s_avenue, нищо лично, но и на мен продължава да не ми е ясно, какво точно искаш да кажеш и какви точно отговори очакваш и от кого.... 
Много хора ти го казват, значи нещо в изразяването ти е не в ред. Че каквито са родителите, такива са и децата ли? Че и децата са виновни, за да да се държат така родителите ли? Че всички пишещи тук се заблуждават за проблемите с родителите си или причините им ли? Извинявай, но не ми е ясно...
Много хора ти го казват, значи нещо в изразяването ти е не в ред. Че каквито са родителите, такива са и децата ли? Че и децата са виновни, за да да се държат така родителите ли? Че всички пишещи тук се заблуждават за проблемите с родителите си или причините им ли? Извинявай, но не ми е ясно...Незнам защо моето мнение подразни някои. Имат проблем с четенето.
. Аз имах в предвид, че като най-близки хора ми се искаше по-скоро да ми се пречкат и да ги чувствам по-близки. Аз и сама мога да се справя със всичко и го правя, а и нямам в предвид само домакинска работа.
.
. Това какво изисква работата му или кое е по-добре за семейството му въобще не я интересува. Жената гледа само собствените си нужди. И това при все че има и дъщеря с дете, която живее до нея. За мен това си е луда работа, да не говорим колко егоистично звучи.
), не мога да карам, не мога детето да си гледам като хората... абе кво ли не. И в момента, в който възразя се започва едно жално-жално самосъжаление как не я уважавам, не я зачитам, а тя ми е майка, отгледала ме е, дала си е младините за мен... (което ме кара да се закълна, че никога няма да кажа подобно нещо на синът ми 
).
Само, защото й казах, че водата е скъпа, реши, че мъжът ми ме кара да пестя, не ми купува дрехи и не ми угажда... а истината е, че ми угажда страшно много, особено предвид фактът, че събираме пари за къща. Според майка ми, той трябвало да ги е събрал преди да се оженим, как можел да се ожени без да има пари да купи къща 
и ей така от всяка моя дума се започва голямата, безкрайна драма. Вече почти не говоря с нея, не й казвам нищо (не че някога съм споделяла, ама сега съвсем спрях) и просто не обръщам внимание. Даже преди малко пак се разсърди за нещо и направо й казах, че може да ми се сърди колкото си иска, хич не ми пука.
