Още не мога да проумея кой реши Вивиан Лий да изиграе Скарлет О'Хара 
- Публикувана: 29 авг. 2008, 21:35 ч.
- Последно мнение: 3 септ. 2008, 18:11 ч.
Ревете ли на "Птиците умират сами"?
Е,тя повече се покриваше с представата ми за героинята,отколкото актрисата в онова измислено продължение,дето няма нищо общо с книгата.Нали го помните,въртят го по кабеларките.Чак я обвиняват в убийство.
Не, не съм ревала/ По-скоро ме хвана яд на отеца. Който се оказа алчен, подъл егоцентрик. Заради "кариера" се отказа от жената, която уж обича, заряза детето си и то в онези времена, когато самотна неомъжена майка е било явление, меко казано, нередовно, скандално и "грешно".
Не съм страдала по този негодник и мерзавец в расо. Виж, отец Ередиа е друго нещо. Силен характер.
Не съм страдала по този негодник и мерзавец в расо. Виж, отец Ередиа е друго нещо. Силен характер.
РИва аз, на всякакви книги си поревавам 
Аз и Стивън Книг чета, дето се питам всеки път защо се хващам, като ще ме е страх, та какво остава за ревливи книги
Птиците съм я чела таман на няколко езика досега - на бг, на немски и на енглиш и за мое изумление във всеки вариант има по нещо различно, което липсва в другите Предвид колко пъти съм я препрочитала, не обвинявам собствената си памет - явно има някакви редакторски виждания, особено в бг-превода, където бая са орязани примерно секс-сцените със съпруга Люк.
Аз и Стивън Книг чета, дето се питам всеки път защо се хващам, като ще ме е страх, та какво остава за ревливи книги
Птиците съм я чела таман на няколко езика досега - на бг, на немски и на енглиш и за мое изумление във всеки вариант има по нещо различно, което липсва в другите
Предвид колко пъти съм я препрочитала, не обвинявам собствената си памет - явно има някакви редакторски виждания, особено в бг-превода, където бая са орязани примерно секс-сцените със съпруга Люк.
По принцип не плача, но при особено вълнуващи моменти в книги или филми, някаква ужаааааасна буца ми застава в гърлото, и ми става едно такова тегаво и трудно за дишане... Понякога наистина ми се иска да се разрева с пълен глас, да се освободя от това задушаване, ама пусто не става 
Сцената от плажа определено ми е в личния "Топ 10" на най-вълнуващи моменти. И Ричард Чембърлейн беше невероятен в тази роля, да не забравяме, че тогава на екрана нямаше кой знае колко красиви мъже (като изключим Апостол Карамитев, Стефан Данаилов и Ален Делон
), така че появата му беше като свеж полъх за дамите, привикнали на суровите черти на Велко Кънев и Антон Радичев...
"Титаник" пък въобще не може да ме грабне, там историята на кораба ме вълнува много повече от изсмукания от пръстите "романс" между Леонардо и Кейт.
Колкото до екранизациите на книги, доста често ме разочароват - вече няколко седмици се самонавивам да отида да гледам "Любов по време на холера", но май няма да отида. Това ми е любимата книга и във вече двадесетгодишното ми общуване с нея хич, ама хич не ми се вписва Хавиер Бардем...
Сцената от плажа определено ми е в личния "Топ 10" на най-вълнуващи моменти. И Ричард Чембърлейн беше невероятен в тази роля, да не забравяме, че тогава на екрана нямаше кой знае колко красиви мъже (като изключим Апостол Карамитев, Стефан Данаилов и Ален Делон
), така че появата му беше като свеж полъх за дамите, привикнали на суровите черти на Велко Кънев и Антон Радичев..."Титаник" пък въобще не може да ме грабне, там историята на кораба ме вълнува много повече от изсмукания от пръстите "романс" между Леонардо и Кейт.
Колкото до екранизациите на книги, доста често ме разочароват - вече няколко седмици се самонавивам да отида да гледам "Любов по време на холера", но май няма да отида. Това ми е любимата книга и във вече двадесетгодишното ми общуване с нея хич, ама хич не ми се вписва Хавиер Бардем...
На Титаник ревах на сцената с потъването на кораба, Кейт и Лео не ме затрогнаха особено...
На Армагедон всеки път рева на сбогуването на Брус Уилис с Лив Тейлър.
На Наистина любов рева почти на целия филм.
Белият Бим, черното ухо така ме разрева като дете, че сега отказвам да го гледам.
На Отнесени от вихъра (книгата, а и филма) подсмърчам на смъртта на Мелани.
Мъжът ми още ме бъзика как като пресни гаджета съм му съсипала една тениска, омазвайки я със спирала, докато гледахме Волният Уили (за една косатка)
На Армагедон всеки път рева на сбогуването на Брус Уилис с Лив Тейлър.
На Наистина любов рева почти на целия филм.
Белият Бим, черното ухо така ме разрева като дете, че сега отказвам да го гледам.
На Отнесени от вихъра (книгата, а и филма) подсмърчам на смъртта на Мелани.
Мъжът ми още ме бъзика как като пресни гаджета съм му съсипала една тениска, омазвайки я със спирала, докато гледахме Волният Уили (за една косатка)
Колкото до екранизациите на книги, доста често ме разочароват - вече няколко седмици се самонавивам да отида да гледам "Любов по време на холера", но май няма да отида. Това ми е любимата книга и във вече двадесетгодишното ми общуване с нея хич, ама хич не ми се вписва Хавиер Бардем...
Според мен актьорите бяха добре подбрани.
Но не съм и чак такава почитателка като теб.
Чела съм я веднъж,на 16-17 години и може би спомените са поизбледнели.
.....на книгата, не на филма?
Добре де,от къде мога да го изтегля или взема този филм "любов по време на холера"?Всички го хвалят,искам да го гледам.Книгата е много силна.
А по темата - ми да, плакала съм и на филма, и на книгата... но и двете съм чела/гледала преди доста години, била съм хлапе. За последен път много ревах на филма Реката на тайните.
Препоръчани теми