На моите разликата им е четери години и половина.Чувам мнения че при по малка разлика трудно се гледат.Ако е над десет години?кажете вашето мнение.
- Публикувана: 10 септ. 2008, 11:20 ч.
- Последно мнение: 12 септ. 2008, 21:06 ч.
Колко години според вас е нормално да е разликата между децата?
Ами не знам има ли въобще нормална разлика.Има хора, които искат децата им да са с малка разлика (1-2 год.), за да ги отгледат заедно, да си играят.Има и други, които искат разлика 7-8, 10 год. за да уж по-лесно (не мога да кажа така ли е).Всеки си го усеща по различен начин.
...или когато по-голямото е в първи клас, да се роди бебето, за да може майката да си е в къщи.
Аз пък се върнах на работа след второто раждане точно в деня, когато голямото ми дете започна първи клас. Нямаше нужда да си стоя у дома.
Няма нормална и ненормална разлика. Има такава, която е удобна на конкретни хора в конкретна ситуация. При нас се случва да раждам през 7 години. Е, ако решим да имаме и четвърто дете, вероятно няма да отлагаме толкова дълго.
Нормално е, когато родителите имат желание и когато бебето стане. Не винаги нещата се случват по поръчка.
Лично за мен най-добре е разлика от няколко минути, ама не всеки успява
. При моите деца разликата е 2 мин. и е супер - като бебета нямаше разлика дали ще сменя 1 или 2 памперса и дали ще дам 1 или 2 шишета с мляко, а сега винаги си имат компания, забавляват се, грижат се една за друга и т.н. Имам приятелка, на която децата са с 2,5 г. разлика - едното е колкото моите, другото е още на 1 г. и половина - опредлено й е трудно с бебе и малък палавник. Следващото пък сме го планирали за след около 8-12 г. (когато дойде) - т.е. разлика между 12 и 16 г., която пък е перфектна (за мен) за 3-то дете - само да не ме дострашее, че ще съм на 40+.
Няма общовалидно правило.
Лично за мен най-добре е разлика от няколко минути, ама не всеки успява
. При моите деца разликата е 2 мин. и е супер - като бебета нямаше разлика дали ще сменя 1 или 2 памперса и дали ще дам 1 или 2 шишета с мляко, а сега винаги си имат компания, забавляват се, грижат се една за друга и т.н. Имам приятелка, на която децата са с 2,5 г. разлика - едното е колкото моите, другото е още на 1 г. и половина - опредлено й е трудно с бебе и малък палавник. Следващото пък сме го планирали за след около 8-12 г. (когато дойде) - т.е. разлика между 12 и 16 г., която пък е перфектна (за мен) за 3-то дете - само да не ме дострашее, че ще съм на 40+.Няма общовалидно правило.
Ами според мен от 5 до 7-8 год е най добре.....
Моите двете госпожици имат 12 год.разлика и преди да забрименея си мислех,че е добре,но вече съм повече от сигурна,че разликата е твърде голяма....даже сега като се позамислямай 5 год.е най добре....даже и по малко......но както дойде на практика
Моите двете госпожици имат 12 год.разлика и преди да забрименея си мислех,че е добре,но вече съм повече от сигурна,че разликата е твърде голяма....даже сега като се позамислямай 5 год.е най добре....даже и по малко......но както дойде на практика
При мен двете ми дъщери са с 10 години разлика и мисля, че е добре. Въпреки, че нямах намерение да е повече от 7-8г. Така успяваш пълноценно да се порадваш на порастването на всяко едно от децата ти. Не си представям, наприме, да си имам детенце във възрастта на хилядите въпроси и в същото време да отглеждам кърмаче. Бих полудяла! 
Това е индивидуално решение на всеки родител, според неговото усещане и готовност. Няма привилно или не, щом е избрано, значи е точното.
Това е индивидуално решение на всеки родител, според неговото усещане и готовност. Няма привилно или не, щом е избрано, значи е точното.
Не знам коя е нормална разлика,
но..едно знам,моите са с три години разлика и тя не нормална..
но..едно знам,моите са с три години разлика и тя не нормална..
Няма правило. Думата "нормално" не е много уместна, когато се касае за подобен въпрос.
Имам близко семейство, чиито деца са с 16 години разлика, просто малката беше изненада, ако мога така да се изразя и въпреки, че не звучи много "нормално", смея да твърдя, че са чудесно семейство.
Имам близко семейство, чиито деца са с 16 години разлика, просто малката беше изненада, ако мога така да се изразя и въпреки, че не звучи много "нормално", смея да твърдя, че са чудесно семейство.
Няма нормална и ненормална разлика! Важното е деца да има!
Или трябва да са едно след друго, за да растат заедно, да играят, да заговорничат, или когато по-голямото е в първи клас, да се роди бебето, за да може майката да си е в къщи.
Ама то както дойде ,понякога стават и непредвидени ситуации.
Ама то както дойде ,понякога стават и непредвидени ситуации.
И аз съм на това мнение.
Ние пропуснахме малката разлика.
Сега чакаме предучилищната.
Всяка разлика е нормална, но не всяка ни прави близки завинаги с братята и сестрите ни (а те остават най-близките хора в живота ни, опора и отдушник).
Имам 2 сестри - с едната разликата ни е 6 години (живее на 15 минути пеша от нас), а с другата 1 година и 10 месеца (живее в чужбина). Познайте от първи път с коя съм си била по-близка и като малка и сега (въпреки разстоянията). И двете си ги обичам, но с по-малката се разбираме от половин дума.
Когато бях в първи клас (и играех на кукли) голямата ходеше по гаджета
....
Никога не можахме да станем "на един акъл". Затова пък сега съм много близка с дъщерите и
Имам 2 сестри - с едната разликата ни е 6 години (живее на 15 минути пеша от нас), а с другата 1 година и 10 месеца (живее в чужбина). Познайте от първи път с коя съм си била по-близка и като малка и сега (въпреки разстоянията). И двете си ги обичам, но с по-малката се разбираме от половин дума.
Когато бях в първи клас (и играех на кукли) голямата ходеше по гаджета
....Никога не можахме да станем "на един акъл". Затова пък сега съм много близка с дъщерите и
Ако някой иска да има повече от 1 дете,какво значение има разликата?Брат ми е с 10 години по-мальк от мен.Майка само ме хвали колко сьм и помагала,а с брат ми сме си най-добрите приятели.Моите деца са с 1год.и 8 мес. разлика.Боже,само се бият за играчки 
От нас зависи как ще ги вьзпитаме да се разбират за в бьдеще 
От нас зависи как ще ги вьзпитаме да се разбират за в бьдеще Въобще не си представам как се гледат 2 деца с каквато и да е 
разлика
разлика 
Аз предпочитах малка разлика, но като гледам как вървят нещата няма да стане мой та. При малката разлика децата порастват заедно, играят си едно с друго, помагат си - вярно че на родителите им идва малко на нагорнище ама... При по-голямата разлика плюса е,че по-голямото дете може да помага.
Колкото родителите си преценят и както стане. Ако трябваше да слушам, че голямата разлика 10 години е по- добрата означава да си имах само 1 детенце. Всеки се съобразява и с годините си и с всичко. А и важно е кога ще стане работата, че някога колкото и да го плануваш, не се получава точно така.
Няма такова нещо като "нормална" разлика. Съответно няма и "ненормална". В крайна сметка, всеки си преценява силите и възможностите и решава да има или не още деца, след първото и кога е готов за това. Много зависи от случая, от начина на живот, от това как е потръгнало с първото дете, от желанието и пр. Моите деца са с 5 години разлика. Трябваше ми време да поискам второ дете, трябваше ми време да си повярвам, че мога да го гледам по същия начин, трябваше ми време да разбера, че за първото ми дете ще е по-хубаво, ако си има братче или сестричка и т.н....Не знам дали 5 години е перфектната разлика, но на мен тази разлика ми е страшно удобна, улеснява ме, дава ми възможност спокойно да си разпределям времето между двете деца, да имам такова и за себе си, а на всичкото отгоре, те са си доста близки и много се обичат. 
Всяка разлика е нормална, но не всяка ни прави близки завинаги с братята и сестрите ни (а те остават най-близките хора в живота ни, опора и отдушник).
Имам 2 сестри - с едната разликата ни е 6 години (живее на 15 минути пеша от нас), а с другата 1 година и 10 месеца (живее в чужбина). Познайте от първи път с коя съм си била по-близка и като малка и сега (въпреки разстоянията). И двете си ги обичам, но с по-малката се разбираме от половин дума.
Когато бях в първи клас (и играех на кукли) голямата ходеше по гаджета ....
Никога не можахме да станем "на един акъл". Затова пък сега съм много близка с дъщерите и
Имам 2 сестри - с едната разликата ни е 6 години (живее на 15 минути пеша от нас), а с другата 1 година и 10 месеца (живее в чужбина). Познайте от първи път с коя съм си била по-близка и като малка и сега (въпреки разстоянията). И двете си ги обичам, но с по-малката се разбираме от половин дума.
Когато бях в първи клас (и играех на кукли) голямата ходеше по гаджета
....Никога не можахме да станем "на един акъл". Затова пък сега съм много близка с дъщерите и
Според мен разликата изобщо не е показател за близост - ние с брат ми имаме 10 год. разлика /той е по-голям/ и винаги сме се разбирали чудесно, продължаваме и до този момент, винаги и за вс. мога да разчитам на него. Но пък познавам такива и с малка разлика, които изобщо не се разбират, так че всичко си е строго индивидуално, а най-вероятно зависи от самото семейство.
Като чета някои от отговорите, ми дожалява за вторите деца и мисля, че задаването и обсъждането на този въпрос трябва да се забрани с текст в наказателния кодекс... тя простотията верно по хората само се срещала...
Като чета някои от отговорите, ми дожалява за вторите деца и мисля, че задаването и обсъждането на този въпрос трябва да се забрани с текст в наказателния кодекс... тя простотията верно по хората само се срещала...
Няма нормална и ненормална разлика! Важното е деца да има!
Като чета някои от отговорите, ми дожалява за вторите деца и мисля, че задаването и обсъждането на този въпрос трябва да се забрани с текст в наказателния кодекс... тя простотията верно по хората само се срещала...
Имам приятелка (на моята възраст) с 13 години по- малко "братче". Ами... Брат й си имаше 2 майки. Тя пък никога не е имала брат...
Каква е "нормалната" разлика?
Не знам. Нито дали има такава. Но ако разликата е такава, че да са равностойни при... хм, физически сблъсък помежду си, поне ще са... ами, равни.
ПС Имам 1 дете и година и половина разлика с брат си. За нас това е перфектно. Как се е справила майка ми... ами, не знам - аз съм била "о другата страна".
Вероятно малката разлика е добро за децата, а голямата - за майката.
Всъщност, родителите на деца с голяма разлика изобщо никога нямат / не са имали 2 или повече деца - имат 2 или няколко пъти по едно.
Така го виждат и самите деца.
Каква е "нормалната" разлика?
Не знам. Нито дали има такава. Но ако разликата е такава, че да са равностойни при... хм, физически сблъсък помежду си, поне ще са... ами, равни.
ПС Имам 1 дете и година и половина разлика с брат си. За нас това е перфектно. Как се е справила майка ми... ами, не знам - аз съм била "о другата страна".
Вероятно малката разлика е добро за децата, а голямата - за майката.
Всъщност, родителите на деца с голяма разлика изобщо никога нямат / не са имали 2 или повече деца - имат 2 или няколко пъти по едно.
Така го виждат и самите деца.
Това дали децата стават близки след време не зависи само от разликата.
Съпругът ми е по-голям от сестра си само с 3 години и никога не са били близки-нито като деца, нито пък сега.
Той е по-близък и много повече споделя с първата си братовчедка, с която имат месец разлика.
А сестра му с братовчед си- 10 г. по-голям от нея.
Все пак тук освен години роля играе и възпитанието и характера на тези вече пораснали деца.
Съпругът ми е по-голям от сестра си само с 3 години и никога не са били близки-нито като деца, нито пък сега.
Той е по-близък и много повече споделя с първата си братовчедка, с която имат месец разлика.
А сестра му с братовчед си- 10 г. по-голям от нея.
Все пак тук освен години роля играе и възпитанието и характера на тези вече пораснали деца.
Разликата на моите деца е три години и смятам това за чудесно.
Аз имам две сестри - голямата е две години по-голяма от мен и се разбираме чудесно, а с малката разликата ни е 8 години - почти нямаме допирни точки, в смисъл тя си има приятелки, с които е много по-близка от колкото с мен, но все пак смятам, че въпроса с близостта и връзката с разликата в годините е относителен.
Аз имам две сестри - голямата е две години по-голяма от мен и се разбираме чудесно, а с малката разликата ни е 8 години - почти нямаме допирни точки, в смисъл тя си има приятелки, с които е много по-близка от колкото с мен, но все пак смятам, че въпроса с близостта и връзката с разликата в годините е относителен.
Имам приятелка (на моята възраст) с 13 години по- малко "братче". Ами... Брат й си имаше 2 майки. Тя пък никога не е имала брат...
Каква е "нормалната" разлика?
Не знам. Нито дали има такава. Но ако разликата е такава, че да са равностойни при... хм, физически сблъсък помежду си, поне ще са... ами, равни.
ПС Имам 1 дете и година и половина разлика с брат си. За нас това е перфектно. Как се е справила майка ми... ами, не знам - аз съм била "о другата страна".
Вероятно малката разлика е добро за децата, а голямата - за майката.
Всъщност, родителите на деца с голяма разлика изобщо никога нямат / не са имали 2 или повече деца - имат 2 или няколко пъти по едно.
Така го виждат и самите деца.
Каква е "нормалната" разлика?
Не знам. Нито дали има такава. Но ако разликата е такава, че да са равностойни при... хм, физически сблъсък помежду си, поне ще са... ами, равни.
ПС Имам 1 дете и година и половина разлика с брат си. За нас това е перфектно. Как се е справила майка ми... ами, не знам - аз съм била "о другата страна".
Вероятно малката разлика е добро за децата, а голямата - за майката.
Всъщност, родителите на деца с голяма разлика изобщо никога нямат / не са имали 2 или повече деца - имат 2 или няколко пъти по едно.
Така го виждат и самите деца.
Аз не разбрах - всички деца ли го виждат така? Малко крайно ми се струва да се говори от името на всички. Аз лично писах по-горе, и то от собствен опит, че няма такава зависимост. И определено смятам, че имам брат
, той, също предполагам, знае, че има още едно дете в семейството /пак да уточня, че е по-голям с 10 год./ И тази разлика винаги е била и продължава да бъде много добра за нас. Не смятам, че това е нещо лошо.Наистина, децата не се гледат едновременно, но не мисля, че някой губи от това, било то родител или дете.
Кати АБВ винаги е много в час с нещата,един роден философ е тя.Искрено ме забавляват мненията й.Като майка на деца с голяма разлика те уверявам кати,че в думите ти няма и грам истина.Децата са си деца,и грижите около големите деца са дори доста повече,отколкото около малките.
На Кrisal и Северина
Изобщо не разбирам какво имаш предвид...
Предполагам, че има предвид, че прекалено разумно и планирано подхождаме към зачеването на второто дете. Според мен прекалява в оценките.
Мразя да се заяждам и сега не го правя. Смятам обаче, че той го прави. Колкото до твоето предположение-да, вероятно той това има предвид-негово си е мнението...Аз обаче не знам друг начин да се подхожда към най-сериозното нещо в живота, освен с максимално количество разум. Чувствата и чистите емоции са следствие или прекрасната подправка (както щеш го наречи), но не са единственото и не трябва да са.
Мисля, че stefani6 Ви го е казала какво имам предвид, но с нежна кашмирена ръкавица. Никъде в поста си не съм цитирал и назовал име или казал обидна дума към някого, за да стигате до извода че се заяждам, но явно нещо някъде не наред. Обичам да съм краен в оценките си, за да не остана неразбран, както обичам да казвам привърженик съм на шоковата терапия, но да планираш дете до месец или година
Все едно ако забременееш извън плана и кво?
Дете се прави с желание и любов, а не с математика - това искам да Ви кажа! И не ми се заяжда с никой, просто това е безмислена тема така зададена. Друго щях да кажа ако беше - Споделете как отглеждате децата с различна разлика в годините или нещо от сорта, защото по стечение на обстоятелствата разликата при моите е 20г., но...продължавайте да философствате!
Като чета някои от отговорите, ми дожалява за вторите деца и мисля, че задаването и обсъждането на този въпрос трябва да се забрани с текст в наказателния кодекс... тя простотията верно по хората само се срещала...
Мисля, че stefani6 Ви го е казала какво имам предвид, но с нежна кашмирена ръкавица. Никъде в поста си не съм цитирал и назовал име или казал обидна дума към някого, за да стигате до извода че се заяждам, но явно нещо някъде не наред. Обичам да съм краен в оценките си, за да не остана неразбран, както обичам да казвам привърженик съм на шоковата терапия, но да планираш дете до месец или година
Все едно ако забременееш извън плана и кво?Дете се прави с желание и любов, а не с математика - това искам да Ви кажа! И не ми се заяжда с никой, просто това е безмислена тема така зададена. Друго щях да кажа ако беше - Споделете как отглеждате децата с различна разлика в годините или нещо от сорта, защото по стечение на обстоятелствата разликата при моите е 20г., но...продължавайте да философствате!
Такова понятие "нормално" в това отношение едва ли съществува. Аз бих искала да имам породени деца, за да ги изгледам наведнъж и да тръгна на работа, колкото и много да е трудно това. От друга страна, хубаво е да има разлика, да речем, от около 6 години, за да може по-голямото дете да помага в отглеждането на по-малкото. Ама за самите деца не е чак толкова добре. Няма да са си толкова близки, просто защото ще имат различни интереси заради възрастовата им разлика. Но и тъкмо дадеш едното дете на градина, тръгнеш на работа, влезеш в ритъм и хоп - второ дете и пак наново. Аз предпочитам породени деца, родени едно след друго, с разлика 1-1,5 год.
Няма нормална и ненормална разлика! Важното е деца да има!
Точно така!
За децата най-добре е възможно най-малката разлика. 2 години според мен е най-добрата.
Лошото е, че родителите напоследък са станали твърде големи егоисти - единственото, за което се мисли как да е по-лесно. Нищо друго.
Хора, вие не знаете ли колко е хубаво да имате брат или сестра на възраст близа до вашата? Защо не се погледне и от страната на децата. Нещо не си представям как 5-годишно момиче може да се разбира с 17-годишната си кака, това са различни поколения. Дори и много да се обичат, не виждам да имат общи допирни точки.
Няма нищо по-хубаво от детство, прекарано с брат или сестра. Заспиват и си говорят вечер в стаята, играят си, е и посбийват се, но целият им живот минава с много по-близък живот, който е различен от мама, татко или баба, а същевременно е много повече от приятел, защото го имаш завинаги.
Лошото е, че родителите напоследък са станали твърде големи егоисти - единственото, за което се мисли как да е по-лесно. Нищо друго.
Хора, вие не знаете ли колко е хубаво да имате брат или сестра на възраст близа до вашата? Защо не се погледне и от страната на децата. Нещо не си представям как 5-годишно момиче може да се разбира с 17-годишната си кака, това са различни поколения. Дори и много да се обичат, не виждам да имат общи допирни точки.
Няма нищо по-хубаво от детство, прекарано с брат или сестра. Заспиват и си говорят вечер в стаята, играят си, е и посбийват се, но целият им живот минава с много по-близък живот, който е различен от мама, татко или баба, а същевременно е много повече от приятел, защото го имаш завинаги.
Аз исках породени деца-колкото по-малка разлика, толкова по-добре. С мъжа ми започнахме "да се мъчим" 
За второ още когато синковеца навърши 6 месеца. Да, ама някой отгоре беше решил друго-заради кърменето (при мен това се оказа единствения неприятен ефект на кърменето) менструацията ми така и не се възстанови. Когато малкия направи година и половина целенасочено започнах да разреждам кърменията за да ми се възстанови цикъла и да забременея. Е, успях да забременея още с първата овулация (така и не ми дойде менструацията и много се забавлявам с лекарите като ме питат за последен цикъл и отговоря 05.11.2005 г.) и сега ще имаме деца с голяма разлика-2.5 г. След няколко месеца ще мога да споделя дали е лесно да се гледат, но ми се струва че ще ми е много леко-Алекс е вече разумно дете, всичко може да му се обясни, с него е много лесно да се оправям. Но на мен лично майчинството ми се струва лесна и приятна задача-с нетърпение чакам да изляза в отпуск по майчинство ида си се занимавам с бебе и дете
За мен всяка разлика между децата е добра, но все още си мечтая за породени дечица, може пък третото да ме изненада.....
За второ още когато синковеца навърши 6 месеца. Да, ама някой отгоре беше решил друго-заради кърменето (при мен това се оказа единствения неприятен ефект на кърменето) менструацията ми така и не се възстанови. Когато малкия направи година и половина целенасочено започнах да разреждам кърменията за да ми се възстанови цикъла и да забременея. Е, успях да забременея още с първата овулация (така и не ми дойде менструацията и много се забавлявам с лекарите като ме питат за последен цикъл и отговоря 05.11.2005 г.) и сега ще имаме деца с голяма разлика-2.5 г. След няколко месеца ще мога да споделя дали е лесно да се гледат, но ми се струва че ще ми е много леко-Алекс е вече разумно дете, всичко може да му се обясни, с него е много лесно да се оправям. Но на мен лично майчинството ми се струва лесна и приятна задача-с нетърпение чакам да изляза в отпуск по майчинство ида си се занимавам с бебе и дете За мен всяка разлика между децата е добра, но все още си мечтая за породени дечица, може пък третото да ме изненада.....
Различните ситуации / малка - голяма разлика / имат различни плюсове и минуси. Зависи кои за кого са важни. Може би, подсъзнателно, човек следва модела на родителите си, ако е харесвал семейството си - каквато е била разликата между децата, му се струва най-подходяща. Важното е родителите да са готови за второто дете, да го искат, както са искали първото, в някакъв смисъл да са си починали, да са "забравили"трудностите в началото.
Мисля си,че за децата е хубава малката разлика, а за родителите - по-скоро голямата. Направихме нещо средно, според мен. Нито малка, нито голяма. Което от своя страна предизвиква въпроса - за кого е хубаво въобще?!
Шегувам се, тази разлика - 5г.5м. ми се струва добра.
Мисля си,че за децата е хубава малката разлика, а за родителите - по-скоро голямата. Направихме нещо средно, според мен. Нито малка, нито голяма. Което от своя страна предизвиква въпроса - за кого е хубаво въобще?!
Шегувам се, тази разлика - 5г.5м. ми се струва добра.
За децата най-добре е възможно най-малката разлика. 2 години според мен е най-добрата.
Лошото е, че родителите напоследък са станали твърде големи егоисти - единственото, за което се мисли как да е по-лесно. Нищо друго.
Хора, вие не знаете ли колко е хубаво да имате брат или сестра на възраст близа до вашата? Защо не се погледне и от страната на децата. Нещо не си представям как 5-годишно момиче може да се разбира с 17-годишната си кака, това са различни поколения. Дори и много да се обичат, не виждам да имат общи допирни точки.
Няма нищо по-хубаво от детство, прекарано с брат или сестра. Заспиват и си говорят вечер в стаята, играят си, е и посбийват се, но целият им живот минава с много по-близък живот, който е различен от мама, татко или баба, а същевременно е много повече от приятел, защото го имаш завинаги.
Лошото е, че родителите напоследък са станали твърде големи егоисти - единственото, за което се мисли как да е по-лесно. Нищо друго.
Хора, вие не знаете ли колко е хубаво да имате брат или сестра на възраст близа до вашата? Защо не се погледне и от страната на децата. Нещо не си представям как 5-годишно момиче може да се разбира с 17-годишната си кака, това са различни поколения. Дори и много да се обичат, не виждам да имат общи допирни точки.
Няма нищо по-хубаво от детство, прекарано с брат или сестра. Заспиват и си говорят вечер в стаята, играят си, е и посбийват се, но целият им живот минава с много по-близък живот, който е различен от мама, татко или баба, а същевременно е много повече от приятел, защото го имаш завинаги.
Не мисля, че родителите са станали станали егоисти.
Просто такива са обстоятелствата.
Просто на повечето родители им трябват пари, за да изхранват вече роденото, а не им липсва желание за още деца.
Не искам да се отклонявам от темата, но ако съпругът ти работи за 500 лв., а ти получаваш майчинство от една минимална работна заплата, как наистина да оцелееш физически да изгледаш две или повече деца?
Франческа Салиери 
Не може някой да съди всички родители,без да ги познава и без да знае за какво става дума
Аз ще отговоря на _nora_:не,мила,не знам какво е да имаш близък до твоята възраст брат или сестра-нямам,а и мъжа ми няма,така,че ние си определяме каква разлика искаме за децата си.И съм егоист-да,нека само циганите не са егоисти... 
За мен нормална е 4-5 години разлика-толкова мисля и децата ми да имат.И не е вярно,че когато-тогава,то не ставало по поръчка-става,защо да не става-дъщеря ми стана по поръчка,защо и второто да не стане?Ако стане не по поръчка няма да го върна я......
Не може някой да съди всички родители,без да ги познава и без да знае за какво става дума
Аз ще отговоря на _nora_:не,мила,не знам какво е да имаш близък до твоята възраст брат или сестра-нямам,а и мъжа ми няма,така,че ние си определяме каква разлика искаме за децата си.И съм егоист-да,нека само циганите не са егоисти... За мен нормална е 4-5 години разлика-толкова мисля и децата ми да имат.И не е вярно,че когато-тогава,то не ставало по поръчка-става,защо да не става-дъщеря ми стана по поръчка,защо и второто да не стане?Ако стане не по поръчка няма да го върна я......
Много глупав въпрос, с извинение. По-добре да беше попитала, коя разлика е по-добра, голямата или малката, например.
Аз около себе си имам много примери, при които деца с голяма и малка разлика са си близки
Разликата между моите деца ще е около година и осем месеца, винаги съм искала деца с малка разлика, така съм преценила за себе си Други майчета предпочитат по-голяма разлика, напълно ги разбирам, в крайна сметка важното е да има здрави и палави дечица
Аз около себе си имам много примери, при които деца с голяма и малка разлика са си близки
Разликата между моите деца ще е около година и осем месеца, винаги съм искала деца с малка разлика, така съм преценила за себе си
Други майчета предпочитат по-голяма разлика, напълно ги разбирам, в крайна сметка важното е да има здрави и палави дечица 
разлика в годините между децата.