Публикувана: 18 септ. 2008, 00:15 ч.
Последно мнение: 20 септ. 2008, 23:33 ч.

Детето ми посяга да удря

14 285
30
1

# 15 18 септ. 2008, 16:42 ч.

София
Мнения: 17 592

Това може да е провокирано и не точно от агресия. Когато казваме на малко дете "толкова си сладко, ще те изям" не мислим действително да изконсумиране бебето. Обаче този израз съществува - при това далеч не само в българския език. Както и навика да се щипят детски бузки, да се шляпат дебели дупета, да се мачкат малки котенца. Това са все действия, провокирани... как да кажа, не от злоба или лоши чувства, а тъкмо от обратните емоции, но много. Толкова много-много-много ви харесва кученцето, че искате да го гушнете, да го мачкате, да го скубете... детето толкова много харесва зайчето или пилето, че иска да го притисне силно-силно... и често го задушава - от обич. Емоциите - когато са силни и добре посолени с адреналин - не винаги излизат навън по най- адекватния начин. Особено, когато са детски.

Мисля, че да го отдръпнеш - "не така, боли... така не се прави..." би трябвало да е достатъчно.

# 16 18 септ. 2008, 16:54 ч.

Мнения: 1 367

Цитат на: Че Ка в чт, 18 сеп 2008, 15:13

А в какви ситуации го прави?

В различни.Сега се замислям,май честичко удря,когато е ядосан.Друг път се смее и посяга.Вече повече от година и половина се уча да не се поддавам на нервите си и да не излизам от контрол,защото утежнявам ситуацията.Аз викам,той плаче,което ме изнервя още повече и така се въртим в омагьосан кръг.
Кати,май си права за преекспонирането на емоциите.И аз като всяка майка обожавам да го потупвам по пухкавото дупе,да го гушкам и да го щипкам къде ли не.Понякога може и да прекалявам,но го правя от обич.Може и това да провокира подобна реакция.В повечето случаи се старая да запазя спокойствие и да обясня,че така не се прави,че боли,но на ен-тия път избухвам Embarassed

Продължавам да мисля,че причината е в мен,поне до голяма степен.

# 17 18 септ. 2008, 21:32 ч.

Мнения: 645

Период е.

Цитат на: katiABV в чт, 18 сеп 2008, 16:42

Емоциите - когато са силни и добре посолени с адреналин - не винаги излизат навън по най- адекватния начин. Особено, когато са детски.

Мисля, че да го отдръпнеш - "не така, боли... така не се прави..." би трябвало да е достатъчно.

Не винаги е достатъчно, но в повечето случаи помага.

# 18 18 септ. 2008, 21:54 ч.

Мнения: 148

Цитат на: katiABV в чт, 18 сеп 2008, 16:42

Благодаря ти за прекрасното обяснение на причините за това поведение!!! bouquet

И моите мисли кръжаха окло тази идея, но така точно не бях я формулирала. Само че да го отдръпнеш с "не, така боли" повярвай ми никак не е достатъчно.
Аз днес пробвах една игра и имаше доста добър резултат - като започне да удря, да крещи, въобще да се държи по "онзи" начин започвам с най-искрената физиономия на която съм способна да търся добрия Мимо, защото някъде се е скрил и тук е останало някакво лошо момче, което никак не ми харесва. Подейства Peace

Започна да се "връща" добрия Мимо, да изчезва и така се надявам да направи разликата и някой ден лошия Мимо да си отиде завинаги Laughing

# 19 18 септ. 2008, 23:41 ч.

Мнения: 1 121

И моят юнак ни бие всички вкъщи подред Cry

тъкмо се успокоя, че имаме напредък и пак става зле положението. Най-често удря, когато е ядосан, но понякога се смее и го обръща на игра Whistling

говоря, обяснявам.. и се надявам, че скоро и това ще спре.

Днес, например баща ми (който е много строг и ме отглеждал винаги много строго) си играеше с малкия, държеше го в скута и нещо му говореше, та диването както си слушаше изведнъж се завъртя и такъв шамар му отпери Shocked

че чак мен заболя. Баща ми реагира много спокойно, само му каза, че така не се прави, и че не е хубаво, ама аз още съм в шок, все пак това е моят баща, като дете не смеех да гъкна пред него, а тва дребното с памперса вече го бие Shocked

# 20 19 септ. 2008, 16:45 ч.

Мнения: 438

Моят бонбон пък много обича да ме удря по гърба, когато съм клекнала на земята да правя нещо,, а също, когато го обличам и съм над него с двете си ръчички ми бие едни шамарчета...Няколко пъти му обяснявах, че така не се прави, че мама я боли и т.н., но резултат нямаше.Един път като почна пак да ме удря по гърба си закрих лицето и започнах да се преструвам, че плача(това го четох в едно списание - беше дадено като съвет от една майка в подобна ситуация).Той първо спря да ме удря, позачуди се и като видя , че още "плача", ми дръпна ръцете от лицето, и ме гушна!Това - келеш на 1 г. ooooh!

Още 3-4 пъти като ме видеше да съм клекнала, пак идваше да ме удря, и аз му казвах, че боли и ще заплача.Не зная каква точно е целта му с това удряне, но май го възприема като игра.Сега продължава да ме удря като съм му "на чалъм", но е много слабо, и точно това ме кара да мисля, че за него това е игра.Не иска да причини болка, просто и аз не знам какво забавно намира.

# 21 19 септ. 2008, 17:48 ч.

София
Мнения: 2 658

аз имам същия проблем. В интерес на истината малко след като направи годинка си изпуснах нервите на няколко пъти и я наплясках. Малко след това започна да посяга и тя и то най-вече когато иска да се наложи за нещо. Според мен го прави, за да не се чувства неспособна да се защити. Престанах да я удрям и дори не заплашвам с удряне вече повече от месец и много рядко посяга. За сметка на това ме хапе, но аз определено никога не съм я хапала. Като го направи и казвам, че много ме е заболяло и да заминава в другата стая, защото съм и сърдита(не че го прави) или пък аз отивам в другата стая. Тя започва да плаче, идава да ме целува където ме е ухапала или ако не плаче, започва да ми се смее все едно нищо не е станало и идва да ме гушка. Не смятам обаче да се поддавам на манипулациите и и да изпълнявам всяко нейно желание, само и само да не плаче или хапе.

# 22 19 септ. 2008, 23:49 ч.

Мнения: 100

И при нас се получава подобна ситуация, ядоса ли се за нещо, започва да удря с ръце, крака, хапе, ужас #Crazy

Обяснявам спокойно, излизам от стаята, а като се върна или е счупил нещо, или е скъсал някоя книга... напук! Не знам, в чудо се виждам! Отговаря на мен и баща си и по този повод за съжаление преди 2 дни яде малко бой, от който поне малко имаше резултат. И най-интересното е, че го прави главно когато сме 3-мата в къщи. Държи се различно ако е само с мен или татко си.... Ще видим, дано е само период Praynig

(и как пък не пропуснахме нито един от тежките периоди до сега - колики, зъби, тръшкане.. Sad

)

# 23 20 септ. 2008, 08:19 ч.

Мнения: 929

Е май всички деца си приличат в някаква степен. Дъщеря ми преди, а си сега по някога като ни се радва и ни потупва - в началото беше доста силничко,но след това разбра, че със сила не се радваме. Постепенно с много приказки я научих като иска да ми се радва, че е по хубаво да ме гушне или целуне и така сега сме на "Мамо гушкай ме" Hug

Разбира се като се ядоса, че не става на нейната се опитва да посяга, но като и покажа моята ръка бързо се отказва.

# 24 20 септ. 2008, 11:18 ч.

Мнения: 67

Следя темата с интерес, защото за съжаление и аз имам същия проблем с дъщеря ми, която е на две години. Обяснявам на бебешки език, че не е хубаво да се бие и да се хапе, но тя точно тогава продължава все по-агресивно, сякаш напук. Посяга и на другите деца понякога, когато и вземат нещо от ръцете и направо незнам как да се справя, умирам от срам пред другите майки...Дано наистина да е период ooooh!

# 25 20 септ. 2008, 11:30 ч.

Мнения: 502

Записче. И моят малчуган раздава шамари,а е сама на годинка! Интересно е,че го прави съвсем съзнателно-когато му вземеш играчка,когато му се скараш,когато не му дадеш нещо. На мен хем ми е смешно,хем се чувствам неудобно,когато удари леля му или някой друг близък. Прочетох какво сте споделили,явно при много деца го има този период.

# 26 20 септ. 2008, 17:15 ч.

Мнения: 1 367

Пробвах съвета,който ми дадохте,да казвам,че ме боли.Май действа!Е,налага се да повтарям няколко пъти,но накрая все пак спира.Това се отнася и за ритането.Понякога като го преобличам и е сърдит,рита доста лошо.Но пак казвам,че ме боли и в един момент действа.Благодаря ви!!! bouquet

# 27 20 септ. 2008, 19:04 ч.

Мнения: 2 577

минахме този период. Удряше и скубеше всичко, котео се изпречи на пътя му. С много упоритост обяснения, викане и каране понякога, нещата се оправиха. Имай търпение, това епериод. Явно децата така комуникират и се опитват така да са център на внимание.

# 28 20 септ. 2008, 19:22 ч.

Мнения: 1 121

Браво! Радвам се, че има ефект Laughing

Моето диване толкова много мрази да му сменям памперса, че всеки път се тръшка, реве, рита, бие... неудържим е! Вече нямам търпение да започнем с гърнето Laughing

# 29 20 септ. 2008, 23:23 ч.

Мнения: 1 367

Цитат на: Rylie в сб, 20 сеп 2008, 19:22

Вече нямам търпение да започнем с гърнето Laughing

А защо не почвате?Моето момче също мрази да му сменям памперса,да го преобличам и въобще всичко,което нарушава спокойствието му Laughing

Но поне сега сведохме памперсите до минимум /само при сън и разходка/,та голяма част от крясъците си ги спестявам.

Препоръчани теми

Когато детето удря мама и тате...?

Ползвали ли сте Виброцил спрей

Запушен нос

Пепеляво кестеняво

Причина:

Причина: