Бременност след загуба...как???

  • 5 299
  • 37
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 26
Хриси с примера, който ми хрумна аз не поставям равенство между двете неща-те не могат да се сравнят! Използвах примера за да ти кажа, че когато хората са упорити и продължат напред нещата се случват. 
"НЕ МОГА да го приема и да го отмина с лека ръка". Според мен е очевидно че не отминаваш нещата с лека ръка-напротив -ти достатъчно си ги изстрадала.  Cry
Написала си "направих го веднъж , и това ми беше грешката , втори път няма да го направя " -аз си мислех като теб че все пак имам някаква вина. И аз бях спокойна, щастлива и т.н. но се замисли -това не може да е нашата вина. Аз не вярвам в това. Спрях отдавна да търся вина в някой, да не говорим в мен самата.
И след това си писала "аз НЯМА, НЕ МОГА, НЕ ИСКАМ и други отрицания ( в цялото писмо са поне 15) което не е добре! Не може само Силвия да е твоя пример че е успяла. Има стотици и хиляди хора, които минават през това. Ако те си казваха "няма"-аз съм сигурна че нямаше да прегърнат своите рожби. Всеки минава изпитания. В момента ние минаваме през такова. Но то няма да е последното. Има и още и още! И да не си посмяла да се предаваш и да се навиваш с думи, които даже си написала с главна буква. Че да се откажеш е  най-лесното Хриска!
За мен си написала, че вероятно умея да съм силна. Няма такова нещо. И аз си имам своите моменти на слабост. Но да заявя че съм безсилна, няма да стане никога!
Прегрръщам те силно и се радвам че пишеш каквото мислиш. И аз като теб споделям мислите си.  Hug

# 31
  • Варна
  • Мнения: 2 305
.





Последна редакция: пт, 21 ное 2008, 10:25 от Lilibon

# 32
  • Мнения: 611
......................
Прегрръщам те силно и се радвам че пишеш каквото мислиш. И аз като теб споделям мислите си.  Hug


Точно това е истината , в момента така се чувствам , такива са мислите ми и ги пиша тук , просто няма с кой друг да споделя всичко това , избягват да говорят с мен открито Confused
Искрено се надявам един ден , някъде там в предстоящото бъдеще мислите ми да са много по-положителни и далеч по-добри Confused

Лилибон , редактирала си поста , не съм успяла да го прочета Rolling Eyes
Ако е нещо адресирано до мен , моля напиши ми го на ЛС , винаги с удоволствие те чета , думите ти са страшно успокояващи , поне за ,мен Hug

# 33
Една от вас....Един аборт във втори месецр едно бебе с сардечна малформация.Много боли страшно много и продалжава да боли.Но се престрашихризкарах най-кошмарните 9 месеца.Но и по-лошо сам преживяла нали.Няма нищо по-лошо от това да погребеш детето си.Един куп изследваниялИ сега сам щастлива майка на здраво момиченце.Всичко през което минах си заслужава.Всеки ден е по-хубав от предния.Не се предавайтер вярвам че ще се случи защото го заслужаваме Hug

# 34
Извинявам се за правописа

# 35
  • Мнения: 1 192
Мисля,че мога да ти вдъхна кураж и надежда,мога да те разбера,защото съм минала по пътя ,който вървиш.Преди 5 години родих детенце-момче с тежка форма на тази диагноза-спина бифида(почина 40 дни след раждането).Какво изживях само най-близките ми знаят.Аз не бях пила фолиева киселина,но пък и никой лекар не видя,за да ми спести носенето 9 месеца,раждането,съгласието да го оставя в дом за церебрално увредени,ходенето да го виждам,борбата в мен постъпвам ли правилно и тежката депресия,от която дълго(2почти)не се измъкнах.Мен лично времето ме направи по-силна.В началото не смеех да забременея,за да не се повтори,после пък правих отчаяни неуспешни опити,случи се и да забременея,но отново не се развиваше плодът и се наложи аборт.И ето ,че след 5 години,след 3 неуспешни бременности,с един яйчник дойде ред и на моята щастлива бременност.Болката,мила,остава-още плача понякога за онова невинно мъниче...,но вече го има това, дай Боже вечно здраво диваче,което се появи в живота ми.През цялата бременност тръпнех да не стане нещо,но вътрешно бях уверена,че този път всичко е наред.Ходих редовно на прегледи-особено първите месеци-през 2 седмици на ехограф,направих биохимичен скрининг-не исках да допусна болката от раждането на дете,което да поеме отрано към смъртта.Трябваше да направя амниоцинтеза,но имах контракции и отпадна.Съветвам те и теб да се следиш при добър специалист,ако трябва -двама поне до 4 месец!Желая ти от моя път да вземеш само раждането на здраво бебче и радостта от това събитие Heart Eyes  и то възможно по-скоро!

# 36
  • Мнения: 150
Pumukul  Hug
Искрено се възхищавам на силата ти, точно такива майки като теб ми дават сила и надежда. bouquet Този път съм много по-стриктна в следенето на бременността, каквото зависи от мен ще го направя. Не съм спирала да пия фолиева киселина, не разчитам на няколкото видеозона отпуснати от касата, нито се доверявам на едно единствено медицинско лице. Засега съм твърдо решена да направя и амниоцентеза, макар че колкото повече наближава момента, толкова по-силен ужас ме обхваща, заради всички ужасии, които съм чела и един бог знае защо, продължавам да чета. Остава ми само да се надявам, че септември или октомври ще гушкам живото си и здраво бебче.
Радва ме това, че след всички изпитания и мъки сега се радваш на детенцето си. Мога само да ти пожелая в близко бъдеще да го зарадваш с поне още едно братче или сестриче.  newsm51

# 37
  • Мнения: 1 192
Pumukul  Hug
Искрено се възхищавам на силата ти, точно такива майки като теб ми дават сила и надежда. bouquet Този път съм много по-стриктна в следенето на бременността, каквото зависи от мен ще го направя. Не съм спирала да пия фолиева киселина, не разчитам на няколкото видеозона отпуснати от касата, нито се доверявам на едно единствено медицинско лице. Засега съм твърдо решена да направя и амниоцентеза, макар че колкото повече наближава момента, толкова по-силен ужас ме обхваща, заради всички ужасии, които съм чела и един бог знае защо, продължавам да чета. Остава ми само да се надявам, че септември или октомври ще гушкам живото си и здраво бебче.
Радва ме това, че след всички изпитания и мъки сега се радваш на детенцето си. Мога само да ти пожелая в близко бъдеще да го зарадваш с поне още едно братче или сестриче.  newsm51

Благодаря за пожеланията!Казвали са ми,че съм голям песимист,но аз отвръщам,че съм реалист и ако бях песимист отдавна да не съм между живите.При мен имаше допълнителни фактори,които след цезаровото сечение може би спомогнаха за усложнение след операцията.Наложи се да лежа 2 седмици в болницата,така ме изписаха по-слаба на килограми,отколкото преди да забременея.Тогава болките бяха толкова непоносими,че си казах-сигурно няма да се замисля за друго дете.Но сега съм твърдо решена въпреки всичко пак да опитам!Аз в момента съм на 35 години,а ти сигурно си доста по-млада.Убедена съм ,че есента ще се разпишеш сред щастливите майки  baby_neutral

Общи условия

Активация на акаунт