Публикувана: 1 окт. 2008, 14:38 ч.
Последно мнение: 2 окт. 2008, 13:39 ч.

Чувствате ли се оценени?

2 784
45
1

1
2
3
4
Всички

1 окт. 2008, 14:38 ч.

Мнения: 2 018

Чувствате ли се оценени?
Къде, в коя област - професионална, в семейството, У форОма, сред приятели...

Когато не сте били оценени по достойнство - Смятате ли, че сте направили достатъчно, но другите не са ви разбрали? Търсите ли грешките в себе си? Какво правите за да промените ситуацията?

Когато сте получавали признателност: С лекота ли го постигнахте? Чувствате ли се незаменими за тези хора? Кое е това, което е накарало другите да ви почустват по-специални?

Реших да добавя този линк: http://misli.hit.bg/hasanyonetoldyou.html
Просто го добявам, него няма нужда да коментирате, освен ако не искате. Heart Eyes

Последна редакция: ср, 01 окт 2008, 23:42 от Бо_

# 1 1 окт. 2008, 14:46 ч.

Мнения: 2 401

Лелеее сериозно ли питаш и за форома? Laughing

Иначе общо взето се чувствам оценена, единствено в частта домакинстване/отглеждане на наследници не е баш така, както бих искала, ама аз щото искам много сигурно и щото считам това за най-тежката работа на света..
Изобщо прави ми впечатление, че колкото повече се набирам, по-малко се оценява. Най-сериозните оценки са идвали спонтанно. Wink

# 2 1 окт. 2008, 14:52 ч.

Мнения: 1 134

Единствено и напълно от съпруга ми и това ми е достатъчно.

От дъщеря ми - щастлива съм, че още не е избягала от вкъщи. Все пак е признание. Laughing

От роднините - явно да, щом от черната овца се превърнах в смугло агънце. Crazy

От шефа и колегите - само морално, не се брои. Crossing Arms

От приятелите - щом още им се пие с мен, ставам. bowuu

От форума - тц, никъв бан още не са ми сложили, значи изобщо не оценяват скритите ми заложби Thinking

# 3 1 окт. 2008, 15:09 ч.

София
Мнения: 1 783

Този въпрос не си го задавам. Важното е да не се чувствам недооценена. Щото става малко като недотакована.
Какво означава да ме оценят приятелите? Как баскам туршийката или к`во... Приятелите са приятели.
Аз такава каквато съм, карам хората да ме приемат такава каквато съм. За някои специална, за други просто досадна.

# 4 1 окт. 2008, 15:09 ч.

Мнения: 4 516

Чувствам се, да. Децата са още малки да го показват, но са ми достатъчни радостните писъци, когато се прибирам вечер. В работата - също. Не ми го казват често, но от трети места разбирам. Mr. Green

Иначе и аз така:

Цитат на: MamaZ в ср, 01 окт 2008, 14:52

От шефа и колегите - само морално, не се брои. Crossing Arms

От приятелите - щом още им се пие с мен, ставам. bowuu

# 5 1 окт. 2008, 15:14 ч.

Мнения: 2 018

Цитат на: Имелда в ср, 01 окт 2008, 15:09

За някои специална, ...

Това е достатъчно да се чувстваш оценена.
Но е и важно да си специална за специалните, за теб хора!

# 6 1 окт. 2008, 15:17 ч.

Мнения: 6 155

Днес се чувствам особено недооценена. #Cussing out

Направих каквото зависеше от мен, така мисля.
Яд ме е, че се нещата се гледаха формално, а не рационално. Криво ми е, яд ме е на мен си... и аз не знам защо.

# 7 1 окт. 2008, 15:19 ч.

Мнения: 1 447

Има дни в които се чувствам оценена,но има и такива в които се чувствам доста неоценена.

# 8 1 окт. 2008, 15:27 ч.

Мнения: 606

Аз съм преоценен. ooooh!

# 9 1 окт. 2008, 15:29 ч.

Мнения: 1 447

Цитат на: Ватман Форевър в ср, 01 окт 2008, 15:27

Аз съм преоценен. ooooh!

За да си преоценен преди това си бил оценен.Това е важното.

# 10 1 окт. 2008, 15:31 ч.

Мнения: 516

Никога не съм се замисляла за това. Thinking

# 11 1 окт. 2008, 15:37 ч.

Мнения: X

Оценена съм, да. Някои ме надценяват, други ме подценяват.

# 12 1 окт. 2008, 15:50 ч.

В стаята сме две колежки. Днес другата или не се е къпала, или има хормонални проблеми, толкова много смърди, та в цялата ни стая не се трае. Ходя до тоалетната, пафкам в коридора, отварям да се проветри, а вътре смърди все по и по. Как мислите, като влизат колеги от другите стаи, дали оценяват парфюма ми и балсама ми за тяло, тъй като аз не мисля така и се чувствам недооценена.

# 13 1 окт. 2008, 15:59 ч.

Мнения: 1 897

Цитат на: Biby в ср, 01 окт 2008, 15:17

Днес се чувствам особено недооценена. #Cussing out

И аз така.
Нямам търпение да дойде утрешния ден.

# 14 1 окт. 2008, 16:20 ч.

Мнения: 3 268

Дъщеря ми е единственият човек,който ме цени истински.Другите не осъзнават какво точно представлявам аз в пъзела на техния живот.Имам предвид сина си и мъжа си,родителите са нещо,което не коментирам,те ме обичат,не ме оценяват.Но мъжете...мъжете все си мислят,че могат да се оправят сами,но не знаят колко са далече от истината.....

# 15 1 окт. 2008, 16:36 ч.

Мнения: 571

Хората , на които аз държа са ме оценили.

# 16 1 окт. 2008, 16:43 ч.

Мнения: 649

Важно е сама да се оценявам "от Себе Си Идвам - Към Себе Си Пътувам". Иначе другите ме оценяват и това слабо казано ме радва.

# 17 1 окт. 2008, 17:18 ч.

Мнения: 122

Да... още ми държат влага червените байрачета поставяни от учителката в тетрадките от първи клас... Whistling

# 18 1 окт. 2008, 17:46 ч.

Мнения: X

Ами да. Човек ежедневно се сблъсква с някакво отношение в лицето на много хора. Един те цени, друг те оценя, трети те преценя.Желанието да бъдем одобрени е един доста мощен двигател за повечето неща, които правим. Това желание в някои моменти от живота става труднозадоволимо, защото има и моменти, в които самите ние не сме съвсем доволни от себе си. Тогава е хубаво чувството да знаеш,че за някого означаваш нещо, което не може да бъде премерено със мерки и теглилки.

# 19 1 окт. 2008, 18:23 ч.

Мнения: 581

Оценена съм отвсякъде. Laughing

# 20 1 окт. 2008, 18:26 ч.

Мнения: 122

Цитат на: zori13 в ср, 01 окт 2008, 18:23

Оценена съм отвсякъде. Laughing

Предполагам с твое разрешение... Mr. Green

# 21 1 окт. 2008, 18:54 ч.

Мнения: 2 401

Цитат на: Нали Мъжете Не Плачат в ср, 01 окт 2008, 18:26

Цитат на: zori13 в ср, 01 окт 2008, 18:23

Оценена съм отвсякъде. Laughing

Предполагам с твое разрешение... Mr. Green

съгласие, бе момко, съгласие..

# 22 1 окт. 2008, 19:14 ч.

Мнения: 581

Цитат на: Нали Мъжете Не Плачат в ср, 01 окт 2008, 18:26

Цитат на: zori13 в ср, 01 окт 2008, 18:23

Оценена съм отвсякъде. Laughing

Предполагам с твое разрешение... Mr. Green

Да, нямам нищо против да ме оценяват, не боли, пък и аз влагам старание и чувство в нещата, които правя. Heart Eyes

# 23 1 окт. 2008, 19:25 ч.

Мнения: 304

мисля че съм оценена от близките си хора Peace

# 24 1 окт. 2008, 19:27 ч.

Мнения: 1 400

Оценена съм. По шестобалната със седем Crazy

# 25 1 окт. 2008, 19:44 ч.

Мнения: 17 546

Чувствате ли се оценени? - Да.
Къде, в коя област:
професионална - да,
в семейството - да,
У форОма - твърде обширно пространство, където няма значение от колко, а от кого си оценен,
сред приятели - да

Когато не сте били оценени по достойнство - Смятате ли, че сте направили достатъчно, но другите не са ви разбрали? - не смятам, че е задължително винаги и от всички да бъда разбрана.

Търсите ли грешките в себе си? - естествено, че си задавам въпроса, дали не греша все пак.

Какво правите за да промените ситуацията? - както споменах, не очаквам разбиране на всяка цена.

Когато сте получавали признателност: С лекота ли го постигнахте? - когато правя нещо добро за някого, целта ми не е да получа признателност.

Чувствате ли се незаменими за тези хора? - няма незаменими хора.

Кое е това, което е накарало другите да ви почустват по-специални? - това, че обикновено съм в добро настроение и вечно усмихната; че въпреки някои особени трудности и кошмарни ситуации в моят живот, съумявам да намеря време за себе си и въпреки дефектите, които всеки човек има малко или много, се старая да поддържам приветлив външен вид; това, че от дете хората (познати, съседи, роднини, съученици, колеги) винаги са казвали, че съм надрасла годините си, което всъщност е малко натоварващо; това, че съм от типа хора, които казват всичко направо, без заобикалки; че осъзнах, че не е нужно човек да проявява излишна скромност.

# 26 1 окт. 2008, 20:06 ч.

Мнения: 2 448

Човек обикновено оценява най добре нещо, когато го загуби.
Мен обикновено ме оценяват късно.
Не съм лесна за разбиране.
Какво бих направила, за да бъда оценена ли - нищо. Аз съм такава каквато съм и не правя нещата за оценка. Ако някой ме оцени, нека е за това, което съм, а не защото съм се постарала да му се харесам.
Иначе за благодарност за получена от мен помощ за каквото и да е - срещала съм и благодарни хора.
Дали съм незаменима за някой?Не, но знам, че съм неповторима за определени хора и това само може да ме радва.

# 27 1 окт. 2008, 20:13 ч.

Мнения: 662

Като цяло-да.И в работата, и вкъщи, и сред приятелите.Разбира се, винаги има какво още да се желае, но от опит знам, че не е хубаво и да си прекалено ценен, защото има обратен ефект.В предишната ми работа имах възможност да мина на позиция, която беше изключително добре заплатена и много хубава / работно време, придобивки, развитие и т.н./.Но тъй като ставаше дума за конкурентна марка на нашата /много объркано го обясних- бяха две фирми с еднаква дейност и под една "шапка", но едновременно с това конкуренти/ шефовете ми се възпротивиха, с обяснението, че не може обучен от тях кадър, да отиде при другата фирма. Whistling

Предложиха ми подобна позиция, нелоша заплата и т.н., но аз реших да напусна.Така, че по-добре недооценена, отколкото прекалено оценена.
Общо взето не съм полагала усилия, за да бъда оценена.Държа се естествено, открит човек съм, много жизнерадостна и това винаги е правило добро впечатление навсякъде.

# 28 1 окт. 2008, 22:46 ч.

Мнения: 2 018

Вижте какво намерих.

http://misli.hit.bg/hasanyonetoldyou.html

Това вече го добавих в първия си пост.

Последна редакция: ср, 01 окт 2008, 23:44 от Бо_

# 29 1 окт. 2008, 23:10 ч.

Мнения: 17 546

Бо, симпатична идея, но си представям депресар, кандидат самоубиец, на сеанс при психоаналитик, на когото в главата му се набива тази мантра с бавен, изкуствено жизнерадостен глас. Когато човек достигне до момента да си задава подобни въпроси, и то толкова много накуп, всичките свързани с това, всъщност стойностен индивид ли е, с толкова поетични и фалшиво-великолепни думи, значи има сериозен проблем със своята себестойност и душевен мир. Живота е по-лесен за живеене, ако на него се гледа по простичко. Дори един човек на този свят да има, на когото да си нужен, значи имаш стойност. А хора, които имат нужда някой да им подаде ръка за нещо, каквото и да е то, има достатъчно.

# 30 1 окт. 2008, 23:27 ч.

Мнения: 1 008

Бо, много ми хареса. Благодаря!

# 31 1 окт. 2008, 23:27 ч.

Мнения: 2 018

Цитат на: Exit в ср, 01 окт 2008, 23:10

Коя идея е симпатична Exit? Нещо не те разбирам.
Кои въпроси са с поетични и фалшиви думи?
И за каква проблемна себестойност говориш и за какви депресари, кандидат самоубийци?
Поясни се, моля.

# 32 1 окт. 2008, 23:30 ч.

София
Мнения: 2 623

По-скоро да Hug

Обаче обичам да ми го показват, дори това да бъде
една усмивка или потупване по рамото Naughty

# 33 2 окт. 2008, 00:16 ч.

Мнения: 17 546

Цитат на: Бо_ в ср, 01 окт 2008, 23:27

Коя идея е симпатична Exit? Нещо не те разбирам.
..................
Поясни се, моля.

Би могла да се сетиш, че говоря за въпросите от клипчето (или каквото е това нещо) от линка ти! Пиша веднага след този пост, за какво друго да иде реч? Веднага реши, че ти нанасям обида някаква...
Та, да се поясня за трудно разбиращите ме (като не държа да ме разбират, ако не искат): Въпросите изписани върху картинките, на клипчето, към което си дала линк, ми звучат както съм описала по-горе. А идеята, да бъде направено подобно клипче, е симпатична, но то е подходящо за пациенти на психиатрична клиника, не за ежедневна употреба на хора, които в своята заетост, нямат време да си задават въпроса дали са стойностни или не, дали са достатъчно оценени или не, и не хленчат, че са вечно неразбрани. Така аз разбирам този клип и не ангажирам никого с моето мнение.
Peace

# 34 2 окт. 2008, 08:28 ч.

Мнения: 2 018

Exit, кой ти казва да го гледаш всеки ден Tired

? Намерих го, споделих го вас. На мен ми допадна, това е. Мисля, че има допирателни с темата. И никой не задължава никого да го гледа ежедневно. Дори мисля, че няма нужда да се коментира самото клипче, но това е мое мнение.
Ти психиатър ли си? /не ми отговаряй, знам, че не си/

Цитат на: Exit в чт, 02 окт 2008, 00:16

Веднага реши, че ти нанасям обида някаква...

Къде видя, че съм решила това? Зададох ти пояснителни въпроси. Лексиконният ти стил от първия пост, беше по-разбираем.

Цитат на: Exit в чт, 02 окт 2008, 00:16

Та, да се поясня за трудно разбиращите ме (като не държа да ме разбират, ако не искат):

Много ли са хората, които не те разбират? /не се чувствай длъжна да ми отговориш/

Цитат на: Exit в ср, 01 окт 2008, 23:10

Живота е по-лесен за живеене, ако на него се гледа по простичко.

Ето, само с това изречение съм съгласна с теб. Права си.

Може темата да се вижда за някои по-сложна, всъщност не е. Въпроса е простичък и ясен - Чувствате ли се оценени? Всички останали въпроси от темата, са пояснителни, които по-скоро искам да ви провокират, да не ми отговаряте с едно изречение, а да развиете мислите си.

# 35 2 окт. 2008, 09:33 ч.

Мнения: 9 814

В общи линии се чувствам оценена, но има какво да се желае още.

# 36 2 окт. 2008, 11:58 ч.

Мнения: 17 546

Цитат на: Бо_ в чт, 02 окт 2008, 08:28

Цитат на: Exit в чт, 02 окт 2008, 00:16

Веднага реши, че ти нанасям обида някаква...

Личи ти по тона. Веднага се дръпна на коментара ми. Ми постваш нещо, гледам го, коментирам го. Защо очакваш всички да кажат "Ау, Бо, страхотно е! Благодаря!". Ми не е страхотно за мен и аз лично не виждам връзка с темата, стига въпросите, които задаваш в нея да не са породени от лично чувство за недооцененост. Аз я разбирам по друг начин. Нямам претенции да съм психиатър, но имам претенциите да имам лично мнение и да го отстоявам. Не съм длъжна да се съгласявам с другите, за да им хареса мнението ми или аз самата. Или може би негласно правило тук е да пишеш в някоя тема само и единствено, ако мнението ти съвпада с това на автора на темата? Иначе биваш оплют за мнението си, щото е различно. Не се притеснявай за мен, никога не съм се чувствала недооценена и не страдам от това, че някой мисли различно от мен и не ме разбира. Не ми харесва само това, че щом този някой не ме разбира, не ми разрешава да мисля различно от него.
Развих мислите си, стилът ми бил лексиконен... И какво от това? По криво ли ще ти е днес, защото аз имам такъв стил или ще си по-щастлива? Все ми е тая. Научи се да зачиташ чуждото мнение, каквото и да е то. Тогава вероятно ще те оценяват повече, защото един оценен човек рядко задава такива въпроси, каквито ти си задала в своята тема.

# 37 2 окт. 2008, 12:21 ч.

Мнения: 2 018

Създаваш си грешни впечатления, Exit.

Никога не съм била повърностен човек и винаги съм се стремила да вниквам в нещата. Задавала съм си тези въпроси за да осъзная щастието, което ме е обградило. За да живея днес и сега, а не с бъдещето или миналото. За да намеря пътя, ако се загубя. Това си е мой личен свят, върху който работя и се стремя да поддържам.
Не искам да хвалиш линка, който дадох, но калния ти постинг беше ни в клин, ни в ръкав с разни психари и самоубийци.
Не си мисли, че живота няма вече, какво да ти покаже.
Имай си мнение, пиши го, но от теб нямам какво да науча.

Последна редакция: чт, 02 окт 2008, 13:37 от Бо_

# 38 2 окт. 2008, 12:41 ч.

София
Мнения: 1 783

Тук цари толерантност и ведра атмосфера, създавана от спокойни и доволни от живота хора, нямащи нужда нищо на никого да доказват. Мда.

# 39 2 окт. 2008, 12:43 ч.

Мнения: X

Тъй като вече отговорих на въпроса ,сега ми е трудно да се възържа да похваля линка. Освен,че има много общо с темата, фотографиите са чудесни и много добре подбрани. Peace

Бо, благодаря,че го сподели с нас. Не е нужно човек да опира до психиатър, за да започне да храни очите и душата си.

# 40 2 окт. 2008, 12:48 ч.

Мнения: 4 300

Не се замислям особено по този въпрос. Обикновенно "драпам" към целите си и когато ми струва твърде много се отказвам, вземам си чадъра, шапката и гащите и се захващам със следващото Mr. Green

# 41 2 окт. 2008, 12:51 ч.

Мнения: 502

Цитат на: buttinsky в ср, 01 окт 2008, 17:46

Най-хубаво е,когато не си задаваш този въпрос. Когато не чакаш отплата за извършеното добро,когато обичаш без да очакваш непременно взаимност,когато помагаш само от добро сърце. Смирението като противоположност на чувството ни за оцененост.

# 42 2 окт. 2008, 13:19 ч.

София
Мнения: 1 783

Exit , тъй като си блокирала получаването на ЛС, но си позволяваш да ми пишеш лични съобщения по изключително грозен и злобен начин, отговарям ти тук: Постът ми не е насочен към теб. По отношение на клипа съм по-скоро на твоето мнение. Но така си решила така тълкуваш. Хубав ден!