Приятелство между жени - абсурд 
По скоро е състезание 
По скоро е състезание - Публикувана: 7 септ. 2008, 15:41 ч.
- Последно мнение: 29 ян. 2009, 17:39 ч.
Приятелство
Вярвам в приятелството м/у жените (но аз не влагам такъв смисъл в думата за който се интересуваш).
Имам приятелки с които мога да изляза на кафе, вечер по женски, да се оплача ако детето е болно, но дотам.100 % доверие нямам на никого, не разкривам някакви съкровени тайни.Има неща които и с мъжа ми не мога да споделя.
Честно казано за себе си съм открила най-добрия вариант в приятелството.Споделям и търся помощ да някакво ниво.Същото се отнася и за приятелките ми - не обичам да ми споделят мнооого лични неща.Предпочитам да не знам и да споделяме повече радостите...
Имам приятелки с които мога да изляза на кафе, вечер по женски, да се оплача ако детето е болно, но дотам.100 % доверие нямам на никого, не разкривам някакви съкровени тайни.Има неща които и с мъжа ми не мога да споделя.
Честно казано за себе си съм открила най-добрия вариант в приятелството.Споделям и търся помощ да някакво ниво.Същото се отнася и за приятелките ми - не обичам да ми споделят мнооого лични неща.Предпочитам да не знам и да споделяме повече радостите...
Мисля, че малко са жените, които имат нужда от по близки отношения извън връзката си с партньора си.
Какво става, когато този съпруг си отиде? При мама, при друга жена, ей така... А вие, заложили всичко на него, сте отхвърлили приятелките си?
Толкова лесно ли става
По-скоро ревеш във форум БГ-МАМА и пускаш жалостиви теми, защото няма кой друг да те изслуша и подкрепи. Нормално, на зарязаните някога приятелки не им е до теб.
Не става лесно , но когато най - не очакваш се получава .Сменяш приоритетите си
Аз вярвам,имам такова приятелство с жена и с годините това приятелство е устояло на много неща,имаме тайни пазим си ги добре,знам,че мога да разчитам на нея и тя на мен.
Но истинските приятели се броят на пръсти.
И аз така мисля
Приятели много,но истинските са малко.Приятел е този,който в труден момент ти подаде ръка,който се радва на успехите ти и плаче на провалите.Но това са рядко срещани хора, а ценни.Имам 2-3 истински приятелки,с които ме делят 200км,но винаги са готови да помогнат в нужда.
Моето мнение за приятелството не е никак романтично. По-скоро е практично и се състои от няколко прости правила:
1. Никой не може да ми бъде по-добър приятел, от колкото мога да си бъда сама на себе си.
2. Никой приятел няма да ми подаде ръка, ако веднъж съм го ухапала по нея, колкото и да му обяснявам, че съм нямала друг избор.
3. Мъжете могат да ми бъдат приятели и то много добри приятели, само ако не отговарят на критериите ми за Мъж.
4. Не очаквам някой да помисли първо за мен и след това за себе си. Тази излишна романтика е развалила много приятелства...
5. Колкото повече мога да простя на един човек, толкова по-високо в стълбицата на приятелстово ми стои той.
Имам 2-3 приятелки, които са минали през проверката на времето и са устояли чинно. Имам и такива, които са се включили по-късно в списъка с кандидат-приятели, но въпреки това за изключително кратко време са се издигнали в статут "Много добър приятел". И разочарования съм имала и то от човек, на който залагах прекалено много и смятах за истински и стойностен.
Боля ме много... и още ме боли, но си прочитам по-често горните правила и се старая да гледам напред. Защото именно напред има толкова хора, които просто чакат да ги открия и оценя
1. Никой не може да ми бъде по-добър приятел, от колкото мога да си бъда сама на себе си.
2. Никой приятел няма да ми подаде ръка, ако веднъж съм го ухапала по нея, колкото и да му обяснявам, че съм нямала друг избор.
3. Мъжете могат да ми бъдат приятели и то много добри приятели, само ако не отговарят на критериите ми за Мъж.
4. Не очаквам някой да помисли първо за мен и след това за себе си. Тази излишна романтика е развалила много приятелства...
5. Колкото повече мога да простя на един човек, толкова по-високо в стълбицата на приятелстово ми стои той.
Имам 2-3 приятелки, които са минали през проверката на времето и са устояли чинно. Имам и такива, които са се включили по-късно в списъка с кандидат-приятели, но въпреки това за изключително кратко време са се издигнали в статут "Много добър приятел". И разочарования съм имала и то от човек, на който залагах прекалено много и смятах за истински и стойностен.
Боля ме много... и още ме боли, но си прочитам по-често горните правила и се старая да гледам напред. Защото именно напред има толкова хора, които просто чакат да ги открия и оценя
Мисля, че малко са жените, които имат нужда от по близки отношения извън връзката си с партньора си.
Какво става, когато този съпруг си отиде? При мама, при друга жена, ей така... А вие, заложили всичко на него, сте отхвърлили приятелките си?
Вие ми кажете какво става? Това виждам около мен. Жените са много зависими от мъжете си или може би това им харесва и рядко имат приятелки извън семейните общи такива.
В повечето случаи приятелите на мъжа стават семейни приятели, а женските приятелства отива във втора глуха, след като се изпоженят, особено ако мъжа не ги "одобри".
Всичко не бива да се залага никога само на един човек, бил той съпруг или приятелка. Както единия може да си отиде, така може да си отиде и другия.
Приятел не се става, то се усеща и е от душа.
Обикновените социални контакти за мен не са приятелство.
Ами никак не става
Не можеш да ги пренебрегваш години наред, или изключиш от живота си въобще, и когато останеш сама, да разчиташ, че ще ти предложаш рамо да поплачеш. Обикновено и те отдавна са те зачеркнали от списъка си, а кошче за отпадъци на никой не му се става. Особено за чужди хора. Виж т. 2 на Jade
Мисля, че приятелствата трябва да се пазят и поддържат. Любов - любов, но да се превръщаме в придатък на любимия, без собствени интереси и собствени приятели, не е в наша полза.
А иначе е нормално приятелствата с годините и промяната в семейното положение да се променят и редуцират. Накрая остават единици, но остават. Срещите не са всеки ден, но се срещате, забавлявате си, споделяте, помагате. И на връзката с мъжа действа здравословно.
Не можеш да ги пренебрегваш години наред, или изключиш от живота си въобще, и когато останеш сама, да разчиташ, че ще ти предложаш рамо да поплачеш. Обикновено и те отдавна са те зачеркнали от списъка си, а кошче за отпадъци на никой не му се става. Особено за чужди хора. Виж т. 2 на Jade
Мисля, че приятелствата трябва да се пазят и поддържат. Любов - любов, но да се превръщаме в придатък на любимия, без собствени интереси и собствени приятели, не е в наша полза.
А иначе е нормално приятелствата с годините и промяната в семейното положение да се променят и редуцират. Накрая остават единици, но остават. Срещите не са всеки ден, но се срещате, забавлявате си, споделяте, помагате. И на връзката с мъжа действа здравословно
.
Всичо това ми напомни за една моя позната, която твърди, че никога няма да се омъжи, защото не желае хората да я приемат като част от двойка.
Точно по този начин те възприемат семейните приятели. А това е жалко и никак не е приятелско.
В крайна сметка, преди да си част от двойка ти си личност и ако някой не може да те оцени като такава, значи не заслужава да се зове "Приятел".
Точно по този начин те възприемат семейните приятели. А това е жалко и никак не е приятелско.
В крайна сметка, преди да си част от двойка ти си личност и ако някой не може да те оцени като такава, значи не заслужава да се зове "Приятел".
