а и това не е водещо в избора ми. Искам още да добавя , че има голяма разлика от чужденец живеещ в БГ и чужденец в собствената си страна или трета такава....В смисъл - с чужденец в БГ е едно , а да се посадиш на друго място е съвсем друго.Много житейски въпроси повдига тая дилема.Моят мъж може да живее на всякъде грубо казано като характер и привързаност към хората
, но на мене ми е по-трудно ....живота обаче ни държи тук в неговата родина .Нещата никога не са черно-бели .
)
