Пет години без съпруга ми и той без нас???!!!

Ади, противоречиш си по разни точки.

Лично аз щях да мисля сериозно преди да забременея ей така, като нямам ясни приоритети, пари ли ще са или семейство. Не ми я ясно какво точно е подхванал мъжа ти в САЩ, но ако е велик програмист, няма да има проблем да работи от дома си в София за американска или международна компания, печелейки по техни стандарти.

Adi, след толкова изписани страници със съвети ти това ли извади от контекста, че единствената ти алтернатива е или да си седи там, или да се върне в БГ за постоянно?!   Просто оставам безмълвна...
Пишеш, че мъжа ти е с 10 пъти по-висока заплата от средната ( около 50 000 по данни от 2007), което си е точно половин милион. Инвестиция може да се направи и с по-малко от милион, която да ти даде гражданство.
Ти така и не ми отговори на въпроса защо се върна в БГ като си разбрала, че си бременна в САЩ?
Детето ти няма да е без баща само 1 година и това ти се вижда малко? Нали той щеше да се прибира след 2?   Много късмет ти пожелавам с тези ти разсъждения, защото определено ще ти трябва, като ти дойде на главата.  
За какво всъщност пусна тази тема? За да се повайкаме заедно? Ами съжалявам тогава, че се включихме всички с предложения как да си решиш проблема. Щом на теб в тази ситуация ти харесва и не желаеш да направиш нищо, за да се промени,какво точно очакваше от нас?! Да викаме дружно колко са гадни американците?!

Да уточня, не е необходимо мъжът ти да взима милион годишно, за да се направи инвестиция. След като от половин година е на "тази висока заплата", която е "10 пъти над средната за САЩ"... ЕДИТ: Грешката в сметката е моя. и всички разходи са му покрити, все пак може да направите инвестиция.

И да разсея митовете за "скъпото образование" тук. Зависи какво следва човек, но има толкова много начини да се финансира едно следване, че не мисля, че това трябва въобще да се обсъжда. Пример мога да дам с едно от най-скъпите следвания в САЩ (по медицина), в сравнително скъп частен универиситет (NYU). Информацията ми е от административен служител, който познавам. Само 11% от студентите в момента плащат за обучението си. Всички други са със стипендии или работят към медицинския факултет. Убедена съм, че тези 11% просто не са се напънали да си потърсят стипендия или каквото там, защото родителите им имат достатъчно пари.
MA по психология в същия университет е 3700 на семестър. Вчера говорих с Бари Коен, директора на програмата там по други въпроси, но между другото стана дума и за следното: Ако си МА студент имаш възможност да си тийчинг асистант, за което ти плащат 3000 на семестър. Зает си 2ч/седмично с училище, 4-5ч самоподготовка и 2ч работиш за тях. Това са 10ч седмично с бонус. Един ден! Останалите 4 може да работиш на друго място и да имаш 2 почивни. Сметката излиза, ако си я направиш правилно.

По въпроса за това кое е елиджибъл за гражданство, може да погледнете тук http://www.uscis.gov/files/article/M-476.pdf и по на кратко тук http://www.uscis.gov/files/nativedocuments/M-685.pdf
Трябва да живееш повече от 6 месеца годишно на куп в САЩ и да имаш добро (каквото и да означава това) обяснение защо живееш другата половина от годината навън.

Ади, извинявай, че съм остра, но страната (САЩ) Е прекрасна в зависимост от местоположението на гроздето според лисицата. А колкото до социалната политика, въпреки че има хора, които я плюят, аз лично смятам, че е доста по-добра и ефективна от тази на която и да е европейска държава. Наложи ми се да възползвам от бенефитите, които предлага социалната политика и останах учудена колко много вратички има да се оправи човек. Стига да четеш и питаш.

Дете нямаме, но се борим за това, но с или без, НИКОГА не бихме разделили семейството си. Говорили сме много пъти по този въпрос и двамата сме на едно мнение, че хляб и сол (образно казано) с любимия е за предпочитане пред мед и масло един без друг.
Но живота си е ваш, вие решавате кое е най-добре за вас, вие си поставяте приоритетите. 

Tandoori, и аз си мислех, че темата е да се напишат идеи за събиране на семейството. Дано им се подредят нещата на хората.
Може да си сигурна, че томовете, които изписахме ще са полезни за други, които четат или ще търсят информация. Не, че форумите винаги са коректен източник, но поне да се има някаква обща представа за процеса - какво да се прави и какво не. Пък от там нататък всеки да си търси официална информация и консултации - такива има в изобилие.

След като се спомена факторът пари и всички скочихте срещу мен. Предполагам, че всички, които са имигрирали в САЩ са отишли малко или много заради това. 100 пъти ви казах, че съветите ви ми бяха изключително полезни (някои даже много повече от разговора с адвоката), но вие май четете само каквото ви се иска. Ще направя всичко възможно да отида при мъжа си, но ако не успея, той ще се прибере след 1-2 години.
Hear Again аз точно това казах - че ще си работи от дома си в Пловдив за същите пари по половин година, но ще трябва и половин да е там. А колкото до забременяването - Бяха ми казали, че ще е много трудно, че имам хормонални проблеми, че започват да ми се образуват ракови клетки... затова спряхме да се пазим. Надявах се да забременея, но не вярвах! Господ реши това чудо да стане още от първия път! И за мен няма нищо по-хубаво на този свят, че успях да забременея "ей така", както ти се изрази.
Tandoori не знам какво си чела, но аз казах, че ще направя всичко възможно (благодарение на вашите съвети, вече знам какво е то), за да отида при него, но ако не успея, той ще се прибере. Също така бях казала, че той не е в САЩ с цел имиграция постоянна, а просто да събере пари и да се върне в България. И двамата смятаме, че би било прекрасно да си изчака паспорта, но ако няма начин да го дочакаме заедно там, няма да остава. И се върнахме, когато разбрах, че съм бременна, защото там бях с туристическа виза, защото имах бъбречни кризи и бях много уплашена! А и когато разбрах, че съм бременна, още нямахме брак. Бяхме го планували за края на годината. Върнах се, за да подготвя сватбата на мечтите си.
cubbit не знам как сметна, че има милион за половин година... според теб колко е средната заплата за САЩ? По твоите изчисления се пада 200 000 годишно, а моя мъж да взима 2 000 000  дай боже всекиму... А и не забравяйте, че заплатите се казват бруто, върху което има 30% федерален данък и от 0% до 10% (мисля че) щатски...
Не мога да разбера защо изведнъж ме нападнахте и ми стана много обидно. Въпреки това ви благодаря за ценните съвети, които ще са ми от полза. Надявам се все по-малко жени да имат нужда от съветите в тази тема, да се събират със семействата си и да няма разделени дори и за месец. Все пак, ако някой има нужда, вашата помощ беше безценна.

Извинявайте, ако съм засегнала някой!
Успех на всички 

Ади, чудесно е че парите не са проблем - отиваш в САЩ, уреждаш си по най-бърз начин Ф1 статут, започваш да учиш, раждаш там и сте заедно. Единственият проблем е, че най-добре ще бъде да не се връщаш в България през това време, докато той не стане гражданин, т.е. 5 г. без пътуване в чужбина, но и това се издържа.

Ади, нещо си ми неясна, но както и да е.


Никой не ти е скочил, след като си отворила дума за пари. 10 пъти над средната заплата означава 50 000 (средна, примерно) по 10 = 500 000 = половин милион. "Скочиха", ако мога да го нарека скачане, заради странната математика, която имаш, а не заради парите на мъжа ти. И да, всички, щат не щат, знаят и са чували за данъците, щатски и федерални.

10 човека 3 дни умуват как да те докарат тук и накрая пак стана една сложна усуканица......
Пожелавам ти най-спокойната бременност, най-здравото бебе и най-правилния подход за справяне със ситуацията!

Ади, от четири страници ни убеждаваш, че семейството е най-важното, но изведнъж ни заливаш с подробности за банковата си сметка и ни обясняваш, че все пак на първо място са парите и не ти е проблем мъжът ти да се разкарва насам-натам в първите години на първото ви дете в името на някакви големи суми. Лицемерно е. Да не говорим пък за нещата, които приемаш за даденост (никой не би седял за 2000 лева, всички са отишли в САЩ за парите).


Не си ме разбрала. Може да си намери друга работа, която се работи цяла година от дома. Пътуването е 2-3 пъти годишно. Няма да е първият български програмист, който печели американска заплата от някое кюше в Долно нанагорнище.

Ади, никой не е злонамерен към теб. Искам да ти кажа, че в твоя случай парите не са най-важните. За съветите, които изписахме се иска се склонност за поемане на риск (премерен), както и - да цитирам Дистант от един нейн пост: "Изход има, трябва само да има и малко амбиция, воля, увереност, че точно това искаш."
Много любов, спокойна бременност и здраве. Другите работи ще се наредят.
Нали знаеш поговорката за успокоение - "Всяко зло за добро".

не съм искала да говоря за банковата му сметка. Ако исках, щях да започна с това от първата тема. До преди няколко месеца работеше за точно толкова, колкото е средната заплата. просто казах, че в момента имаше страхотен късмет и едва ли ще си намери друга такава работа, затова е най-разумно да не се мести дори и в друг щат в момента, а какво оставало в друга държава, защото пиленцето не каца 2 пъти.
Още веднъж ви се извинявам и ви благодаря. Ще направя всичко по силите си да отида при него и ако успея, вие ще сте хората, на които го дължа.
eagle амбиция и воля имам, но увереност винаги ми е липсвала. Страх ме е, нещата се развиха прекалено бързо. Просто днес бях страшно щастлива от новината "месец на месец" и може би затова ви се е сторило, че нямам ясна позиция. Просто с тази новина нещата малко или много се промениха.
Не исках да ви засегна, наистина...

Ади, грешно ти е предположението. За щастие има емигранти не по финансови причини. Има неща като мечти, идеали, по-добри условия за работа, разбирай кариера, което не винаги е свързано с пари... За шансове говорим, които по една или друга причина в Европа или другаде, не са възможни. Както и да е... няма какво да се впускам в подробности.

Между другото, според официалните статистики, средният инкъм на семейна единица (хаусхолд) е $50,000. Това не означава средната заплата на човек, която е около $25,000.  Не че има значение.

Любов и щастие на всички

Кюбит е права, и аз съм примера за това. В България всъщност живеех по-добре, така че не става въпрос за финансови или икономически причини. Но, живота не винаги се развива по начина, по който на нас ни се иска. Успех, и дано се съберете скоро.

ами аз го направих. всъщност не, не съм го карала, решихме го заедно. защото не сме сключвали брак и раждали дете(в последствие деца), за да живеем разделени. впоследствие се появи възможност да заминем заедно. ако не се беше появила, щяхме да сме заедно в бг.

Тона в последните коментари излишно се "повиши". Всички ние разбираме нещата по различен начин , както каза веднъж някой"нека бъдем поне толерантни".
 В защита на Ади ще кажа че е нормално да е объркана-тя все пак е на 23г, няма опита на повечето от нас.
Ади изписаха се много неща аз ще го обобщя  сбито - Имате време все още , както казах и преди при вас нещата са съвсем "пресни" едва преди 2 седмици е била сватбата - тепърва времето ще ви покаже колко е трудно едно младо семейство да е разделено.
 Повтарям се но ...имаш предимството да имаш валидна виза. Ако се чувстваш физически добре и при една нормално развиваща се бременност няма от какво да се страхуваш. След като имате възможността да си платите раждането , не се притеснявай няма да родиш на "конвейра".
 Естествено е да се чувстваш несигурна- първо дете , далеч от роднини( които биха помагали) но , нещата не са толкова "страшни" Ще се справиш , независимо че ще бъдеш млада майка  

Ади, имиграционната система на щатите е доста объркваща , но винаги има изход. Казваш че визата ти изтича март месец и че дори да дойдеш през януари , след март ще си "нелегално " тук. Не , визата е входен документ тя не определя престоя ти -това става от имиграционните и обикновено е за 6м. След изтичането на този "престой" , ако не смениш статута си ставаш нелегална.
Затова си помисли при едно евентуално влизане в щатите през януари ще имаш право да стоиш тук до юни - през това време малкото човече ще се е родило , а ти ще имаш предостатъчно време да се запишеш в колеж .
 Относно ходенето на лекции - като интернешънал стюдънт има минимум от кредити които трябва да покриеш на семестър. Не е необходимо да си по цял ден на училище ако това те притеснява. Аз имам приятел който ходи 4 пъти в седмицата по 2ч ( от 5пм-7пм, защото през деня е на работа).  Нещо подобно би те устройвало напълно- през деня ще можеш да си гледаш детенцето .
 Лесен вариант почти никога няма -  но при малко повече желание и усилие ще се справиш. Всички сме малко  "нерешителни" и новото ни плаши ,но смело напред (още повече няма да си сама)

Сега за Ф1 от България - на мен лично ми се струва че ще ти бъде адски трудно да вземеш такава виза. Както каза Тандури - в консулството имат всякаква информация ( те знаят че съпруга ти в щатите). За друга туристическа виза предполагам и ти си наясно че едва ли имаш шансове.
 
За да стане  съпруга ти ситизен трябва да бъде в щатите 6м на година "последователни". Варианта 1м тук един там няма да му даде правото да кандидатства.
 Хубаво е че има добра заплата - жив и здрав да е да я получава. Но съгласи се че би било по добре за вашето семейство да сте си заедно и да не му се налага да "хвърчи насам -натам". Пари се изкарват , но да положиш основите на една добра кариера е трудно.

Имате време Ади , помислете за всичко - за всички +  и - . Ще повторя казаното от Тандури - имаш предимството да разполагаш с много повече информация от колкото когато ние сме били в твоето положение. Опита на другите винаги може да ти е от полза.
За заключение ще кажа - бъди малко по уверена в себе си и малко по-смела. Няма да е толкова трудно колкото ти се струва сега - ще бъдете заедно , ще се подкрепяте взаимно.
 Успех ви желая и лека бременност.