Детето ми посяга да удря

  • 14 286
  • 30
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • 3
  • Всички
18 септ. 2008, 00:15 ч.
  • Мнения: 1 367
Може би темата е много коментирана,извинявам се,ако се повтарям.От известно време синът ми посяга да удря мен и баща си.Без да е предизвикан по никакъв начин,просто идва и удря.Често пак без видима причина си бие или хвърля играчките.Питам се аз ли причиних това агресивно поведение.Старая се да го възпитавам с добро,с много приказки,убеждаване кое е правилно и кое не,но и на мен ми се случва да не ми издържат нервите и тогава викам много.  #Cussing out Не съм го била,броени пъти само е отнасял леко плясване през ръката,когато сто пъти съм казала нещо и не ме е послушал.Въпросът ми към по-опитните от мен е-как да се справя с посягането?Опитвах с добро,обяснявах,че не е хубаво-не става.Опитвах с лошо-карах се,виках,плясвах през ръцете-резултатът е рев и после пак така.Предварително благодаря за отговорите!

# 1 18 септ. 2008, 00:30 ч.
  • София
  • Мнения: 2 296
Не обвинявай себе си. StopТова е период,повечето деца минават през него.
Поне не посяга на други деца,а ако се опитва,просто бъди нащрек.
Ще отмине.Много търпение и кураж. Peace
А може би го възприема като игра или пък иска да види докъде може да стигне. newsm78

# 2 18 септ. 2008, 00:33 ч.
  • Мнения: 1 367
Може би наистина го възприема като игра,защото в някои от случаите се смее като посяга.Но понякога съвсем не е така.

# 3 18 септ. 2008, 08:24 ч.
  • София
  • Мнения: 2 296
Цитат на: steli76 в чт, 18 сеп 2008, 00:33
Може би наистина го възприема като игра,защото в някои от случаите се смее като посяга.Но понякога съвсем не е така.
И иска да види до къде точно може да стигне с тази игра и да ви изпита търпението.
Пак ще се повторя-не се обвинявай!Не винаги тази агресия е провокирана от възпитанието или
домашната обстановка. Peace

# 4 18 септ. 2008, 08:34 ч.
  • Мнения: 9 814
Цитат на: Evka в чт, 18 сеп 2008, 08:24
Цитат на: steli76 в чт, 18 сеп 2008, 00:33
Може би наистина го възприема като игра,защото в някои от случаите се смее като посяга.Но понякога съвсем не е така.
И иска да види до къде точно може да стигне с тази игра и да ви изпита търпението.
Пак ще се повторя-не се обвинявай!Не винаги тази агресия е провокирана от възпитанието или
домашната обстановка. Peace

Напълно съм съгласна с Evka.
Ситуацията наистина е неприятна, но с времето това "пошляпване" ще отшуми.

# 5 18 септ. 2008, 09:05 ч.
  • Мнения: 199
Цитат на: Франческа Салиери в чт, 18 сеп 2008, 08:34
Цитат на: Evka в чт, 18 сеп 2008, 08:24
Цитат на: steli76 в чт, 18 сеп 2008, 00:33
Може би наистина го възприема като игра,защото в някои от случаите се смее като посяга.Но понякога съвсем не е така.
И иска да види до къде точно може да стигне с тази игра и да ви изпита търпението.
Пак ще се повторя-не се обвинявай!Не винаги тази агресия е провокирана от възпитанието или
домашната обстановка. Peace

Напълно съм съгласна с Evka.
Ситуацията наистина е неприятна, но с времето това "пошляпване" ще отшуми.
Съгласна съм абсолютно!Период е! Ще мине.Само наблюдавай го да не почне да бие други деца...не че децата не се бият, нормално е да се скарат за някаква играчка...а да нямаш проблеми с някаква нервна майка!/поне при мен това беше най-притеснително/ Simple Smile

# 6 18 септ. 2008, 09:17 ч.
  • Стара Загора
  • Мнения: 6 391
И моята дъщеря сега е в този период-все удря батко си  Grinning
Надявам се скоро да отмине

# 7 18 септ. 2008, 10:26 ч.
  • Мнения: 1 897
Ще следя темата, че напоследък и ние се сблъскваме с този проблем.
Обикновено удрянето е съпроводено с репликата: 'Мамо/Тате, ти не слушаш!Ааааа!' , което ме кара да си мисля, че наистина го възприема като игра.
Но пък в къщи не сме го наказвали по този начин, което ме кара да мисля, че го е заимствал от децата в яслата.

# 8 18 септ. 2008, 11:40 ч.
  • Мнения: 148
Аз съм пускала такава тема преди време. Много посягаше, продължава и до сега. Дано не те отчайвам, твоето дете може да е различно, ама ние прибавахиме към удрянето - хапане, плюене, ритане и обиждане (всички, които го дразним сме лоши). И аз като теб всичко опитах, нищо не помага и сега крещя и наказвам всеки път и това е. Много е гадно все да има някое разплакано дете заради нас, все да съм нащрек, ама какво да направя, аз начин да се справя с моя хулиган не съм намерила за сега Sad

# 9 18 септ. 2008, 12:03 ч.
  • Страната на чудесата
  • Мнения: 6 484
Пробва докъде са границите, които са приемливи за вас. Сега е с посягане, като пораснат се опитват да подлагат на съмнение авторитета ни по други начини. Това е просто част от порастването. Те растат и ни принуждават да израстваме като родители заедно с тях.

# 10 18 септ. 2008, 12:07 ч.
  • Мнения: 1 367
Благодаря на всички,които ми отговориха!Но какво ще ме посъветвате да правя,как да се държа в такива случаи?С добро или с лошо да подходя?В смисъл да продължавам ли да обяснявам,че това не е хубаво,или да наказвам с плясване през ръката /друго не бих си позвлила да направя/?

# 11 18 септ. 2008, 12:32 ч.
  • Страната на чудесата
  • Мнения: 6 484
Защо просто не започнеш да го наблюдаваш по-внимателно и той ще ти подскаже на какво ще реагира по-добре?Всяко дете е различно и колкото и добри съвети да ти дадем тук, ти най-добре познаваш своето дете, така че пробвай кое ще му въздейства-аз не съм пляскала моята дъщеря в отговор на подобна постъпка, но пък при нея ефект имаше от наказанията-лишавам я от приказка преди сън(най-голямото наказание за нея) или не я водя на определена разходка, за която сме говорили-в зоологическата, в парка и т.н. Докато се научи.

# 12 18 септ. 2008, 12:42 ч.
  • София
  • Мнения: 2 296
Съгласна съм с Мартини.
С обясненията и забележките може да нямаш видим резултат в началото.
Но все някаква част от обясненията детето възприема по негов си начин,и
не са отишли напразно.Аз лично съм пошляпвала,и сега понякога пошляпвам,
в такъв случай,колкото и да не е препоръчително.Но аз виждам резултат.
И пак търпение,дано скоро отшуми този период при вас! Peace

# 13 18 септ. 2008, 15:13 ч.
  • В заешката дупка
  • Мнения: 4 933
А в какви ситуации го прави?

Големия ми син, примерно, търсеше така внимание. Обяснявахме с баща му, че вместо да ни удари, може да ни хване за ръка, показахме му как, или да ни повика с "мамо", "тате". По-лошото беше като удряше когато беше ядосан. Обяснявахме, че така не се прави (и тон съм повишавала), пробвахме да го пращаме и в друга стая като удари, а и ние сме се махали от стаята, но така само още повече взаимно се изнервяхме, така че се отказахме набързо от тези варианти. Проблемът при мен беше, че това поведение ме изнервяше.  Големите усилия, които трябваше да положа, е да се науча да запазвам самообладание. Оттам насетне нещата си идваха естествено. Ако ме болеше като ме удари, изохквах "О, така боли!", хвашах го за ръката, но всичко това спокойна, без да съскам и нервнича, кляках до него, казвах "Очевидно си ядосан, трябва ти малко време да се успокоиш", понякога допълвах (особено когато наистина чувствах това, което казвам) "Усещам, че и аз почвам да се ядосвам и на мен ми трябва малко време" и така стоим няколко секунди-минута, време за което и двамата се успокоявахме. Чак като е спокоен вече казвах, че хората не се удрят. Общо взето така процедирах... Между впрочем поредният случай, в който се уверих, че с добро нещата се решават много по-спокойно, без допълнително напрежение и нерви и за двете страни...

# 14 18 септ. 2008, 15:55 ч.
  • Мнения: 3 929
Според мен това е един период от няколко месеца, който отминава, но не те съветвам да подхождаш с безразличие към това, защото рискуваш детето да го приеме за нормално поведение и...
Синът ми също удряше, но не без причина. Удряше, ако аз или друг му се скараме, удряше, ако не искаше да направи нещо, което сме го накарали, удряше, ако някой му вземе нещо, независимо дали беше дете или възрастен. Даже посягаше да хапе. юНо аз нито за миг не спирах да му повтарям, че това не нормално. Питах го, дали вижда някой от нас, възрастните, да правим нещо подобно и т.н.

# 15 18 септ. 2008, 16:42 ч.
  • София
  • Мнения: 17 592
Това може да е провокирано и не точно от агресия. Когато казваме на малко дете "толкова си сладко, ще те изям" не мислим действително да изконсумиране бебето. Обаче този израз съществува - при това далеч не само в българския език. Както и навика да се щипят детски бузки, да се шляпат дебели дупета, да се мачкат малки котенца. Това са все действия, провокирани... как да кажа, не от злоба или лоши чувства, а тъкмо от обратните емоции, но много. Толкова много-много-много ви харесва кученцето, че искате да го гушнете, да го мачкате, да го скубете... детето толкова много харесва зайчето или пилето, че иска да го притисне силно-силно... и често го задушава - от обич. Емоциите - когато са силни и добре посолени с адреналин - не винаги излизат навън по най- адекватния начин. Особено, когато са детски.

Мисля, че да го отдръпнеш - "не така, боли... така не се прави..." би трябвало да е достатъчно.

# 16 18 септ. 2008, 16:54 ч.
  • Мнения: 1 367
Цитат на: Че Ка в чт, 18 сеп 2008, 15:13
А в какви ситуации го прави?
В различни.Сега се замислям,май честичко удря,когато е ядосан.Друг път се смее и посяга.Вече повече от година и половина се уча да не се поддавам на нервите си и да не излизам от контрол,защото утежнявам ситуацията.Аз викам,той плаче,което ме изнервя още повече и така се въртим в омагьосан кръг.
Кати,май си права за преекспонирането на емоциите.И аз като всяка майка обожавам да го потупвам по пухкавото дупе,да го гушкам и да го щипкам къде ли не.Понякога може и да прекалявам,но го правя от обич.Може и това да провокира подобна реакция.В повечето случаи се старая да запазя спокойствие и да обясня,че така не се прави,че боли,но на ен-тия път избухвам Embarassed Продължавам да мисля,че причината е в мен,поне до голяма степен.

# 17 18 септ. 2008, 21:32 ч.
  • Мнения: 645
Период е.

Цитат на: katiABV в чт, 18 сеп 2008, 16:42
Емоциите - когато са силни и добре посолени с адреналин - не винаги излизат навън по най- адекватния начин. Особено, когато са детски.

Мисля, че да го отдръпнеш - "не така, боли... така не се прави..." би трябвало да е достатъчно.
Не винаги е достатъчно, но в повечето случаи помага.

# 18 18 септ. 2008, 21:54 ч.
  • Мнения: 148
Цитат на: katiABV в чт, 18 сеп 2008, 16:42
Това може да е провокирано и не точно от агресия. Когато казваме на малко дете "толкова си сладко, ще те изям" не мислим действително да изконсумиране бебето. Обаче този израз съществува - при това далеч не само в българския език. Както и навика да се щипят детски бузки, да се шляпат дебели дупета, да се мачкат малки котенца. Това са все действия, провокирани... как да кажа, не от злоба или лоши чувства, а тъкмо от обратните емоции, но много. Толкова много-много-много ви харесва кученцето, че искате да го гушнете, да го мачкате, да го скубете... детето толкова много харесва зайчето или пилето, че иска да го притисне силно-силно... и често го задушава - от обич. Емоциите - когато са силни и добре посолени с адреналин - не винаги излизат навън по най- адекватния начин. Особено, когато са детски.

Мисля, че да го отдръпнеш - "не така, боли... така не се прави..." би трябвало да е достатъчно.

Благодаря ти за прекрасното обяснение на причините за това поведение!!!  bouquetИ моите мисли кръжаха окло тази идея, но така точно не бях я формулирала. Само че да го отдръпнеш с "не, така боли" повярвай ми никак не е достатъчно.
Аз днес пробвах една игра и имаше доста добър резултат - като започне да удря, да крещи, въобще да се държи по "онзи" начин започвам с най-искрената физиономия на която съм способна да търся добрия Мимо, защото някъде се е скрил и тук е останало някакво лошо момче, което никак не ми харесва. Подейства Peace Започна да се "връща" добрия Мимо, да изчезва и така се надявам да направи разликата и някой ден лошия Мимо да си отиде завинаги Laughing

# 19 18 септ. 2008, 23:41 ч.
  • Мнения: 1 121
И моят юнак ни бие всички вкъщи подред Cry тъкмо се успокоя, че имаме напредък и пак става зле положението. Най-често удря, когато е ядосан, но понякога се смее и го обръща на игра Whistling говоря, обяснявам.. и се надявам, че скоро и това ще спре.

Днес, например баща ми (който е много строг и ме отглеждал винаги много строго) си играеше с малкия, държеше го в скута и нещо му говореше, та диването както си слушаше изведнъж се завъртя и такъв шамар му отпери Shocked че чак мен заболя. Баща ми реагира много спокойно, само му каза, че така не се прави, и че не е хубаво, ама аз още съм в шок, все пак това е моят баща, като дете не смеех да гъкна пред него, а тва дребното с памперса вече го бие  Shocked ooooh! #Crazy

# 20 19 септ. 2008, 16:45 ч.
  • Мнения: 438
Моят бонбон пък много обича да ме удря по гърба, когато съм клекнала на земята да правя нещо,, а също, когато го обличам и съм над него с двете си ръчички ми бие едни шамарчета...Няколко пъти му обяснявах, че така не се прави, че мама я боли и т.н., но резултат нямаше.Един път като почна пак да ме удря по гърба си закрих лицето и започнах да се преструвам, че плача(това го четох в едно списание - беше дадено като съвет от една майка в подобна ситуация).Той първо спря да ме удря, позачуди се и като видя , че още "плача", ми дръпна ръцете от лицето, и ме гушна!Това  - келеш на 1 г. ooooh!
 Още 3-4 пъти като ме видеше да съм клекнала, пак идваше да ме удря, и аз му казвах, че боли и ще заплача.Не зная каква точно е целта му с това удряне, но май го възприема като игра.Сега продължава да ме удря като съм му "на чалъм", но е много слабо, и точно това ме кара да мисля, че за него това е игра.Не иска да причини болка, просто и аз не знам какво забавно намира.

# 21 19 септ. 2008, 17:48 ч.
  • София
  • Мнения: 2 658
аз имам същия проблем. В интерес на истината малко след като направи годинка си изпуснах нервите на няколко пъти и я наплясках. Малко след това започна да посяга и тя и то най-вече когато иска да се наложи за нещо. Според мен го прави, за да не се чувства неспособна да се защити. Престанах да я удрям и дори не заплашвам с удряне вече повече от месец и много рядко посяга. За сметка на това ме хапе, но аз определено никога не съм я хапала. Като го направи и казвам, че много ме е заболяло и да заминава в другата стая, защото съм и сърдита(не че го прави) или пък аз отивам в другата стая. Тя започва да плаче, идава да ме целува където ме е ухапала или ако не плаче, започва да ми се смее все едно нищо не е станало и идва да ме гушка. Не смятам обаче да се поддавам на манипулациите и и да изпълнявам всяко нейно желание, само и само да не плаче или хапе.

# 22 19 септ. 2008, 23:49 ч.
  • Мнения: 100
И при нас се получава подобна ситуация, ядоса ли се за нещо, започва да удря с ръце, крака, хапе, ужас  #Crazy Обяснявам спокойно, излизам от стаята, а като се върна или е счупил нещо, или е скъсал някоя книга... напук! Не знам, в чудо се виждам! Отговаря на мен и баща си и по този повод за съжаление преди 2 дни яде малко бой, от който поне малко имаше резултат. И най-интересното е, че го прави главно когато сме 3-мата в къщи. Държи се различно ако е само с мен или татко си.... Ще видим, дано е само период  Praynig (и как пък не пропуснахме нито един от тежките периоди до сега - колики, зъби, тръшкане..Sad )

# 23 20 септ. 2008, 08:19 ч.
  • Мнения: 929
Е май всички деца си приличат в някаква степен. Дъщеря ми  преди, а си сега по някога  като ни се радва и ни потупва - в началото беше доста силничко,но след това разбра, че със сила не се радваме. Постепенно с много приказки я научих като иска да ми се радва, че е по хубаво да ме гушне или целуне и така сега сме на "Мамо гушкай ме"  Hug        Разбира се като се ядоса, че не става на нейната се опитва да посяга, но като и покажа моята ръка бързо се отказва.

# 24 20 септ. 2008, 11:18 ч.
  • Мнения: 67
Следя темата с интерес, защото за съжаление и аз имам същия проблем с дъщеря ми, която е на две години. Обяснявам на бебешки език, че не е хубаво да се бие и да се хапе, но тя точно тогава продължава все по-агресивно, сякаш напук. Посяга и на другите деца понякога, когато и вземат нещо от ръцете и направо незнам как да се справя, умирам от срам пред другите майки...Дано наистина да е период ooooh!

# 25 20 септ. 2008, 11:30 ч.
  • Мнения: 502
   Записче. И моят малчуган раздава шамари,а е сама на годинка! Интересно е,че го прави съвсем съзнателно-когато му вземеш играчка,когато му се скараш,когато не му дадеш нещо. На мен хем ми е смешно,хем се чувствам неудобно,когато удари леля му или някой друг близък. Прочетох какво сте споделили,явно при много деца го има този период.

# 26 20 септ. 2008, 17:15 ч.
  • Мнения: 1 367
Пробвах съвета,който ми дадохте,да казвам,че ме боли.Май действа!Е,налага се да повтарям няколко пъти,но накрая все пак спира.Това се отнася и за ритането.Понякога като го преобличам и е сърдит,рита доста лошо.Но пак казвам,че ме боли и в един момент действа.Благодаря ви!!!  bouquet

# 27 20 септ. 2008, 19:04 ч.
  • Мнения: 2 577
минахме този период. Удряше и скубеше всичко, котео се изпречи на пътя му. С много упоритост обяснения, викане и каране понякога, нещата се оправиха. Имай търпение, това епериод. Явно децата така комуникират и се опитват така да са център на внимание.

# 28 20 септ. 2008, 19:22 ч.
  • Мнения: 1 121
Браво! Радвам се, че има ефект Laughing Моето диване толкова много мрази да му сменям памперса, че всеки път се тръшка, реве, рита, бие... неудържим е! Вече нямам търпение да започнем с гърнето Laughing

# 29 20 септ. 2008, 23:23 ч.
  • Мнения: 1 367
Цитат на: Rylie в сб, 20 сеп 2008, 19:22
Вече нямам търпение да започнем с гърнето Laughing
А защо не почвате?Моето момче също мрази да му сменям памперса,да го преобличам и въобще всичко,което нарушава спокойствието му Laughing Но поне сега сведохме памперсите до минимум /само при сън и разходка/,та голяма част от крясъците си ги спестявам.

# 30 20 септ. 2008, 23:33 ч.
и дъщеря ни "ни пляска", понякога доста силно, но най-вече като игра и искрено се забавлява като извикаме наистина от болка, после като й обясним че боли, придобива учудена муцунка...
но виж агресивното удряне...не знам как точно ще го постигнеш, но не позволявай на детето да усети, че това е проблем ЗА ТЕБ - знам го от опит, макар и в съвсем друга ситуация. А децата го усещат...и започват да го правят с още по-голям хъс...може би така се налагат, изпробват границите на допустимото, на твоите нерви, а вероятно усещат нещо...притеснително- от твоето притеснение- и...така се получава един омагьосан кръг

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата