Бременност след загуба...как???

миличка, всички изпитваме стрхът от повторна загуба....аз също не мога да се осмеля да имам пак дете, но с тази разлика, че аз вече не искам. в този форум има много силни майки, които въпреки всичко са се осмелили да опитат отново. стискам палци и ти да бъдеш скоро една от тях. а страхът за съжаление винаги ще го има....

Мила страхът винаги ще те преследва, просто трябва да имаш сили да се бориш с него. Трябва да вярваш, че лошото няма да се повтори.
За себе си осъзнах, че каквото и да се случи, докато съм жива никога няма да се откажа да преследвам мечтата си за дете. Ти и dachi също не се отказвайте!

съжалявам за загубата ти
съжалявам че и ти е трябвало да испиташ най силната болка
Има едно маиче meiz се казва,тя роди детенце със това заболяване и може да ти даде инфо.Тя има второ детенце съвсем здраво така че ...

Съжалявам, че и ти си една от нас...

По въпроса- проблемите, които е имало детенцето ти, могат да се диагностицират още в ранна бременност, а и за  спина бифида има добра профилактика- фолиевата киселина. И според мен вероятността да се повтори е много, много малка... С много вяра в щастливия завършек на бременността, с много следене от лекари, четене от теб и изискване на непрестанно следене и изследвания... аз вярвам, че ще усееш! Не е лесно, не очаквай щастлива бременност, ще бъдеш неспокойна... но най-важното е да гушнеш здраво бебе, и тогава ти обещавам, че ще забравиш всички паранои от бременността. Не се отказвай, не се отчайвай, следвай мечтата си! И пиши при нас, споделяй параноите си, ние ще бъдем до теб и ще те успокояваме!

 

Съжалявам много. И аз като другите майчета ще ти кажа, че от страха отърване няма. Поради същата причина аз все още не съм се решила на тази стъпка .С всеки изминал ден осъзнавам, че времето лети и  от този мой страх един ден ще страда единственият ми (засега )син .Краси ти е посочила такъв пример като твоя .Мейз сега се радва на живо и здраво бебче .Вземай си превантивно ФК ..Успех!

Съжалявам за загубата ти! Разбирам, колко ти е тежко...

За предпазване от спина бифида е важно да се приема достатъчно фолиева киселина - обикновено по 400 мг на ден, но в твоя случай ще ти препоръчат двойна доза. Вчера четох, че противозачатъчните изчерпвали резервите на тялото от фолиева киселина, вероятно това е причината масово да се препоръчва пиенето й от всички жени.

Наднорменото тегло също увеличава риска, затова е добре преди да забременееш да свалиш килограмите от предишната бременност.

Не се тревожи, всичко ще бъде наред. Понякога животът поднася такива лоши изненади, но хората винаги се опитваме да се преборим с тях и да достигнем щастието си. Успех!

Освен така хубаво казаното от момичетата-от сърце ти желая сили и успех!Мечтай и вярвай,и не се отказвай!

Благодаря ви момичета за хубавите думи. Може би само аз мога да си помогна, и предполагам с времето и това ще стане. Съжалявам просто, че ни се налага да минем през такова нещо, и аз, и всички вие. Едва ли има по-голяма болка от тази. За фолиевата киселина съм наясно, но за съжаление първия път бях от 25-те процента на които не помогна. Затова и сега изпитвам такъв страх, просто бях сигурна, че всичко съм направила правилно, като се започне от фолиевата киселина и се стигне до правилното хранене. Но както и да е. Благодаря ви за отговорите, малко или много ми носят утеха, а най-вече от това имам нужда.

mnbvcx   миличка това е и мойта история , аз също загубих момиченцето си поради същата причина преди около година и половина Спина бифида и хидроцефалия ,аз също бях от тези 25% но които фолиевата киселина не помогна или по точно нормалната дозата от 0,400мг. на ден не бе достатъчна.Знам как се чувстваш ,знам за болката ,знам за страха .Както виждаш от подписа ми сега отново съм бременна ,минах и продължавам да минавам през тези страхове и мисли които бошуват сега в теб ,но желанието ми за детенце ме поведе напред през страха.Почти 7-8месеца преди да забременея а и след като се случи приемах десетократна доза фолиева киселина по 4мг. на ден / не по 0,400мг./ , правих си биохимичен скрининг ,ходих на фетални морфологии при специалисти , уверяват ме че с бебенцето всичко е наред дано да изкараме така до края  и да гушна най-после моята принцеса. А страха остава ......... съжелявам мила ........

mnbvcx Страха ще го има винаги.Аз изгубих моето бебе без причина и лекари и при аутопсията ... никой не можа да каже защо му е спряло сърчицето 10 дена преди термина ми... Сега и аз съм бременна отново и ме е страх всеки ден и всеки час постоянно. Сега само се моля и се надявам този път да ми е писано да съм щастлива и да гушна живо и здраво бебе ... от сърце го пожелавам на тебе и на всички други

Наистина историята ти е същата като моята, мога само да се радвам, че си се осмелила да пробваш отново, и искрено да ти се възхищавам, защото съм наясно какво ти е коствало. . Не знам дали точно аз мога да те успокоя, но съм сигурна, че сега всичко е наред, сигурна съм, че си под много по-добро наблюдение сега и ако имаше проблем, щеше да бъде открит. Нефертити и при теб всичко ще бъде наред, през достатъчно болки и страдание си минала, заслужаваш да бъдеш щастлива и смелостта ти ще бъде възнаградена. Както и на всички вас момичета. dachi18 разбирам защо казваш, че не искаш дете, аз съм помисляла същото не веднъж. Не съм аз тази, която може и трябва да ти каже да промениш решението си, но се надявам с времето точно това да стане.

и аз се надявам някой ден в далечното бъдеще да имам живо и здраво детенце, но сега не му е моментът, не се чувствам психически готова. стискам палци на теб и на рени805

Мило момиче дай си малко време и нещата сами ще си дойдат на мястото·Страх винаги ще има, но важното е да не му се даваме·

Скоро си взех епикризата - бебчето ми е било с хидроцефалия!
Ходих на генетична консултация и ми обясниха, че не е генетично - попадам в тези ужасни 2% (но когато те засегнат лично се превръщат в 100% )
Мисълта за нова бременност ме ужасява!
Не искам две черти (за които съм бленувала 2 години преди да ги видя) - искам да родя живо и здраво дете!

pretty разбира се че ще имаш жива и здава рожба,всичко ще бъде наред

pretty, .Искаме едно единствено нещо , нищо повече . Дано Бог чуе молбите ни .

Притенце, това е форума, където забременелите имат една голяма мечта - да заспят и да се събудят, когато всичко е минало поживо поздраво.

 благодаря ви

Pretty за съжаление друго обяснение няма да получим, единствено ще чуваме, че не било генетично. Знам, че те ужасява мисълта за нова бременност, защото и при мен е така. Просто не спирай да пиеш фолиева киселина, следващият път всичко ще бъде наред. Не се отчайвай и не се отказвай, аз няма да го направя. Каквито и да са причините да ни се случи нещо толкова ужасно, то се е случило, не можем да го променим, можем единствено да се надяваме да не се повтори и да направим всичко по силите си да не се случи. Все се питам защо не си направих БХС и защо не съм се интересувала от неща, от които е било задължително да се интересувам, защо все съм си повтаряла, че аз не съм в рискови групи и на мен такова нещо не може да се случи. Сега поне знам, че трябва да се гледа по-отговорно на нещата и си мисля, че съм по-подготвена, знам какво трябва да се прави и какво не. Просто не се отказвай, ще дойде и нашето време, ще имаме живи и здрави деца, а тези които сме загубили ще живеят винаги в сърцата ни.

И аз като Фивчето в едни момент разбрах, че твърде силно искам бебче и ще се боря за него въпреки безумния страх. Днес бебчо е вече факт, но момичетата тук са свидетели какъв кошмар от страхове и притеснения беше тази ми бременност. Нямаше как и да бъде иначе. Винаги ще те бъде страх след като вече веднъж си минала през ада на загубата. Но искрено се надявам и вярвам, че един ден той ще бъде надмогнат от желанието да гушнеш своето мъничко слънчеце. А това ще се случи. Вярвай го!

Прити,  Рони го е казала много хубаво - момичета тук искат просто един ден да се събудят вече родили и с живи и здрави бебечета на ръце. Ние сме орисани да не можем просто да се радваме на бременността си, така като другите го правят. Съдбата ни била такава... Гушвам те!

Имам само един въпрос към вас. Кое надделява-желанието ви да имате дете или страха ви? Мен също много ме е страх, ама много! Но трябва всички ние просто да го смачкваме това чувство, когато ни обземе, защото ще сме чудесни майки! И дори когато вече си имаме дечица съм сигурна че пак ще си имаме страхове-защо плаче-добре ли е; когато проходи-да не вземе да падне лошо; после в училище да не се сбие с някое дете и да отнеся боя; в пубертета-да не го зарибят с наркотици и още хиляди, за които дори не предполагаме че ще се страхуваме. Да! И какво???!!! Да се откажем от това да сме родители? Аз няма да го направя! За вас незнам.  Прегръщам Ви и Ви пожелавам да сте СМЕЛИ!

Здравейте на всички.Много се натъжих когато прочетох всичко това.Но сега ще ви споделя нещо.Тази седмица разговарях със своя колежка ,която е майка на прекрасно момиченце на около 5-6 години.Попитах я какъв е бил проблема при нея защото тя е на около 40год.Тя ме погледна с едни тъжни очи и ми сподели, че е преживяла 8 спонтанни аборта и почти 10 години е живяла по болниците.С тези думи не искам да отчайвам никого , а да ви кажа че трябва да сте силни и да не се предавате, защото ако искате нещо много силно то ще се сбъдне(това ми го каза тя).

Искаш или не искаш когато съдбата ти подложи крак и ти паднеш ще трябва да се изправиш и да продължиш напред ако ли не пропадаш.Това с "бъдете силни и не се предавайте" честно ми писна да го слушам не искам никого да обидя,но всяка майка станала такава след загуба тя си остава майка и не вярвам,че има някоя от нас която да не мисли да опита отново въпреки болката и мъката която носи в сърцето си.
Бременност след загуба...как ами при всеки е различно на някои им трябва време да свикнат с болката.В моя случай аз исках колкото се може по скоро отново ръцете ми да има кого да гушнат, да милват и т.н.

 едва ли има по ужасно нещо от това да загубиш рожбата си.аз лично го преживях и знам какво е на всички мами,който са минали през това тежко изпитание.аз загубих бебчето заради лекарска немарливост,и има кой да обвиня/една проклета акушерка. моето мило момченце се роди живичко,и след ден и половина господ го взе при себе си.просто имаше голям и нелечим проблем със сърчицето и заради това не оцеля.дори не можах да си го износя.мъката е  ми е огромна и непреодолима,а желаех това бебе ужасно много,втора бременност ми беше .и сега след загубата му още повече желая пак да си имам бебенце,но незнам дали ще стане т.к, с таткото пък  много не се разбираме.

Първия път ми беше някак по-лесно  Приех нещата за даденост , за съдба и бях едва ли не веднага да забременея , чудото се случи 5 месеца след първата загуба.
Не успях...........
Сега просто нямам сили за скорошна бременност , страх ме е , сърцето ми е свито и не знам дали ще имам силата и куража да опитам отново
Възхищавам се пред силата на тези които са успяли , те са ми пример за това че човек трябва да се бори с всичките си сили за сбъдване на мечтата си.
Дано някой ден имам поне и частица от тяхната борбеност

здравеите и от мен страх винаги 6е има ас  имам две неуспе6ни бремености парвата в девети месец омотване в пъпната врав втората
6ести месец с ватре6ен кравоизлив и за двата слу4еу ми казаха 4е било бойа работа просто такива работи се слу4вали и ето ве4е 5 години ме естрах да опитам от ново успех на вси4ки които иска мойе да ми пи6е

Хриска и Нина ще ви кажа нещо. Страх ме е да не съм груба (защото не го заслужавате), но много се ядосвам като чета какво сте написали! Точната и правилна нагласа е да организираме мислите и енергията си в правилната посока. Разберете, че друг начин няма! Човек изобщо не предполага колко е силен! Подредете желанията си, смачкайте страховете си и...гледайте напред!
По това време на годината и през декември си мисля за изминалата година. Все си припомнях, че не съм направила това, че не съм доволна от онова и незнам си още какво. Все си казвах: "да свършва тази година и да идва следващата". Въпреки че преживях същото, което се е случило и на вас (и повярвайте ми още ме боли като деня в който стана), аз вярвам че следващата година всичко ще е наред, че ще е една много специална година за мен. Не знам какво стана, как се случи, защо и т.н. , но знам че нямам избор освен да го приема. И точка! Това е като земетресението в Стражица, за което ми е разказвал мъжа ми. Случило се е. Къщите падат и край! Ама че те значат много за всеки- ок,... че си уплашен -да!.. .Почваш всичко отначало- така е! И все пак днес това е един нормален град- красив, а сградите са с по-здрави зидове Хората които са плакали и са се питали защо е станало земетресението и защо все пак тяхната къща не е здрава, просто са загубили повече време, вместо да се стегнат и да започват да строят на ново. Земетресението не е убило физически никого (поне така са ми разказали, не съм била там), но много хора не са приели, че се случило и са се поболели след известно време. И на кого са помогнали? Казвам ви че трябва да сме силни! Обичам Ви много и да знаете че около вас има много други хора, които също Ви обичат и им пука за вас. Ама много при това! Така че се стягайте момичета! 

Мили мами, аз също много дълго не се решавах на втора бременност, но си казах, че страхът няма да ме победи. Дъщеря ми също се роди с отворен дефект и съществува риск това да се повтори, но с много вяра и надежди се реших. Вече съм във втория месец от втората си бременност и не минава и минута без да се притеснявам, но силно се надявам всичко да е наред до края. Готова съм да продължа живота си и да дам живот отново... Трябваше ми много време, почти 3 години минаха, но разбрах, че страх винаги има, но не бива да му се даваме и това да ни обезкуражи...

Още вчера прочетох това , не отговорих , замислих се и сега се чувствам длъжна да ти отговоря.
Думите "Трябва да сме силни....." няма да ги коментирам , писала съм милион пъти как ми действат и как ми звучат на самата мен
Сравнението на нашата загуба със земетресение станало преди време някъде , не ми помага и то никак 
Аз нямам избор да приема станалото с мен за даденост , НЕ МОГА да го приема и да го отмина с лека ръка.................. направих го веднъж , и това ми беше грешката , втори път няма да го направя ,
НЯМА да си затворя очите........
НЯМА да се успокоя и да си мисля за хубавите неща , които ми предстоят........
НЯМА да се старая да показвам на хората че съм силна , защото не съм такава...... Казах го вече доста пъти
НЯМА да гледам напред .........
НЯМА да смачкам страховете си , защото просто НЕ МОГА , не НЕ ИСКАМ...........
Миналата Нова година посрещнах със сълзи в очите , но и с много надежда и мечти , пожелах си живо и здраво бебе  през новата година.... ами НЕ ГО ПОЛУЧИХ.....
явно няма смисъл от никакви желания и пожелания , от никакви мечти .....
не смея нищо да направя , живея някак си , старая се , защото има хора заради които си струва да го правя.........
Част от думите ти просто ми се струват неуместни.........
Разбирам че и ти си преживяла същото , знаеш какво е ..........
Възхищавам се на силата ти , на смелостта ти , явно го умееш........
Казвала съм не веднъж , моят лъч на светлина и надежда е Светлето , тя успя , въпреки всичко , надявам се един ден и аз да успея , но до тогава ще продължавам да се чувствам толкова безсилна , колкото всъщност съм...........

Хриси с примера, който ми хрумна аз не поставям равенство между двете неща-те не могат да се сравнят! Използвах примера за да ти кажа, че когато хората са упорити и продължат напред нещата се случват. 
"НЕ МОГА да го приема и да го отмина с лека ръка". Според мен е очевидно че не отминаваш нещата с лека ръка-напротив -ти достатъчно си ги изстрадала. 
Написала си "направих го веднъж , и това ми беше грешката , втори път няма да го направя " -аз си мислех като теб че все пак имам някаква вина. И аз бях спокойна, щастлива и т.н. но се замисли -това не може да е нашата вина. Аз не вярвам в това. Спрях отдавна да търся вина в някой, да не говорим в мен самата.
И след това си писала "аз НЯМА, НЕ МОГА, НЕ ИСКАМ и други отрицания ( в цялото писмо са поне 15) което не е добре! Не може само Силвия да е твоя пример че е успяла. Има стотици и хиляди хора, които минават през това. Ако те си казваха "няма"-аз съм сигурна че нямаше да прегърнат своите рожби. Всеки минава изпитания. В момента ние минаваме през такова. Но то няма да е последното. Има и още и още! И да не си посмяла да се предаваш и да се навиваш с думи, които даже си написала с главна буква. Че да се откажеш е  най-лесното Хриска!
За мен си написала, че вероятно умея да съм силна. Няма такова нещо. И аз си имам своите моменти на слабост. Но да заявя че съм безсилна, няма да стане никога!
Прегрръщам те силно и се радвам че пишеш каквото мислиш. И аз като теб споделям мислите си. 

.

Точно това е истината , в момента така се чувствам , такива са мислите ми и ги пиша тук , просто няма с кой друг да споделя всичко това , избягват да говорят с мен открито
Искрено се надявам един ден , някъде там в предстоящото бъдеще мислите ми да са много по-положителни и далеч по-добри

Лилибон , редактирала си поста , не съм успяла да го прочета
Ако е нещо адресирано до мен , моля напиши ми го на ЛС , винаги с удоволствие те чета , думите ти са страшно успокояващи , поне за ,мен

Мисля,че мога да ти вдъхна кураж и надежда,мога да те разбера,защото съм минала по пътя ,който вървиш.Преди 5 години родих детенце-момче с тежка форма на тази диагноза-спина бифида(почина 40 дни след раждането).Какво изживях само най-близките ми знаят.Аз не бях пила фолиева киселина,но пък и никой лекар не видя,за да ми спести носенето 9 месеца,раждането,съгласието да го оставя в дом за церебрално увредени,ходенето да го виждам,борбата в мен постъпвам ли правилно и тежката депресия,от която дълго(2почти)не се измъкнах.Мен лично времето ме направи по-силна.В началото не смеех да забременея,за да не се повтори,после пък правих отчаяни неуспешни опити,случи се и да забременея,но отново не се развиваше плодът и се наложи аборт.И ето ,че след 5 години,след 3 неуспешни бременности,с един яйчник дойде ред и на моята щастлива бременност.Болката,мила,остава-още плача понякога за онова невинно мъниче...,но вече го има това, дай Боже вечно здраво диваче,което се появи в живота ми.През цялата бременност тръпнех да не стане нещо,но вътрешно бях уверена,че този път всичко е наред.Ходих редовно на прегледи-особено първите месеци-през 2 седмици на ехограф,направих биохимичен скрининг-не исках да допусна болката от раждането на дете,което да поеме отрано към смъртта.Трябваше да направя амниоцинтеза,но имах контракции и отпадна.Съветвам те и теб да се следиш при добър специалист,ако трябва -двама поне до 4 месец!Желая ти от моя път да вземеш само раждането на здраво бебче и радостта от това събитие   и то възможно по-скоро!

Pumukul 
Искрено се възхищавам на силата ти, точно такива майки като теб ми дават сила и надежда. Този път съм много по-стриктна в следенето на бременността, каквото зависи от мен ще го направя. Не съм спирала да пия фолиева киселина, не разчитам на няколкото видеозона отпуснати от касата, нито се доверявам на едно единствено медицинско лице. Засега съм твърдо решена да направя и амниоцентеза, макар че колкото повече наближава момента, толкова по-силен ужас ме обхваща, заради всички ужасии, които съм чела и един бог знае защо, продължавам да чета. Остава ми само да се надявам, че септември или октомври ще гушкам живото си и здраво бебче.
Радва ме това, че след всички изпитания и мъки сега се радваш на детенцето си. Мога само да ти пожелая в близко бъдеще да го зарадваш с поне още едно братче или сестриче. 

Благодаря за пожеланията!Казвали са ми,че съм голям песимист,но аз отвръщам,че съм реалист и ако бях песимист отдавна да не съм между живите.При мен имаше допълнителни фактори,които след цезаровото сечение може би спомогнаха за усложнение след операцията.Наложи се да лежа 2 седмици в болницата,така ме изписаха по-слаба на килограми,отколкото преди да забременея.Тогава болките бяха толкова непоносими,че си казах-сигурно няма да се замисля за друго дете.Но сега съм твърдо решена въпреки всичко пак да опитам!Аз в момента съм на 35 години,а ти сигурно си доста по-млада.Убедена съм ,че есента ще се разпишеш сред щастливите майки