Аз вярвам,имам такова приятелство с жена и с годините това приятелство е устояло на много неща,имаме тайни пазим си ги добре,знам,че мога да разчитам на нея и тя на мен.
Имам....добре, че е тя
- Публикувана: 7 септ. 2008, 15:41 ч.
- Последно мнение: 29 ян. 2009, 17:39 ч.
Приятелство
Имам....добре, че е тя
В повечето случаи приятелите на мъжа стават семейни приятели, а женските приятелства отива във втора глуха, след като се изпоженят, особено ако мъжа не ги "одобри". 
Да, виждала съм и аз много такива. Конкретният случай - още преди въпросната приятелка да се омъжи гаджето и реши, че не сме достойни за неговата компания. Което пък ме вкара в размисли и осъзнах, че щом тя му позволява да я откъсне от приятелите и, то такива не и трябват и прекратихме връзката. Въпросния пич беше разкаран малко по-късно, но какво от това? Аз вече не я уважавах, а за мен е необходимо и да уважавам приятелките си, освен да ги обичам.
Никога не позволих на мъжа си да ми определя приятелите - те са такива и това е, приемаш ги така, както приемаш семейството ми, те са житейски факт. И знате ли какво - получи се, сега семейните ни приятели са и моите приятелки и мъжете им, и неговите приятели и жените им, но по-често се виждаме с първите.
Аз вярвам,имам такова приятелство с жена и с годините това приятелство е устояло на много неща,имаме тайни пазим си ги добре,знам,че мога да разчитам на нея и тя на мен.
Но истинските приятели се броят на пръсти.
Имам една единствена... от деца сме приятелки. Останалите са познати.
По отношение на мъжете приятели, да имам такива, но като се замисля
с повечето сме минали и през креватния сектор 
Ей, на това му викам "да си знаете кътните зъби" 
На мъжко, чуждо рамо не ми се плаче, ако имам грижи, пак ще се стигне до утешаванка не дай си боже секс, затова си имам Приятелка. Моето мнение за приятелството не е никак романтично. По-скоро е практично и се състои от няколко прости правила:
1. Никой не може да ми бъде по-добър приятел, от колкото мога да си бъда сама на себе си.
2. Никой приятел няма да ми подаде ръка, ако веднъж съм го ухапала по нея, колкото и да му обяснявам, че съм нямала друг избор.
3. Мъжете могат да ми бъдат приятели и то много добри приятели, само ако не отговарят на критериите ми за Мъж.
4. Не очаквам някой да помисли първо за мен и след това за себе си. Тази излишна романтика е развалила много приятелства...
5. Колкото повече мога да простя на един човек, толкова по-високо в стълбицата на приятелстово ми стои той.
1. Никой не може да ми бъде по-добър приятел, от колкото мога да си бъда сама на себе си.
2. Никой приятел няма да ми подаде ръка, ако веднъж съм го ухапала по нея, колкото и да му обяснявам, че съм нямала друг избор.
3. Мъжете могат да ми бъдат приятели и то много добри приятели, само ако не отговарят на критериите ми за Мъж.
4. Не очаквам някой да помисли първо за мен и след това за себе си. Тази излишна романтика е развалила много приятелства...
5. Колкото повече мога да простя на един човек, толкова по-високо в стълбицата на приятелстово ми стои той.
Да, все още се среща /макар и рядко/ истинско приятелство и аз твърдо вярвам в него! Имам приятелка още от 4-ти клас,която е далече от мене,но още пазим обичта и добрите чувства 1 към друга.Имах такива с които с течение на времето станахме просто добри познати-всеки пое по своя жит. път. Имах и 1 която ме предаде, но тя просто не е била истинска. Аз лично съм човек, който е готов да помогне утеши и стопли всеки,който е внужда, та камо ли за приятел или близък. Мисля,че никога до сега не съм разочаровала приятелите си идавам винаги най-доброто то себе си. В момента имам 7 приятелки и те всичките са християни. Убедена съм,че
са истински и искрени като мене, защото не веднъж са ми го доказвали в трудни эа мен моменти и знам, че и през нощта да ги потърся,ще се отзоват. Имам и други, които ме считат за приятелка и аз няма да предам доверието им, но аз не мога да им се доверя безрезервно.
На всички от вас,които сте верни идобри приятели-- вярвайте и останете такива до край!
Сърдечно ви поздравявам!
са истински и искрени като мене, защото не веднъж са ми го доказвали в трудни эа мен моменти и знам, че и през нощта да ги потърся,ще се отзоват. Имам и други, които ме считат за приятелка и аз няма да предам доверието им, но аз не мога да им се доверя безрезервно.
На всички от вас,които сте верни идобри приятели-- вярвайте и останете такива до край!
Сърдечно ви поздравявам! Мисля, че малко са жените, които имат нужда от по близки отношения извън връзката си с партньора си.
Какво става, когато този съпруг си отиде? При мама, при друга жена, ей така... А вие, заложили всичко на него, сте отхвърлили приятелките си?
Вие ми кажете какво става? Това виждам около мен. Жените са много зависими от мъжете си или може би това им харесва и рядко имат приятелки извън семейните общи такива.
В повечето случаи приятелите на мъжа стават семейни приятели, а женските приятелства отива във втора глуха, след като се изпоженят, особено ако мъжа не ги "одобри".
Всичко не бива да се залага никога само на един човек, бил той съпруг или приятелка. Както единия може да си отиде, така може да си отиде и другия.
Приятел не се става, то се усеща и е от душа.
Обикновените социални контакти за мен не са приятелство.
Много момичета си мислят, че някой като ти е приятел вечно трябва да се съгласява с теб, да цари единогласие винаги.И някак жените в това си желание да сме все съгласни с другата, започваме да трупаме неизказана неприязън, която понякога си прераства в чиста злоба. Аз с годините установих, че мога да нарека приятел/ка, човек, с когото освен че съм преживяла доста неща, съм и поспорила за доста въпроси, но различните виждания за някои неща не са попречили на добрите ни взаимотношения.
Здравейте! Много интересен е въпроса за приятелството.Аз съм си патила от "най-добра" приятелка .Жена с която сме отрасли от малки и сме споделяли всички най-лични неща,ме предаде 
Оказа се ,че моите тайни не са тайна за мнозина...И когато тази моя приятелка нямаше изгода от мен -изчезна.Вече толкова години, нито сме се чули, нито виждали.Сега имам приятелки, но за кафе и раздумка само.Доверявам се единствено на себе си вече 
Оказа се ,че моите тайни не са тайна за мнозина...И когато тази моя приятелка нямаше изгода от мен -изчезна.Вече толкова години, нито сме се чули, нито виждали.Сега имам приятелки, но за кафе и раздумка само.Доверявам се единствено на себе си вече
Убдедих се наскоро,че няма истинско приятелство,има интереси и интриги,поне между жените..Мои приятелки с които сме от деца така извъртяха нещата ,че ме изкараха ,че аз съм крива за нещо което незнам и решиха повече да не контактуваме,което всъщност е по добре за мен,защото ги разбрах какви са станали в действителност...
Когато с приятелите те свързва нещо истинско, това приятелство никога не може да бъде предадено. Благодарна съм, че имам такива приятелки. Нямаме нужда всеки ден да се виждаме, да пием кафе и т.н, но знам, че и след 20 години да се срещнем "онова" специалното, което ни свързва ще е там, няма как да се изгуби!
Когато с приятелите те свързва нещо истинско, това приятелство никога не може да бъде предадено. Благодарна съм, че имам такива приятелки. Нямаме нужда всеки ден да се виждаме, да пием кафе и т.н, но знам, че и след 20 години да се срещнем "онова" специалното, което ни свързва ще е там, няма как да се изгуби!