При нас разликата е 3г.и 9м.,не се оплаквам,но още година-две би ме устройвало повече.
- Публикувана: 10 септ. 2008, 11:20 ч.
- Последно мнение: 12 септ. 2008, 21:06 ч.
Колко години според вас е нормално да е разликата между децата?
Имам приятелка (на моята възраст) с 13 години по- малко "братче". Ами... Брат й си имаше 2 майки. Тя пък никога не е имала брат...
Каква е "нормалната" разлика?
Не знам. Нито дали има такава. Но ако разликата е такава, че да са равностойни при... хм, физически сблъсък помежду си, поне ще са... ами, равни.
ПС Имам 1 дете и година и половина разлика с брат си. За нас това е перфектно. Как се е справила майка ми... ами, не знам - аз съм била "о другата страна".
Вероятно малката разлика е добро за децата, а голямата - за майката.
Всъщност, родителите на деца с голяма разлика изобщо никога нямат / не са имали 2 или повече деца - имат 2 или няколко пъти по едно.
Така го виждат и самите деца.
Каква е "нормалната" разлика?
Не знам. Нито дали има такава. Но ако разликата е такава, че да са равностойни при... хм, физически сблъсък помежду си, поне ще са... ами, равни.
ПС Имам 1 дете и година и половина разлика с брат си. За нас това е перфектно. Как се е справила майка ми... ами, не знам - аз съм била "о другата страна".
Вероятно малката разлика е добро за децата, а голямата - за майката.
Всъщност, родителите на деца с голяма разлика изобщо никога нямат / не са имали 2 или повече деца - имат 2 или няколко пъти по едно.
Така го виждат и самите деца.
, но ако децата не ги гледа само майката 2-3 години е по-добре 
Това дали децата стават близки след време не зависи само от разликата.
Съпругът ми е по-голям от сестра си само с 3 години и никога не са били близки-нито като деца, нито пък сега.
Той е по-близък и много повече споделя с първата си братовчедка, с която имат месец разлика.
А сестра му с братовчед си- 10 г. по-голям от нея.
Все пак тук освен години роля играе и възпитанието и характера на тези вече пораснали деца.
Съпругът ми е по-голям от сестра си само с 3 години и никога не са били близки-нито като деца, нито пък сега.
Той е по-близък и много повече споделя с първата си братовчедка, с която имат месец разлика.
А сестра му с братовчед си- 10 г. по-голям от нея.
Все пак тук освен години роля играе и възпитанието и характера на тези вече пораснали деца.
Разликата на моите деца е три години и смятам това за чудесно.
Аз имам две сестри - голямата е две години по-голяма от мен и се разбираме чудесно, а с малката разликата ни е 8 години - почти нямаме допирни точки, в смисъл тя си има приятелки, с които е много по-близка от колкото с мен, но все пак смятам, че въпроса с близостта и връзката с разликата в годините е относителен.
Аз имам две сестри - голямата е две години по-голяма от мен и се разбираме чудесно, а с малката разликата ни е 8 години - почти нямаме допирни точки, в смисъл тя си има приятелки, с които е много по-близка от колкото с мен, но все пак смятам, че въпроса с близостта и връзката с разликата в годините е относителен.
Имам приятелка (на моята възраст) с 13 години по- малко "братче". Ами... Брат й си имаше 2 майки. Тя пък никога не е имала брат...
Каква е "нормалната" разлика?
Не знам. Нито дали има такава. Но ако разликата е такава, че да са равностойни при... хм, физически сблъсък помежду си, поне ще са... ами, равни.
ПС Имам 1 дете и година и половина разлика с брат си. За нас това е перфектно. Как се е справила майка ми... ами, не знам - аз съм била "о другата страна".
Вероятно малката разлика е добро за децата, а голямата - за майката.
Всъщност, родителите на деца с голяма разлика изобщо никога нямат / не са имали 2 или повече деца - имат 2 или няколко пъти по едно.
Така го виждат и самите деца.
Каква е "нормалната" разлика?
Не знам. Нито дали има такава. Но ако разликата е такава, че да са равностойни при... хм, физически сблъсък помежду си, поне ще са... ами, равни.
ПС Имам 1 дете и година и половина разлика с брат си. За нас това е перфектно. Как се е справила майка ми... ами, не знам - аз съм била "о другата страна".
Вероятно малката разлика е добро за децата, а голямата - за майката.
Всъщност, родителите на деца с голяма разлика изобщо никога нямат / не са имали 2 или повече деца - имат 2 или няколко пъти по едно.
Така го виждат и самите деца.
Аз не разбрах - всички деца ли го виждат така? Малко крайно ми се струва да се говори от името на всички. Аз лично писах по-горе, и то от собствен опит, че няма такава зависимост. И определено смятам, че имам брат
, той, също предполагам, знае, че има още едно дете в семейството /пак да уточня, че е по-голям с 10 год./ И тази разлика винаги е била и продължава да бъде много добра за нас. Не смятам, че това е нещо лошо.Наистина, децата не се гледат едновременно, но не мисля, че някой губи от това, било то родител или дете.
Кати АБВ винаги е много в час с нещата,един роден философ е тя.Искрено ме забавляват мненията й.Като майка на деца с голяма разлика те уверявам кати,че в думите ти няма и грам истина.Децата са си деца,и грижите около големите деца са дори доста повече,отколкото около малките.
На Кrisal и Северина
Изобщо не разбирам какво имаш предвид... 
Предполагам, че има предвид, че прекалено разумно и планирано подхождаме към зачеването на второто дете. Според мен прекалява в оценките.
Мразя да се заяждам и сега не го правя. Смятам обаче, че той го прави. Колкото до твоето предположение-да, вероятно той това има предвид-негово си е мнението...Аз обаче не знам друг начин да се подхожда към най-сериозното нещо в живота, освен с максимално количество разум. Чувствата и чистите емоции са следствие или прекрасната подправка (както щеш го наречи), но не са единственото и не трябва да са.
Мисля, че stefani6 Ви го е казала какво имам предвид, но с нежна кашмирена ръкавица. Никъде в поста си не съм цитирал и назовал име или казал обидна дума към някого, за да стигате до извода че се заяждам, но явно нещо някъде не наред. Обичам да съм краен в оценките си, за да не остана неразбран, както обичам да казвам привърженик съм на шоковата терапия, но да планираш дете до месец или година
Все едно ако забременееш извън плана и кво?
Дете се прави с желание и любов, а не с математика - това искам да Ви кажа! И не ми се заяжда с никой, просто това е безмислена тема така зададена. Друго щях да кажа ако беше - Споделете как отглеждате децата с различна разлика в годините или нещо от сорта, защото по стечение на обстоятелствата разликата при моите е 20г., но...продължавайте да философствате!
Като чета някои от отговорите, ми дожалява за вторите деца и мисля, че задаването и обсъждането на този въпрос трябва да се забрани с текст в наказателния кодекс... тя простотията верно по хората само се срещала...
Мисля, че stefani6 Ви го е казала какво имам предвид, но с нежна кашмирена ръкавица. Никъде в поста си не съм цитирал и назовал име или казал обидна дума към някого, за да стигате до извода че се заяждам, но явно нещо някъде не наред. Обичам да съм краен в оценките си, за да не остана неразбран, както обичам да казвам привърженик съм на шоковата терапия, но да планираш дете до месец или година
Все едно ако забременееш извън плана и кво?Дете се прави с желание и любов, а не с математика - това искам да Ви кажа! И не ми се заяжда с никой, просто това е безмислена тема така зададена. Друго щях да кажа ако беше - Споделете как отглеждате децата с различна разлика в годините или нещо от сорта, защото по стечение на обстоятелствата разликата при моите е 20г., но...продължавайте да философствате!
Такова понятие "нормално" в това отношение едва ли съществува. Аз бих искала да имам породени деца, за да ги изгледам наведнъж и да тръгна на работа, колкото и много да е трудно това. От друга страна, хубаво е да има разлика, да речем, от около 6 години, за да може по-голямото дете да помага в отглеждането на по-малкото. Ама за самите деца не е чак толкова добре. Няма да са си толкова близки, просто защото ще имат различни интереси заради възрастовата им разлика. Но и тъкмо дадеш едното дете на градина, тръгнеш на работа, влезеш в ритъм и хоп - второ дете и пак наново. Аз предпочитам породени деца, родени едно след друго, с разлика 1-1,5 год.
Няма нормална и ненормална разлика! Важното е деца да има!
Точно така!
За децата най-добре е възможно най-малката разлика. 2 години според мен е най-добрата.
Лошото е, че родителите напоследък са станали твърде големи егоисти - единственото, за което се мисли как да е по-лесно. Нищо друго.
Хора, вие не знаете ли колко е хубаво да имате брат или сестра на възраст близа до вашата? Защо не се погледне и от страната на децата. Нещо не си представям как 5-годишно момиче може да се разбира с 17-годишната си кака, това са различни поколения. Дори и много да се обичат, не виждам да имат общи допирни точки.
Няма нищо по-хубаво от детство, прекарано с брат или сестра. Заспиват и си говорят вечер в стаята, играят си, е и посбийват се, но целият им живот минава с много по-близък живот, който е различен от мама, татко или баба, а същевременно е много повече от приятел, защото го имаш завинаги.
Лошото е, че родителите напоследък са станали твърде големи егоисти - единственото, за което се мисли как да е по-лесно. Нищо друго.
Хора, вие не знаете ли колко е хубаво да имате брат или сестра на възраст близа до вашата? Защо не се погледне и от страната на децата. Нещо не си представям как 5-годишно момиче може да се разбира с 17-годишната си кака, това са различни поколения. Дори и много да се обичат, не виждам да имат общи допирни точки.
Няма нищо по-хубаво от детство, прекарано с брат или сестра. Заспиват и си говорят вечер в стаята, играят си, е и посбийват се, но целият им живот минава с много по-близък живот, който е различен от мама, татко или баба, а същевременно е много повече от приятел, защото го имаш завинаги.