Хората , на които аз държа са ме оценили.
- Публикувана: 1 окт. 2008, 14:38 ч.
- Последно мнение: 2 окт. 2008, 13:39 ч.
Чувствате ли се оценени?
Ами да. Човек ежедневно се сблъсква с някакво отношение в лицето на много хора. Един те цени, друг те оценя, трети те преценя.Желанието да бъдем одобрени е един доста мощен двигател за повечето неща, които правим. Това желание в някои моменти от живота става труднозадоволимо, защото има и моменти, в които самите ние не сме съвсем доволни от себе си. Тогава е хубаво чувството да знаеш,че за някого означаваш нещо, което не може да бъде премерено със мерки и теглилки.
съгласие, бе момко, съгласие.. Да, нямам нищо против да ме оценяват, не боли, пък и аз влагам старание и чувство в нещата, които правя.
мисля че съм оценена от близките си хора 
Чувствате ли се оценени? - Да.
Къде, в коя област:
професионална - да,
в семейството - да,
У форОма - твърде обширно пространство, където няма значение от колко, а от кого си оценен,
сред приятели - да
Когато не сте били оценени по достойнство - Смятате ли, че сте направили достатъчно, но другите не са ви разбрали? - не смятам, че е задължително винаги и от всички да бъда разбрана.
Търсите ли грешките в себе си? - естествено, че си задавам въпроса, дали не греша все пак.
Какво правите за да промените ситуацията? - както споменах, не очаквам разбиране на всяка цена.
Когато сте получавали признателност: С лекота ли го постигнахте? - когато правя нещо добро за някого, целта ми не е да получа признателност.
Чувствате ли се незаменими за тези хора? - няма незаменими хора.
Кое е това, което е накарало другите да ви почустват по-специални? - това, че обикновено съм в добро настроение и вечно усмихната; че въпреки някои особени трудности и кошмарни ситуации в моят живот, съумявам да намеря време за себе си и въпреки дефектите, които всеки човек има малко или много, се старая да поддържам приветлив външен вид; това, че от дете хората (познати, съседи, роднини, съученици, колеги) винаги са казвали, че съм надрасла годините си, което всъщност е малко натоварващо; това, че съм от типа хора, които казват всичко направо, без заобикалки; че осъзнах, че не е нужно човек да проявява излишна скромност.
Къде, в коя област:
професионална - да,
в семейството - да,
У форОма - твърде обширно пространство, където няма значение от колко, а от кого си оценен,
сред приятели - да
Когато не сте били оценени по достойнство - Смятате ли, че сте направили достатъчно, но другите не са ви разбрали? - не смятам, че е задължително винаги и от всички да бъда разбрана.
Търсите ли грешките в себе си? - естествено, че си задавам въпроса, дали не греша все пак.
Какво правите за да промените ситуацията? - както споменах, не очаквам разбиране на всяка цена.
Когато сте получавали признателност: С лекота ли го постигнахте? - когато правя нещо добро за някого, целта ми не е да получа признателност.
Чувствате ли се незаменими за тези хора? - няма незаменими хора.
Кое е това, което е накарало другите да ви почустват по-специални? - това, че обикновено съм в добро настроение и вечно усмихната; че въпреки някои особени трудности и кошмарни ситуации в моят живот, съумявам да намеря време за себе си и въпреки дефектите, които всеки човек има малко или много, се старая да поддържам приветлив външен вид; това, че от дете хората (познати, съседи, роднини, съученици, колеги) винаги са казвали, че съм надрасла годините си, което всъщност е малко натоварващо; това, че съм от типа хора, които казват всичко направо, без заобикалки; че осъзнах, че не е нужно човек да проявява излишна скромност.
Човек обикновено оценява най добре нещо, когато го загуби.
Мен обикновено ме оценяват късно.
Не съм лесна за разбиране.
Какво бих направила, за да бъда оценена ли - нищо. Аз съм такава каквато съм и не правя нещата за оценка. Ако някой ме оцени, нека е за това, което съм, а не защото съм се постарала да му се харесам.
Иначе за благодарност за получена от мен помощ за каквото и да е - срещала съм и благодарни хора.
Дали съм незаменима за някой?Не, но знам, че съм неповторима за определени хора и това само може да ме радва.
Мен обикновено ме оценяват късно.
Не съм лесна за разбиране.
Какво бих направила, за да бъда оценена ли - нищо. Аз съм такава каквато съм и не правя нещата за оценка. Ако някой ме оцени, нека е за това, което съм, а не защото съм се постарала да му се харесам.
Иначе за благодарност за получена от мен помощ за каквото и да е - срещала съм и благодарни хора.
Дали съм незаменима за някой?Не, но знам, че съм неповторима за определени хора и това само може да ме радва.
Като цяло-да.И в работата, и вкъщи, и сред приятелите.Разбира се, винаги има какво още да се желае, но от опит знам, че не е хубаво и да си прекалено ценен, защото има обратен ефект.В предишната ми работа имах възможност да мина на позиция, която беше изключително добре заплатена и много хубава / работно време, придобивки, развитие и т.н./.Но тъй като ставаше дума за конкурентна марка на нашата /много объркано го обясних- бяха две фирми с еднаква дейност и под една "шапка", но едновременно с това конкуренти/ шефовете ми се възпротивиха, с обяснението, че не може обучен от тях кадър, да отиде при другата фирма. 
Предложиха ми подобна позиция, нелоша заплата и т.н., но аз реших да напусна.Така, че по-добре недооценена, отколкото прекалено оценена.
Общо взето не съм полагала усилия, за да бъда оценена.Държа се естествено, открит човек съм, много жизнерадостна и това винаги е правило добро впечатление навсякъде.
Предложиха ми подобна позиция, нелоша заплата и т.н., но аз реших да напусна.Така, че по-добре недооценена, отколкото прекалено оценена.Общо взето не съм полагала усилия, за да бъда оценена.Държа се естествено, открит човек съм, много жизнерадостна и това винаги е правило добро впечатление навсякъде.
Бо, симпатична идея, но си представям депресар, кандидат самоубиец, на сеанс при психоаналитик, на когото в главата му се набива тази мантра с бавен, изкуствено жизнерадостен глас. Когато човек достигне до момента да си задава подобни въпроси, и то толкова много накуп, всичките свързани с това, всъщност стойностен индивид ли е, с толкова поетични и фалшиво-великолепни думи, значи има сериозен проблем със своята себестойност и душевен мир. Живота е по-лесен за живеене, ако на него се гледа по простичко. Дори един човек на този свят да има, на когото да си нужен, значи имаш стойност. А хора, които имат нужда някой да им подаде ръка за нещо, каквото и да е то, има достатъчно.