.....на книгата, не на филма?
- Публикувана: 29 авг. 2008, 21:35 ч.
- Последно мнение: 3 септ. 2008, 18:11 ч.
Ревете ли на "Птиците умират сами"?
Дам, всеки път, а не съм я чела малко пъти. Основния момент на който се скъсвам от рев е когато бащата на Меги /и брат й/ умират в оня пожар, малко преди майка й да му каже най- накрая, че го обича 
И на Чичо Томовата колиба рева ... Ама нея поне не съм я чела от поне 15 години
И на Чичо Томовата колиба рева ... Ама нея поне не съм я чела от поне 15 години
И два подвъпроса:
Хора ли са хората, които не реват на "Птиците умират сами"?
И мазохизъм ли е да се четат книги, на които се реве?
Хора ли са хората, които не реват на "Птиците умират сами"?
И мазохизъм ли е да се четат книги, на които се реве?
Хора сме, определено.
Не е мазохизъм.
Винаги ще завиждам на мацките, които имат време да четат художествена литература.
Ревала съм, отдавна не съм я чела. На първия въпрос не мога да отговоря. По втория - не е мазохизъм, а наслада за сетивата. Плачът е пречистване.
И два подвъпроса:
Хора ли са хората, които не реват на "Птиците умират сами"?
И мазохизъм ли е да се четат книги, на които се реве?
Хора ли са хората, които не реват на "Птиците умират сами"?
И мазохизъм ли е да се четат книги, на които се реве?
Понеже въпроса лееекинко се разшири. Не мога да чета точно такива книги, но на Белия Бим примерно рева всеки път и то МНОГО. Не е мазохизъм, имам и такива песни. Просто те поставя в едно определено настроение/състояние и този рев е по-скоро пречистващ. Някой път нарочно си го търся пускайки си такава музика или филм.
Вижте сега, може би дойде времето да си призная, но аз много често рева както на филми, така и на книги, така и на всеки кадър щастие от олимпиади, световни първенства и тн...Може и да не вярвате, но е факт.
А специално за птиците умират сами, мога да ви го кажа на цигански " черико темерел камеро". Поне един ром така ми го преведе веднъж в една кръчма. Може и да ме е излъгал.
А специално за птиците умират сами, мога да ви го кажа на цигански " черико темерел камеро". Поне един ром така ми го преведе веднъж в една кръчма. Може и да ме е излъгал.
После се опитах да я чета на немски след
доста години, захвърлих я. Не знам защо.
Пробвай на руски, чудесно върви.
Но никога не съм ревала, не.
Филмът почти не го помня, само от последните серии, като стрижеха овцете и Джъстин се появи с една червена, спортна кола - кабрио. Толкоз.
Книгата я четох преди 5-10 години и много, много ми въздейства, но и да съм се насълзила, чак да съм плакала не си спомням, но особено силно ме впечатли и до днес остави трайна следа в съзнанието ми. По-късно пуснаха по битиви сериал, който явно заради твърде колоритните ми представи почти изобщо не ме впечатли. Виж обаче примерно за книгата "Крамер срещу Крамер" имам ярък спомен, че ревах доста...после и на филма също.
А на подвъпросите, хора са хората, които не реват на нещо, което другите реват...а за мазохизъм баш не е, понякога е нужно очистителен рев, виж вече ако си търсиш целенасочено и само такава литература си е малко странно и обезпокоително
А на подвъпросите, хора са хората, които не реват на нещо, което другите реват...а за мазохизъм баш не е, понякога е нужно очистителен рев, виж вече ако си търсиш целенасочено и само такава литература си е малко странно и обезпокоително
Книгата съм я чела преди почти 20 години и честно казано много не си спомням фабулата, но като знам как рева на филми и книги, със сигурност съм ревала и на тази. Помня обаче култовото
"На почивка във Хисар
с Ралф Дебрикасар"
Почти не познавам хора, които да ЧЕТАТ книги и да не реват на по-мелодраматичните. Останалите просто не четат.
Мда, има някаква доза мазохизъм в четенето на подбони книги.
Селинджър, на награждавания и други мигове на щастие и аз се размазвам... На филми - също.
"На почивка във Хисар
с Ралф Дебрикасар"
Почти не познавам хора, които да ЧЕТАТ книги и да не реват на по-мелодраматичните. Останалите просто не четат.
Мда, има някаква доза мазохизъм в четенето на подбони книги.
Селинджър, на награждавания и други мигове на щастие и аз се размазвам... На филми - също.
На книгата съм проронвала по някоя сълза, а филма ме изнервя и дразни. Най-трогателния момент беше за мен, доколкото помня, когато сина й получи разрив на сърцето, докато плуваше и събитията след това.
Глупости. Когато бяха с Ралф сами и заченаха сина.
И когато се разбра, че дъртият кардинал винаги е
знаел, че това е синът на Ралф де Брикасар. Винаги
съм си мислела, че тоя дъртак е от зодия скорпион...
Чак да съм ревала не помня,въпреки,че съм я чела доста пъти.Вълнувала ме е много,признавам.Накрая ми става все едно такова тягостно заради безнадеждната битка на една обикновена жена с нещо нереално.И на "Отнесени от вихъра" съм се вълнувала много,и на "Знахар" и "Морал"...Не знам кога за последно ревах на книга,но филмът,на който последно се скъсах да рева,беше..."Армагедон".Не ми се смейте.Накрая,когато чичко Брус се прощава с дъщеря си и я предава символично в ръцете на Бен Афлек.И самата идея на моменти все още ме разчувства-пак безнадеждната битка на шепа откачалки с великия Космос.Да,Летяща крава ме подсети за "Винету"-и там какъв рев дръпнах,като убиха баща му и сестра му...не е истина!
Е, най-силният момент се предполага да бъде моментът, в който Маги казва на Ралф, че Дейн всъщност е бил и негов син и той се свлича. Умираше ли тогава не помня?
На това напомня и сцената във филма на Алмодовар ''Всичко за майка ми'', когато на погребението на героинята на Пенелопе/ забравих името/, Мануела съобщи на смъртноболния травестит Лола, че всъщност той е бил бащата на Естебан. И той горчиво плака там на каменните стълби.
Малък, женски реванш..., а всъщност боли ли ги наистина мъжете в тази ситуация и могат ли да усетят родителството и загубата така, както една майка?
На това напомня и сцената във филма на Алмодовар ''Всичко за майка ми'', когато на погребението на героинята на Пенелопе/ забравих името/, Мануела съобщи на смъртноболния травестит Лола, че всъщност той е бил бащата на Естебан. И той горчиво плака там на каменните стълби.
Малък, женски реванш..., а всъщност боли ли ги наистина мъжете в тази ситуация и могат ли да усетят родителството и загубата така, както една майка?
Не мога да чета точно такива книги, но на Белия Бим примерно рева всеки път и то МНОГО. Не е мазохизъм, имам и такива песни.
На "Птиците умират сами" не съм ревала, но си зависи от настроението и от моментното състояние, защото пък се скъсах от рев на "Властелина на пръстените" преди 16-17 години когато го четох за първи път, когато Фродо се бореше с пръстена, а двете книги май по едно и също време съм ги чела.
По принцип го играя пич и гледам да не ми личи колко съм ревлива всъщност.
Имам си и списък с филми, които са ми голям проблем, когато се правя на пич. С книгите е по- лесно, предполагат усамотение и едни слънчеви очила могат да свършат работа.
Чела съм я много отдавна, не ревах. Трябва да я погна пак, 20 години по-късно, как ли ще ми се стори? Може и да рева сега... Ще докладвам.
Инак, да, рева на филми, на книги, на приказки, на писма, на анимации, на летища, на ужким...
*Преди да е започнала серията: "Аз много плача на 'Титаник'." (защото натам отиват нещата), нека вметна, Титаник е потънал 1912, преживейте го.
Инак, да, рева на филми, на книги, на приказки, на писма, на анимации, на летища, на ужким...
*Преди да е започнала серията: "Аз много плача на 'Титаник'." (защото натам отиват нещата), нека вметна, Титаник е потънал 1912, преживейте го.
Първото ми запомнящо се реване е на "Птиците умират сами" - как ме върнахте в спомените значи После има ужасно дълъг списък, но си спомням и "Шотландски боец", "Завръщане в Рая"...А най- много съм ревала на "Легенди за страстта" - просто защото съм го гледала около 10 пъти сигурно...
Въобще - ревла съм си и това е...И си рева откровенно, без да се крия
После има ужасно дълъг списък, но си спомням и "Шотландски боец", "Завръщане в Рая"...А най- много съм ревала на "Легенди за страстта" - просто защото съм го гледала около 10 пъти сигурно...Въобще - ревла съм си и това е...И си рева откровенно, без да се крия
На "Птиците" не съм ревала, но пък как ревах тази зима на една реклама..............
За мечетата, които ще останат без дечицата си.
Понякога си мисля, че за да направиш истински добра реклама, трябва да си малко и.....безчувствен. В смисъл, авторът на въпросния клип да не е проронил и сълзица, щом го е видял веднъж сглобен.
За мечетата, които ще останат без дечицата си.
Понякога си мисля, че за да направиш истински добра реклама, трябва да си малко и.....безчувствен. В смисъл, авторът на въпросния клип да не е проронил и сълзица, щом го е видял веднъж сглобен.
На "Птиците" не съм ревала, но пък как ревах тази зима на една реклама..............
За мечетата, които ще останат без дечицата си.
Понякога си мисля, че за да направиш истински добра реклама, трябва да си малко и.....безчувствен. В смисъл, авторът на въпросния клип да не е проронил и сълзица, щом го е видял веднъж сглобен.
За мечетата, които ще останат без дечицата си.
Понякога си мисля, че за да направиш истински добра реклама, трябва да си малко и.....безчувствен. В смисъл, авторът на въпросния клип да не е проронил и сълзица, щом го е видял веднъж сглобен.
Да, рекламата просто ме размаза .... много гадмо ми стана ... то не бяха сополи, сълзи и смс-и.
Иначе и аз рева на всичко - най много съм ревала на един филм с Патрик Суейзи и Деми Мур (май Призрак се казваше). А когато чета ... се е стигало до там че да прескачам по 1-2 страници щот не мога да го изчета от рев ....
Боже, Ралф. Кой не е мечтал за забранения плод.
Плакала съм, разбира се. Не съм я чела от 20ина години.
Плакала съм много на Джейн Еър. Там пък този г-н Рочестър ( ли беше) закрилящ и влюбен в това малко, грозно същество...Ех. Радини вълнения.
Плакала съм, разбира се. Не съм я чела от 20ина години.
Плакала съм много на Джейн Еър. Там пък този г-н Рочестър ( ли беше) закрилящ и влюбен в това малко, грозно същество...Ех. Радини вълнения.
Боже, Ралф. Кой не е мечтал за забранения плод.
Плакала съм, разбира се. Не съм я чела от 20ина години.
Плакала съм много на Джейн Еър. Там пък този г-н Рочестър ( ли беше) закрилящ и влюбен в това малко, грозно същество...Ех. Радини вълнения.
Плакала съм, разбира се. Не съм я чела от 20ина години.
Плакала съм много на Джейн Еър. Там пък този г-н Рочестър ( ли беше) закрилящ и влюбен в това малко, грозно същество...Ех. Радини вълнения.
Аз пък сега си мисля, до каква степен тези сюжети са ми оформили идеята за мечтания мъж изобщо.
Никога не съм заглеждала съученик, например, все по по-големите зяпах. Физическата красота също не ме е вълнувала, по-скоро заряда, мъжкото поведение. Хм. Май са оказали по-голямо влияние в/у тийн психиката ми, отколкото предполагах.
Аз пък сега си мисля, до каква степен тези сюжети са ми оформили идеята за мечтания мъж изобщо.
Лени, смятай Тузара ако облече едно расо!
От както разбрах, че "отец Ралф" е обратен всичко детско в мен умря и вече не рева.
Аз пък, откакто разбрах, че Борн е отец Ралф.
Някак не можах да го преглътна. Да не говорим,
че си представях съвсем другояче отеца, затова
и филмът ме разочарова. Или наистина бе слаб,
или това, което се случваше в главата ми, докато
четях, просто не съвпадна с вижданията на екипа.
Но определено Ричард Чембърлейн не пасва на Ралф.
Аз пък сега си мисля, до каква степен тези сюжети са ми оформили идеята за мечтания мъж изобщо.
Лени, смятай Тузара ако облече едно расо!
И аз харесвах героите от книгата, рисувах си ги различно. Актьорът, който играеше отец Ралф не се допираше дори малко до това,което си представях докато четях книгата. И монахът от " Осъдени души", също много ме разочарова във филма. И филмовият Борис от "Тютюн". Съвсем различни бяха в моите представи.
Аз пък сега си мисля, до каква степен тези сюжети са ми оформили идеята за мечтания мъж изобщо.
Никога не съм заглеждала съученик, например, все по по-големите зяпах. Физическата красота също не ме е вълнувала, по-скоро заряда, мъжкото поведение. Хм. Май са оказали по-голямо влияние в/у тийн психиката ми, отколкото предполагах.
Наведе ме на размисли. На мен със сигурност "Птиците умират сами" не ми е повлияла на идеята за мечтания мъж, защото от край време не харесвам "дърти". Одъртях и пак не ги харесвам да му с не види. Ще трябва да мисля, какво съм чела като малка да си обясня някои мои мечтания...
Аз пък сега си мисля, до каква степен тези сюжети са ми оформили идеята за мечтания мъж изобщо.
Лени, смятай Тузара ако облече едно расо!
Сега пък се замислих къде наоколо дават костюми под наем.
Ужасни млади, как може да наричате Ричард Чембърлейн ' актьора, който играеше отец Ралф'.
Знаете ли колко трудно се намираше негов плакат.
Ужасни млади, как може да наричате Ричард Чембърлейн ' актьора, който играеше отец Ралф'.
Знаете ли колко трудно се намираше негов плакат.
Знаете ли колко трудно се намираше негов плакат.
Лени, тогава снимах от ТВ с моята Смена Символ
сцената на плажа, когато Меги застина на врата
на Ралф, вперили поглед в неизвестното, доволни.
Ако намеря негативите, ще ти извадя един плакат.
За съжаление, черно-бял ще бъде, ако позволиш.
Да, Доне, в Шогун беше също по-изразителен.
А, извинявам се че незнам името на актьора. Аз съм от поколението, чиито чиито първи филмов спомен е Леонсио. " Птиците умират сами" -филма гледах години след като прочетох книгата, по някоя кабеларка сигурно и към тази дата вече имах апетити към други зрели красавци.
Много съм плакала на книжки за Митко Палаузов и седемте ястребинчета, които май се оказаха митични герои. По-добре да незнам съществували ли са изобщо.
Много съм плакала на книжки за Митко Палаузов и седемте ястребинчета, които май се оказаха митични герои. По-добре да незнам съществували ли са изобщо.
Но определено Ричард Чембърлейн не пасва на Ралф.
Винаги се заричам да не го правя,но не успявам...
Надали бих могла.
Още не мога да проумея кой реши Вивиан Лий да изиграе Скарлет О'Хара
/без да се смеете,но все съм си представяла Бетина Чампоева,по-късно Жотева в ролята
/Всъщност-няма как да не се смеете
Още не мога да проумея кой реши Вивиан Лий да изиграе Скарлет О'Хара
Не, не съм ревала/ По-скоро ме хвана яд на отеца. Който се оказа алчен, подъл егоцентрик. Заради "кариера" се отказа от жената, която уж обича, заряза детето си и то в онези времена, когато самотна неомъжена майка е било явление, меко казано, нередовно, скандално и "грешно".
Не съм страдала по този негодник и мерзавец в расо. Виж, отец Ередиа е друго нещо. Силен характер.
Не съм страдала по този негодник и мерзавец в расо. Виж, отец Ередиа е друго нещо. Силен характер.
РИва аз, на всякакви книги си поревавам
Аз и Стивън Книг чета, дето се питам всеки път защо се хващам, като ще ме е страх, та какво остава за ревливи книги
Птиците съм я чела таман на няколко езика досега - на бг, на немски и на енглиш и за мое изумление във всеки вариант има по нещо различно, което липсва в другите Предвид колко пъти съм я препрочитала, не обвинявам собствената си памет - явно има някакви редакторски виждания, особено в бг-превода, където бая са орязани примерно секс-сцените със съпруга Люк.
Аз и Стивън Книг чета, дето се питам всеки път защо се хващам, като ще ме е страх, та какво остава за ревливи книги
Птиците съм я чела таман на няколко езика досега - на бг, на немски и на енглиш и за мое изумление във всеки вариант има по нещо различно, което липсва в другите
Предвид колко пъти съм я препрочитала, не обвинявам собствената си памет - явно има някакви редакторски виждания, особено в бг-превода, където бая са орязани примерно секс-сцените със съпруга Люк.
По принцип не плача, но при особено вълнуващи моменти в книги или филми, някаква ужаааааасна буца ми застава в гърлото, и ми става едно такова тегаво и трудно за дишане... Понякога наистина ми се иска да се разрева с пълен глас, да се освободя от това задушаване, ама пусто не става 
Сцената от плажа определено ми е в личния "Топ 10" на най-вълнуващи моменти. И Ричард Чембърлейн беше невероятен в тази роля, да не забравяме, че тогава на екрана нямаше кой знае колко красиви мъже (като изключим Апостол Карамитев, Стефан Данаилов и Ален Делон
), така че появата му беше като свеж полъх за дамите, привикнали на суровите черти на Велко Кънев и Антон Радичев...
"Титаник" пък въобще не може да ме грабне, там историята на кораба ме вълнува много повече от изсмукания от пръстите "романс" между Леонардо и Кейт.
Колкото до екранизациите на книги, доста често ме разочароват - вече няколко седмици се самонавивам да отида да гледам "Любов по време на холера", но май няма да отида. Това ми е любимата книга и във вече двадесетгодишното ми общуване с нея хич, ама хич не ми се вписва Хавиер Бардем...
Сцената от плажа определено ми е в личния "Топ 10" на най-вълнуващи моменти. И Ричард Чембърлейн беше невероятен в тази роля, да не забравяме, че тогава на екрана нямаше кой знае колко красиви мъже (като изключим Апостол Карамитев, Стефан Данаилов и Ален Делон
), така че появата му беше като свеж полъх за дамите, привикнали на суровите черти на Велко Кънев и Антон Радичев..."Титаник" пък въобще не може да ме грабне, там историята на кораба ме вълнува много повече от изсмукания от пръстите "романс" между Леонардо и Кейт.
Колкото до екранизациите на книги, доста често ме разочароват - вече няколко седмици се самонавивам да отида да гледам "Любов по време на холера", но май няма да отида. Това ми е любимата книга и във вече двадесетгодишното ми общуване с нея хич, ама хич не ми се вписва Хавиер Бардем...
На Титаник ревах на сцената с потъването на кораба, Кейт и Лео не ме затрогнаха особено...
На Армагедон всеки път рева на сбогуването на Брус Уилис с Лив Тейлър.
На Наистина любов рева почти на целия филм.
Белият Бим, черното ухо така ме разрева като дете, че сега отказвам да го гледам.
На Отнесени от вихъра (книгата, а и филма) подсмърчам на смъртта на Мелани.
Мъжът ми още ме бъзика как като пресни гаджета съм му съсипала една тениска, омазвайки я със спирала, докато гледахме Волният Уили (за една косатка)
На Армагедон всеки път рева на сбогуването на Брус Уилис с Лив Тейлър.
На Наистина любов рева почти на целия филм.
Белият Бим, черното ухо така ме разрева като дете, че сега отказвам да го гледам.
На Отнесени от вихъра (книгата, а и филма) подсмърчам на смъртта на Мелани.
Мъжът ми още ме бъзика как като пресни гаджета съм му съсипала една тениска, омазвайки я със спирала, докато гледахме Волният Уили (за една косатка)
Колкото до екранизациите на книги, доста често ме разочароват - вече няколко седмици се самонавивам да отида да гледам "Любов по време на холера", но май няма да отида. Това ми е любимата книга и във вече двадесетгодишното ми общуване с нея хич, ама хич не ми се вписва Хавиер Бардем...
Според мен актьорите бяха добре подбрани.
Но не съм и чак такава почитателка като теб.
Чела съм я веднъж,на 16-17 години и може би спомените са поизбледнели.
.....на книгата, не на филма?
Добре де,от къде мога да го изтегля или взема този филм "любов по време на холера"?Всички го хвалят,искам да го гледам.Книгата е много силна.
А по темата - ми да, плакала съм и на филма, и на книгата... но и двете съм чела/гледала преди доста години, била съм хлапе. За последен път много ревах на филма Реката на тайните.
помня като малка, майка ми си скъса да реве като умря онзи главния герой в Октопод
О, да, и аз плаках тогава.
Не си спомням да съм плакала за книги или по-точно, помня, че съм плакала, но не помня на какво, тъй че, все тая.
На филми сълза пускам още по-рядко.
По отношение на четенето съм всеядна, важното е да има, никога не съм имала мазохистични/садистчни наклонности.
ПП. Не, на Вино от глухарчета съм плакала, но това е книга-библия за мен. И на Островите Галапагос като описваха семейната двойка от самолета, но то беше от самосъжаление, а не от съпричастност (друга култова книга).
На филми сълза пускам още по-рядко.
По отношение на четенето съм всеядна, важното е да има, никога не съм имала мазохистични/садистчни наклонности.
ПП. Не, на Вино от глухарчета съм плакала, но това е книга-библия за мен. И на Островите Галапагос като описваха семейната двойка от самолета, но то беше от самосъжаление, а не от съпричастност (друга култова книга).
Не съм от плачещите. За първи път, "Птиците умират сами" я прочетох на немски... Познат от забранения по това време запад ми я донесе.
Години след това гледах филма. Книгата ме завладя, но не ме просълзи. Филмът ми "предизвика няколко сълзи"
Има няколко книги (някои цитирани), които винаги размразяват леденото ми сърце и даже при препрочитане понякога докарват сълза:
"Без дом"
"Стас и Нели"
"Малкият лорд Фаунтлерой"
"Сребърни кънки"
"Чичо Томовата колиба"
"Капитан Хатерас"
...... детска класика.....
Книгата, която наистина ми докара повече от няколко сълзи е:
КЛЕТКА (Стивън Кинг"
Години след това гледах филма. Книгата ме завладя, но не ме просълзи. Филмът ми "предизвика няколко сълзи"
Има няколко книги (някои цитирани), които винаги размразяват леденото ми сърце и даже при препрочитане понякога докарват сълза:
"Без дом"
"Стас и Нели"
"Малкият лорд Фаунтлерой"
"Сребърни кънки"
"Чичо Томовата колиба"
"Капитан Хатерас"
...... детска класика.....
Книгата, която наистина ми докара повече от няколко сълзи е:
КЛЕТКА (Стивън Кинг"
Четох я, като бях в 7 клас и учех за
приемните изпити. Все изневерявах
с тая книга.
приемните изпити. Все изневерявах
с тая книга.
Аз я четох по изпитите за университета. Имаше тогава политически изпит, помня. Мама надниква в стаята, аз чета ли, чета, от една голяма тетрадка, а вътре пъхнати "Птиците...". Мама си вика "Тихо, детето учи, ще сполучи". Не помня дали съм ревала, обаче.
За Корадо Катани ревах, и за Ник Нолти от Богат Беден горко плаках под юргана.