Как да постъпя?

Предполагам защо мълчи и търпи сестра ми. Само веднъж ми беше споменала, колко много се е ядосала, че е забременяла. Нашите някак много бързо я изтикаха от вкъщи, когато започна на излиза с настоящия си съпруг. Поне от нейна страна нямаше кой знае каква страст и любов. Забременя по погрешка и решиха да се оженят. Той беше по-свит, съобразяваше се.
Предполагам, че след като майка ми и баща ми се разделиха, тя не иска да притеснява майка ми и не разчита на нея да и бъде гръб в един развод. Тя не веднъж ни е казвала - няма връщане назад.
Сестра ми не е оправна, беше малкото дете, което се щадеше от доста работи. Досега родителите ми търчат по нея - да и намерят работа, да и подадат данъчните декларации,.....и още куп неща. Тя не може да си представи, че един ден сама трябва да се изправи срещу живота и предизвикателствата му. Преди няма и месец свекърва й й намери нова по-добра работа, всяка вечер са у свекърите си да се нахранят и др.подробности. Имам чувството, че семейството им е спонсорирано и отглеждано от всичките им роднини. Пресен пример - преди месец им се съсипаха нещо мобилните апарати, дори не си направиха труда да разгледат лизинговите условия, просто се обадиха на майка (най-големия им спонсор) и тя обра резервните апарати на фамилията. Имам чувството, че нашите и техните всеки ден зашиват бримките на семейството им, но явно това не е формулата за успешен брак.

Там е работата, че рано или късно ще се сблъскат с реалността и вече няма да има кой да ги спаси. След като поотрасна сестра ми, за да не се натоварва майка аз прекарвах доста време при родителите на баща ми. Благодарна съм на баба ми и дядо ми, че ме научиха как  да го живея този живот.

Досега виновен беше зетят. Сега почна да търсиш и на сестра си кусури.
Защо не си живееш живота и без това разбрахме, че са те научили как да го правиш.
Остави хората на мира и си гледай твоето семейство. Ако някой те помоли за помощ това е друго.

Dincho ако нещо не харесваш темата или мен, просто не пиши. Нямам намерение да търпя тона ти.

Повечето от посетителките искаха да знаят, каква може да е причината за поведението на сестра ми, според мен горенаписаното е много вероятно да е причината.

Избухливия си характер ли демонстрираш?
След като пускаш тема ще получиш всякакви мнения. Твърде възможно е да не ти харесат някои от тях. Описанието, което си дала за сестра си, извинявай, но не ми звучи като такова на загрижена сестра, а като на човек възприемащ се за последна инстанция и най-прав.
Съвсем добронамерен съвет - не се мисли за най-правата и позволявай и на другите да имат мнение и живот.

Ти явно си мислиш, че не ги оставям на мира .
Няма такова нещо, нито им се меся и наставлявам, нито се виждаме често, защото живеем в различни градове. Гадно ми е когато в мое присъствие си съскат, или когато уж отидем заедно някъде, а те се скарат и всеки тръгва в различна посока и се връща, когато му скимне. Шашкам се, когато майка ми ми споделя за проблемите им и други подробности. Нямам свободно време, имам си достатъчно и собствени проблеми и достатъчно ангажименти и ако не бях объркана как точно трябва да реагирам и какво да направя, нямаше да пускам тема.

На прима виста си помислих да ти пиша да си траеш и да не се мешаш в отношенията между съпрузи. Аз не допускам никой да се обажда за неща, които касаят мен и мъжа ми. Но после се замислих как бих постъпила с човек, който тормози сестра ми. Еми бих го навряла на кучето в гъза

Не забравяй само едно. Когато една жена я тъпчат, а тя си мълчи, значи й харесва. Не можеш да помогнеш никому насила.

Незнам...или аз съм с притъпени сетива и не виждам такова нещо, защото когато се скарат картинката е страшна и грозна...тя не мълчи.....и той също. Предполагам, че на всекиго му се е случвало, но при тях май е доста по-често.
Майка очаква да й помогна, за да поговори с двамата, но аз съм по-склонна да се откажа, защото надали нещо ще се промени.

Mishel, не се заяждам. Казвам как ми звучи, което не значи че съм права. Споделих, че имам неприятни спомени от намесата на сестрата на майка ми в нашето семейство. При това родителите ми се разбираха чудесно и нямаха проблеми. Леля ми обаче си имаше нейно мнение и се възприемаше за част от нашето семейство, което поставяше майка ми в доста неприятна ситуация. И аз не харесвам хората да се карат пред мен и да се цупят, но................ на някои им харесва явно. Имаме такива приятели, гадно е за околните, но те са заедно вече доста години.
Опитай се да разбереш как се чувства сестра ти и ако има нужда от помощ и я окажи. Ако обаче тя не иска да й се помогне е неприемливо да се бутате там. Майките се притесняват за децата си винаги, но в един момент трябва да разберат, че децата вече имат свой живот.

Този пост дава отговор. Те на кого са близки на нея или на него? При нас беше  в полза на него.
Леля ми почина твърде млада внезапно. Едва след смъртта и разбрахме, че е била тормозена и физически и психически. Вечерта преди да почине е била тормозена и подплатено съответно с як пердах.  Беше млада. Съпругът и пълен простак и пиянде. Ако се беше развела навреме  можеше да е още жива.
Търсила е съвет от баба ми, но тя е твърде консервативна жена и не е дала вярната насока на дъщеря си. Казвала и е да намери начин заради децата да  стои при мъжа си. Ами майка ми не се намеси, не се намеси и баба ми. А семейството за какво е? Лесно, удобно и безболезнено, а най-вече егоистично е да стоиш отстрани и да гледаш как много близък страда и да нехаеш как ще му се развият по-нататък нещата.
Моето мнение - бездействие - по никакъв повод. Не оправдавам такова поведение. А защо, обясних вече.

Пишеш на база на твоя опит, но всеки случай си е специфичен. Както писах и по-горе не се виждаме и чуваме често, за да контролирам живота им. Синът ми е с астма и когато не е добре се чуваме всеки ден, но близко е до акъла, че не обсъждаме семейния й живот. Когато всички сме здрави, контактуваме много по-рядко и най-вече чрез майка ни, нямам възможността, нито желанието да я настройвам или контролирам..
До преди месец си мислих, че между тях нещата са горе-долу поносими, докато не станах свидетел на един техен разговор по телефона. Сестра ми беше дошла за едни документи и през това време й се обаждат от яслата, че племенницата ми не е добре ако иска да дойде да си я прибере. Тя се обажда на зет ми да излезе 15 мин. от работа да я вземе и да я заведе при бабата за час, докато тя успее да хване автобуса и да се прибере. Той отказа категоричво с мотива, че за два часа нищо няма да стане на дъщеря му в яслата. Скараха се, тя се опита да го накара, но напразно. След три дни детето влезе в болница с пневмония. Ние със съпруга ми треперим над детето си, затова поведение и безхаберието на зет ми към собственото му дете ми беше непонятно. Остави сестра ми сама да тича да хваща автобус и да се притеснява, при положение, че колата е при него и яслата е в квартала им на има-няма 800 м. Признавам, че оттогава направо ми стана неприятен.

И аз съм по-голямата сестра, но твърдо защитавам това никой да не се меси в чуждо семейство. Аз си имам моето, майка - нейното, а скоро и брат ми своето. Ако поискам помощ - ОК, ако ми поискат - ще дам. Но така, само защото някой е решил че аз не живея както трябва, т.е. мери със своя аршин, не с моя, единствено ще си развалим отношенията със съответния роднина. По същата причина и аз не се меся, ако не се обърнат към мен за подкрепа.

Принципно си права. Но има и друго - понякога не знаеш кога ти е необходима помощ. Особено при психически тормоз - насилника така те обработва, че на теб неговото отношение ти се струва повече от нормално, и не виждаш нищо нередно. И е хубаво в такъв случай някой, който те обича и му пука за теб, да те разтърси и да те изкара от този сапунен мехур, за да може да погледнеш себе си от друг ъгъл, с чужди очи.

Към авторката - кажи на сестра ти кое не изглежда добре в твоите очи. Сигурна съм, че и тя го усеща, щом така слабее и се измъчва. Кажи й, че винаги може да разчита на теб, каквото и решение да вземе за бъдещето си. Не се меси в отношенията им, преди да си говорила с нея. Но ако мъжът й се държи така гадно с нея пред теб, направи му забележка, че поведението му е отвратително и че си разочарована от него. Любопитно ми е как ще реагира, щом казваш, че и той се обръща към теб за съвет.

Колко са годишни и двамата, ако не е неудобно да попитам? Имам чувство, че са много млади. 

Аз не разбрах авторката в крайна сметка за сестра си ли се притеснява или или се чувства ощетена от семейството им ?

До тук съм съгласна абсолютно с мненията на RadostinaHZ.
Защото едно е да не се месиш в отношенията на брат или сестра, ако имат някакви житейски проблеми,(каквито имат над 60% от населението на страната), а друго е да седиш
безучастен, когато, брат ти или сестра ти, е подложен на психически тормоз!
Аз съм го минала това, като сестра!
Имах зет, който си позволяваше лукса, да налага "лек и постоянен" домашен тормоз.
Тя отначало си мълчеше, защото, както казва Радостина, когато ти вменят чувство за вина е трудно да допуснеш, че аджеба, не за всичко си виновен ти. Особено, ако това продължава с години. Тогава  в един момент се чувстваш виновен и за озоновата дупка ( колкото и изтъркано да звучи).
И тогава тя се оплака.
И всички от семейството, застанахме зад нея.
И сега разведена е 300 пъти по-добре. И има приятелки, които казват" Е, да но ти имаш подкрепата на цялото си семейство. За това се реши...При мен е друго, всички ми казват - вие сте големи хора, ще се оправите. Или се правят, че не виждат."
И не може, а и не е редно да си затваряме очите, за подобни ситуации. Това са ни най-близките хора.
Аз бях полудяла тогава... Сериозно. Не можех да се събера в кожата си. И майка ми, И баща ми . Че и приятелят ми с който сме заедно от дълго време и е в час с историята им. Не е редно да сме безучастни. Аз бих искала, ако попадна в подобна ситуация и сметна, че си заслужавам всеки миг на "тровене" ( поради навика вече да се чувствам така)  , някой, някъде там  да мисли за мен,
да ме събуди по някое време, и да ми каже, че това не е моя живот и заслужавам много повече... Най-малкото - човешко отношение!

 Точно това имах предвид, една жена търпи, когато се чувства в безисходица.
Когато усети подкрепата на близките си, може да се реши на промяна/но само и единствено тя!/. Затова трябва разговор на четири очи между сестрите, а не юруш да стъжним живота на зетя!