смазана съм

Уточни първо къде бяхте - "на гости на родителите ти" или "у вас"?
Отговори си на този въпрос и може би ще осъзнаеш какъв точно е проблемът ти.

Много е лошо така. Напълно те разбирам. Майка ми и мъжът ми също са добри хора, но трудно общуват. Поради простата причина ,че майка като иска някаква услуга от него я иска НЕЗАБАВНО  и ли когато тя си реши, пък било то и да закъснее той за работа. Е, след 4 години брак вече категорично го защитавам, дори и да се нацупи тя. Преди не го правех и се отдалечавах бавно от него. Просто заставаш на негова страна и това е. Все пак това е твоето семейство.

Аз пък не виждам от какво има да си огорчена.
Кипнало му на човека, ядосал се и искал да си тръгне. Естествено е да поиска да си вземе и жената. Ако не беше, щеше да е по-притеснително според мен.
Понякога родителите могат да бъдат отвратителни и то към собствените си деца, а какво остава за някой друг.
Седнете и се изяснете, макар че от разказа изобщо не се разбра какво е толкова жизненоважно за което пък се карате и какъв е проблема.

 В подфорум "Татковци" ще имаш доста съпричастни, а може и добри съвети да получиш. Обикновено мъжете са в тази ситуация, а жените играят обидени, ако той не застане твърдо срещу родителите си.
 Убедила си мъжа ти да бъде малко по-толерантен и да отстъпи. Сега е ред да направиш същото и с майка си, а не да оставиш нещата така.

Човек не си избира родителите
Искали - помогнали, какво се изтъква майка ти
И после - освен ако не е за жизненоважен здравословен въпрос, а надушвам, че става въпрос за пари, след като не можете да се оправите сами - малко е гадно, но ще търпите и ще мълчите.
Не ви знам драмите и честта, но ако на мен примерно свекърва ми ми дудне на главата, хич няма да си мълча и седя. Точно като мъжа ти - взимам си нещата и си излизам и хич няма да се върна.
Но пак не знам как ви стоят нещата и каква е точно драмата.

  Сега прочетох за какво става въпрос.
 Първо- мъжът ти не е отговорен за действията на родителите си, за да му мрънкат на него. 
 Второ- никой не е длъжен да ви дава пари, вие сте си отделно семейство. Ако някои от родителите имат желание и възможност- лошо няма, но да изискват същото и от сватовете е нелепо.
 И трето- мерси от такава услуга, дето после ще ти избодат очите с нея!
 Разговорът с майка ти на четири очи е задължителен.

Съгласна съм. Освен това ако майка ти наистина съжалява е редно да се извини на мъжа ти, доколкото разбрах тя е започнала свадата.

Абсолютно подкрепям тези мнения.

И аз така мисля. Явно й е писнало на жената и си го е казала ...
Мъжът ти е можел да отговори, че родителите му нямат възможност и толкова, няма какво да скача, само, защото майка ти нарича нещата с истинските им имена?

чета чета и съм съгласна със всички мнения но все пак помисли ти и виж точно кои е прав.
И според мен направи всичко възможно да се намали помощта от страна на вашите все пак вече трябва лека полека да се оправяте сами
без мама и тате

по-точно и ясно от мнението на Санела, не бих могла да го напиша!   на абсолютно същото мнение съм, точка по точка ..... и наистина, Тайно момиче, казваш "у нас" за място което всъщност не е "у вас", а "у моите родители".... замисли се над термина "отделно семейство", което всъщност се състои от теб, мъжа ти, децата ти, а не от теб, мама, тате, мъжа и децата, Как' Сийка ти го е подсказала още в първия пост 

В този случай не мога да защитя майка ти. Когато човек помага го прави защото може и защото иска и всяко натякване е осъдително. Когато помагаш на децата си не се състезаваш с другите родители, а правиш каквото можеш, за да облекчиш живота им.
Моят съвет е да се успокоиш и да застанеш плътно до съпруга си. Вие сте семейство, ние (имам предвид родителите ви) сме "чужди хора".
Аман от благодетели дето се бият в гърдите и съсипват живота на децата си!

  .Още повече ,че както ти сама казваш-помагат дори ,когато не сте ги молили.

Напрежението си е казало думата .Накарай ги да се извинят един на друг .Мъжът си обаче няма в какво да го обвиняваш .Майка ти явно е осъзнала грешката си .Прошката е велико нещо.

Според мен на вашите просто им е писнало.
На мъжа ти също, щото не е това начина, но явно сте достигнали точката на кипене.
От тук нататък с мъжа ти се постарайте да се справяте сами с проблемите, отказвайки дори и непотърсената помощ.

Смазана е твърде силна дума! Чувстваш се така, защото си между чука и наковалнята, както се казва. Но от опит ти казвам - съпругът ти няма вина. Никога не съм разбирала хора, които помагат, а после търсят овации. Това не е точно помощ, след като вървиш и я набутваш в очите на този, на когото си помогнал! Имам майка, която е в пъти по-трудна за смилане от твоята и откакто съм омъжена, щом едно нещо, което тя поиска, не стане на мига, съпругът ми става некадърник (като това е най-мекото нарицателно по негов адрес!). А некадърник е нещото, което той е най-малко на света. Застанах на негова страна. Не съжалявам. Ако някой друг мъж беше получил всичките тези думи, които майка ми му е казвала, отдавна да беше си заминал. Сам! Но семейството сте вие и ти си избрала да живееш с този човек, а не с майка си. Предупреди я, че никаква помощ няма да приемеш вече, ако ти го натяква след това и я накарай да разбере, че човека до теб е твой съзнателен избор и с нищо не ангажира нея и някакви нейни предпочитания.
Думите на санела и Бабилия са както винаги точни!

не съм съгласна с veni09. ако трябваше да отказваме всяка помощ, тогава защо живеем заедно? човекът е социално същество и социално живее, затова има градове, общности и т.н. не може да се отказва всяка помощ. по-скоро съм съгласна с по-горе описания въпрос за "у нас" и "у родителите ми". съгласна съм, че е нужно да подкрепиш съпруга си и следващия път без да отказваш помощ просто може да кажеш "Добре, ще го обмислим с мъжа ми и ще ви дадем отговор" и така и да направите. ще имате възможност да обмислите вариантите със и без помощта. няма нужда да играете обидени - и майка ти и мъжа ти са били афектирани и са говорели в яростта си, което означава, че не е задължително това да са смислени неща. просто прощавате и продължавате нататък. аз много се ядосвам на моята свекърва непрекъснато, защото пръста си не е мръднала за дъщеря ни, а за мен това е помощта, от която имам нужда - всички други се редуват да ми помагат и да я гледат, но тя никога не пожела да дойде да ми помогне, включително един път пое ангажимент и аз случайно разбрах предния ден, че всъщност тя няма да дойде, но дори не си е направила труда да ме уведоми за това!!! има хора с различно възпитание и мислене и просто се налага да ги приемем - аз това се опитвам да направя! не е никак лесно, но съм съгласна с (кой го каза по-рано) "всеки помага, както може", а пък моята свекърва много ни помага от друга гледна точка. твоите родители ви помагат за нещата, които знаеш, но знаеш ли дали неговите родители също не помагат за нещо, за което например съпруга ти не ти е казал - може да има и такива неща. а може пък просто те така да са научени, да ви оставят сами да се оправяте - такива са пък на сестра ми свекъра и свекървата - но те дори не се обаждат да питат как върви... че имат внуче - свекървата го е виждала само на изписването от дома (вече 2 години минават оттогава)!!! просто се опитваме да приемем хората.
що се отнася до драматизирането - това е присъщо на някои хора, а и когато човек е притеснен, понякога е трудно да погледне трезво ситуацията. според мен още веднъж обмисли къде е "у дома" - нужно е да го разграничиш не само за себе си, но и за родителите си - ако се месят за всяко нещо (както казваш, че помагат без да ги молите - аз това го разбрах като вмешателство както го обясняваш)

При условие,че майка ми и мъжа ми имат само любезни отношения,но виждам,че не се обичат много,просто контактите между двамата са сведени до минимум.Само на празници,а там всички са в добро настроение.Ако прави нещо, съм и обяснила, да не ми го натяква,защото го прави по желание.Винаги съм на страната на мъжа си.Той е моето семейство,иначе мн. обичам родителите си.Просто гледам да сме независими.Опитвай се да не прибягваш да никакви услуги от родителите си след като отношенията са такива.Мъжът ти би оценил твоята подкрепа особено пред родителите ти.
Единственият път когато свекърва ми реши да се кара с мен,мъжът ми веднага беше на моя страна и никога няма да го забравя.

Не му завиждам на мъжа ти....,ако има някой който не е на мястото си ,то това си ти....
Да си призная ,не бих си представила живота с партньор като теб!
След като знаеш,че мъжа ти има непоносимост към майка ти ,защо го подлагаш на този психически тормоз,това за мен си е изнудване от твоя страна,като искаш да  виждаш родителите си- виждай си ги ,не го принуждавай да си съсипва нервната система...
Вашите ,като имат желание- да ви помагат ,но без да влизат в ролята на контрольори и съдници.... и за това най добре е да отказвате тези мечешки услуги и се научете да се справяте сами с предизвикателствата на живота.

Аз смятам, че твоята майка изобщо не е права, пък на всичкото отгоре и да го напада. Никой не я кара насила да ви помага, тя не помага на него, тя помага на теб. Той не е виновен затова че неговите родители не ви помагат, в крайна сметка никой не ви е длъжен. Ти трябва да си защитиш мъжа, защото той е твоето семейство. Майка ти може да ти е много мила, но това поведение и отношение към мъжа ти е недопустимо. Ако неговата майка така нападне теб, ти ще се радваш ли ако мъжа ти защити нея? Дори и да не харесва мъжа ти, факта че ти си го избрала вече е достатъчен да се съобразява и да го приеме. Това е моето мнение.

Мъжът ти е реагирал предсказуемо в конкретната ситуация. Имай едно наум и се постарай да предотвратяваш други подобни още преди да са възникнали. Същото нещо би следвало да прави и той с неговите родители. С времето, в повечето случаи, нещата се уталожват.
Не съм много съгласна с това, че семейство сме той, аз и децата, всичко друго - настрана. Родителите ми също са мое семейство. Че и неговите, след брака. И за комфорта на това семейство всички трябва да полагат усилия, а за баланса - ние двамата.
Имахме и ние едни сходни радини вълнения преди брака, с ултиматуми и т.н., но много внимателно се обясни на всички засегнати, че вече са големи хора, ясно им е , че не всичко е съвършено в този живот, та да бъдат така любезни да си (ми ) спестят публичните драми, за което ще им бъде платено със същото, благодаря ! Формулата действа що-годе успешно вече 14 години. Зализването на козината и нашокването на канчето на засегнатите лица се извършва насаме, от по-близкия до тях член на семейството, разбира се.

  gargamela, страхотно си го обяснила!

Какво значи -майка ми напада рода на мъжа ми!?
Какво иска от тях,това нейна работа ли е?
Колкото повече пишеш,толкова повече се убеждавам,че твоето родителско тяло е свикнало да раздава правосъдие със замах и това ,че е болна пенсионерка ,не и оправдава постъпките.
Не се ли усещаш,че на този мъж ще му писне един ден и ще си хване своя път в живота?

Добре де, ти всъщност какво точно искаш? Да оправдаеш майка си или да живееш нормално с мъжа си?
Какво правят родителите на мъжа ти за вас не е грижа на майка ти.
Всеки сблъсък между родителите на единия и другия и всяка намеса в живота ви води само до едно - грозни разправии, които неминуемо ще се отразят и на Вашите отношения.
Оставам с впечатление, че ти си на страната на майка си. Дано не съм права.

Позволявам си да ти дам един "непоискан" съвет.
Никога не поставяй отношенията на кантар. Ако в едно семейство двама души започнат да говорят за "моите" и "твоите" родители и да мерят кой какво е казал или направил, неминуемо достигат до грозни препирни.

Известно време бях в твоето положение (за кратко), след което разясних на майка ми, че това е мъжа, с който съм избрала да бъда и съответно трябва да го уважава (не я карам да го обича)! Установили сме нормални взаимоотношения след този ни разговор!

Мило tajno momi4e, ти нищо не си разбрала от този живот и тепърва ще имаш големи проблеми, ако продължаваш така да мислиш. Много правилно още как Сийка ти зададе въпроса - уточни кое е "у нас"! Златно правило - семеството е мъжа, децата и аз. Така е и по семейния кодекс. А продължението на това златно правило е " дъртите на 1 км от моето семейство"! Докато те ти правят семейството, а ти с мъжа ти само балансирате - горко ви, а факта че влизаш тайно заради някаква близка - много жалко, трагикомично бих казал. Просто ти се страхуваш да решаваш проблема и предпочиташ да бъдеш псевдо дипломат, а между поколенията това е на практика невъзможно- или се разбират или не се разбират, промяна е рядкост да стане. Като го проумееш това, ще ти стане лесно.
Пиша така, защото подобна случка с по-трагични последици имах преди години и аз, но за мен моето семейство бяха жена ми и детето и вярвай ми после бях предоволен от решението си, а майка ми и до ден днешен не се е променила - неин проблем!

Ама естествено че ще е все така "всеки път". Има решение - дръж по-надалече мъжа ти и майка ти и да видиш как и двамата ще са ти благодарни...

Ама ти продължаваш, аз защо така, пък той защо така. Той е различен човек от теб и явно не иска да премълчава, да преглъща, да се терзае с дни и да плаче във форумите.  Или поне го прави в разумни за него граници. И мен ако питаш, добре прави. В противен случай има опасност да се превърне в "тъжно момче", което в по- напреднала възраст се е обзавело с високо кръвно или язва, и то в най- добрия случай.

ами значи и това им е много 

Говориш, но от твоя гледна точка,повярвай ми има личности ,които не бих допуснала до себе си и за една минута,да не говорим за цял ден....
Нормално е хората когато имат дразнители да се дистанцират,в противен случай за мен си е чист мазохизъм,защо трябва да се насилва човека да я търпи,след като не я понася.....!?

Не те разбирам.....

Е....не бъди егоист, иска ти се заради теб те да се търпят,но от написаното се вижда,че те брашно не могат да мелят ,а и не са длъжни,все пак той се е оженил за теб не за майка ти и обратно....
По хубаво ли ти е ,както подчертаваш,че не пропускат да се жегнат,когато са заедно,така по лесен ли ви е живота на всички,насила хубост не става.
Ти си знаеш най добре,но ако наистина уважаваш и обичаш и двамата,трябва да намериш някакво решение от което всички да сте спокойни,без излишни драми и без да нарушаваш душевния им мир,защото на теб ти се иска еди си как да бъдат нещата...
На мен лично ,никой не би ме принудил да контактувам с хора които са ми дразнители и ако някой все пак се опита да ми обяснява ,че видиш ли заради това че някой е родил някой или създал трябва да си правя гаргара с нервите и със себе си като личност,определено ще замине по направление .
Не го насилваш,но от всичко написано от теб,точно това правиш!

Май някой не иска да чете или се прави на ударен с мокър парцал - абе жена, ти наясно ли си какво значи семейство? Ако живееш в друг град с кого ще празнуваш Коледа - ще се върнеш при ВАШТЕ, ами мъжа ти - при неговите ли да иде. Какви са тия селски вечеринки при теб. Ти явно си "ох на мама и на тати" и без тях не кихаш. Я не се излагай. Ако си обичаш мъжа и семейството - стой си при него, ако не, отивай си при ВАШТЕ и точка на проблема. Поне няма да ни занимаваш повече!
Майка ти може и да те е родила и може да и се иска да те вижда, но сега ти е повече от дразнител, просто се дръжте по-надалеч... пък може и да клекне и да дойде на гости /естествено неканена/ с една хавлиена кърпа подарък за зетя!

Вече не знам как да то обясня! Ако докато сте млади не разберете, че семейството ви са съпруга и децата, че родителите са минало, детство и удобна носталгия, нищо не може да промени живота  ви към добро.
Себична, властна тъща или свекърва са еднакво вредни.
Родителите, които обичат децата си им помагат, невидими са и не са агресивно грижливи. Съжалявам, но ти имаш проблем. Не знаеш какво искаш.

Винаги се удивлявам на факта, че когато посееш нещо във форума, никога не знаеш какво ще пожънеш.

Добре де, ама този обиден мъж защо си позволява да приема помощ от хора, които не понася??? Като не искаш да ти натякват , не се вкарвай в такива взаимоотношения !

Пробвай да се срещате на неутрална територия, например в ресторант, а не у тях. Разбира се, може и да не проработи, но иначе родителите ти имат преимуществото на "терена".  

Иначе за уважението, това е много "отговорно" чувство, ако мога така да се изразя, и не се дава с лека ръка, а се печели. И понеже човешките отношения са като скачени съдове, обикновено НА уважението се отговаря с такова. В твоя случай и двамата не се уважават. Така че недей да мислиш кой кого уважава, може и никога да не го проявят един към друг, за което ти нямаш вина. Пробвай както ти казах срещи на неутрална територия, и ако може с повечко хора, да "разреждат" напрежението.  

А, и аз това се чудя!
Относно майката на авторката, ами честно да си призная, аз пък я разбирам. Българинът има такъв манталитет, че се чувства длъжен да помага с каквото може на децата. От друга страна, втората двойка родителско тяло като вижда, че има кой да се грижи за тези неща, си пасуват, което не е редно. Аз ако съм на мястото на майка No.1, в един момент ще се изнервя откъде накъде само аз ще помагам. Досадно е. А и съпругат на авторката, като толкова се дразни на тъща си, просто да се дистанцира изцяло. Как така - не искам да ви виждам, но щом искате да помагате, няма да се дърпам. Просто не е редно.