Как да постъпя?

Много деликатна ситуация. Аз бих поговорила с него без да го нападам, за да разбера какъв му е проблема.
И много внимателно, без да звучи като заплаха ще му намекна, че сме семейство и няма да оставя 
някой да си разиграва коня за сметка на мой близък.
И на сестра ти не споменавай нищо за сега. Твърде е възможно тя да не ти позволи да се месиш в личния и живот.

Подкрепям Gercho  Пробвай първо с един-два добронамерени разговора, за да разбереш какъв е проблема и след това ще решиш как да действаш.

Според мен, сестра ти е тази, която трябва да говори с мъжа си - те са семейството, а вие (ти, майка ти и т.н.) сте просто роднини. Можеш, разбира се, деликатно да обсъдиш проблема със сестра ти, но пряка намеса е възможно да разстрои и техните отношения помежду им, и отношенията на сестра ти с останалите роднини.
Аз лично не допускам каквато и да е намеса в отношенията между мен и съпруга ми.
Да, имало е моменти, когато сме имали с мъжа ми конфликти и баща ми е говорил и с двамата - открито и на маса, но пък и отношението на мъжа ми към баща ми е като към роден баща (неговият почина преди години) и той сам го е търсил за съвет или помощ...

Директно го насмитам без да го мисля.Или ще внимава какво говори и ще ни уважава или да си хваща пътя.Такъв човек не е достоен за уважение.

Попитай сестра си - тя оплаквала ли ти се е досега, защото от думите ти разбирам, че само майка ти е забелязала.  Ако и на сестра ти й тежи, поговори с него и му кажи, че се държи много грозно. Ако сестра ти те моли да не се  намесваш, изчакай малко и после пак говори с него. От кога са заедно, колко голямо е детето? Поговори и с неговите родители.

Не се бъркай в отношенията им, те са си тяхна работа. Намери начин да накараш сестра ти да ти се доверява повече, дай й да разбере, че ще си винаги до нея, каквито и решения да взема...
Голяма грешка би било да говориш с него по този въпрос, възможно е да се озлоби още повече и да си го изкара на сестра ти.

Знам,че ти е мъчно за сестра ти,но техните отношения са си тяхна работа.И докато сами не те помолят за съвет или помощ,по-добре не се намесвай.Защото тотално ще си развалите отношенията.Казвам го от опит.
По-добре е майка ти да говори със зет си,все пак става въпрос за нейната дъщеря.
А ако теб те обиждат явно и направо,защити се,все пак той не е твой мъж и няма право да се държи така.
Сестра ти предполагам е достатъчно голяма,за да реши какво може или не може да търпи.

Ако пряко засегне мен или МОЕТО семейство - ще го насмета яко.
Но в отношенията на друго семейство не бих се набъркала.
Тактично бих дала възможност на сестра ми да сподели - ако има желание, но да се меся без покана - твърдо НЕ.
А и не е сигурно, че това което дразни майка ти - пречи на сестра ти.

Поговори със сестра си, тя как би реагирала на твоята намеса??? А и не е редно да се набъркваш в техните отношения. Ако те нападне лично теб, пряко, тогава си кажи мнението, но недей да помагаш насила.

Женени са от точно три години, малката кукла е на 2г. и 4м. Сестра ми досега само е мълчала, но аз също съм ставала свитетел на дразгите им. Няма свян да я дразни и пред нас с ужасно тъпи и прости реплики и инатливо държане. Мълчах, като си мислех, че е време сестра ми да порастне и да се оправя в подобни ситуации. Лично пред мен изхвърли на пода всичките и учебници под предтекст, че не им е мастото под холната маса. Сестра ми вече от година-две слабее и жълтее, устните и са почти безцветни. Мислех, че пази диети и често и правих забележки да промени храненето си, но сега започнах да си променям мнението за естеството на проблема. С тъп и мързелив човек трудно се живее. Той не и е на умствения потенциал, няма амбиции, кара ден за ден, в момента изкарва по-малко от нея, упражнява лека работа. През лятото се хвана допълнително да работи, но го изгониха, защото е кръшкал и се е скатавал. Преди да се ожени тежеше около 80 кг., а сега е над 110-120 кг. Тъп, упорит и нагъл, досаден с плоските си реплики до Бога.

Аз определено ще си върна за обидата. Не може при положение, че се обаждам на личния мобилен на сестра ми и вдига той, да ми заявява и въздиша с досада, че съм решила да я притесня веднъж в седмицата(мобилния й и примата в него са личен подарък от мен за нея ако реши да има и имуществени претенции). Той не си е намерил майстора, но му е време.

 Само ще си развалите взаимоотношенията и ако е властен тип, може да отдели и сестра ти от вас. Твоят скандал ще е добър повод за това. По- добре говори с нея, дай й нужния кураж, ако това й липсва. Нека знае, че има гръб така да се каже, но не нахлувай с взлом.
 Всеки мрази роднините да му се месят, обикновено вместо да оправят нещата, ги развалят още повече.

 

И какъв е извода?
Като е била малка и глупава да се ожени за тюфлек,сега да си го търпи?
Накарай я да си поговорят сериозно и ако няма промяна да си взима детето и да го напуска.
Човек не се жени за да търпи издевателствата на другия,а за да сподели живота и бъдещето си.

Наистина това е много неприятно и сестра ти явно няма куража да си признае и да поеме нещата в свои ръце. Нарочно те питах за брака и раждането, тъй като те май са се оженили, защото тя е била бременна. Жалко, но нещата ще се оправят. И аз имам по-голяма сестричка и си помагаме, въпреки, че сме различни по характер. Ясно е, че той не я обича, няма образование и на нея не й е лесно.

Бе я го насмети тоя тиквеник ,  за какъв се мисли  той, самовлюбен тапънар, на който всички са му длъжни и са му  слуги.  Тя ти е сестра, как няма да се намесиш при положение , че страда. Аз съм възпитана, че моето семейство е моята крепост и ако трябва в огъня влизам за да помогна. Ако проблема съществува , а не е плод на неприязънта ти към зет  ти, аз лично ще го поставя на мястото му. Тя ти е сестра , ако не си права ще ти прости, но пък той сте знае , че не може да си развява байряка, както му е кеф.     

Определено неприятна ситуация. Но не разбирам какви точно съвети искаш, след като ти съвсем очевидно вече си решила какво да правиш  Искаш просто да се нахъсиш още повече ли?

???
Що за делиорманско поведение и показване на мускули е това?

Отгледала съм сестра си от 6-месечна, тя ми е като дете.
Не знам дали изобщо можеш да си представиш какво би се случило на човек, ако си позволи да й причини нещо подобно.

От това, което чета си въобразяваш, че мнението ти е последна инстанция и всички трябва да се съобразяват с него. Забележки за начина на хранене на сестра ти, квалификации колко е тъп и прост мъжа й, седнала да се меси и да вдига скандали в чуждо семейство... И това придружено с избухлив нрав, с който май се гордееш.

Не смяташ ли, че сестра ти е голям човек и тя трябва да реши дали да живее така, или не. Ако смяташ, че има проблем, говори с нея. Ако няма промяна, коя си ти да се месиш в семейството?!Единственото, което можеш да постигнеш е скандали и разправии, които като гледам сама търсиш. Нито ще промениш мъжа й, нито отношенията им. Най-много да й навредиш още повече. Защо не се укротиш малко е не се опиташ да поговориш деликатно със сестра ти и да й предложиш помощ и подкрепа, ако реши да го изостави? Да й вдъхнеш увереност, че може да живее и без него и че е достатъчно стойностна, за да не си похабява живота с него? Подобен тип разговори ще помогнат много повече от тъпи скандали и разправии, с които освен да си разтовариш негативната енергия, няма да помогнеш на никого.

Спри за малко да пътуваш и чети по-внимателно, казвам горе- долу същото. Да даде кураж и опора на сестра си, тя да говори със собствения си мъж, а не чужд човек да им оправя семейството. Не става въпрос да търпи, освен ако така й харесва.

Прочетох и мненията - повечето са да не се месиш във взаимоотношенията им. Аз пък мисля точно обратното. Тя ти е сестра, ти имаш право да заемеш страна и да я подкрепиш. А и ако този тип е такъв, какъвто го описваш, повярвай ми - трябва някой или нещо много яко да го стресне за да се освести и да слезе малко на земята, осъзнавайки, че не може да прави другите на парцал. Дай да се разбере, че сестра ти има опора в твое лице, че има някой, който вижда как я тъпчат и просто искаш тя да знае , че не е сама. Много жалко е , когато всеки се отдръпва от близките си, само защото вече са големи хора и трябвало сами да си решават проблемите....Аз на такъв бих му избола очите, ако ще всички сега да скочат да ме нападат за казаното 

Май грешката ми беше, че до вчера си въобразявах, че сестра ми вече е голяма и може да се справя сама. А относно забележките и съветите за храненето, здравето и благополучието й съм й давала винаги, защото ми е болно и много държа на нея. Кажи-речи съм я отгледала, до третата й година само аз я преспивах вечер, при мен проходи и проговори, аз я научих да си играе с куклите. Когато майка се разболя, а баща ми пътуваше много се гледахме сами с месеци. Отдавна ми е отвратително да го гледам този мухльо как рита книгите й, как й подвиква тъпо зад нея...и все си виках трай си, трай си. В нашето семейство никой не си позволява да вдига телефона на другия, освен ако не е изрично помолен. Същото е и с личната кореспонденция. Откъде- накъде той ще вдига нейния телефон и ще изразява досадата си, никой не е искал отношението и мнението му.
А дали се гордея с характера си или не, това си е моя работа. Знам само, че идеални хора няма и преди някой да започне да съди другия да погледне себе си

И след избождането на очите какво се случва? Вдигаш сестра си на ръце и я отнасяш от дома й? А тя дали ще иска? И някой ще я пита ли дали ще се върне при този мъж? Или забравяме, че можем да вземаме решения единствено вместо непълнолетните си деца? Доколкото имам наблюдения близките ни са пълнолетни и сами си избират как и с кого да живеят. Може да ни е тежко, да не сме съгласни, но освен да им предложим помощ и да ги подкрепим, когато САМИ вземат решение за промяна, друга подкрепа не можем да им окажем. Просто няма как да правим нещата ВМЕСТО тях.

Поздравления, Пътуващ!

Само ще добавя, че ако това се случваше с моята сестра, бих стъжнила живота на тюфлека. Независимо, че е набъркване в семейството им и бла-бла ... Ние сме били семейство много преди той да се появи, така че това не е оправдание. Не бих оставила някой да тормози и да мачка психически собствената ми сестра, освен ако тя самата изрично не ми забрани да се меся. В крайна сметка не е той, който я е изгледал и я е направил човек, за да се опитва сега да я заличи като човек!

бравос bellucci! и аз така мисля в общи линии..ами тя, каквото и да направи ,ако сестра и е патица,дето решила да търпи тюфлека цял живот..оправия няма!!Винаги роднинките на жена му ще са му  криви и виновни ,дори да нямат и грам вина!Поне да си каже мнението момичето(тъй или иначе ще е крива),а ако сестра й има мозък ще го уважи и сама ще си реши как да постъпи.То нали господ дава ,ама в кошара не вкарва....Просто тези взаимоотношения са наистина много сложни,но мен ме дразни както едната крайност (врящите се  там де не им е работа ),така и другата(правещите се на беззаинтересовани..ала стил "сама се оправяй").Да не говориме ,че понякога човек има нужда някой да го светне за някой неща!!!
и пак да кажа...ако сестра й си остане с онзи,авторката на темичката все ще е виновна за нещо ,ако не сега ,то по-нататък...да не говорим пък след време, ако имат обща пресечна точка в някой фамилни  дела и наследства!Тюфлека ще надигне яко главичка и ще земе да дава акълчета и претенциики ,дето хич не му влиза в работата..

Ако някой тормози сестра ми лошо му се пише. Лошото е ако тя самата не осъзнава, че е тормозена. Тогава почти няма как да я спасиш.

Грешката ти е, че си пропуснала факта, че сестра ти е пораснала и логично трябва да я оставиш да живее живота си, а не да го контролираш, както когато сте били деца. През цялото време чета за него. Нищо не казваш за нея. Тя помолила ли те е за помощ, иска ли да се месиш, готова ли е, ако се намесиш да се раздели с този човек? И друго се набива в очи: Аз, аз, аз. Важно е тя какво мисли по въпроса, а не ти. Време е да го разбереш.

Изобщо не вярвам в това" те ще се оправят помежду си, не се меси". Явно нещата са извън контрол и момичето страда. Може да е заради детето - да не го оставя без баща и т.н., вие знаете какво може да й минава през главата като мисли. Също така не мисля, че е до "порасналост" на момичето. Всяка жена, особено като има малко дете може да се окаже в такава ситуация, колкото и да не ни се вярва. Най-лесно е да шантажираш една млада майка с детето й и да й вменяваш чувство за вина, за да я контролираш. Особено ако всички наоколо гледат и си трайкат.

 Обаче роднините не трябва да си мълчат. Какво още чакат - да стане по-голяма беля или момичето да се разболее? Още повече, че тъщата по половин ден е там и вижда какво става. А онзи явно и не се крие, толкова е самоуверен или тъп.

айде бе!ХА!що пък да я контролира ????"да я остави да си живее живота",т. е . да си трае докато сестра й земе та се гътне от тоя тъпунгер!Да изкажеш мнение и да се опиташ да помогнеш на сестра си да осъзнае ,че и тя е човек ,а не маймуна ,не е вмешателство!То е ясно ,че онази сама си кове съдбата така или иначе...И защо говорите за раздели непременно?Аз пък съм ставала свидетел на  много случаи ,в които ролите са се обръщали понякога.Айде да се опули на бурсука един- дваж по сериозно ,пък да видим..или видял онзи тука бодала и айде да я умори..Обикновенно тия "ербапите" са пълни нещастници и като видат дебелия земат ,че се наакат с извинение...Оставиш ли ги обаче,стой и гледай мача-нахални до безобразие,безоочливи и нагли до безбожие!
а за него четеш ,защото в случая той е проблемната личност.Като гледам ,дебелее си на воля и става все по "отракан",а онази се топи като свещ.

Мисля, че не ми се пише за пети път да предложи помощ на сестра си, а не да се меси със скандали, които не са нейна работа. Все пак сестрата не е дете. 

Преди минути говорих със сестра ми. Казах й, че съм доста ядосана от вчерашната случка...и тя започна да го оправдава, че не е искал  да реагира така, явно друга била причината. Предупредих я, че не желая занапред да контактувам с него и да не и вдига телефона, когато аз се обаждам и да и го предава лично, а ако няма тази възможност да прекъсне.  Още не съм приключила и слушам той отново  се меси - "Кажи и да ти разпечата онези работи по-бързо....", преди една седмица, когато сестра ми беше в болница ми се обажда от неговия си телефон  в 11 посред нощ и ми дава нареждания чрез смс да и заредя сметката с 15 лева. Чудя се като съм му толкова досадна как се обажда като става въпрос за пари, или като може да изкяри от нещо. За мен той освен, че не е добър и достоен човек, е използвач и моше на дребно.

veronna , интересно ми е как ще стъжниш живота на човек,на когото не му пука...
И моя зет  /мъж на сестра ми/ ,не е цвете за мирисане...Много сме говорили с нея, за какво ли не...
И въпреки ,че не съм си позволила да давам съвети на когото и да било,бях само отдушник,пак аз излязох крива накрая:обвиниха ме,че се бъркам където не ми е работа,настройвала съм сестра си против него и против свекърва й, и т.н.Аз съм си мислела ,че моя мъж като е под чехъл /защото ми помага и си гледа децата/, съм искала и зет ми да направя такъв-разбирайте слуга на жена си!

Какво да кажа срещу това...Хорската простотия край няма...просто се отдръпнах,защото започнаха да тормозят нея,да си го изкарват на нея,а тя нямаше намерение да го напуска...
Сега нещата са малко по-добре,защото племенницата ми порасна и няма толкова грижи по нея...
Понякога, вместо да изпишеш вежди,вадиш очи,така че не знае дали е по-добре да се месиш...
Много зависи от сестра ти,какво е решила тя и какво иска...

А на някого да му е хрумнало, че тя може да не знае какво иска заради отношението към нея?! Ако на някого постоянно му сипеш обвинения и му казваш, че за нищо не става, той в един момент наистина ще си помисли, че за нищо не става. Когато човек е в такава ситуация не мисли трезво, дори може да започне да се самообвинява. Нали затова има майка, баща и сестра това момиче - за да й помогнат. Щом е започнала да отслабва и да придобива все по-болнав вид, значи е зле. Като падне болна по-добре ли ще се чувстват, че не са се намесили? Изобщо не подценявайте положението. Той щом отсега така й говори какво ще стане след 10 години, ако тя дотогава не се е поболяла?

malko michlence,да се опиташ да говориш с някой не означава непременно да вдигаш скандали...

ми точно,да не говориме ,че има такива изроди ,така може да те зомбират ако си малко по-безхарактерна,че няма на къде..Имах една позната,супер гадже.Мъжа и супер смотан с 15 години по-голям.От сутрин до вечер и повтаряше,че била дебела и незнам си ква,а онзи какъв мислиш-5 пъти по-смотан от нея естествено.Накрая логично го разкара,ама 7 годинки и отидоха от живота на кино и защо?Всички и викаха -хубав ,лош ще го търпиш,понеже си си го избрала.Човек понякога допуска грешки.Ако имаш мнение и го изкажеш е сто пъти по-достойно ,от колкото да си трайкаш вечно ,за да не ставаш лош.Така или иначе вече си станал ,както и така или иначе вече си виновен в очите на тюфлека каквото и да сториш.

Все ще намеря начин да направя така, че да му припука. Най-малкото ще го накарам да разбере, че тя не е сама и винаги има кой да я защити и да застане зад нея.
По-лошото е, че сестрата на авторката, както разбирам, съвсем се е предала и вече наистина смята, че на нея самата нещо й има и че действително е виновна за всичко, за което мъжът й я навиква. Щом е стигнала дотам да го оправдава, значи здравата е загазила.

Малко мишленце изцяло подкрепям твоето мнение. Същото бих написала и аз. Mishel, звучиш като свекърва, която не понася снаха си. Дори да тормози сестра ти, ти не можеш да я спасиш по твоя воля. Тя сама трябва да реши, че не желае съвместното съжителство с този човек. Напълно те разбирам колко много гняв си натрупала към зет ти, колко не одобряваш тъпотията и мързела му, но не е човека с който да водиш разговори. Само и единствено със сестра ти трябва да разговаряш по въпросите, които не ти дават покой. Защото тя е човека, който трябва да защити своята собствена фамилия, а не да чака ти да обясняваш на мъжа й, че не трябва да ви обижда. Не мога да допусна брат ми да се разправя с мъжа ми. Никога! Аз съм тази, която решава дали да живее с прост и мързелив мъж или не. И аз съм човека, който трябва да защитава честта и името на моя род пред мъжа ми, ако евентуално си позволи да обижда някой от моите роднини. Успокой се, мисли разумно, не позволявай емоцията да взима превес. И помогни на сестра ти истински, без скандали и разправии, които ще доведат до пълното й съсипване.

Мишел, сднете първо двете със сестра ти си поговорете сериозно /но не по телефона/.
Поразпитай я какво я мъчи и добре ли се чувства с мъжа си.
Пък после - действай.

Пиша като двойна кака - имам две по-малки сестри. Мишел, едно нещо ми направи впечатление - това, че си по-голямата сестра не означава, че си по-голямата сестра на зет си. В този смисъл никакъв "авторитет на каката" не трябва да прилагаш. И моите сестри са имали търкания с мъжете си, съветвала съм ги, кога поискано, кога не, но с рогата напред в семействата им не съм нахлувала.

Мисля, че от последния ми пост стана ясно, че нямам намерение да нахлувам никъде нито с рога, нито без рога. Но смятам да ги отсвиря отвсякъде. Не считам, че съм им длъжна или съм банка. Всеки да се спасява както намери за добре. Моят живот също не  е бил осеян с цветя, но засега се оправям добре без да задължавам или притеснявам другите, или да ги карам да са ми длъжни с пари или услуги.
Не съм разговаряла надълго и нашироко с нея по въпроса, а и той не беше така агресивен, какъвто е станал през последните няколко месеца. Ако имам възможност ще говоря със сестра ми да разбера поне какво мисли и чувства.

Като чета някои постове се чудя дали авторите им са чели или слушали малко повечко за домашното насилие. То може да бъде И психическо, а не само физическо. Да хокаш някого всеки път като го видш, да не мудаваш възможност да диша, да му повтаряш как за нищо не става, колко е грозен, дебел и т.н. е  не е липсихически тормоз? Не сте ли гледали или чели какво казват жертвите на домашно насилие - че най-важното за тях е била подкрепата от близките, доколкото са я имали. Много от тях не са смеели да напуснат мъжете си заради страха, че ще им вземат децата и защото ги е било срам да кажат какво става.

 Много е лесно да кажете - тя решава дали да стои при него. А дали изобщо може да решава, ако е попаднала във водовъртежа на тормоза? Тя може на думи да твърди едно от срам, но на практика да се надява близките й да реагират. Още повече, че те виждат. Те на кого са близки - на нея или на него?!

Позната история.
Според мен работа нямаш да си говориш с него - нито ще помогне, нито е редно. Виж, когато нагруби теб лично или си позволи да издевателства над сестра ти в твое присъствие, е друго. Ако той не крие отношението си, и ти не си длъжна да се правиш на две и половина.

Според мен трябва да говориш със сестра си. Поговорете си за семейството, за любовта, за уважението, за себеуважението, за детето... разбери защо търпи, какви са границите и на търпение.

Не мисля, че в едно семейство хората трябва да се делят на порастнали и непорастнали. Аз така съм свикнала - даваме си съвети, тревожим се едни за други, говорим си за лични неща.... Никой не стои настрана от никого и от ничий проблем.

Аз пък като чета някои постове почвам да се питам дали съм чела точно в този форум изказвания "семейството са мъжът, жената и децата, другите са роднини". Избождане на очи, стъжняване на живот и всякакви такива, нещо на двоен морал ми замирисва.
Напълно подкрепям мненията на malko_mishlence.
Сестра ти е пълнолетна и ако поиска помощ и я дай, но не си пъхай носа в чуждото семейство. Аз лично 30 години бях свидетел как леля ми се опитваше да се меши в семейството на родителите ми. От това единствено и само страдаше майка ми.

Предполагам защо мълчи и търпи сестра ми. Само веднъж ми беше споменала, колко много се е ядосала, че е забременяла. Нашите някак много бързо я изтикаха от вкъщи, когато започна на излиза с настоящия си съпруг. Поне от нейна страна нямаше кой знае каква страст и любов. Забременя по погрешка и решиха да се оженят. Той беше по-свит, съобразяваше се.
Предполагам, че след като майка ми и баща ми се разделиха, тя не иска да притеснява майка ми и не разчита на нея да и бъде гръб в един развод. Тя не веднъж ни е казвала - няма връщане назад.
Сестра ми не е оправна, беше малкото дете, което се щадеше от доста работи. Досега родителите ми търчат по нея - да и намерят работа, да и подадат данъчните декларации,.....и още куп неща. Тя не може да си представи, че един ден сама трябва да се изправи срещу живота и предизвикателствата му. Преди няма и месец свекърва й й намери нова по-добра работа, всяка вечер са у свекърите си да се нахранят и др.подробности. Имам чувството, че семейството им е спонсорирано и отглеждано от всичките им роднини. Пресен пример - преди месец им се съсипаха нещо мобилните апарати, дори не си направиха труда да разгледат лизинговите условия, просто се обадиха на майка (най-големия им спонсор) и тя обра резервните апарати на фамилията. Имам чувството, че нашите и техните всеки ден зашиват бримките на семейството им, но явно това не е формулата за успешен брак.

Там е работата, че рано или късно ще се сблъскат с реалността и вече няма да има кой да ги спаси. След като поотрасна сестра ми, за да не се натоварва майка аз прекарвах доста време при родителите на баща ми. Благодарна съм на баба ми и дядо ми, че ме научиха как  да го живея този живот.

Досега виновен беше зетят. Сега почна да търсиш и на сестра си кусури.
Защо не си живееш живота и без това разбрахме, че са те научили как да го правиш.
Остави хората на мира и си гледай твоето семейство. Ако някой те помоли за помощ това е друго.

Dincho ако нещо не харесваш темата или мен, просто не пиши. Нямам намерение да търпя тона ти.

Повечето от посетителките искаха да знаят, каква може да е причината за поведението на сестра ми, според мен горенаписаното е много вероятно да е причината.

Избухливия си характер ли демонстрираш?
След като пускаш тема ще получиш всякакви мнения. Твърде възможно е да не ти харесат някои от тях. Описанието, което си дала за сестра си, извинявай, но не ми звучи като такова на загрижена сестра, а като на човек възприемащ се за последна инстанция и най-прав.
Съвсем добронамерен съвет - не се мисли за най-правата и позволявай и на другите да имат мнение и живот.

Ти явно си мислиш, че не ги оставям на мира .
Няма такова нещо, нито им се меся и наставлявам, нито се виждаме често, защото живеем в различни градове. Гадно ми е когато в мое присъствие си съскат, или когато уж отидем заедно някъде, а те се скарат и всеки тръгва в различна посока и се връща, когато му скимне. Шашкам се, когато майка ми ми споделя за проблемите им и други подробности. Нямам свободно време, имам си достатъчно и собствени проблеми и достатъчно ангажименти и ако не бях объркана как точно трябва да реагирам и какво да направя, нямаше да пускам тема.

На прима виста си помислих да ти пиша да си траеш и да не се мешаш в отношенията между съпрузи. Аз не допускам никой да се обажда за неща, които касаят мен и мъжа ми. Но после се замислих как бих постъпила с човек, който тормози сестра ми. Еми бих го навряла на кучето в гъза

Не забравяй само едно. Когато една жена я тъпчат, а тя си мълчи, значи й харесва. Не можеш да помогнеш никому насила.

Незнам...или аз съм с притъпени сетива и не виждам такова нещо, защото когато се скарат картинката е страшна и грозна...тя не мълчи.....и той също. Предполагам, че на всекиго му се е случвало, но при тях май е доста по-често.
Майка очаква да й помогна, за да поговори с двамата, но аз съм по-склонна да се откажа, защото надали нещо ще се промени.

Mishel, не се заяждам. Казвам как ми звучи, което не значи че съм права. Споделих, че имам неприятни спомени от намесата на сестрата на майка ми в нашето семейство. При това родителите ми се разбираха чудесно и нямаха проблеми. Леля ми обаче си имаше нейно мнение и се възприемаше за част от нашето семейство, което поставяше майка ми в доста неприятна ситуация. И аз не харесвам хората да се карат пред мен и да се цупят, но................ на някои им харесва явно. Имаме такива приятели, гадно е за околните, но те са заедно вече доста години.
Опитай се да разбереш как се чувства сестра ти и ако има нужда от помощ и я окажи. Ако обаче тя не иска да й се помогне е неприемливо да се бутате там. Майките се притесняват за децата си винаги, но в един момент трябва да разберат, че децата вече имат свой живот.

Този пост дава отговор. Те на кого са близки на нея или на него? При нас беше  в полза на него.
Леля ми почина твърде млада внезапно. Едва след смъртта и разбрахме, че е била тормозена и физически и психически. Вечерта преди да почине е била тормозена и подплатено съответно с як пердах.  Беше млада. Съпругът и пълен простак и пиянде. Ако се беше развела навреме  можеше да е още жива.
Търсила е съвет от баба ми, но тя е твърде консервативна жена и не е дала вярната насока на дъщеря си. Казвала и е да намери начин заради децата да  стои при мъжа си. Ами майка ми не се намеси, не се намеси и баба ми. А семейството за какво е? Лесно, удобно и безболезнено, а най-вече егоистично е да стоиш отстрани и да гледаш как много близък страда и да нехаеш как ще му се развият по-нататък нещата.
Моето мнение - бездействие - по никакъв повод. Не оправдавам такова поведение. А защо, обясних вече.

Пишеш на база на твоя опит, но всеки случай си е специфичен. Както писах и по-горе не се виждаме и чуваме често, за да контролирам живота им. Синът ми е с астма и когато не е добре се чуваме всеки ден, но близко е до акъла, че не обсъждаме семейния й живот. Когато всички сме здрави, контактуваме много по-рядко и най-вече чрез майка ни, нямам възможността, нито желанието да я настройвам или контролирам..
До преди месец си мислих, че между тях нещата са горе-долу поносими, докато не станах свидетел на един техен разговор по телефона. Сестра ми беше дошла за едни документи и през това време й се обаждат от яслата, че племенницата ми не е добре ако иска да дойде да си я прибере. Тя се обажда на зет ми да излезе 15 мин. от работа да я вземе и да я заведе при бабата за час, докато тя успее да хване автобуса и да се прибере. Той отказа категоричво с мотива, че за два часа нищо няма да стане на дъщеря му в яслата. Скараха се, тя се опита да го накара, но напразно. След три дни детето влезе в болница с пневмония. Ние със съпруга ми треперим над детето си, затова поведение и безхаберието на зет ми към собственото му дете ми беше непонятно. Остави сестра ми сама да тича да хваща автобус и да се притеснява, при положение, че колата е при него и яслата е в квартала им на има-няма 800 м. Признавам, че оттогава направо ми стана неприятен.

И аз съм по-голямата сестра, но твърдо защитавам това никой да не се меси в чуждо семейство. Аз си имам моето, майка - нейното, а скоро и брат ми своето. Ако поискам помощ - ОК, ако ми поискат - ще дам. Но така, само защото някой е решил че аз не живея както трябва, т.е. мери със своя аршин, не с моя, единствено ще си развалим отношенията със съответния роднина. По същата причина и аз не се меся, ако не се обърнат към мен за подкрепа.

Принципно си права. Но има и друго - понякога не знаеш кога ти е необходима помощ. Особено при психически тормоз - насилника така те обработва, че на теб неговото отношение ти се струва повече от нормално, и не виждаш нищо нередно. И е хубаво в такъв случай някой, който те обича и му пука за теб, да те разтърси и да те изкара от този сапунен мехур, за да може да погледнеш себе си от друг ъгъл, с чужди очи.

Към авторката - кажи на сестра ти кое не изглежда добре в твоите очи. Сигурна съм, че и тя го усеща, щом така слабее и се измъчва. Кажи й, че винаги може да разчита на теб, каквото и решение да вземе за бъдещето си. Не се меси в отношенията им, преди да си говорила с нея. Но ако мъжът й се държи така гадно с нея пред теб, направи му забележка, че поведението му е отвратително и че си разочарована от него. Любопитно ми е как ще реагира, щом казваш, че и той се обръща към теб за съвет.

Колко са годишни и двамата, ако не е неудобно да попитам? Имам чувство, че са много млади. 

Аз не разбрах авторката в крайна сметка за сестра си ли се притеснява или или се чувства ощетена от семейството им ?

До тук съм съгласна абсолютно с мненията на RadostinaHZ.
Защото едно е да не се месиш в отношенията на брат или сестра, ако имат някакви житейски проблеми,(каквито имат над 60% от населението на страната), а друго е да седиш
безучастен, когато, брат ти или сестра ти, е подложен на психически тормоз!
Аз съм го минала това, като сестра!
Имах зет, който си позволяваше лукса, да налага "лек и постоянен" домашен тормоз.
Тя отначало си мълчеше, защото, както казва Радостина, когато ти вменят чувство за вина е трудно да допуснеш, че аджеба, не за всичко си виновен ти. Особено, ако това продължава с години. Тогава  в един момент се чувстваш виновен и за озоновата дупка ( колкото и изтъркано да звучи).
И тогава тя се оплака.
И всички от семейството, застанахме зад нея.
И сега разведена е 300 пъти по-добре. И има приятелки, които казват" Е, да но ти имаш подкрепата на цялото си семейство. За това се реши...При мен е друго, всички ми казват - вие сте големи хора, ще се оправите. Или се правят, че не виждат."
И не може, а и не е редно да си затваряме очите, за подобни ситуации. Това са ни най-близките хора.
Аз бях полудяла тогава... Сериозно. Не можех да се събера в кожата си. И майка ми, И баща ми . Че и приятелят ми с който сме заедно от дълго време и е в час с историята им. Не е редно да сме безучастни. Аз бих искала, ако попадна в подобна ситуация и сметна, че си заслужавам всеки миг на "тровене" ( поради навика вече да се чувствам така)  , някой, някъде там  да мисли за мен,
да ме събуди по някое време, и да ми каже, че това не е моя живот и заслужавам много повече... Най-малкото - човешко отношение!

 Точно това имах предвид, една жена търпи, когато се чувства в безисходица.
Когато усети подкрепата на близките си, може да се реши на промяна/но само и единствено тя!/. Затова трябва разговор на четири очи между сестрите, а не юруш да стъжним живота на зетя!

До болка позната..болка-да гледаш как някой от твоето семейство бива тормозен от някой чужд.
Всичко тръгва и завършва там-ако сестра ти не търпи наглеца само заради детето и/или някакви скрупули по отношение на традициите и мнението на "обществото",а го търпи "по желание"...ТОгава няма какво друго да направиш,може би,освен да дадеш на безочливото същество в мъжки род да разбере,че тя не е сама и не може да си прави каквото си поиска.
Тя има семейство зад гърба си,което винаги ще е на нейна страна.

Според мен държанието му нямаше да бъде такова(или нямаше да се задържи толкова дълго при нея),ако това не беше му позволявано....

Сложна ситуация.

Не мълчи!Изобщо не мълчи,когато той я обижда и унижава!