Една безсънна нощ и много сълзи.

  • 8 923
  • 112
  •   1
Отговори
# 15
  • Стара Загора
  • Мнения: 743
Липсва разбиране. Един човек който  не се е занимавал с ежедневните грижи за детето и домакинството не разбира колко са. Остави го един ден да гледа бебето да видиш дали така ще говори. И ежедневието понякога убива желанието за всичко, но човек не трябва да се поддава. После като започнеш работа ангажиментите ще са още повече, така че стегни се , говори с него и двамата се постарайте да намерите решение на този въпрос. Успех и весел празник, надявам се да прояви здрав разум и да те изненада приятно  Hug

# 16
  • I want it all and I want it now.
  • Мнения: 4 695
Със заяждане нищо няма да постигнеш. Имам предвид съвета по-горе и ти да му правиш хапливи забележки. Щом първото ви дете е на 10, ти не го познаваш от вчера. Не вярвам да се е променил толкова, все едно е друг човек и чак сега да е станал такъв. Има го и момента "криза на средната възраст". Аз съм на 38, съпругът ми на 48, знам за какво ти говоря. Но всичко се оправя с обич. Нея няма ли я... не мога да дам съвет. А ти в това отношение, особено частта с леглото, нещо не ми харесваш! И аз съм гледала деца, три, че и двете бяха наведнъж, но леглото ни винаги е било място за хубави мигове и място за сдобряване след разправия. Нещо ти липсва на теб към него, а за него е ясно, че както иска да споделя радостите, така трябва да споделя и грижите с теб. Но това е въпрос на възпитание и на уважение към жената до него, и няма да се постигне с ултиматуми или саркастични подмятания. Минавала ли ти е мисълта, за следродилна депресия? Не е задължително да започне веднага след раждането. Тогава ти се струва, че всичкият свят е крив и всички са против теб, ако се си сдобила с тази "екстра", а не го осъзнаваш (което е напълно възможно, но не изключва варианта да е така).
Споделям напълно това мнение.Постараи се повече в леглото да си закрепите отношенията и ще видиш как ще почне да прави всичко за теб.

# 17
  • Мнения: 3 205
При нас задълженията се споделят. Аз нямам нищо против да виждам мъжа ми да домакинства, още повече че на него това му доставя удоволствие (той готви по-добре от мен  Blush ). Но това всъщност не е от значение, във всяко семейство ситуацията е различна и това, което е добро за мен, не е добро при някой друг. Понякога и аз се увствам недооценена, тогава обикновено вдигам шумен скандал с много крещене. Често се оказва, че не съм права, но предпочитам да съм НЕправа, отколкото НЕдооценена и тихо да страдам вътрешно от несправедливостите на живота. За справка, аз гледам сама по цял ден две малки деца, никое от които не е в състояние да ми помага.

# 18
  • out of space
  • Мнения: 8 574

Не мога да повярвам, че в 21 век има жени, които да мислят по този начин.
Ти да не си от някое турско село?  ooooh!

# 19
  • Мнения: 46 562
Че ти какво друго очакваш от човек с толкова свободно време Grinning човекът се прибира в 17 ч. и се чуди какво да измисли, за да не му е скучно, докато ти се гърбиш с всичко останало. Дай му половината от задачите по децата и дома и ще видиш как вечер и ти ще имаш сили за него, и той ще спре да обръща внимание на щуротии Peace

... А парите кой ги носи? ...

О, забравих, тя "не работи", по цял ден се почесва и се чуди кое червило да сложи  Laughing затова не заслужава да спи нощем и трябва всичко вкъщи да е на найните ръце.
За да не се повтарям, ще си копирам направо поста от една друга тема Wink

... Какво значи "помагал"? Това дете да не е чуждо, та да помага? Негово е, съответно той е задължен да полага грижи за него, а не да "помага" на някой друг. Не всичко се изчерпва с носене на пари Peace
Както той е работил през деня, така и аз. Или професията детегледачка не е работа, щом това дете е моя плът?

А за храненето нощем - деляхме нощта на 2, през първата половина аз ставах, през втората той. Да, разбира се, че имам право да спинкам нощем, това, че съм майка, не означава, че не съм човек с обикновени потребности - храна, сън ...  Wink Мислиш ли, че една жена може да бъде адекватна и да отговаря за живота на детето, ако не спи всяка нощ? Ако няма избор, би се справила, няма къде да мърда, но с цената на много нерви и най-вероятно ще си го изкарва на детето ...

С две думи, през деня тя е детегледачка, а той какъвто си е там по професия.
Домакинската работа - делено на 2.
Грижите за дете - делено на две.

В края на краищата никой на никого не е длъжен, семейството се състои от двама.

П.П. dalka, мъж в кухня стои много добре  Sunglasses

# 20
  • Мнения: 118
Aко имаш възможност ,вдигни си багажа ,детето и се махай!
Аз съм мъж, но това не го разбирам.
Аман от мамини синчета и комплексари.Бягай и късмет.За твое и на детето ти добро.

# 21
  • Sofia
  • Мнения: 6 235
Далка, искаш да кажеш, че аз в къщи трябва да нося изрязани рокли, да пуша с цигаре, носейки се на най-високите си тънки токчета, а вечер, когато излзиаме да свалям грима и да обличам анцунг. Странна стратегия, но ще опитам.

# 22
  • Мнения: 161
Ох, миличката... периода, в който се намирате в момента е малко кризисен заради бебето, но не мисля, че нещата при вас са започнали от сега. В случая колкото и да звучи като клише -  двамата имате своята вина за да стигнат дотук отношенията ви. Ти пишеш, че за него това е втори брак, а за теб първи ли е ? Пишеш още, че големият ти син е на 10 години, значи 10 години си живяла с този човек и се е стигнало до тук...Дали до този момент не си забелязала неговото отношение към теб и голямото ти дете? Така ли се е държал през всичките тези години... или си била прекалено влюбена в него и не си обръщала внимание на тези неща...  Мисля, че трябва хубавичко да се замислиш върху живота ви като семейство. Това ли са твоите виждания и очаквания за щастлив брак ??? 
От това което пишеш за него, макар и много малко, мога да си направя следните изводи :
Не знам какъв е бил първия му брак, но като гледам в този си брак той е решил да бъде “ тартора”, господарят на положението... Може би първата му жена е била по-нахална и отракана и затова и е писнало да му бъде слугиня – според мен най-вероятно тя му е “била шутовете”, макар, че той си мисли и си вярва, че я е изгонил...
Сега според него всичко трябва да става по неговия начин, всички трябва да се съобразяват с него... От него се изисква да издава само команди и очаква безпрекословно подчинение – в противен случай – следват скандали от които все ти излизаш лошата и виновната, все ти не мислиш и не постъпваш както трябва... Той ти поставя някакви изисквания и ти трябва да бъдеш “идеалната” и да успяваш във всичко да му угодиш... Е те такова чудо нема Мисля, че той се страхува и затова гледа да те държи колкото се може по-изкъсо, за да не можеш да гъкнеш... Пишеш, че според него “майката за това е майка да възпитава децата , това не било мъжка работа/ има малко закостенели разбирания...” Мисля, че не разбиранията му са закостенели, ами просто така му оттърва – по този начин си спестява занимаването и грижите по детето и бяга от отговорността да бъде родител. Защо ще си разваля рахата човека... нали това е женска работа – да я върши жената...колко лесно и на всичкото отгоре даже не си е направил труда да го измисли – те други мъже преди него отдавна са го измислили... само дето забравя, че времената много са се променили от тогава и днес не живеем в средновековието...

Всеки има право да се бори за щастието си. Той го прави по своя си  начин – иска нещо,което никак не е лошо, но явно не му стига акъла как може да го постигне. Прави го без да се замисля за последствията. Като някакво малко дете тропа с крак и се инати да стане на неговото, без да разбира, че има и други много по-лесни начини за това... но не - той си тропа, ядосва се и иска по неговия си начин... Затова и не иска да разговаряте и да решите заедно проблема – сакън да не се наложи да направи някой компромис с нещо и да стане на твоята и той да бъде по-малко мъж... той си иска своето и край, няма намерение да го обсъжда. Ти за него си просто една изпълнителка...

А за теб какво да кажа – първо трябва да свикнеш с мисълта, че не можеш да бъдеш “идеална” във всичко. Не можеш да се ракъсваш цял ден в чистене, пране, готвене, деца и вечер да си перфектната любовница... Ако трябва днес няма да чистиш, няма да свършиш още нещо, но вечерта ще се опиташ да зарадваш мъжа си. Ако проблема е в пижамата, защо не се опиташ да я смениш с нещо по-секси – сега поне има богат избор на бельо и секси нощнички...Само, че като гледам ти си твърде изморена и вечерта изобщо не ти е до игрички в леглото, а това е лошо – трябва да бъдеш и любовница на мъжа си, ако не искаш друга да заеме твоето място... Повярвай ми – ако си добра и любяща в леглото, едва ли на мъжа ти толкова ще му пука дали днес си пропуснала да минеш с прахосмукачката или не си успяла да свършиш нещо друго...
Мъжете наистина са си мъже и искат всичко. Но има една много мъдра мисъл – Преди да поискаш, помисли какво си дал... А твоят като гледам съвсем не е склонен да дава, а само иска и иска...
Аман наистина от егоисти... А твоето щастие къде е? Къде са твоите желания и мечти? Нима ти не искаш любящ съпруг? Защото той изобщо не се държи с теб като такъв, повярвай ми... Кафе с Канела много добре го е казала
На мен са ми чудни не само мъжете, които си умират да изискват, а и жените, които се оставят да търпят подобно отношение.
Авторке, вземи му обясни на този твой мъж, че докато не срещаш любящ съпруг в негово лице, той няма да има любяща съпруга в твое. Не може да искаш да получаваш, а да не даваш. Ако не желае да възприеме това, по-добре се отърви от него навреме. Повярвай ми, много ужасно и изморително е да живееш с постоянно изискващо и недоволстващо мрънкало до себе си. Казваш, че си млада, значи имаш още много да видиш и получиш в този живот.   bouquet
Много се ядосвам и аз, защото съм го изживяла това и слава богу – намерих смелостта и силите да му бия шутовете на моя бившия, макар и след  13 години мъки и усилия да променя нещо. Каква будала съм била да го търпя толкова време, ама понякога нещата можеш да ги оцениш само безпристрастно като се оттървеш от тях. Иначе ха уж от любов, ха уж заради децата, ама накрая като се погледнеш и не можеш да видиш себе си... А любовта вече пък изобщо я няма... Как да обичаш човек, който се държи така с теб... В един момент се питаш - това аз ли съм.... в какво съм се превърнала.... И решаваш, че повече не искаш и не можеш да бъдеш в това положение, че нямаш хиляди години живот пред себе си, за да си позволиш да ги пропиляваш в служба и поклонение на един мъж, който не се интересува от теб, а е решил да се прави на Господ.
Не се ослушвай, ами вземай мерки, ако искаш нещо да се промени. Не се страхувай, ами хубавичко му обясни на твоя хубостник, че за да бъдеш любяща съпруга, първо той трябва да стане любящ съпруг, което означава не само да те люби в леглото, ами и да помага в домакинството и грижата за децата, да са разпределени задълженията в къщи.  Няма такова чудо като “мъжка и женска работа” с малки изключения разбира се. Какво – мъжа ти не може да пусне една прахосмукачка или да измие чиниите след вечеря, не знае как се мият прозорци или как се чистят банята и тоалетната... Наистина може да не знае човека...., ама като не знае ти ще го научиш. Накарай го един цял ден да чисти, да пере, да търчи след децата, да сменя памперси, да готви и мие чинии, а ти иди на разходка с приятелки, на фризьор и накрая му кажи, че ще го чакаш гола и накипрена в леглото... ха да видим какъв мъж ще е вечерта той и колко ще е любящ...
С две думи наистина дай му да разбере, че повече не можеш така... А той да не ми се прави на много умен, защото ако го зарежеш само любовниците ще му останат и то довреме... с два провалени брака след гърба си, пък и не е първа младост, освен ако не е много богат, но и такъв явно не е, щом не можете да си позволите домашна помощница... Пък и като не върши нищо и само те тормози  – за какво ти е?  Ти и без това се справяш сама с всичко и децата възпитаваш сама без него...Ако е само заради едното... в леглото – все ще се намери кой да свърши и тази работа... Хубавичко му дай да се разбере и да видим дали няма да се стресне малко. Ако няма промяна и няма намерение да се променя – един съвет от патила жена – бягай докато е време, не се страхувай, не обмисляй живота си без него, защото не знаеш какво ще ти поднесе бъдещето. Аз също много се страхувах. Бях на 30 и...г. сама с дете на 10 години....
В момента отново имам семейство. И на двамата с мъжа ми това ни е втори брак. И двамата сме наясно какво трябва да правим и какво искаме от живота и от семейството.  Сега наистина разбирам какво значи любящ съпруг и колко много неща съм пропуснала да изживея... Ноооо още от самото начало и двамата не се страхувахме да бъдем себе си и да покажем кой какво иска и очаква от другия. Не, че не сме склонни да правим компромиси – без тях е невъзможно да съществува един брак, но компромиси в рамките на разумното, а не унижаващи ни и подтискащи, направени с желание, а не по задължение... има голяма разлика...
Искам да ти кажа, че един мъж може да помага много активно в домакинството. Може да върши всичко, което правиш и ти, ама всичко, повярвай ми – само да има желание – казвам ти го от опит – е може и да не е толкова качествено, но с времето човек се учи. Задължително включвай и голямото дете като му възложиш някои неща, които може да върши, като изхвърлянето на буклука, чистене с прахосмукачка, бърсане на прах и др. И не го питай иска ли или не, ами просто му кажи, че това са му задълженията, защото децата ако ги питаш само игри им дай. Нали не искаш да възпиташ един готованин като съпруга си в момента, за който всичко е женска работа... И аз в началото на втората си връзка когато мъжът ми правеше нещо в домакинството все се изкушавах – виждам го, че не е толкова добре, колкото аз бих го направила, ама го оставях, защото оцених усилията му да помага и желанието му да бъде съпричастен с всичко. Видях и как един баща се връща уморен от работа и започва да си играе с детето, за да мога аз да си почина малко... Не казвам, че всичко в нашия живот е идеално, но още от началото си обещахме да си казваме всичко, което ни тежи и да обсъждаме и решаваме заедно нещата още на момента, а не всеки да таи недоволство и обида в себе си. Всеки трябва да бъде себе си, а не да играе някаква роля...
Много дълго стана, май се олях, ама така се развълнувах... Сякаш видях себе си преди много години...
Всеки има право на щастие. Пожелавам ти да можеш да го осъзнаеш и да започнеш борбата за своето щастие още сега, в този миг и за нищо на света да не спираш...  Освен ако не искаш един ден да съжаляваш за пропиления си живот... Всичко се оправя с обич както казва Балу. Ако ти все още го обичаш – кажи му го, както и това, че имаш нужда от неговата помощ, както и той има нужда от теб и намерете заедно начин да решите проблемите. Любовта не е само споделяне на леглото, а и на живота, заедно с всичките му радости и неволи... Любовта е за двама... 

# 23
Не вярвах , че темата ще предизвика толкова мнения- благодаря Ви и за съветите и за упреците. Човек винаги има какво да научи.
Проведохме един разговор- по- скоро монолог аз  си казах какво ми е но знам, че това до нищо няма да доведе.
Този филм съм го гледала вече- промяната е временна и всичко започва отначало.
Когато синът ми си е вкъщи - го карам да ми помага но все пак е дете, не искам да му отнемам от детството.
ПИСНА МИ КАТО ПРОСЯКИНЯ ДА МОЛЯ ЗА ПОМОЩ.

Е той носи повечето пари в къщи, но това не значи, че аз не допринасям с нищо за домакинството.
А не ми се мисли за времето , когато ще се върна на работа.
Както и да е -
" Любовта не е само споделяне на леглото, а и на живота, заедно с всичките му радости и неволи... " Това много ми хареса.
Като си говорех сутринтак му казах, че съм такава , каквато съм благодарение на него. И , че той  по - никакъв начин не ми е помогнал или се опитал да ми помогне да бъде другояче, дори и следродилна депресия да е  . Не е положил достатъчно усилия да промени нещо, само " си забива жилото и оставя рани"
Като се роди бебето и той беше  дълго време в отпуск- и всеки ден ходеше на кафе. Един път му казах, че сигурно е изпаднал в следродилнна депресия и има нужда  от разтоварване.   
Време е за обед- бебето си иска неговото.
Оказа се ,че баща му не е на работа- но от него НИКОГА няма да чуя   - " Днес съм свободен аз ще го гледам ти си почини.

# 24
  • Мнения: 1 217
Оф,и ние в къщи сме почти така.
По цял ден с детето,той на работа,и вечер задължително иска секс.
И аз естествено отказвам,защото единственната ми мисъл е как да си легна.
Водим един и същ разговор за N-ти път,но мъжът ми едно си знае-едно си бае.
Ето днес рано сутрин проведохме поредния разговор,уж се разбрахме.....до следващия път.
Детето от сутринта повръща и дриска,той пак мисли за секс.
Е това не мога да го разбера-честно.

# 25
  • София
  • Мнения: 228
Авторке, почни да си търсиш работа от сега. Малкото ти дете скоро ще стане на година и смятам, че можеш да почнеш да работиш и да си плащаш на детегледачка в случай, че няма кой да гледа детето докато си навън.
Една работа ще ангажира мислите ти в друга насока, ще се срещаш с хора, ще добиеш самочувствие и чувство за пълноценност. А мъжът ти лека полека ще почувства, че губи своята власт над теб и ако наистина те обича и уважава ще промени отношението си.
Ти си човек не по-малко от него. В едно семейство не можеш да очакваш само да взимаш, без да даваш. Изключвам финансовата издръжка, която ви осигурява и за която съм сигурна, че не е толкова голяма предвид това какъв безхарактерен темерут е според описанията ти. Не знам до колко такива мъже подлежат на промяна. Вероятно така е възпитан или в такова семейство е израснал, че се държи така. Светът му се върти около това да се нахрани, да изгледа един мач и да  задоволи сексуалния си нагон. Жалка картинка, но не си единствена под небето. В България има много такива мъже, но това е защото ние жените им позволяваме да бъдат такива.

# 26
  • Мнения: 1 187
Цитат
Е кажете- какви сте  жени, с какво сте по- различни, или това е само в очите на моя мъж
С нищо не сме по-различни. Те, мъжете,  мислят , че чуждото е по-хубаво, по-по-най- и нямат очи за своето. А наблюденията ми са , че изневеряват винаги с по-грозни и по-непддържани от съпругите им.
Струва ми се, че преживява кризата на средната възраст. Не знам какво да ти кажа, освен бъди силна и дано скоро този период отмине

# 27
Знам , че не съм първата- нито съм последната.
Трудно бих взела решение да му бия шута- все пак не сме заедно отскоро. И си мисля, че най- лесното решение е развод.
Бих желала да изясним проблемите си и всичко да е ОК.
Аз имам работа,  на която ще се върна живот и здраве.
 Не е добре платена нищо , че работя като счетоводител в една фирма,но в провинцията положението, не е никак розово по отношение на заплащането.
За де е голяма разликата в годините на децата има причина- и тя е той. Не , че не  е искал, даже имам един аборт, но моето мнение катоегорично беше Не. Уж всичко се променя, пък то си стои все същото. Казвах, му че докато той не се промени -  второ дете няма да има. Да бъде по отговорен като родител.
Но............... незнам може би биологичния ми часовник цъкаше и се реших на второто дете- а то е  .............. слънчицето ми.  На няколко пъти ме е питал - ти как така се реши, ти все не искаше- а забравя последния разговор , в който му казах, че второ дете ако имам няма да е заради него, а заради мен самата. Той много бързо забравя такива неща и не искам да му ги напомням, защото си мислех, че то кще променя нещо- но неие би................сълзите обливат лицето и спирам....Простете за грешките.

# 28
  • Мнения: 505
Стига бе, хора. Какви са тия разводи и изневери? Ще побъркате момичето.
Гостенке, аз си мисля, че ти обичаш този човек. От личен опит и съжителство със скорпион Laughing, мога да ти кажа, че при тях нещата с лошо никога не стават. Със сръдни също. Те обичат да ги работят внимателно, а жените до тях да са красиви и атрактивни.
Айде, махни я тази пижама, какво толкова ще ти коства, най много да погледа бебето на другия ден.  Laughing
ПС Не мисля, че е забравил какво сте си говорили, просто не му го натяквай.

# 29
  • Мнения: 46 562
Авторке, почни да си търсиш работа от сега. Малкото ти дете скоро ще стане на година и смятам, че можеш да почнеш да работиш и да си плащаш на детегледачка  ...

И защо трябва едно толкова малко бебе да бъде в ръцете на чужд човек, щом не са финансово притиснати и тя има желание да си го гледа? Защото баща му е решил да се прави на мъж?
Тя на детегледачката ще трябва да си дава цялата заплата сигурно.

И това, че ще тръгне на работа, не означава, че той ще се сети, че не е на хотел, вечер пак всичко ще е на нейните ръце ...

Общи условия

Активация на акаунт