Чувствате ли, че децата ви са в безопасност, там където живеете?

Темата ме подсети за  Global Peace Index Rankings, на което попаднах наскоро, понеже тук, където живея, нямаше как да не се похвалят - на първо място са. Става дума за класация за един вид "най-спокойната страна" според критерии от рода на престъпност, достъп до оръжие, вероятност за терористични атаки и т.н. (има ги на линка). България е на 57-о място. За сравнение, Щатите са на 97-о, Англия - 49-о, Германия - 14-о.

Иначе на въпроса, да, много по-спокойна съм за децата си тук, отколкото в България. С населения от 300 000 души на една малка островна държава практически тук е едно изолирано село и нещата са много по-лесни за контролиране и организация. Много чужденци се шашкат като видят как майките масово си оставят бебешките колички пред кафенетата, къщите и блоковите, за да спят бебетата навън. Деца на по 5-6-7 години играят сами на детските площадки. Полицаите огнестрелно оръжие не носят, да не говорим за обикновените хора. 2-3 години въобще не заключвахме колата си. Стоеше пред блока. За това време имахме 1 случки точно. Едни хлапета бяха задигнали телефона на съпруга ми, който беше вътре - полицията ни се обади да ни каже.  Ако си забравиш или зарежеш някоя вещ навън, вероятността да си я откриеш непокътната след време е доста голяма. Тук не мисиля  дали ми е добре затворена чантата и не гледам да не я изпусна от поглед.  Не ме плашат подозрителни и нахални  погледи, намигвания и подмятания, просто защото такива няма. Параноичният страх, който винаги ме е гонил когато се движа по мрак сам-сама по безлюдни улички в  България,  тук ми е абсолютно далечен. Разправят, че преди е било още по-спокойно даже, а от време навреме и тук се впрягат емигрантите като нарушители на спокойствието, особено поляците, понеже те са най-много.

Спокойна съм-децата са още малки и никъде не ходят сами

Аз да, спокойна съм. Ако мога да го изразя в проценти- към 95%, останалите 5% бдителност и мнителност няма как да изчезнат, защото никога не се знае от къде може дойде лошото. Живеем в малко, спокойно градче, а кварталът ни е още по-спокоен, даже дъщеря ми, която няма още 5 години от скоро се прибира сама от градината (става въпрос за стотина метра по пешеходна алея, без да й се налага да пресича улици), доста деца го правят. Не знам как ще е в тийнейджърска възраст, дали пак ще ми е така спокойно, когато ще й се наложи да напусне спокойният ни квартал

Много е кофти това дето го пишете за несигурността... Аз все си мислех, че в Европа са по-спокойни родителите... Но явно не е до континент, а до размер на населеното място, защото и в САЩ и в България, ако градът е малък, децата излизат спокойно на улицата сами, а и както и чета от някои постинги - и в Европа е така.
Че Ка, завиждам ти, това е едно от местата, които много искам да посетя, но... през лятото!

Че Ка, интересен изто4ник си дала.  БГ е много притесняващо ниско в тази класация, особено при положение, 4е сме в добри отношения със съседните страни и нямаме вътрешни конфликти и бежанци.  Индексът, оба4е не измерва много добре ли4ната сигурност на средния гражданин (това, за което говорим в темата), защото на гражданите хи4 не им пука колко е военния бюджет или дали полицията побийва хванати заподозрени.  Тези неща няма как да влияят на това дали децата ходят сами на у4илище или не.  Струва ми се абсурдно Беларус да е след Мексико, при положение, 4е в Мексико имат огромен проблем с отвли4ания на обикновени хора за откуп, а в Беларус още цари по4ти комунисти4ески ред и дисциплина.

Конкретно по темата-- аз се 4уствам горе долу еднакво спокойна в Монреал и в София (за себе си).  Спокойно се прибирам ве4ер и не си пазя много 4антата, нито забелязвам някой да ме гледа заплашително.  Пияни тийнове ме притесняват леко и на двете места.  НО, в Монреал смятам да си пускам детето да ходи само на у4илище още от 1ви клас, както правят болшинството хора, а в София не бих могла.  Само заради ненормалните шофьори в София.  То и монреалските шофьори не са цвете, но поне на сфетофари и пешеходни пътеки спират.

Сиси, то е хубаво, че спират на пешеходци, така е в повечето цивилизовани страни, но не забравяй, че деца до определена височина и възраст 1) не се виждат от самите шофьори, 2) нямат способност да преценят близостта на колата на пътя.  Е, може би на тихи улички рискът да е сведен до минимум, но, ако има по-интензивно движение, би ми изглеждало опасно 

Тук напр. не е обичайно малките ученици да преминават сами и ги прекарват като по-големи деца или възрастни първо спират движението с едни "палки" и така докато децата не преминат...

Друго, за което се сещам, е, че тук до 6 годишна възраст със закон е забранено децата да се оставят сами. При вас как е (за Щатите знам, че и до 12 год. има забрана на някои места)?
Допуска ли се, позволено ли е да се оставят деца под 8-10 годишна възраст без родителски надзор?




Много ми хареса тази логика на разсъждение   


Biz, аз много се шашкам. От сега се очертавам overprotective майка, и с високи критерии за това какво е безопасност 

"Допуска ли се, позволено ли е да се оставят деца под 8-10 годишна възраст без родителски надзор?"



Добър въпрос. Не, не е законно да оставиш децата си сами в къщи, например, преди 12 години в много щати. В моя е до 12.  Не е и обичайно да видиш родители да си оставят деца под 7-8 години да играят дори сами пред къщите си, както казах не заради престъпност толкова, колкото защото ги наблюдават как играят с други деца, а и коли минават дори в най-тихите квартали като се прибират хората от работа.  Родителите тука са много ангажирани с поведението на децата по площадките или пред къщи. Те самите често играят с децата.

Имаме площадка в нашия квартал, но не съм видяла деца сами там (само тинейджъри на около 16) от време на време.  Просто в Щатите няма такава практика или поне аз не съм забелязала. А и тука разстоянията са толкова огромни, че навсякъде се ходи с кола. Няма начин да оставиш дете да отиде някъде само.

Всъщност безопасност няма никъде. С по-големите деца никога не знаеш на кой сайт ще попаднат на интернет и в коя чат група колкото и да ги пазиш в къщи (винаги има библиотеки, компютри на други деца и т.н.). Мисля, че повече ще ме е страх от Интернет отлколкото от друг вид престъпност.

Това е популярното мнение, да. Но когато започнах да търся закон, не го намерих. Най-многото, което намерих, беше препоръчителна възраст, варираща според щата, на места липсваща.
http://www.latchkey-kids.com/latchkey-kids-age-limits.htm
В действителност основното като че ли се оказва умението на родителите да преценят зрелостта на детето си и да го подготвят да бъде самостоятелно. Аз познавам родители, които си оставят децата сами и под 12 годишна възраст.

Ееей, от кога чакам да се появиш с тази информация! Минесота - нон, йей!

уелкъм бак, бтв

блажка, при нас има закон, който забранява детето да бъде оставяно без надзор, което състояние може да застрашава или подлага на опасност (цитирам и превеждам съвсем грубо, отгоре-отгоре) благосъстоянието и живота му...

наказанието е от 1 до 3 години затвор (както и за всяка друга постъпка на занемаряване грижите по детето), според статията, която ми е пред очите...
Но не съм чувала подобни случаи "де факто" да е имало (някой да е бил в затвор, защото си е оставил детето само )

Тука няма нищо униформно, зависи от щата. В Щати като Мериленд, Илиной, Джорджа и други има специфични "guidelines" за възраста и възрастта е 12 години. Може и да рискуваш, и да кажеш, че няма такъв закон, а че това е само
guideline, но не съветвам. Зависи на какъв шериф ще попаднеш.

Ето какво показваха по новините в моя град наскоро: Една съседка се обадила на полицията защото подозирала, че майката е оставила дете на около 6 с дете на около 2 в къщи. Майката била отишла до кварталния магазин с колата. Когато се върнала, намерила колата на шерифа пред къщата.

В моя собствен квартал преди около 2 месеца чухме вой на сирени и дойде пожарната, заедно с една полицейска кола.  Беше около 5 часа. След това научих от моя съседка, че някой се обадил анонимно когато видял две деца от къща на улицита да играят сами (на 8 и около 2.5 години), а гаражът бил отворен и празен!  Мисля, че родителите получиха предупреждение според моя съседка която знае всичко. Това е, както писах по-горе, изключително нетипично и не е редовна практика.  Затова и има такъв недостиг на гледачки, но това е друга тема.

Добре заварила.

Ха и тук е така, Великобритания, в същност законът не забранява нищо изрично, само препоръчва
Моя приятелка беше наклепана пред местните власти, по начин подобен на описания от Pixie. Щерка й е страхотно дете, много отговорна и организирана. Прибирала се в къщи от училище и седяла един час сама, докато пристигне някой от родителите. Съседката я изтипосала на властите и един ден на вратата на детето чука полиция, то отказало да отвори, обадило се на родителите и от там започнала една сага  След като успели да убедят властите в правотата си, повдигнали дело срещу съседката за психически тормози и подаване на грешна информация на властите. Но даже и да я осъдят, за съжаление, това през което са минали и стресът, който детето е преживяло, когато полицаите са чукали на вратата и са искали да им отвори, никой не може да го заличи

А по темата, никъде не чувствам на 100% безопасност, винаги съм на щрек, може и да е параноя. В България по онова време, което много от вас цитираха, също не обичах по тъмно да се мотам навън сама. А само родителите ни си знаят, дали не са се притеснявали за нас. Все пак тогава сме били деца и по друг начин сме виждали нещата, по-розови 

Oнзи ден по една италианска телевизия видях един спот с едно бонбонче , и новата 'мода' на педофилите - анонимни смс-и.
http://www.youtube.com/watch?v=QCqyVeSDMhA
С което искам да кажа, че опастностите не са само навън и не засягат само свободното движение и игра. Струва ми се, че много страшни неща 'дебнат' децата и пред мониторите, или когато получават такива анонимни 'оферти'...
 

Между другото синът ми получаваше смс-и от непознат номер. Най-интересното е, че той не отговаряше, но от другата страна всеки ден му пращаха по 1, 2. Когато аз реших да отговоря и да кажа, че не ги познавам и са сгрешили номера, стана още по страшно! Накрая мъжът ми взе нещата в свои ръце и написа, че ако продължават да ни тормозят по този начин, ще информира полицията и хоп, смсите от веднъж спряха! От другата страна се представяха за момиче на име Кейт, но понякога се разписваше и с други инициали. Уж търсело нови приятелки 
Сега, като спомена за това, съжалявам, че не информирахме полицията. СМСите отдавна ги изтрихме  Тогава си мислех, че е някой пубер, а сега вече не съм сигурна. Брррр страшничко ...