смазана съм

В този случай не мога да защитя майка ти. Когато човек помага го прави защото може и защото иска и всяко натякване е осъдително. Когато помагаш на децата си не се състезаваш с другите родители, а правиш каквото можеш, за да облекчиш живота им.
Моят съвет е да се успокоиш и да застанеш плътно до съпруга си. Вие сте семейство, ние (имам предвид родителите ви) сме "чужди хора".
Аман от благодетели дето се бият в гърдите и съсипват живота на децата си!

  .Още повече ,че както ти сама казваш-помагат дори ,когато не сте ги молили.

Напрежението си е казало думата .Накарай ги да се извинят един на друг .Мъжът си обаче няма в какво да го обвиняваш .Майка ти явно е осъзнала грешката си .Прошката е велико нещо.

Според мен на вашите просто им е писнало.
На мъжа ти също, щото не е това начина, но явно сте достигнали точката на кипене.
От тук нататък с мъжа ти се постарайте да се справяте сами с проблемите, отказвайки дори и непотърсената помощ.

Смазана е твърде силна дума! Чувстваш се така, защото си между чука и наковалнята, както се казва. Но от опит ти казвам - съпругът ти няма вина. Никога не съм разбирала хора, които помагат, а после търсят овации. Това не е точно помощ, след като вървиш и я набутваш в очите на този, на когото си помогнал! Имам майка, която е в пъти по-трудна за смилане от твоята и откакто съм омъжена, щом едно нещо, което тя поиска, не стане на мига, съпругът ми става некадърник (като това е най-мекото нарицателно по негов адрес!). А некадърник е нещото, което той е най-малко на света. Застанах на негова страна. Не съжалявам. Ако някой друг мъж беше получил всичките тези думи, които майка ми му е казвала, отдавна да беше си заминал. Сам! Но семейството сте вие и ти си избрала да живееш с този човек, а не с майка си. Предупреди я, че никаква помощ няма да приемеш вече, ако ти го натяква след това и я накарай да разбере, че човека до теб е твой съзнателен избор и с нищо не ангажира нея и някакви нейни предпочитания.
Думите на санела и Бабилия са както винаги точни!

не съм съгласна с veni09. ако трябваше да отказваме всяка помощ, тогава защо живеем заедно? човекът е социално същество и социално живее, затова има градове, общности и т.н. не може да се отказва всяка помощ. по-скоро съм съгласна с по-горе описания въпрос за "у нас" и "у родителите ми". съгласна съм, че е нужно да подкрепиш съпруга си и следващия път без да отказваш помощ просто може да кажеш "Добре, ще го обмислим с мъжа ми и ще ви дадем отговор" и така и да направите. ще имате възможност да обмислите вариантите със и без помощта. няма нужда да играете обидени - и майка ти и мъжа ти са били афектирани и са говорели в яростта си, което означава, че не е задължително това да са смислени неща. просто прощавате и продължавате нататък. аз много се ядосвам на моята свекърва непрекъснато, защото пръста си не е мръднала за дъщеря ни, а за мен това е помощта, от която имам нужда - всички други се редуват да ми помагат и да я гледат, но тя никога не пожела да дойде да ми помогне, включително един път пое ангажимент и аз случайно разбрах предния ден, че всъщност тя няма да дойде, но дори не си е направила труда да ме уведоми за това!!! има хора с различно възпитание и мислене и просто се налага да ги приемем - аз това се опитвам да направя! не е никак лесно, но съм съгласна с (кой го каза по-рано) "всеки помага, както може", а пък моята свекърва много ни помага от друга гледна точка. твоите родители ви помагат за нещата, които знаеш, но знаеш ли дали неговите родители също не помагат за нещо, за което например съпруга ти не ти е казал - може да има и такива неща. а може пък просто те така да са научени, да ви оставят сами да се оправяте - такива са пък на сестра ми свекъра и свекървата - но те дори не се обаждат да питат как върви... че имат внуче - свекървата го е виждала само на изписването от дома (вече 2 години минават оттогава)!!! просто се опитваме да приемем хората.
що се отнася до драматизирането - това е присъщо на някои хора, а и когато човек е притеснен, понякога е трудно да погледне трезво ситуацията. според мен още веднъж обмисли къде е "у дома" - нужно е да го разграничиш не само за себе си, но и за родителите си - ако се месят за всяко нещо (както казваш, че помагат без да ги молите - аз това го разбрах като вмешателство както го обясняваш)

При условие,че майка ми и мъжа ми имат само любезни отношения,но виждам,че не се обичат много,просто контактите между двамата са сведени до минимум.Само на празници,а там всички са в добро настроение.Ако прави нещо, съм и обяснила, да не ми го натяква,защото го прави по желание.Винаги съм на страната на мъжа си.Той е моето семейство,иначе мн. обичам родителите си.Просто гледам да сме независими.Опитвай се да не прибягваш да никакви услуги от родителите си след като отношенията са такива.Мъжът ти би оценил твоята подкрепа особено пред родителите ти.
Единственият път когато свекърва ми реши да се кара с мен,мъжът ми веднага беше на моя страна и никога няма да го забравя.

Не му завиждам на мъжа ти....,ако има някой който не е на мястото си ,то това си ти....
Да си призная ,не бих си представила живота с партньор като теб!
След като знаеш,че мъжа ти има непоносимост към майка ти ,защо го подлагаш на този психически тормоз,това за мен си е изнудване от твоя страна,като искаш да  виждаш родителите си- виждай си ги ,не го принуждавай да си съсипва нервната система...
Вашите ,като имат желание- да ви помагат ,но без да влизат в ролята на контрольори и съдници.... и за това най добре е да отказвате тези мечешки услуги и се научете да се справяте сами с предизвикателствата на живота.

Аз смятам, че твоята майка изобщо не е права, пък на всичкото отгоре и да го напада. Никой не я кара насила да ви помага, тя не помага на него, тя помага на теб. Той не е виновен затова че неговите родители не ви помагат, в крайна сметка никой не ви е длъжен. Ти трябва да си защитиш мъжа, защото той е твоето семейство. Майка ти може да ти е много мила, но това поведение и отношение към мъжа ти е недопустимо. Ако неговата майка така нападне теб, ти ще се радваш ли ако мъжа ти защити нея? Дори и да не харесва мъжа ти, факта че ти си го избрала вече е достатъчен да се съобразява и да го приеме. Това е моето мнение.

Мъжът ти е реагирал предсказуемо в конкретната ситуация. Имай едно наум и се постарай да предотвратяваш други подобни още преди да са възникнали. Същото нещо би следвало да прави и той с неговите родители. С времето, в повечето случаи, нещата се уталожват.
Не съм много съгласна с това, че семейство сме той, аз и децата, всичко друго - настрана. Родителите ми също са мое семейство. Че и неговите, след брака. И за комфорта на това семейство всички трябва да полагат усилия, а за баланса - ние двамата.
Имахме и ние едни сходни радини вълнения преди брака, с ултиматуми и т.н., но много внимателно се обясни на всички засегнати, че вече са големи хора, ясно им е , че не всичко е съвършено в този живот, та да бъдат така любезни да си (ми ) спестят публичните драми, за което ще им бъде платено със същото, благодаря ! Формулата действа що-годе успешно вече 14 години. Зализването на козината и нашокването на канчето на засегнатите лица се извършва насаме, от по-близкия до тях член на семейството, разбира се.

  gargamela, страхотно си го обяснила!